Сладката отрова на европейските субсидии
Тя грееше отдалеко – прясно боядисана в зелено, алено и жълто, детската площадка обещаваше вълнуващи занимания за малчуганите и внушаваше признателност към Европейския съюз, отпуснал средствата за това публично богатство. После погледът се плъзна настрана към огромната постройка, в миналото била детска градина. Тя нямаше покрив. Керемидите ѝ бяха свалени, черни дупки зееха на мястото на капандурите. Това забравено миньорско населено място в Родопите не беше чувало детски смях от дълги години.
Струва ли си да вършим това на въпрос? Все пак там са били усвоени пари. Бил е положен труд, вследствие на който брутният вътрешен артикул се е повишил. Пък и ей по този начин ни ги дават...
Темата за изгодата от парите, които Европейски Съюз дава на България по разнообразни стратегии, от дълго време буди въпроси. Като цяло досега надделяваше „ брутният “ метод: резултатът е по-маловажен от обстоятелството, че тези пари ги има.
Дават ли ти – взимай!
Но има случаи, когато „ усвояването “ води до надалеч по-неблагоприятни резултати от почтената измама с детската площадка.
Групата на Зелените в Европейския парламент неотдавна разгласява отчет с показателното име „ Къде отиват парите на Европейски Съюз? “, отдаден на проблемите със селскостопанските дотации в новите страни членки. Бях поканен да напиша в него главата за България. По линия на заплащанията за повърхност и за развиване на селските региони Европейски Съюз ни е отпуснал 9.5 милиарда евро в интервала 2008-2019 г . Това са доста пари, само че до какво са довели? Помогнали ли са на някой малък или междинен фермер да закрепи ситуацията и да натрупа потенциал? Едва ли. Откакто в България работи Общата селскостопанска политика (ОСП), независимият малък собственик се трансформира в изчезващ тип. Повече от половината от земята ни се обработва от стопанства с над 1 млн. лева оборот.
В отчета, за който българските управляващи оглушително мълчат, употребявам определението
„ поземлена олигархия “
Проблемът с огромните стопанства не е, че са големи, а че размерът върви ръка за ръка с политическите връзки. Изобилстват образците за топли връзки сред едрите арендатори и властта и даже за намесата на първите в националните политики – състояние, което тъкмо дава отговор на термина „ олигархия “. Не приказва ли за това фактът, че министърът на земеделието и храните на ГЕРБ Десислава Танева е в близки роднински връзки с някои от най-големите получатели на селскостопански дотации у нас? И дали е просто съвпадане, че дълги години тя ръководеше една от най-големите частни структури в земеделието ни?
Според предходен отчет на БАН у нас 100 души обират лъвския къс от агросубсидиите. Както знаем, парите постилат килими в българските институции. Дали не затова митингите на пчеларите, чиито кошери измират от отровите на едрите арендатори, все остават нечути? А какво да кажем за „ къщите за посетители “, които ще останат в българския език като нарицателно за корупция: откакто абсурдът гръмна в края на 2019 година, трябваше да се направи инспекция и от 288 разследвани случая единствено 23 бяха в безупречност.
По-малко знае се, че парите за „ къщите “ са отпуснати с подписа на Атидже Алиева-Вели от Движение за права и свободи, която прелетя като комета от фонд „ Земеделие “ в Европейския парламент и там се включи в активността на Комисията по земеделие и развиване на селските региони.
Българските арендатори демонстрират забележителни умения
да заобикалят така наречен таван на директните заплащания
След 2015 година, с цел да се опълчи на свръхокрупняването на земеделието и изтласкването на дребните стопани, Европейски Съюз наложи понижаване с 5% на заплащанията над 150 000 евро. У нас беше въведен и безспорен таван от 300 000 евро.
На практика всеки по-голям български арендатор заобикаля тази врата в полето. Учредяват се нови компании на името на сестрата, дъщерята, тъщата, зетя – и всички обработват тъкмо толкоз земя, че да се мушнат на косъм под „ тавана “. Други избират по-формален метод: пъпкуват се, като „ Агроком “ ЕООД, „ Агроком Инвест “, „ Агроком Консулт “ – и всяка „ пъпка “ събира тъкмо толкоз дотации, че да избегне тавана. Казахме ли, че шефът на „ Агроком “ е измежду първите спонсори на ГЕРБ?
Така, и с още няколко хватки, в свръхокрупненото българско земеделие таваните върху дотациите се трансформират в нещо алегорично. Стига се до обстановката, че междинната за България плантация, която отглежда полеви култури, получава двойно повече дотации (31 000 евро), в сравнение с междинната немска плантация. У нас, по публични данни,
2.4% от бенефициентите получават 45% от всичките директни заплащания
Но ръководещите, отпред с „ министъра на огромните “ Танева, избират да не виждат в това проблем.
За страдание, отрицателните резултати от директните заплащания не се изчерпват със субсидиране на най-богатите хора в страната и провокиране на корупционни практики
Приложена на неукрепнал пазар като българския, ОСП - общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, води до систематични изкривявания. Данните за интернационалната търговия ясно демонстрират, че българското селско стопанство сменя курса си след 2007 година – тъкмо с въвеждането на ОСП. Ако до този миг България е била самодостатъчна при месото, млечните творби, плодовете и зеленчуците и е осъществила дребен експорт на зърно, при Оборотна помпена станция бизнесът със зърно безусловно „ избухва “ до над 1.5 милиарда $ (нетна стойност, експорт минус внос). За сметка на това при всички земеделски артикули с по-висока добавена стойност има недостиг. Плодородна България е чист вносител на плодове и зеленчуци от 2007 година
Това не е резултат от естествено злополучие – а от брутно „ асимилиране “ и липса на национална политика за развиване на бранша.
Още един колорит: защото залага на зърното, България става европейски първенец по понижаване на потребления труд в селското стопанство: за последните 10 години броят на отработените човекочасове понижа двойно. Не е чудно, че българските райони трагично обезлюдяват: желязната икономическа логичност на културите с най-ниски разноски – които в огромната си част се покриват от дотации, прогонва хората и добитъка.
Както към този момент стана дума, един от огромните проблеми на европейските средства е, че
решаваща дума за разпределянето им имат тези, които са на власт
Така, като се изключи че се пълнят партийните черни каси, се бетонира властта на ръководещата партия. Парадокс: таман парите на Европейски Съюз клатят демокрацията в новата страна членка. В опит да разоблича този нездравословен резултат, през 2018 година отделих много дни, с цел да приведа данните от системата ИСУН във тип, комфортен за обработка. След което приложих към тях статистическия способ „ тест на Ман–Уитни “ и научно потвърдих, че с 95% възможност размерът на контрактуваните и изплатените средства по европроекти зависи от това дали кметът на една община е от ГЕРБ. Ако си от ръководещите – „ усвояваш “ повече.
„ Много ясно! “, ще каже читателят. Така е, само че едно е да имаш смътна увереност, а друго – научно доказателство за тезата, с която започнах този текст: от време на време парите не оказват помощ, а изкривяват и покваряват. Властта бързо се пристрастява към „ безплатните пари “ и вижда в „ усвояването “ не път да отговори на действителните потребности на хората, а да бетонира своите позиции. Като пътьом лапне допустимо най-вече: даже свадите към този момент не я плашат.
* Димитър Събев е доктор по стопанска система, публицист и публицист. Магистър по стопанско ръководство, специализира в Германия стопанска система на устойчивото развиване. Работи по планове на Европейска комисия и на Европейския парламент.
Струва ли си да вършим това на въпрос? Все пак там са били усвоени пари. Бил е положен труд, вследствие на който брутният вътрешен артикул се е повишил. Пък и ей по този начин ни ги дават...
Темата за изгодата от парите, които Европейски Съюз дава на България по разнообразни стратегии, от дълго време буди въпроси. Като цяло досега надделяваше „ брутният “ метод: резултатът е по-маловажен от обстоятелството, че тези пари ги има.
Дават ли ти – взимай!
Но има случаи, когато „ усвояването “ води до надалеч по-неблагоприятни резултати от почтената измама с детската площадка.
Групата на Зелените в Европейския парламент неотдавна разгласява отчет с показателното име „ Къде отиват парите на Европейски Съюз? “, отдаден на проблемите със селскостопанските дотации в новите страни членки. Бях поканен да напиша в него главата за България. По линия на заплащанията за повърхност и за развиване на селските региони Европейски Съюз ни е отпуснал 9.5 милиарда евро в интервала 2008-2019 г . Това са доста пари, само че до какво са довели? Помогнали ли са на някой малък или междинен фермер да закрепи ситуацията и да натрупа потенциал? Едва ли. Откакто в България работи Общата селскостопанска политика (ОСП), независимият малък собственик се трансформира в изчезващ тип. Повече от половината от земята ни се обработва от стопанства с над 1 млн. лева оборот.
В отчета, за който българските управляващи оглушително мълчат, употребявам определението
„ поземлена олигархия “
Проблемът с огромните стопанства не е, че са големи, а че размерът върви ръка за ръка с политическите връзки. Изобилстват образците за топли връзки сред едрите арендатори и властта и даже за намесата на първите в националните политики – състояние, което тъкмо дава отговор на термина „ олигархия “. Не приказва ли за това фактът, че министърът на земеделието и храните на ГЕРБ Десислава Танева е в близки роднински връзки с някои от най-големите получатели на селскостопански дотации у нас? И дали е просто съвпадане, че дълги години тя ръководеше една от най-големите частни структури в земеделието ни?
