Тя се казва Ирина Антонова и е на 90 години

Тя се споделя Ирина Антонова и е на 90 години (точно по този начин, на деветдесет) и петдесет и една от тях е закрепостен шеф на музея „ Пушкин “ в Москва – и до през днешния ден. Когато заема този пост музеят има единствено една постройка, сега са единадесет, а новият музеен комплекс по план на Норман Фостър е в градеж и Ирина Антонова от в този момент възнамерява откриването му – през 2018 година! Ходи на работа всеки ден, от девет до седем, а в свободното си време написа книга. За историята на музея, несъмнено.  В последния си брой съветският Vogue разгласява изявление с тази изключителна жена, в което тя споделя за себе си, за музея и за модата. Оказва се, че музеят „ Пушкин “ има остаряла традиция в изложбите, които свързват мода и изкуство в едно и за които толкоз се приказва напоследък. В Москва още преди пет години са изложени облеклата на фешън къща Шанел, дружно с картините на художниците, които са вдъхновявали самата Коко – Пикасо, Кокто. Кристиан Диор, споделя директорката, също не е бил непознат на изкуството и е имал изложба, в която е излагал картини на Пикасо, Клее, Дюфи – измежду техните картини в музея „ Пушкин “ са били ситуирани роклите на Диор предходната година. Модата е част от актуалната просвета и мястото й е в музея, наред с всички други форми на изкуството. Най-голямото й страдание в професионален проект – че през 1948-ма година по гледище на Сталин закриват Музея за модерно изкуство – първият в света музей на модерното изкуство, това е седем години преди откриването на MoMA в Ню Йорк.  Най-хубавия й спомен – една разходка преди доста години, с бъдещия й брачен партньор, който от самото начало рецитирал стихове – „ това беше една минута благополучие, разтегната в половин ден “.Старомодно и сантиментално, като самата нея – с бяла коса, постоянно с перли. Напоследък е научила британски, тъй като немският, френският и италианският към този момент не й стигат в работата. Не знам за вас, само че до момента в който четях се изпълних с горделивост и вяра – че има такива дами и че и ние можем да сме такива някой ден. Защо да не сме?