Георги Димов: Турция ще използва членството на Швеция и Финландия в НАТО, за да получи отстъпки, досега е имала два неуспешни опита за вето
Турция явно цели да си увеличи тежестта си на интернационалната сцена, която, в случай че би трябвало да бъдем откровени – от чисто географското си състояние го има. И най-важният пункт в това отношение е тъкмо Босфорът и общо Проливната зона, която с изключение на Босфора, включва Мраморно море и Дарданелите и статута, който е приет на Анкара още от Конвенцията от Монтрьо от 20 юли 1936 година, както за прекосяването на цивилни, по този начин и на военни кораби, и изключително на военни кораби на нечерноморски страни ". Това съобщи някогашният общоприет консул на България в Одрин Георги Димов пред във връзка кандидатстването за участие на Финландия и Швеция в НАТО.
" Специалните пълномощия, които по силата на тази спогодба са делегирани на Турция, изключително по време на война и по време на военновременна конюнктура, най-общо казано, а сега обстановката е тъкмо такава, тъй като в Украйна се води война. А пък в този триъгълник Турция-Украйна-Русия в действителност точно Босфорът е най-силният коз на Анкара, тъй като тъкмо от там е излазът, там е вратата за Черноморския флот на Руската федерация към Средиземно море и изобщо към топлите морета, в това число нейното наличие и в Украйна, и в Либия. И в действителност това е отколешна фантазия още от време на Руската империя. И тъкмо по тази причина цената на Турция е толкоз висока. И тъкмо по тази причина, все пак, може да се каже, че днешната Руска федерация и персонално президентът Путин в една или друга степен е задължен и се преценява с позицията на Анкара. Това е тази тежест, която има. А другояче за участието на Швеция и на Финландия - дано да уточним това, че в Северноатлантическия контракт от 4 април 1949 година, в член 10 по-специално – там е закрепено, че при единомислещо единодушие може да бъде поканена да се причисли всяка друга европейска страна. Т.е. подразбира се правото на несъгласие. На процедура обаче демонстрира, в случай че би трябвало почтено да приказваме, че това е мъчно постижимо поради тежестта на значимите страни-членки, а това без подозрение са Съединени американски щати. И тъй като в този момент въпросителните и в действителност опасенията, и визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Съединени американски щати и срещите му с държавния секретар Антъни Блинкен, са тъкмо в това отношение. Аз желая отново да се върна в историята и да загатна, че до момента имаме два съответни случая на провалени опити на Република Турция за несъгласие – тук приказваме за НАТО. И в действителност на процедура Анкара в никакъв случай не е съумяла да го употребява. Първият случай е след военната интервенция и десанта на Турската войска под кодовото название „ Атила “ на остров Кипър от 20 юли 1974 година И тогава, като реакция поради ненамесата на Брюксел, Гърция напусна военното крило на Алианса от 1974 до 1980 година И по-късно, несъмнено, направи действия да се върне и турското външно министерство сложи условия за завръщането на Атина. Но тогавашният шеф на генералния щаб, той в действителност стана и началник на последния боен прелом, той беше и президент на Турция – Кенан Еврен, също не се съгласи и действително Турция не можа да употребява това свое право. Вторият опит е от 2009 година, което е към този момент по време на ръководството на Ердоган. Тогава Анкара имаше доста мощни възражения против кандидатурата на дотогавашния министър-председател на Дания Андерс фог Расмусен да стане общоприет секретар на НАТО поради неговото присъединяване в абсурда с карикатурите на пророка Мохамед. Но по този начин или другояче, тя не можа да упражни това свое право на несъгласие. Така че аз смятам, че и в този момент няма да успее, само че сигурно тематиката ще бъде доста необятно дискутирана и употребена, с цел да може Турция да получи отстъпки във всяко отношение. Включително и това, което аз допускам, че няма да стане и не бих желал да стане, само че това е нещото, което е изключително сензитивно за Анкара, а точно отношението на интернационалната общественост над необятната тематика „ Тероризъм “ и по-специално в ареала на Турция, вътре в нея и към нея, кои организации са терористични ", сподели още Димов.
" Според Вашингтон и Брюксел, и Запада като цяло приказваме за две терористични организации и те са приети за такива. Първата е Кюрдската работническа партия, известна като ПКК, а пък втората е „ Ислямска страна “, „ Ал Кайда “ и тези, които са там присъдружни, производни от тези организации. Докато Анкара упорства към тях да се причислят още две организации. Първата е на така наречен гюленисти, които са мощно преследвани, не престават да се търсят и залавят в Турция, и втората е други кюрдски организации, в това число и изключително Партията на демократичното единение и нейните отряди за национална самоотбрана в Сирия. И също по този начин за Турция е значимо по-специалното отношение изобщо по кюрдската тема. Защото дано и това да припомня – че сега в пандиза в Одрин продължава да стои и водачът на легалната Кюрдска партия в Турция, Партията на демократичното единение Селляхатин Демирташ. И по-специално, тъй като отново приказваме за НАТО, Швеция и Финландия, те имат доста по-специално отношение по този въпрос, по кюрдската тема. И в действителност несъгласието на днешна Анкара е точно по тази линия. Но отново споделям, на мен ми е мъчно да приема и да се съглася, тъй като тук приказваме на първо място за правила и за полезности и не чакам и не желая да имам вяра, че днешните политици, европейски и зад Океана, несъмнено, ще се съгласят на отстъпки ", безапелационен е Георги Димов.
