Уханието на кафето
Преданието споделя, че един пастир в Абисиния (днешна Етиопия) пръв открива кафето. Когато видял, че козите му станали по-възбудени, откакто изяли плода на един шубрак, решил да опита самичък, макар че това, което работи по един метод при животните, не постоянно има същото въздействие върху индивида – по този начин да вземем за пример валерианата възбужда половите инстинкти при котките, до момента в който при индивида има отпускащ резултат. Кафето обаче му подействало ободряващо.
Дали преданието дава отговор на истината, не знаем, само че исторически данни ни разрешават да твърдим, че кафееното дърво арабика произлиза фактически от Етиопия. И там плодовете му се използват под една или друга форма от праисторически времена от предците на народите в тази част на света. Разкопки демонстрират, че кафето е било част от диетата им (както в питиета, по този начин и в хранителни изделия).
„ Носачка на кафе “, картина с маслени бои на Джон Фредерик Люис
По-късно кафето не убягва и от вниманието на военните, които виждали в него стимулант, който придавал на воините мощ и жизненост преди борба.
Около X в. след Христа можем да намерим документи, приписващи на кафето лечебни свойства. Небезизвестният врач Ал Рази е първият, който разказва кафееното растение, зърната му и неговите стимулиращи свойства, доста подобаващи за битка с меланхолията.
Около 1000 година Авицена написва „ Канон на медицината “ – една от най-използваните книги за лекуване през вековете, преведена на латински през 1200 година В него кафето се разказва по следния метод: Настойката му укрепва крайниците, почиства тена, изсушава неприятния комизъм (течност) и придава отлична миризма на цялото тяло.
Картина на остаряло кафене в Истанбул, където този тип заведения са се появили, преди да ги има в Европа
Кафето бързо се еманципира и доближава до частните домове. Появяват се профилирани публични места, посредством които то бързо се трансформира в известна и обичана напитка.
Точно на тази му популярност обаче стартира да се гледа с неприятно око от някои религиозни дейци и изключително от локалните управляващи. Те се пробват да го забранят под предлог, че представлявало заплаха за здравето, и настояват, че провокира психологични отклонения.
Истинската причина за сходни законодателни инициативи се крие във обстоятелството, че кафето се поднасяло в по този начин наречените места на разврата – kehvenâme, където дисиденти се събирали, с цел да мътят политиката към чашка кафе и красиви одалиски. Кehvenâme били считани от локалните управляващи за размирни места и като такива – почтени да бъдат унищожени и затворени. „ Религиозно-медицинското наставление “ се е употребило като инструмент за гонене на чисто политически цели.
Подобно на феникса те постоянно са успявали да оцелеят повече или по-малко законно, повече или по-малко дискретно. Винаги са били известни и обичани макар подозрителния взор на локалните управляващи.
Всъщност една от тайните, разрешили на кафето и на кафенетата да оцелеят в Арабския свят, било това, че самите религиозни водачи, които се предполагало, че би трябвало да го осъдят, били негови секрети или очевидни фенове и движимости ценители.
Кафеена ферма в Гватемала през 1882 година
Кафето става неизменима част от диетата на еничарите – елитната им пехота, тъй като разрешава освен да понасят добре нощните стражи, само че и ги ободрява и подтиква преди борба. През 1517 година турците нахлуват в Египет и се откриват в Кайро. Арабското кафе бързо става турско, следвайки пътя на тези завоеватели.
Първата стартира на 27 септември 1529 година, водена от Сюлейман Великолепни, съдружник на французите. Отбита е с помощта на поддръжката на немски наемници и 700 испански аркебузери от армията на Карлос V.
Втората блокада стартира на 7 юли 1683 година Ожесточените набези не престават два месеца. Решителната борба се състои на 12 септември край Каленберг, в покрайнините на Виенската гора, като съюзническите войски сплотяват армиите на Бавария, Саксония, Франкония, Швабия, имперските сили, а последни идват тези на полския крал Ян Собиески.
Турската армия е разгромена и оставя след себе си целия обоз: повече от 25 000 палатки, 10 000 вола, 5000 камили и доста злато. Но същинското богатство е намерено в една дребна палатка – 500 чувала с кафе.
Виенското кафене „ Синята бутилка “
Но виенчани не го харесват в този тип – евентуално поради количеството наслойка и горчивия усет. Тогава притежателят взема решение да филтрира кафето и да добави малко сметана и мед. Така се ражда виенското кафе, което и до ден сегашен се подготвя с бита сметана и захар като подсладител. Предприемчивият поляк оставя на клиентите и вестници, като по този метод основава място за другарство и диалози.
