Откриха нулевия пациент на бубонната чума – живял преди 5000 години
Учени идентифицираха първата известна жертва на чумата – ловец-събирач, който е живял преди 5000 години територията на днешна Латвия, оповестява Българска телеграфна агенция. Досега се смяташе, че първите случаи на смъртоносната болест са били в Древен Египет, повече от хилядолетие по-късно. А първата пандемия е поразила Византийската империя през VI век.
През XIV век, бубонната чума, известна като Черната гибел, убива съвсем половината население на Европа. Това е първата записана зараза в човешката история
Досега произходът и еволюцията на болестта оставаха незнайни за учените. Ново изобретение демонстрира, че произходът на чумата е сходен на този на коронавирус. Първоначално причинителят е паразитирал в диви животни. По-късно е еволюирал и се е трансферирал и е почнал да заразява възходящата човешка популация. А доста по-късно бактерията, причиняваща болестта, е съумяла да се трансферира от човек на човек.
В случая останките от умрелият мъж са изследвани от експерти от университета на Кил, Германия. Скелетът му е открит дружно с останките на още трима души в края на XIX век. Но едвам в този момент модерните технологии дават опция да се разбере от какво е умрял.
Изследователите са секвенирали ДНК от костите и зъбите на четиримата и са ги тествали за вируси и бактерии. Учените са сюрпризирани да открият, че ловецът-събирач е бил инфектиран с античен вариант на чумата, извършител на която е бактерията Yersinia pestis.
„ Анализите на варианта, който идентифицирахме, демонстрират, че бактерията е еволюирала по-рано, в сравнение с смятахме “, показва Бен Краузе-Киора от изследователския екип.
Според учените разпознатият вариант е зародил преди към 7000 години по времето, когато в Централна Европа стартира развиването на земеделието. Тогава хората се сблъскват по-близо с вредители като гризачите, носещи чумната бактерия.
В началото заразяването с ставало единствено от животно към човек. Ето за какво не са известни епидемии от това време.
„ Да попаднем на тази бактерия беше в действителност изненадващо “, разяснява Краузе-Киора. Учените в началото са търсили възможна роднинска връзка сред ловеца-събирач и останалите трима, когато са създали откритието.
Бактерията Yersinia pestis евентуално е лишила живота на мъжа, макар че съгласно откривателите болестта е протекло доста по-бавно, в сравнение с това е ставало при по-късните варианти.
Спътниците на мъжа не са били инфектирани, което демонстрира, че той не е бил възпален от вид на чумата, пренасящ се от човек на човек. При откритата бактерия липсват основни гени, които разрешават такова предаване.
Досега се смяташе, че най-ранните известни случаи на чума са от преди 3800 години, когато в Древен Египет и Близкия изток се образуват първите „ мегаградове “ с над 10 000 поданици.
Увеличаващият се брой и гъстотата на популацията евентуално са предизвикали еволюцията на бактерията.
„ Заинтригувани сме от бъдещите проучвания върху метода, по който тези антични заразни заболявания са повлияли върху актуалната ни имунна система “, разяснява Бен Краузе-Киора.
