На този ден Турция напада Кипър
Турция атакува Кипър в събота, 20 юли 1974 година Тежко въоръжени бойци дебаркират малко преди зазоряване в Кирения на северното крайбрежие, като срещат опозиция от страна на гръцки и кипърско-гръцки сили. Анкара заявява, че се базира на правото си по Договора за гаранция за отбраната на кипърските турци и се стреми да подсигурява независимостта на Кипър.
Операцията с кодово име „ Атила “, е известна в северната турска част на острова и в Турция като „ Операция за мир “.
По това време, когато Съветът за сигурност на ООН решава преустановяване на огъня, на 22 юли турските сили, нарушавайки Резолюция 353, са поели контрола сред Кирения и Никозия, което съставлява 3% от територията на Кипър.
На 20 юли, 10 000 жители кипърски турци от Лимасол се предават на кипърската национална армия. След това, съгласно очевидци кипърски турци и кипърски гърци, жилищата на турците са опожарени, дамите изнасилени, а децата убити. 1300 кипърски турци са затворени в затворнически лагер.
На 23 юли 1974 година гръцката военна хунта пада от власт, основно поради събитията в Кипър. Гръцките политически водачи в заточение, се завръщат в страната. На 24 юли 1974 г. Константинос Георгиу Караманлис се завръща от Париж и поставя клетва като министър-председател. Той взема решение Гърция да не влиза във войната.
Турската окупация на Кипър с кодово название Операция „ Атила “ започва 5 дни след преврата, проведен от хунтата в Гърция и осъществен от кипърската войска, в съдействие с ЕОКА-Б. Тогава кипърският президент архиепископ Макариос III Кипърски е свален и на негово място на длъжността е поставен Никос Сампсон, който е с убеждения за еносис. Целта на самия прелом е присъединение на острова към Гърция и оповестяване на Гръцка Република Кипър.
Първите мирни договаряния се организират в Женева, Швейцария, сред 25 и 30 юли 1974 г. Джеймс Калахан, английският външен министър, е свикан на конференцията на трите страни-гаранти. Там те излизат с декларация, че турската окупационна зона не би трябвало да продължава, турските анклави би трябвало неотложно да бъдат евакуирани от гърците, и идната конференция би трябвало да се организира в Женева с двете кипърски общности присъстващи за възобновяване на мира и повторното определяне на конституционното ръководство. В очакване на това са направени две оферти, едното – конституцията от 1960 година да се резервира, а другото – да бъде отстранена. Турският вицепрезидент е свикан да възобнови своите функционалности, само че също по този начин се отбелязва, „ съществуването на процедура на две самостоятелни администрации, тази на кипърско-гръцката общественост и на общността на кипърските турци “. По това време се организира втората конференция в Женева, на 14 август 1974 година Тя получава интернационална благосклонност (която е на страната на турците при първата атака), която е на страната на Гърция и нейната възстановена демокрация. На втория тур от мирните договаряния, Турция желае от кипърското държавно управление да одобри проект за федерална държава и замяна на население. Когато настоящият президент Клиридис желае от 36 до 48 часа, с цел да се съветва с Атина и с кипърските водачи, турският външен министър отхвърля тази опция на основанието, че Макариос и другите ще го употребяват, с цел да завоюват време.
Турският външен министър Туран Гюнеш споделя в диалог с премиера Бюлент Еджевит „ Когато кажа „ Айше би трябвало да отиде на отмора “* [на турски: Ayşe Tatile Çıksın), това ще значи, че нашите въоръжени сили са подготвени за деяние. Дори в случай че телефонната линия е подслушвана, няма да се породят никакви подозрения “. Час и половина по-късно, Туран Гюнеш позвънява на Еджевит и споделя кодовата фраза. На 14 август Турция стартира втората инвазия, която води до окупирането на 40% от острова. Британският външен министър Джеймс Калахан разкрива, че секретарят на САЩ Хенри Кисинджър оказва „ несъгласие “ на решението за английски военни дейности, ориентирани към попречване на турското настъпление. 40% от територията попада под турска окупация на юг чак до Лурузиня.
При този процес на събитията доста кипърски гърци стават бежанци в личната си страна. Броят на бежанците е сред 140 000 и 160 000. Линията за преустановяване на огъня от 1974 година разделя двете общности на острова, и е известна като Зелената линия. След спора кипърски представители и Организацията на обединените народи дават единодушието си за прекачване на не напуснали домовете си и останали 51 000 кипърски турци, в южната част на страната, да се заселят в северната част, в случай че желаят да го създадат.
