По-малко храна и повече движение не е начин за отслабване
Твърдението, че когато признатите калории са по-малко от изразходваните тялото ни минава в калориен недостиг и стартира да губи тегло, е необятно публикувано, само че надалеч не толкоз правилно.
Интернет е цялостен с електронни калкулатори, които пресмятат калорийния баланс и поучават да консумирате избран брой калории съгласно задачата ви. Калорийният баланс от своя страна съставлява разликата сред калориите, признати посредством храната и тези, изразходвани посредством физическата интензивност. На пръв взор звучи много разумно - по-малко калории от храна + повече физическа интензивност = загуба на телесна лой.
Човешкото тяло обаче е извънредно комплицирано и самостоятелно и за тези от нас, които се пробват да се отърват от непотребните килограми, може да се окаже същинска тъга да реализират задачата следвайки този способ. Причината калорийният баланс да не е ключ към отслабванете се крие и в това, че тялото не обработва всички калории по един и същи метод.
Според метода на калорийния баланс, тялото съхранява всички калории по един и същи метод в едно „ поделение “, след което ги изразходва и при недостиг доближава до съхранените като телесна лой калории и това води до намаляване.
Съхранителните отделения за признати калории обаче са две и има два разнообразни метода, по които признатата сила (калории) се подава от организма на индивида: като гликоген в черния дроб и като телесна лой.
Когато се храним, получаваме сила от три основни източника: глюкоза (въглехидрати), протеини (белтъчини) и мазнини. Само два от тези източника остават в телата ни под формата на ресурс за по-късна приложимост – глюкозата и мазнините. Тялото не може да резервира протеин, по тази причина непотребният подобен, който не може да бъде изразходван незабавно, се трансформира в глюкоза. Тя се съхранява от черния дроб под формата на гликоген, само че черният дроб има стеснен потенциал за това.
В момента, в който депото за гликоген се запълни, останалата част от калориите се резервира под формата на мазнини. Това е и повода, заради която храните с малко мазнини са препоръчвани (погрешно) за намаляване, само че непосредствената дестинация на признатите калории не е главният фактор за наддаване на тегло.
Както мазнините в тялото, по този начин и гликогенът се употребяват за сила при липса на храна, само че това не става еднообразно или по едно и също време. Тялото избира да употребява гликоген за сила, а не телесни мазнини. Това е разумно, тъй като е по-лесно да се изгори гликоген - във връзка с нашата прилика е доста по-лесно да вземете храна от хладилника в кухнята, в сравнение с да извървите целия път надолу към мазето. С други думи, в случай че имате потребност от 200 калории сила, с цел да отидете на разходка, тялото ще вземе тази сила от гликогена. Ако той е разполагаем няма да си основава грижата да търси телесни мазнини.
Това, което ще накара тялото в действителност да „ бръкне “ и извади телесните мазнини от запаса си, е хормонът инсулин. Той е основният определящ фактор за това кой запас на сила ще се употребява от тялото.
Когато не се храним, равнищата на инсулин са ниски и това разрешава цялостен достъп до съхранените мазнини. С невисок инсулин даже не е нужно първо да се изразходи гликогена, с цел да се доближи до складираните мазнини, тъй като те просто са доста по-достъпни.Затова вие бихте имали доста по-голям и задържащ се резултат от намаляване посредством надзор на инсулина, вместо посредством надзор на калориите.
Контрол на инсулина се реализира посредством от време на време недояждане и асортимент от храни, които не провокират покачването му. Пример за такива храни са непреработени меса, естествени мазнини, яйца, тъмнолистни зеленчуци, горски плодове, пълнозърнести храни, сьомга, авокадо, ядки, сусам и слънчоглед, лен. Добавяйте киселини като лимони и лайм, ябълков оцет, използвайте канела и куркума.
Избягвайте модифицирани брашна, захар, фруктоза, транс-мазнини, млечни артикули с ниска масленост, артикули с етикет „ ниско калорично “, „ протеиново “, „ диетично “. Такава информация в действителност допуска, че естествените мазнини са сменени с въглехидрати.
Джани Ролистенова е някогашен професионален състезател и треньор в шведския народен тим по синхронно плуване. Понастоящем е мениджър на верига за доставки на хотели и по този метод претворява в работата си пристрастеността си към здравословното хранене.Практикува от време на време недояждане, умел деятел на осъзнатото хранене и приготвянето на храна в домашни условия. Последовател на метода OMAD (One meal a day) и кетогенното хранене.
