Убийството на 86-годишния Стефан Янев в столичния ж.к. „Люлин“ отново

Убийството на 86-годишния Стефан Янев в столичния ж.к. „ Люлин “ още веднъж повдигна редица въпроси за работата на институциите и закрилата на децата у нас. За убийството на възрастния мъж са арестувани щерка му и мъжът, с който е живяла на фамилни начала, а в жилището, в който всички са живели, бяха открити три деца, за които има данни, че досега са държани изолирани от външния свят.

Съседи описват, че от жилището непрекъснато се чували крясъци, фамилията не си плащало сметките и нееднократно са имали проблеми със арестуваните.

Вижте повече за случая във видеото:

--> Това е следващият случай, който демонстрира, че „ липсва каквато и да интеграция на напъните на институциите, които са призвани да пазят правата на децата – всеки работи самичък за себе си, всеки се оправдава и споделя, че не знае нищо “, разяснява психологът Христо Монов в предаването „ Тази заран “ по bTV. „ Тези дни се навършиха 10 години от приемането на Стратегията за детето 2008 – 2018. През тези седем и половина години знаем кой ръководи и то той ръководи, не ръководи партията му. Нека поемат отговорност, че не извършиха съвсем нищо, с изключение на ненапълно деинституционализацията “, прикани той.

„ Това демонстрира следващото безхаберие на институциите – разяснява Вера Иванова, ръководител на Конфедерация за отбрана правата на децата. – Около 10 са органите за протекция на дете, плюс обществени, полиция и това е следващият случай, който демонстрира размиването на отговорност и по какъв начин те между тях нямат никаква връзка “.

Органите са 17, поправи я Монов. Това са министерства, локална власт, Агенция за протекция на детето, Прокуратура, изредиха те.

Монов посочи, че органите е трябвало да се самосезират още след излъчването на телевизионното предаване, в което е взел участие убитият Стефан Янев и е разказал за казуса. Те са длъжни по закон да се самосезират, уточни психологът.

„ Липсата на надзор върху цялата тази система за протекция и неналичието на персонална отговорност от тези така наречен служители води тъкмо до такива трагични положения и нарушение на права и безобразия “, добави Иванова.

За появилата се информация, че фамилията са адвентисти Венцислав Панайотов, който е ръководител на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден, заявява, че „ нито (задържаната) Мария Янева, нито нейният брачен партньор са били адвентисти , нито са кръщавани в нашата черква, нито принадлежат към нея “. Той уточни, че при започване на 90-те години Янева и майка ѝ са посещавали за година-две една от техните църкви в София, даже майката е била подпомагана, тъй като е била болна, само че малко след гибелта ѝ Мария Янева престава да посещава църквата. Възрастни адвентисти обаче си спомнили за нея и разказали, че още тогава си личали поведенчески проблеми .

Една огромна част от българското население, заради изискванията, в които живее, е докарано до първия-втория етаж от пирамидата на Маслоу (йерархична система на човешките потребности, в основата на която са физиологичните и екзистенциалните потребности, а на върха – духовните, бел. ред.), до оскотяване – хора, които се грижат единствено за това да обезпечат прехраната си, даже не мислят и за сигурността си, разяснява Монов. „ Това е личностния профил на огромна част от популацията . Ние сме се разпаднали като общество на битово равнище. Докато преди години във всяко село или всеки вход имаше най-малко един, така наречен будна съвест, който знаеше нещо, ходеше по институциите, ръчкаше ги... до там сме се разпаднали, че даже изчезна и този, който доста ни досаждаше, само че въпреки всичко беше някакъв белег за интегритет на обществото “, добави психологът.

„ Хората виждат, че каквото и да вършат, колкото и сигнали да подадат, остават без резултат “, уточни Иванова. Тя напомни информациите, че когато възрастният мъж е стенел и викал за помощ, е пристигнала полиция, почукала е на вратата и си е отишла. „ Защо да пускат сигнали, като виждат безхаберието, че няма институция, която да направи нещо? “, попита Иванова.

„ Сега някой ще понесе ли отговорност, че единствено е отишъл и е почукал на вратата ? “, попита Монов. Най-важният въпрос съгласно него в този момент е какво ще се случи с децата, „ тъй като, в случай че подложим на разбор грижите за такива деца, ще забележим, че и там нещата по никакъв начин не стоят добре “. По думите му обаче, при съответните грижи, децата биха могли да се върнат към естествен живот .

Иванова разяснява, че „ децата са нищо за страната “.

Вижте целия диалог във видеото: -->