Заедно с кафето в чест на успеха над турците се дегустирали и кроасани (които наподобяват на герба на отоманското знаме).
Всъщност още от XVI век европейските пътешественици, посещаващи Близкия изток, срещат това извънредно необятно известно пиво.
Вероятно във Венеция, която била място за търговия с ориенталски артикули и поддържала привилегировани връзки с Константинопол, са почнали първите съществени търговски интервенции с кафето. В рамките на броени години то си проправя път в Западна Европа, също както и в Америка...
Холандците към този момент търгували с черния пипер и индийското орехче. Когато получават първите кафеени растения, те ги занасят неотложно в Батавия и Суринам. Франция, притежател на остров Бурбон, бъдещия остров Реюнион, където към този момент е имало диви кафеени дървета, развива лични плантации. Същевременно благодарение на холандците кафеените дръвчета навлизат и във Френска Гвиана и Санто Доминго. Много бързо цялата Централна Америка е покрита с плантации, а Бразилия скоро се включва в производството на промишлено равнище.
За разлика от чая кафето оказва се освен измежду европейската аристокрация, само че измежду буржоазията и измежду служащите. Кафенета стартират да никнат като гъби из всички европейски столици, трансформирайки се в места за обществено другарство.
Днес можем да се насладим на кафета от Арабия, Африка и Южна Америка. Разнообразието им е учудващо: турско кафе, италианско еспресо, американско, капучино и, несъмнено, небезизвестното виенско кафе!
уебсайт
Статията е оповестена в бр. 10/2023 година на Списание 8
Дали преданието дава отговор на истината, не знаем, само че исторически данни ни разрешават да твърдим, че кафееното дърво арабика произлиза фактически от Етиопия. И там плодовете му се използват под една или друга форма от праисторически времена от предците на народите в тази част на света. Разкопки демонстрират, че кафето е било част от диетата им (както в питиета, по този начин и в хранителни изделия).
Лечебно и магично
Първоначално кафето е считано за напитка с съвсем магическа и лечебна мощ. То е възприето от суфите, тъй като им разрешавало по-лесно да бодърстват и да не заспиват по време на дългите си нощни молебствия и свещенодействия. „ Носачка на кафе “, картина с маслени бои на Джон Фредерик Люис
По-късно кафето не убягва и от вниманието на военните, които виждали в него стимулант, който придавал на воините мощ и жизненост преди борба.
Около X в. след Христа можем да намерим документи, приписващи на кафето лечебни свойства. Небезизвестният врач Ал Рази е първият, който разказва кафееното растение, зърната му и неговите стимулиращи свойства, доста подобаващи за битка с меланхолията.
Около 1000 година Авицена написва „ Канон на медицината “ – една от най-използваните книги за лекуване през вековете, преведена на латински през 1200 година В него кафето се разказва по следния метод: Настойката му укрепва крайниците, почиства тена, изсушава неприятния комизъм (течност) и придава отлична миризма на цялото тяло.
Напитка за дисиденти
Можем да твърдим, че към XV век дивото растение се култивира. Кафееното дърво минава Червено море, навлиза в Арабския полуостров и се появяват първите плантации в по този начин наречената Щастлива Арабия, в този момент Йемен. Суфите пък го придвижват в Мека, от там стига до Египет и бързо се популяризира в целия Арабски свят. Картина на остаряло кафене в Истанбул, където този тип заведения са се появили, преди да ги има в Европа
Кафето бързо се еманципира и доближава до частните домове. Появяват се профилирани публични места, посредством които то бързо се трансформира в известна и обичана напитка.
Точно на тази му популярност обаче стартира да се гледа с неприятно око от някои религиозни дейци и изключително от локалните управляващи. Те се пробват да го забранят под предлог, че представлявало заплаха за здравето, и настояват, че провокира психологични отклонения.
Истинската причина за сходни законодателни инициативи се крие във обстоятелството, че кафето се поднасяло в по този начин наречените места на разврата – kehvenâme, където дисиденти се събирали, с цел да мътят политиката към чашка кафе и красиви одалиски. Кehvenâme били считани от локалните управляващи за размирни места и като такива – почтени да бъдат унищожени и затворени. „ Религиозно-медицинското наставление “ се е употребило като инструмент за гонене на чисто политически цели.
Като феникс
Кафенетата изчезвали за известно време, с цел да се преродят малко по-късно под друга и непредвидена форма.Подобно на феникса те постоянно са успявали да оцелеят повече или по-малко законно, повече или по-малко дискретно. Винаги са били известни и обичани макар подозрителния взор на локалните управляващи.
