Творчеството и авторството придобиват нови измерения в ерата, когато изкуствен

Творчеството и авторството получават нови измерения в ерата, когато неестествен разсъдък написа есета като Шекспир (снимка: CC0 Public Domain)

Родители и учители по целия свят се радват, че децата още веднъж учат в класните стаи. Но те не подозират за една подла нова академична опасност: революцията в изкуствения разсъдък сътвори мощни нови принадлежности за автоматизирано писане. Ако изкуственият разсъдък може да основава смислени есета и текстове в стила на Шекспир, то какво ще вършат учениците на новото време?

Разбира се, измами постоянно са съществували и в учебно заведение. Играта на надлъгване сред възпитаници и учители е безконечна конкуренция на котка и мишка. Доскоро измамниците трябваше да заплащат на някого, с цел да им написа значимите съчинения, а плагиатството елементарно се откриваше посредством профилиран програмен продукт. Сега новите технологии за генериране на тирада посредством изкуствен интелект улесняват основаването на висококачествени есета.

Новите „ речеви модели “ са системи за самообразование, които умеят всичко. Дайте на модела няколко основни думи, поканете го на работа и ще получите цели абзаци с неповторим текст. Тези модели са способни да основават всевъзможни резултати – есета, изявления в блогове, лирика, публикации, текстове и даже компютърен код.

Първоначално създадени от откриватели на ИИ единствено преди няколко години, сходни модели бяха третирани с внимание и отговорност. Поне първоначално. Учените съзнаваха отговорността на делото си и имаха цялостни политики за недопускане на злоупотреби. Но с развиването на технологията се появиха доста играчи на арената. Тяхната конкуренция и разнообразието от концепции бързо отми виновното предпочитание за самоограничаване. В устрема към комерсиализация на технологията доста от бариерите паднаха.

Една от фирмите декларира по отношение на своята задача, че употребява авангардна AI технология, с цел да направи писането „ безболезнено “. Друга пусна приложение за смарт телефони, което закачливо повдига вежди и подканва гимназиста: „ Напиши есе за тематиките в Макбет “. Подобни комерсиални организации са лесни за намиране, а постоянно не коства скъпо да се употребява тяхното създание. За ученика това ще да е берекет – добре написано и неповторимо есе по посочена тематика, с все аргументацията – единствено с няколко клика.
още по темата
Със сигурност е значимо родителите и учителите да знаят за тези нови принадлежности за машинация. Но в действителност те не могат да създадат доста по въпроса. Почти невероятно е да се попречи на децата да имат достъп до сходни нови технологии. Училищата сигурно ще бъдат надминати, когато става въпрос за разкриване на използването им.

Държавно контролиране? Че каква регулация би могла да попречи на децата да употребяват AI инструменти…

Факт е, че държавните управления в някои страни към този момент се стараят да се намесят, въпреки и постепенно, да вземем за пример с цел да се оправят с евентуалната корист с AI в съответни области – да вземем за пример при наемане на личен състав или различаване на лица. Но тематиката за езиковите модели към момента е надалеч от вниманието на регулаторите. Още по-далеч са визиите по какъв начин може да бъдат лимитирани евентуалните вреди.

В тази обстановка някои специалисти допускат, че решението е да бъдат накарани софтуерните компании и общността от разработчици на AI да възприемат някакъв тип етичен кодекс като гаранция за отговорност. За разлика от сферите на правото или медицината обаче, в технологиите няма някакви общоприети стандарти какво се смята за отговорно държание.

Това значи, че фирмите вероятно занапред ще се заемат да основат споделена „ рамка за отговорно създаване, внедряване или стартиране на езикови модели “, с цел да смекчат евентуалните нездравословни резултати.

Това ще е развой, който ще отнеме време, в случай че въобще се случи. Възможностите са разнообразни, а могат и да се съчетаят между тях. Може би всичкото генерирано наличие, основано от AI модели, би могло да се съхранява в общоприето вместилище, поддържано от самостоятелен „ собственик “, тъй че да може да се ревизира за плагиатство. Възможно е и да се вкарат възрастови ограничавания за потреблението на AI модели за основаване на текст. Така ще се подсигурява, че най-малко част от учениците не употребяват сходен програмен продукт за написването на курсовите си работи.

Но може би най-хубавият метод би бил AI разработчиците да открият някаква общоприета, самостоятелна експертна група, която да прави инспекции и оценки и да оторизира публикуването на езикови модели. Основна роля в сходна група би следвало да има научната общественост, която може да прави оценка рисковете и да предлага политики за намаляването на заплахите, вместо да мисли по какъв начин да форсира комерсиализацията.