Андрей Марков: Качеството на здравеопазването у нас е лошо, системата не работи
Българската здравна система страда не толкоз от броя на лечебните заведения, колкото от неналичието на работещ надзор върху качеството на здравната помощ – това съобщи в предаването „ Лице в лице “ Андрей Марков, член на Управителния съвет на Българската болнична асоциация, разяснявайки положението на бранша и нуждата от промени.
Повод за диалога стана тезата на някогашния здравен министър Петър Москов, съгласно който от съществуващите към 340 лечебни заведения в страната действително са нужни не повече от 100 лечебни заведения.
Броят на лечебните заведения не е главният проблем
Според Марков сходна концепция звучи добре, само че при настоящия модел е мъчно изпълнима.
„ Цифрата 100 съгласно мен е напълно инцидентно посочена. Би било положително решение, само че със сегашната система това няма метод да се случи “, разяснява той.
По думите му същинският проблем е, че системата за ръководство на качеството в опазването на здравето на практика не действа.
„ В България системата за ръководство на качеството в опазването на здравето не работи и не действа “, съобщи Марков.
Той беше безапелационен, че точно това е повода пациентите да остават недоволни от медицинските услуги.
„ Защо пациентите не са удовлетворени от качеството на услугата? Защото качеството не е положително. Факт “, акцентира представителят на Българската болнична асоциация.
Липсват действителни стандарти за качество
Марков изясни, че в България лечебните заведения минават през обща процедура по акредитация, до момента в който в доста европейски страни се ползват профилирани стандарти, ориентирани към сигурността на пациентите.
По думите му точно лечебните заведения, които покриват сходни условия, могат да подсигуряват високо качество на лекуването.
„ Тези лечебни заведения, които ги извършват, съумяват да реализират гаранции за качество и сигурност на пациента. Останалото е единствено благопожелание “, уточни той.
Пациентите заплащат съвсем половината от лекуването
Според Марков необятно публикуваното мнение, че страната отделя задоволително средства за опазване на здравето, не дава отговор на действителността.
Той пресметна, че общественото финансиране покрива едвам към 51% от всички разноски за здравни услуги, а останалата част идва непосредствено от джоба на пациентите.
„ Като средства, нужни за модерна здравна услуга и модерно опазване на здравето, те са половината от това, което харчим като нация и като страна “, сподели Марков.
По думите му това слага в изключително тежко състояние хората с хронични болести, нетрудоспособните и пациентите, които се нуждаят от дълготрайно и скъпоструващо лекуване.
По-високи вноски или в допълнение обезпечаване
Като вероятни решения специалистът очерта две направления.
„ Този въпрос има два вероятни отговора. Единият е увеличение на здравните вноски. Другият е развиване на в допълнение здравно обезпечаване “, изясни той.
Марков уточни, че сходни модели сполучливо действат в страни като Германия, Франция и Нидерландия. Според него България чака европейско качество на опазването на здравето, без да обезпечава нужните условия за това.
Клиничните пътеки основават непотребни хоспитализации
Представителят на Българската болнична асоциация обърна внимание и на метода, по който се финансират лечебните заведения. По думите му сегашният модел предизвиква лечебните заведения да одобряват повече пациенти, вместо да се развива доболничната помощ.
„ Болниците са заинтригувани да хоспитализират всеки, който се покаже на вратата “, разяснява Марков.
Той даде образец с еднодневната хирургия, която в доста европейски страни разрешава пациентът да бъде изписан още същия ден.
„ У нас стоят по три дни, тъй като толкоз е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват най-малък престой, който не е нужен “, изясни той.
„ Проблемът е в разпоредбите “
Марков поддържа въвеждането на електронни търгове за закупуване на медикаменти, само че акцентира, че това единствено по себе си няма да реши казуса. Според него повода е в нормативната уредба, която разрешава разнообразни практики при разходването на средствата.
„ Твърдо сме „ за “. Тук още веднъж казусът е в ръководството на системата “, съобщи той.
В умозаключение Марков насочи рецензия към законодателството, което съгласно него основава условия за всички изкривявания в системата.
„ Този, който дава баницата, е виновният. И това е законът и депутатите, които са го създали “, заключи той.
Източник: bTV
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