Всъщност една от тайните, разрешили на кафето и на кафенетата да оцелеят в Арабския свят, било това, че самите религиозни водачи, които се предполагало, че би трябвало да го осъдят, били негови секрети или очевидни фенове и движимости ценители.
Арабското кафе става турско
През XV век възхожда звездата на селджукските турци, чиято империя не престава да пораства както на запад, по този начин и на изток. Те се трансформират в новите посланици и разпространители на ароматната черна напитка. Кафеена ферма в Гватемала през 1882 година
Кафето става неизменима част от диетата на еничарите – елитната им пехота, тъй като разрешава освен да понасят добре нощните стражи, само че и ги ободрява и подтиква преди борба. През 1517 година турците нахлуват в Египет и се откриват в Кайро. Арабското кафе бързо става турско, следвайки пътя на тези завоеватели.
Виена печели независимост и... кафе
Преданието (отчасти учредено на исторически факти) за навлизането на кафето в Европа е доста красиво и е обвързвано с обсадата на Виена.Първата стартира на 27 септември 1529 година, водена от Сюлейман Великолепни, съдружник на французите. Отбита е с помощта на поддръжката на немски наемници и 700 испански аркебузери от армията на Карлос V.
Втората блокада стартира на 7 юли 1683 година Ожесточените набези не престават два месеца. Решителната борба се състои на 12 септември край Каленберг, в покрайнините на Виенската гора, като съюзническите войски сплотяват армиите на Бавария, Саксония, Франкония, Швабия, имперските сили, а последни идват тези на полския крал Ян Собиески.
Турската армия е разгромена и оставя след себе си целия обоз: повече от 25 000 палатки, 10 000 вола, 5000 камили и доста злато. Но същинското богатство е намерено в една дребна палатка – 500 чувала с кафе.
Синята бутилка
При разпределянето на плячката никой не пожелава странните зърна кафе, тъй като не знае какво да прави с тях, с изключение на един поляк, който получава позволение да отвори първата кафетерия. Нарича я „ Синята бутилка “ и в нея стартира да прави кафе по същия метод като в Истанбул. Виенското кафене „ Синята бутилка “
Но виенчани не го харесват в този тип – евентуално поради количеството наслойка и горчивия усет. Тогава притежателят взема решение да филтрира кафето и да добави малко сметана и мед. Така се ражда виенското кафе, което и до ден сегашен се подготвя с бита сметана и захар като подсладител. Предприемчивият поляк оставя на клиентите и вестници, като по този метод основава място за другарство и диалози.
Заедно с кафето в чест на успеха над турците се дегустирали и кроасани (които наподобяват на герба на отоманското знаме).
Закуската на Мария Антоанета
Кроасаните и кафето навлизат и се популяризират във Франция дружно с Мария Антоанета (въпреки че и преди този момент във „ Версай “ са се правели кроасани в чест на френско-отоманските военни съюзи срещу испанско-австрийското военно господство). Всъщност още от XVI век европейските пътешественици, посещаващи Близкия изток, срещат това извънредно необятно известно пиво.
Вероятно във Венеция, която била място за търговия с ориенталски артикули и поддържала привилегировани връзки с Константинопол, са почнали първите съществени търговски интервенции с кафето. В рамките на броени години то си проправя път в Западна Европа, също както и в Америка...
В целия свят
Откриването на напитката от европейците доста бързо довежда до проучването на растението от видни ботаници и, несъмнено, до желанието за търговия с него.Холандците към този момент търгували с черния пипер и индийското орехче. Когато получават първите кафеени растения, те ги занасят неотложно в Батавия и Суринам. Франция, притежател на остров Бурбон, бъдещия остров Реюнион, където към този момент е имало диви кафеени дървета, развива лични плантации. Същевременно благодарение на холандците кафеените дръвчета навлизат и във Френска Гвиана и Санто Доминго. Много бързо цялата Централна Америка е покрита с плантации, а Бразилия скоро се включва в производството на промишлено равнище.
За разлика от чая кафето оказва се освен измежду европейската аристокрация, само че измежду буржоазията и измежду служащите. Кафенета стартират да никнат като гъби из всички европейски столици, трансформирайки се в места за обществено другарство.
Днес можем да се насладим на кафета от Арабия, Африка и Южна Америка. Разнообразието им е учудващо: турско кафе, италианско еспресо, американско, капучино и, несъмнено, небезизвестното виенско кафе!
уебсайт
Статията е оповестена в бр. 10/2023 година на Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