Автор е в уеб страницата www.glad-bg.com
Инстаграм: @jannyniwayan
Интернет е цялостен с електронни калкулатори, които пресмятат калорийния баланс и поучават да консумирате избран брой калории съгласно задачата ви. Калорийният баланс от своя страна съставлява разликата сред калориите, признати посредством храната и тези, изразходвани посредством физическата интензивност. На пръв взор звучи много разумно - по-малко калории от храна + повече физическа интензивност = загуба на телесна лой.
Човешкото тяло обаче е извънредно комплицирано и самостоятелно и за тези от нас, които се пробват да се отърват от непотребните килограми, може да се окаже същинска тъга да реализират задачата следвайки този способ. Причината калорийният баланс да не е ключ към отслабванете се крие и в това, че тялото не обработва всички калории по един и същи метод.
Според метода на калорийния баланс, тялото съхранява всички калории по един и същи метод в едно „ поделение “, след което ги изразходва и при недостиг доближава до съхранените като телесна лой калории и това води до намаляване.
Съхранителните отделения за признати калории обаче са две и има два разнообразни метода, по които признатата сила (калории) се подава от организма на индивида: като гликоген в черния дроб и като телесна лой.
Когато се храним, получаваме сила от три основни източника: глюкоза (въглехидрати), протеини (белтъчини) и мазнини. Само два от тези източника остават в телата ни под формата на ресурс за по-късна приложимост – глюкозата и мазнините. Тялото не може да резервира протеин, по тази причина непотребният подобен, който не може да бъде изразходван незабавно, се трансформира в глюкоза. Тя се съхранява от черния дроб под формата на гликоген, само че черният дроб има стеснен потенциал за това.
В момента, в който депото за гликоген се запълни, останалата част от калориите се резервира под формата на мазнини. Това е и повода, заради която храните с малко мазнини са препоръчвани (погрешно) за намаляване, само че непосредствената дестинация на признатите калории не е главният фактор за наддаване на тегло.
Както мазнините в тялото, по този начин и гликогенът се употребяват за сила при липса на храна, само че това не става еднообразно или по едно и също време. Тялото избира да употребява гликоген за сила, а не телесни мазнини. Това е разумно, тъй като е по-лесно да се изгори гликоген - във връзка с нашата прилика е доста по-лесно да вземете храна от хладилника в кухнята, в сравнение с да извървите целия път надолу към мазето. С други думи, в случай че имате потребност от 200 калории сила, с цел да отидете на разходка, тялото ще вземе тази сила от гликогена. Ако той е разполагаем няма да си основава грижата да търси телесни мазнини.
Това, което ще накара тялото в действителност да „ бръкне “ и извади телесните мазнини от запаса си, е хормонът инсулин. Той е основният определящ фактор за това кой запас на сила ще се употребява от тялото.
Когато не се храним, равнищата на инсулин са ниски и това разрешава цялостен достъп до съхранените мазнини. С невисок инсулин даже не е нужно първо да се изразходи гликогена, с цел да се доближи до складираните мазнини, тъй като те просто са доста по-достъпни.Затова вие бихте имали доста по-голям и задържащ се резултат от намаляване посредством надзор на инсулина, вместо посредством надзор на калориите.
Контрол на инсулина се реализира посредством от време на време недояждане и асортимент от храни, които не провокират покачването му. Пример за такива храни са непреработени меса, естествени мазнини, яйца, тъмнолистни зеленчуци, горски плодове, пълнозърнести храни, сьомга, авокадо, ядки, сусам и слънчоглед, лен. Добавяйте киселини като лимони и лайм, ябълков оцет, използвайте канела и куркума.
Избягвайте модифицирани брашна, захар, фруктоза, транс-мазнини, млечни артикули с ниска масленост, артикули с етикет „ ниско калорично “, „ протеиново “, „ диетично “. Такава информация в действителност допуска, че естествените мазнини са сменени с въглехидрати.
Джани Ролистенова е някогашен професионален състезател и треньор в шведския народен тим по синхронно плуване. Понастоящем е мениджър на верига за доставки на хотели и по този метод претворява в работата си пристрастеността си към здравословното хранене.Практикува от време на време недояждане, умел деятел на осъзнатото хранене и приготвянето на храна в домашни условия. Последовател на метода OMAD (One meal a day) и кетогенното хранене.
Автор е в уеб страницата www.glad-bg.com
Инстаграм: @jannyniwayan
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