Хора, тревожа се за себе си. И за вас!
Убийството на една оживяла от Холокоста еврейка в Париж раздруса Европа. То обаче не изненада никого, тъй като антисемитизмът е станал всемогъщ. Станал е всекидневие и привичка. Стига към този момент! -пише в коментара си М. Фридман.
Никой ли не вижда по какъв начин ни застига предишното, което сякаш бяхме оставили зад тила си? Ние към този момент от дълго време сме в центъра на европейския антисемитизъм, на омразата против евреите в Европа. Примерите са цялостен легион. В Париж грубо беше убита една оживяла от Холокоста жена единствено тъй като изповядва юдейската религия. Лейбъристката партия във Англия е разтърсвана от антисемитски кавги, а нейният ръководител не прави нищо против това. Унгарският министър председател Виктор Орбан приказва за заговорническите проекти на евреина Джордж Сорос. Полша пък обезверено се пробва да си припише ролята на почтен агнец във връзка с антисемитизма по времето на Холокоста, след него и до през днешния ден. Десните екстремисти в Австрия правят пакости в държавното управление, а канцлерът Курц ги толерира поради ползите на властта. Изглежда, че антисемитизъмът още веднъж е легитимиран и узаконен посредством избори.
Стига към този момент!
Да, в това число и в Германия. От десетилетия еврейските учебни заведения, детските градини и еврейските центрове тук би трябвало да бъдат защитавани от старите и новите нацисти. Политици от "Алтернатива за Германия " окачествяват мемориала на Холокоста като мемориал на срама и желаят да пренапишат културата на възпоменанието. И същата тази партия е определена за първи път в Бундестага. Всеки уикенд по стадионите противниковият тим бива именуван еврейски и никой ни най малко не се стряска от това. Разказват се вицове за евреи, които въобще не са смешни, само че хората се смеят. В интернет се шири ненавист, пренебрежение и духовно опустошаване.
Не единствено в цифровия, а и в действителния свят виждаме нагли мизантропи. Такива, които приказват, че най-сетне трябвало да се каже едно или друго, а по-късно изливат единствено чиста ненавист, вербално принуждение, антисемитизъм и расизъм. Но тъкмо за това държание не трябва да има никакво опрощение и не може да има схващане. Ежедневният антисемитизъм към този момент стана привичка. И това е най-лошото. Вече нищо не може да ни изкара отвън релси. Ние сме закърнели. И защото към този момент не реагираме на никакво предизвикателство, ставаме съучастници на причинителите.
Вярно е, че към десния и към левия антисемитизъм в Европа от няколко години се прибави и един антисемитизъм от радикални елементи на мюсюлманския свят. Той е ориентиран основно против Израел, само че неговата гняв визира кардинално всички евреи. Независимо от това, къде живеят. От години насам пострадалите оповестяват за насъбрания опит в немските учебни заведения и за вялата реакция на виновните инстанции. От години сме очевидци на откритата експанзия в дребни, само че растящи елементи на мюсюлманските общности. От десетилетия насам немската страна не държи под око младежите и нападателните имами от Саудитска Арабия и Турция. А след това се изненадва, че таман тези младежи се радикализират. Голяма част от бежанците също са младежи. Те идват от арабски диктатури, които втълпяват на популацията си, че би трябвало да ненавижда евреите. Това във всеки случай е едно пояснение, само че не и опрощение.
Германският хайлайф непрекъснато засвидетелства своята взаимност, само че не трансформира нищо. Или пък излиза с лозунга: "Никаква приемливост срямо нетолерантността ". Само за лично утешение. В детските градини и учебните заведения не доближава личен състав. А локалните политици постоянно омаловажават заплахата от кафявите тълпи, с цел да запазят положителното си добро име.
Антисемитизмът е мизантропия
Става дума преди всичко не за взаимност с евреите, а за ангажимент към всички и всичко, което характеризира тази свободна страна. Какво още би трябвало да се случи, с цел да бъдат подхванати най-накрая някакви дейности? Колко още демагогски речи от рода на "никога към този момент " би трябвало да бъдат държани, без ораторите да потънат от позор в земята, когато безучастно следят тези ужасни промени? Проповядващите ненавист презират демокрацията, плурализма, свободата, еманципацията и просвещението. Милеем ли задоволително за тези полезности? Защитаваме ли ги със пристрастеност и разсъдък? Или мизантропите са толкоз гръмогласни единствено тъй като останалите си мълчат? Пиша всичко това, не тъй като съм евреин, а тъй като съм човек. Човек като Вас, които четете този текст. Тревожа се за себе си. И за Вас.
