Тя е от онази рядка порода жени, които те респектират

...
Тя е от онази рядка порода жени, които те респектират
Коментари Харесай

Името й е синоним за класа, достойнство и талант

Тя е от онази рядка порода дами, които те респектират с наличието си и на които можеш единствено да се възхищаваш. Зад гърба си има кариера на огромния екран и на театралната сцена, на която може да се завиди, само че най-важната ѝ роля в живота е тази на Цветана Манева - актрисата, която обичаме, и на която се възхищаваме.

Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева тя е в тройката огромни дами на българското кино и спектакъл. Част е от златното потомство на родното ни кино, което ни даде едни от най-хубавите български филми, като  " Дами канят ", " Шведски крале " и " Басейнът ".

Ето няколко не доста известни обстоятелства за живота и кариерата на Цветана Манева:

С спектакъл в кръвта. Цветана Манева е актьорско дете. Майка ѝ Надежда е католичка, татко ѝ Георги Манев играе дълги години на сцената на Пловдивския спектакъл.

Между театъра и медицината . Още като ученичка тя играе в спектакъла " Когато розите танцуват " на Валери Петров. След това известно време се колебае сред театъра и медицината. В последна сметка надвива ВИТИЗ. " Както лекарят отстранява физическата болежка, по този начин изкуството облекчава душевните премеждия ", изяснява избора си актрисата. Комисията на театралния институт обаче безмилостно реже порива ѝ. Не им харесва методът, по който произнася буквите " р " и " л ". Цветана се връща в родния си град Пловдив и се влива в редовете на работническата класа. 18-годишната госпожица постъпва на работа в обувния цех " Петър Ченгелов " и стартира да прави кожени чанти. За това премеждие тя споделя: " Сблъсках се с хора, които са на " ти " с живота… "

Шегаджийката. Като по-млада Цветана Манева била огромна шегаджийка. Една вечер с група млади актриси били на посетители при Северина Тенева, която по това време живеела тъкмо над стаята на артиста Тодор Колев. Купонът на дамите бил толкоз плевел, че таванът почнал да се тресе. Тодор Колев се качил по пижама, с цел да направи забележка. Почукал на вратата, отворили му и той видял, че вътре има женско празненство. Неочаквано Цветана Манева го сграбчила, метнала го на леглото и всички дами му се нахвърлили, имитирайки... обезчестяване. " Голям подбив. Изпаднах в неуместно състояние. Те бяха десетина девойки на не повече от 23 години и всичките красиви, знойни мадами. Направиха ме за смях ", споделя Колев по-късно.

На крачка от гибелта.  През 1967 година при едно от представленията на паметния театър " Уестсайдска история " в Пловдив Цветана Манева едвам не се обесва на сцената. Спасява я единствено бързата реакция на сътрудник. Тогава е единствено на 23 години. В злощастната вечер Манева ритва стола на сцената, само че тялото ѝ се залюлява от по-силния подтик и кракът ѝ не намира опората, на която би трябвало да стъпи. Подхлъзва се и въжето се впива във врата ѝ. Първи реагира артистът Жоро Георгиев. Той скача и подхваща тялото на колежката си. Още няколко души му оказват помощ да изнесе Цветана от сцената, а останалите стартират да импровизират, че станалото е част от действието в пиесата. Зад кулисите Цветана е в безсъзнание, тъй като въжето е засегнало сънната ѝ артерия. Дежурният доктор идва бързо, преглежда я и открива, че няма разкъсан прешлен.

Първите два брака. Като студентка дебютира в киното и познава първата си огромна обич в лицето на третокурсника Петър Вучков – бъдещият известен мистър " Няма време ", водещ на предаването " Минута е доста ". Двамата се женят и в началото живеят на един таван. Прекарват чудесни лета по Черноморието, където Вучков е екскурзовод на полски групи. Бракът им устоя две години. През 1969 година Цветана се омъжва за повторно за Николай Пенчев - хубав юноша, осветител в театъра. После става оператор в пловдивския ефирен център. Градската легенда споделя, че, с цел да я впечатли, Николай влиза с колата си в шадравана на градския площад. Цветана и Николай Пенчев са дружно към 4 години. Имат щерка на име Надежда.

...и огромната обич. С Явор Милушев са дружно повече от 40 години. Според нея всичко стартира през 1973 година от една среща на входа на ВИТИЗ. Той е още студент, тя към този момент играе в Пловдив. " Още помня чувството от докосването му ", споделя Цветана след години. " Той влезе и другарски ме целуна. От него ухаеше на нещо топло и чисто. Това остави у мен спомен за нещо свежо… ", добавя актрисата. Специално за тях Любен Гройс слага пиесата " Двама на люлката ". Любовта им в живота минава на сцената. Публиката го усеща и откровено им се радва. Женят се на 9 септември – единствения свободен ден, когато вземат решение да сключат брак, откакто дълго време живеят дружно. " Явор умее да поражда у мен възприятието, че съм нужна ", признава Цветана в изявление през 2003 година

Професионалистката. В историческия филм " Сватбите на Йоан Асен " Манева избавя от линч самия Стефан Данаилов, готвен му от огромния Коста Цонев. Според екстравагантно скимване на режисьора Вили Цанков Коста, в ролята на Йоан Асен, би трябвало да изиграе една сцена чисто гол и то пред очите на Цветана и към 40 млади дами от антуража на царския двор, събрани особено за тази сцена. Коста Цонев изначало се дърпа, само че Вили Цанков е праволинеен – това е изкуство! Щом е за изкуството, артистът е подготвен на всевъзможни жертви. Сцената е следната - Цонев излиза гол от бъчва с топла вода и пред камерата стартира диалог с Българския патриарх (Иван Кондов). С лице към Коста и с тил към камерата са и малко детската унгарска принцеса Ана (Цветана Манева) и Бургундеца (Стефан Данаилов). Коста Цонев излиза от бъчвата и вижда блясъка и усмивката в очите на Ламбо, който гризе устни, с цел да не прихне с глас. " Погледнах Цеца Манева и май тя ме избави, тъй като другояче щях да скоча и да го утрепя ", написа Коста Цонев в автобиографичната си книга. " Цветана е огромен експерт. Така се беше вживяла, че в очите ѝ блеснаха сълзи… "

Известна по света.  С пловдивския публицист и публицист Евгений Тодоров е обвързвано може би първото интернационално самопризнание на Манева. Това става през 1973 година във Варна по време на интернационалния кинофестивал " Златна роза ". Тодоров, млад публицист в локалния вестник " Комсомолска искра ", прави изявление с огромния съветски режисьор Сергей Герасимов. Той споделя, че за него огромното изобретение на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова " Последната дума ". " Лентата е показана на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи групова премия за най-хубава женска роля, само че се разминава с оценката. След това чужденци я търсят за продукциите, които снимат в България. Играе във френския " Брътвежите на родилката ", сръбския " Нечиста кръв ", съветския " Дон Кихот се завръща ", италианския ‘Ловджийска чанта ", френско-канадско-белгийския " Версенжекторикс ".

Мъдростта. През последните години Цветана доста деликатно сортира функциите си. Казва, че младият артист може да играе и да пробва всичко, само че артист, който си е построил сериозна креативна биография, не може да играе каквото и да е. Пред Георги Тошев, създател на документален филм за нея, признава, че не трябва да пилее времето, което ѝ остава, и че животът ни е даден, с цел да се оправяме с него, написа edna.bg.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР