Вече има одобрена методика за картографиране и определяне на границите и вида на дюните
Учени от Българската академия на науките /БАН/ изготвиха дълго чакан от научната и природозащитна общественост документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България . На 17 януари министърът на околната среда и водите утвърди „ Методика за картографиране, установяване на граници и вида пясъчни дюни за основаването и поддържането на профилираните карти и регистри на обектите по член 6, алинея 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) “, оповестиха от академията.
Изготвянето на методиката е предоставено от Министерство на околната среда и водите на експерти в региона на фитоценологията от Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българската академия на науките. Въвеждането на правилник при осъществяването на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания , основан на интердисциплинарен метод и определящ съчетаването на геоморфоложки, геоложки, отдалечени и фитоценологични проучвания, подсигурява научно обосновано и правдиво отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в профилираните кадастрални карти и регистри и тяхното бъдещо запазване. Методиката интегрира научните знания и способи с потребностите на администрацията за вярното използване на законодателството , обвързвано с определянето и опазването на пясъчните дюни.
При създаването на методиката и формулирането на модерна и научно издържана общоприета процедура за доказване на съществуването, обсега и характерностите на дюнния релеф и дюнните естествени местообитания, са взети поради всички основни научни изявления и литературни данни , свързани с крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характерности на дюните и естествените местообитания и растителност свързани с тях, както на интернационално, по този начин и на национално равнище. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания , изключително от засилващия се антропогенен напън в крайбрежните територии, както и другите старания на институциите и проблемите при тяхното изследване и запазване.
Методиката е създадена от авторски колектив: част „ Крайбрежна Геоморфология “: гл. ас. доктор инж. Богдан Проданов, секция „ Динамика на бреговата зона “ към ИО-БАН; част „ Фитоценология “: гл. ас. доктор Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев, доцент доктор Десислава Сопотлиева, отдел “Растително и гъбно многообразие и запаси ” към ИБЕИ-БАН, и е рецензирана от водещи експерти в съответните области: доцент доктор Ахинора Балтакова, катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “ и проф. доктор Росен Цонев, катедра „ Екология и запазване на околната среда “ към БФ на СУ „ Св. Климент Охридски “ .