" Специалните пълномощия, които по силата на тази спогодба са делегирани на Турция, изключително по време на война и по време на военновременна конюнктура, най-общо казано, а сега обстановката е тъкмо такава, тъй като в Украйна се води война. А пък в този триъгълник Турция-Украйна-Русия в действителност точно Босфорът е най-силният коз на Анкара, тъй като тъкмо от там е излазът, там е вратата за Черноморския флот на Руската федерация към Средиземно море и изобщо към топлите морета, в това число нейното наличие и в Украйна, и в Либия. И в действителност това е отколешна фантазия още от време на Руската империя. И тъкмо по тази причина цената на Турция е толкоз висока. И тъкмо по тази причина, все пак, може да се каже, че днешната Руска федерация и персонално президентът Путин в една или друга степен е задължен и се преценява с позицията на Анкара. Това е тази тежест, която има. А другояче за участието на Швеция и на Финландия - дано да уточним това, че в Северноатлантическия контракт от 4 април 1949 година, в член 10 по-специално – там е закрепено, че при единомислещо единодушие може да бъде поканена да се причисли всяка друга европейска страна. Т.е. подразбира се правото на несъгласие. На процедура обаче демонстрира, в случай че би трябвало почтено да приказваме, че това е мъчно постижимо поради тежестта на значимите страни-членки, а това без подозрение са Съединени американски щати. И тъй като в този момент въпросителните и в действителност опасенията, и визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Съединени американски щати и срещите му с държавния секретар Антъни Блинкен, са тъкмо в това отношение. Аз желая отново да се върна в историята и да загатна, че до момента имаме два съответни случая на провалени опити на Република Турция за несъгласие – тук приказваме за НАТО. И в действителност на процедура Анкара в никакъв случай не е съумяла да го употребява. Първият случай е след военната интервенция и десанта на Турската войска под кодовото название „ Атила “ на остров Кипър от 20 юли 1974 година И тогава, като реакция поради ненамесата на Брюксел, Гърция напусна военното крило на Алианса от 1974 до 1980 година И по-късно, несъмнено, направи действия да се върне и турското външно министерство сложи условия за завръщането на Атина. Но тогавашният шеф на генералния щаб, той в действителност стана и началник на последния боен прелом, той беше и президент на Турция – Кенан Еврен, също не се съгласи и действително Турция не можа да употребява това свое право. Вторият опит е от 2009 година, което е към този момент по време на ръководството на Ердоган. Тогава Анкара имаше доста мощни възражения против кандидатурата на дотогавашния министър-председател на Дания Андерс фог Расмусен да стане общоприет секретар на НАТО поради неговото присъединяване в абсурда с карикатурите на пророка Мохамед. Но по този начин или другояче, тя не можа да упражни това свое право на несъгласие. Така че аз смятам, че и в този момент няма да успее, само че сигурно тематиката ще бъде доста необятно дискутирана и употребена, с цел да може Турция да получи отстъпки във всяко отношение. Включително и това, което аз допускам, че няма да стане и не бих желал да стане, само че това е нещото, което е изключително сензитивно за Анкара, а точно отношението на интернационалната общественост над необятната тематика „ Тероризъм “ и по-специално в ареала на Турция, вътре в нея и към нея, кои организации са терористични ", сподели още Димов.
" Според Вашингтон и Брюксел, и Запада като цяло приказваме за две терористични организации и те са приети за такива. Първата е Кюрдската работническа партия, известна като ПКК, а пък втората е „ Ислямска страна “, „ Ал Кайда “ и тези, които са там присъдружни, производни от тези организации. Докато Анкара упорства към тях да се причислят още две организации. Първата е на така наречен гюленисти, които са мощно преследвани, не престават да се търсят и залавят в Турция, и втората е други кюрдски организации, в това число и изключително Партията на демократичното единение и нейните отряди за национална самоотбрана в Сирия. И също по този начин за Турция е значимо по-специалното отношение изобщо по кюрдската тема. Защото дано и това да припомня – че сега в пандиза в Одрин продължава да стои и водачът на легалната Кюрдска партия в Турция, Партията на демократичното единение Селляхатин Демирташ. И по-специално, тъй като отново приказваме за НАТО, Швеция и Финландия, те имат доста по-специално отношение по този въпрос, по кюрдската тема. И в действителност несъгласието на днешна Анкара е точно по тази линия. Но отново споделям, на мен ми е мъчно да приема и да се съглася, тъй като тук приказваме на първо място за правила и за полезности и не чакам и не желая да имам вяра, че днешните политици, европейски и зад Океана, несъмнено, ще се съгласят на отстъпки ", безапелационен е Георги Димов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