Според предходен отчет на БАН у нас 100 души обират лъвския къс от агросубсидиите. Както знаем, парите постилат килими в българските институции. Дали не затова митингите на пчеларите, чиито кошери измират от отровите на едрите арендатори, все остават нечути? А какво да кажем за „ къщите за посетители “, които ще останат в българския език като нарицателно за корупция: откакто абсурдът гръмна в края на 2019 година, трябваше да се направи инспекция и от 288 разследвани случая единствено 23 бяха в безупречност.
По-малко знае се, че парите за „ къщите “ са отпуснати с подписа на Атидже Алиева-Вели от Движение за права и свободи, която прелетя като комета от фонд „ Земеделие “ в Европейския парламент и там се включи в активността на Комисията по земеделие и развиване на селските региони.
Българските арендатори демонстрират забележителни умения
да заобикалят така наречен таван на директните заплащания
След 2015 година, с цел да се опълчи на свръхокрупняването на земеделието и изтласкването на дребните стопани, Европейски Съюз наложи понижаване с 5% на заплащанията над 150 000 евро. У нас беше въведен и безспорен таван от 300 000 евро.
На практика всеки по-голям български арендатор заобикаля тази врата в полето. Учредяват се нови компании на името на сестрата, дъщерята, тъщата, зетя – и всички обработват тъкмо толкоз земя, че да се мушнат на косъм под „ тавана “. Други избират по-формален метод: пъпкуват се, като „ Агроком “ ЕООД, „ Агроком Инвест “, „ Агроком Консулт “ – и всяка „ пъпка “ събира тъкмо толкоз дотации, че да избегне тавана. Казахме ли, че шефът на „ Агроком “ е измежду първите спонсори на ГЕРБ?
Така, и с още няколко хватки, в свръхокрупненото българско земеделие таваните върху дотациите се трансформират в нещо алегорично. Стига се до обстановката, че междинната за България плантация, която отглежда полеви култури, получава двойно повече дотации (31 000 евро), в сравнение с междинната немска плантация. У нас, по публични данни,
2.4% от бенефициентите получават 45% от всичките директни заплащания
Но ръководещите, отпред с „ министъра на огромните “ Танева, избират да не виждат в това проблем.
За страдание, отрицателните резултати от директните заплащания не се изчерпват със субсидиране на най-богатите хора в страната и провокиране на корупционни практики
Приложена на неукрепнал пазар като българския, ОСП - общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, води до систематични изкривявания. Данните за интернационалната търговия ясно демонстрират, че българското селско стопанство сменя курса си след 2007 година – тъкмо с въвеждането на ОСП. Ако до този миг България е била самодостатъчна при месото, млечните творби, плодовете и зеленчуците и е осъществила дребен експорт на зърно, при Оборотна помпена станция бизнесът със зърно безусловно „ избухва “ до над 1.5 милиарда $ (нетна стойност, експорт минус внос). За сметка на това при всички земеделски артикули с по-висока добавена стойност има недостиг. Плодородна България е чист вносител на плодове и зеленчуци от 2007 година
Това не е резултат от естествено злополучие – а от брутно „ асимилиране “ и липса на национална политика за развиване на бранша.
Още един колорит: защото залага на зърното, България става европейски първенец по понижаване на потребления труд в селското стопанство: за последните 10 години броят на отработените човекочасове понижа двойно. Не е чудно, че българските райони трагично обезлюдяват: желязната икономическа логичност на културите с най-ниски разноски – които в огромната си част се покриват от дотации, прогонва хората и добитъка.
Както към този момент стана дума, един от огромните проблеми на европейските средства е, че
решаваща дума за разпределянето им имат тези, които са на власт
Така, като се изключи че се пълнят партийните черни каси, се бетонира властта на ръководещата партия. Парадокс: таман парите на Европейски Съюз клатят демокрацията в новата страна членка. В опит да разоблича този нездравословен резултат, през 2018 година отделих много дни, с цел да приведа данните от системата ИСУН във тип, комфортен за обработка. След което приложих към тях статистическия способ „ тест на Ман–Уитни “ и научно потвърдих, че с 95% възможност размерът на контрактуваните и изплатените средства по европроекти зависи от това дали кметът на една община е от ГЕРБ. Ако си от ръководещите – „ усвояваш “ повече.
„ Много ясно! “, ще каже читателят. Така е, само че едно е да имаш смътна увереност, а друго – научно доказателство за тезата, с която започнах този текст: от време на време парите не оказват помощ, а изкривяват и покваряват. Властта бързо се пристрастява към „ безплатните пари “ и вижда в „ усвояването “ не път да отговори на действителните потребности на хората, а да бетонира своите позиции. Като пътьом лапне допустимо най-вече: даже свадите към този момент не я плашат.
* Димитър Събев е доктор по стопанска система, публицист и публицист. Магистър по стопанско ръководство, специализира в Германия стопанска система на устойчивото развиване. Работи по планове на Европейска комисия и на Европейския парламент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