Разделянето на острова
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации оспорва легитимността на дейностите на Турция, защото член четвърти от Договора за гарантиране дава право на гаранта да предприеме дейности, само за за наново определяне на предходните граници. В резултат от нашествието на Турция, обаче, суверенитетът и териториалната целокупност на републиката не се резервира, а има противоположен резултат – фактически сепаратизъм на страната и основаване на обособена политическа единица на север. На 13 февруари 1975 година, в отговор на всеобщото наказание от международната общност (Резолюция 367 на Съвета за сигурност на ООН), Турция афишира окупираните региони на Република Кипър за „ Федерална турска страна “. ООН признава суверенитета на Република Кипър в сходство с признатите условия на нейната самостоятелност от 1960 година Конфликтът продължава да визира връзките на Турция с Кипър, Гърция и Европейския съюз.
Жестокости против общността на кипърските турци са осъществени по време на нахлуването на Турция на острова. В клането в Марата, Санталарис и Алода на 14 август 1974 година са убити 126 души.ООН разказва зверството като престъпление против човечеството. В Тохни са убити 85 турски поданици. The Washington Post пише за различен случай, в който се споделя, че: „ В гръцко нахлуване над малко турско село близо до Лимасол, 36 души от общо 200 са убити. Гърците са дали заповед те да бъдат убити, преди идването на турската войска. “
В Лимасол, след рухването на турския анклав във притежание на кипърската национална армия, той е опожарен.
Срещу кипърски гърци
Турция е приета за отговорна от Европейската комисия по правата на индивида за изселване на хора, отнемане от независимост, малтретиране, отнемане от живот и отнемане от благосъстоятелност. Турската политика на принуждение принуждава 1/3 от гръцкото население на острова да напусне домовете си в окупираната северна част, попречва тяхното завръщане като заселва там турци от континента. Това бива обсъждано като етническо пречистване
През 1976 година и още веднъж през 1983 година, Европейската комисия по правата на индивида намира Турция за отговорна в повтарящи се нарушавания на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Турция е упрекната за възпрепятстване връщането на кипърските гръцки бежанци в техните домове.[54] Европейската комисия за отчети за правата на индивида от 1976 година и 1983 година декларира следното:
„ Установява нарушавания на редица членове на Конвенцията, Комисията отбелязва, че дейностите, които нарушават Конвенцията са ориентирани извънредно против членове на една от двете общности в Кипър, а точно гръцката кипърска общественост. Тя приключва с единадесет гласа на три, че Турция по този метод не може да обезпечи правата и свободите, провъзгласени в тези членове, без дискриминация на основата на етнически генезис, раса, вяра, както се изисква по силата на член 14 от Конвенцията. “
Гръцкият анклав на полуостров Карпасия през 1975 година е подложен на принуждение от страна на турците до нарушение на човешките им права до толкоз, че през 2001 година, когато Европейският съд по правата на индивида постановява, Турция за отговорна за нарушаването на член 14 на Европейската спогодба за правата на индивида в неговото решение в тази ситуация Кипър против Турция (жалба №. 25781/94). В същото решение, Турция е приета за отговорна и в нарушение на правата на кипърските турци, като се базира на процеса против цивилни жители от военен съд.
Вароша (Варосия), квартал на Фамагуста, който е зарязан след окупацията през 1974 година е под боен надзор.
Европейската комисия по правата на индивида с 12 гласа против 1, приема доказателствата от Република Кипър, по отношение на изнасилванията на разнообразни кипърски дами от турски бойци и мъчения на доста кипърски пандизчии по време на нашествието на острова.[55] Високият % на изнасилването е довело до краткотрайно позволение на абортите в Кипър от консервативната кипърска православна черква. На полуостров Карпасия група от кипърски турци, наречена „ Смъртоносен отряд “, съгласно сведенията избира млади девойки за изнасилвания и забременявания. Има случаи на изнасилвания, които са включени в рубрика „ групови изнасилвания “, на тийнейджърки от турски бойци и кипърски турци на полуострова, както и случаи, в които са изнасилвани възрастни кипърски мъже от кипърски турци.
Операцията с кодово име „ Атила “, е известна в северната турска част на острова и в Турция като „ Операция за мир “.
По това време, когато Съветът за сигурност на ООН решава преустановяване на огъня, на 22 юли турските сили, нарушавайки Резолюция 353, са поели контрола сред Кирения и Никозия, което съставлява 3% от територията на Кипър.
На 20 юли, 10 000 жители кипърски турци от Лимасол се предават на кипърската национална армия. След това, съгласно очевидци кипърски турци и кипърски гърци, жилищата на турците са опожарени, дамите изнасилени, а децата убити. 1300 кипърски турци са затворени в затворнически лагер.
На 23 юли 1974 година гръцката военна хунта пада от власт, основно поради събитията в Кипър. Гръцките политически водачи в заточение, се завръщат в страната. На 24 юли 1974 г. Константинос Георгиу Караманлис се завръща от Париж и поставя клетва като министър-председател. Той взема решение Гърция да не влиза във войната.