Никой ли не вижда по какъв начин ни застига предишното, което сякаш бяхме оставили зад тила си? Ние към този момент от дълго време сме в центъра на европейския антисемитизъм, на омразата против евреите в Европа. Примерите са цялостен легион. В Париж грубо беше убита една оживяла от Холокоста жена единствено тъй като изповядва юдейската религия. Лейбъристката партия във Англия е разтърсвана от антисемитски кавги, а нейният ръководител не прави нищо против това. Унгарският министър председател Виктор Орбан приказва за заговорническите проекти на евреина Джордж Сорос. Полша пък обезверено се пробва да си припише ролята на почтен агнец във връзка с антисемитизма по времето на Холокоста, след него и до през днешния ден. Десните екстремисти в Австрия правят пакости в държавното управление, а канцлерът Курц ги толерира поради ползите на властта. Изглежда, че антисемитизъмът още веднъж е легитимиран и узаконен посредством избори.
Стига към този момент!
Да, в това число и в Германия. От десетилетия еврейските учебни заведения, детските градини и еврейските центрове тук би трябвало да бъдат защитавани от старите и новите нацисти. Политици от "Алтернатива за Германия " окачествяват мемориала на Холокоста като мемориал на срама и желаят да пренапишат културата на възпоменанието. И същата тази партия е определена за първи път в Бундестага. Всеки уикенд по стадионите противниковият тим бива именуван еврейски и никой ни най малко не се стряска от това. Разказват се вицове за евреи, които въобще не са смешни, само че хората се смеят. В интернет се шири ненавист, пренебрежение и духовно опустошаване.
Не единствено в цифровия, а и в действителния свят виждаме нагли мизантропи. Такива, които приказват, че най-сетне трябвало да се каже едно или друго, а по-късно изливат единствено чиста ненавист, вербално принуждение, антисемитизъм и расизъм. Но тъкмо за това държание не трябва да има никакво опрощение и не може да има схващане. Ежедневният антисемитизъм към този момент стана привичка. И това е най-лошото. Вече нищо не може да ни изкара отвън релси. Ние сме закърнели. И защото към този момент не реагираме на никакво предизвикателство, ставаме съучастници на причинителите.
Вярно е, че към десния и към левия антисемитизъм в Европа от няколко години се прибави и един антисемитизъм от радикални елементи на мюсюлманския свят. Той е ориентиран основно против Израел, само че неговата гняв визира кардинално всички евреи. Независимо от това, къде живеят. От години насам пострадалите оповестяват за насъбрания опит в немските учебни заведения и за вялата реакция на виновните инстанции. От години сме очевидци на откритата експанзия в дребни, само че растящи елементи на мюсюлманските общности. От десетилетия насам немската страна не държи под око младежите и нападателните имами от Саудитска Арабия и Турция. А след това се изненадва, че таман тези младежи се радикализират. Голяма част от бежанците също са младежи. Те идват от арабски диктатури, които втълпяват на популацията си, че би трябвало да ненавижда евреите. Това във всеки случай е едно пояснение, само че не и опрощение.
Германският хайлайф непрекъснато засвидетелства своята взаимност, само че не трансформира нищо. Или пък излиза с лозунга: "Никаква приемливост срямо нетолерантността ". Само за лично утешение. В детските градини и учебните заведения не доближава личен състав. А локалните политици постоянно омаловажават заплахата от кафявите тълпи, с цел да запазят положителното си добро име.
Антисемитизмът е мизантропия
Става дума преди всичко не за взаимност с евреите, а за ангажимент към всички и всичко, което характеризира тази свободна страна. Какво още би трябвало да се случи, с цел да бъдат подхванати най-накрая някакви дейности? Колко още демагогски речи от рода на "никога към този момент " би трябвало да бъдат държани, без ораторите да потънат от позор в земята, когато безучастно следят тези ужасни промени? Проповядващите ненавист презират демокрацията, плурализма, свободата, еманципацията и просвещението. Милеем ли задоволително за тези полезности? Защитаваме ли ги със пристрастеност и разсъдък? Или мизантропите са толкоз гръмогласни единствено тъй като останалите си мълчат? Пиша всичко това, не тъй като съм евреин, а тъй като съм човек. Човек като Вас, които четете този текст. Тревожа се за себе си. И за Вас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