Турската окупация на Кипър с кодово название Операция „ Атила “ започва 5 дни след преврата, проведен от хунтата в Гърция и осъществен от кипърската войска, в съдействие с ЕОКА-Б. Тогава кипърският президент архиепископ Макариос III Кипърски е свален и на негово място на длъжността е поставен Никос Сампсон, който е с убеждения за еносис. Целта на самия прелом е присъединение на острова към Гърция и оповестяване на Гръцка Република Кипър.
Първите мирни договаряния се организират в Женева, Швейцария, сред 25 и 30 юли 1974 г. Джеймс Калахан, английският външен министър, е свикан на конференцията на трите страни-гаранти. Там те излизат с декларация, че турската окупационна зона не би трябвало да продължава, турските анклави би трябвало неотложно да бъдат евакуирани от гърците, и идната конференция би трябвало да се организира в Женева с двете кипърски общности присъстващи за възобновяване на мира и повторното определяне на конституционното ръководство. В очакване на това са направени две оферти, едното – конституцията от 1960 година да се резервира, а другото – да бъде отстранена. Турският вицепрезидент е свикан да възобнови своите функционалности, само че също по този начин се отбелязва, „ съществуването на процедура на две самостоятелни администрации, тази на кипърско-гръцката общественост и на общността на кипърските турци “. По това време се организира втората конференция в Женева, на 14 август 1974 година Тя получава интернационална благосклонност (която е на страната на турците при първата атака), която е на страната на Гърция и нейната възстановена демокрация. На втория тур от мирните договаряния, Турция желае от кипърското държавно управление да одобри проект за федерална държава и замяна на население. Когато настоящият президент Клиридис желае от 36 до 48 часа, с цел да се съветва с Атина и с кипърските водачи, турският външен министър отхвърля тази опция на основанието, че Макариос и другите ще го употребяват, с цел да завоюват време.
Турският външен министър Туран Гюнеш споделя в диалог с премиера Бюлент Еджевит „ Когато кажа „ Айше би трябвало да отиде на отмора “* [на турски: Ayşe Tatile Çıksın), това ще значи, че нашите въоръжени сили са подготвени за деяние. Дори в случай че телефонната линия е подслушвана, няма да се породят никакви подозрения “. Час и половина по-късно, Туран Гюнеш позвънява на Еджевит и споделя кодовата фраза. На 14 август Турция стартира втората инвазия, която води до окупирането на 40% от острова. Британският външен министър Джеймс Калахан разкрива, че секретарят на САЩ Хенри Кисинджър оказва „ несъгласие “ на решението за английски военни дейности, ориентирани към попречване на турското настъпление. 40% от територията попада под турска окупация на юг чак до Лурузиня.
При този процес на събитията доста кипърски гърци стават бежанци в личната си страна. Броят на бежанците е сред 140 000 и 160 000. Линията за преустановяване на огъня от 1974 година разделя двете общности на острова, и е известна като Зелената линия. След спора кипърски представители и Организацията на обединените народи дават единодушието си за прекачване на не напуснали домовете си и останали 51 000 кипърски турци, в южната част на страната, да се заселят в северната част, в случай че желаят да го създадат.
Разделянето на острова
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации оспорва легитимността на дейностите на Турция, защото член четвърти от Договора за гарантиране дава право на гаранта да предприеме дейности, само за за наново определяне на предходните граници. В резултат от нашествието на Турция, обаче, суверенитетът и териториалната целокупност на републиката не се резервира, а има противоположен резултат – фактически сепаратизъм на страната и основаване на обособена политическа единица на север. На 13 февруари 1975 година, в отговор на всеобщото наказание от международната общност (Резолюция 367 на Съвета за сигурност на ООН), Турция афишира окупираните региони на Република Кипър за „ Федерална турска страна “. ООН признава суверенитета на Република Кипър в сходство с признатите условия на нейната самостоятелност от 1960 година Конфликтът продължава да визира връзките на Турция с Кипър, Гърция и Европейския съюз.
Жестокости против общността на кипърските турци са осъществени по време на нахлуването на Турция на острова. В клането в Марата, Санталарис и Алода на 14 август 1974 година са убити 126 души.ООН разказва зверството като престъпление против човечеството. В Тохни са убити 85 турски поданици. The Washington Post пише за различен случай, в който се споделя, че: „ В гръцко нахлуване над малко турско село близо до Лимасол, 36 души от общо 200 са убити. Гърците са дали заповед те да бъдат убити, преди идването на турската войска. “
В Лимасол, след рухването на турския анклав във притежание на кипърската национална армия, той е опожарен.
Срещу кипърски гърци
Турция е приета за отговорна от Европейската комисия по правата на индивида за изселване на хора, отнемане от независимост, малтретиране, отнемане от живот и отнемане от благосъстоятелност. Турската политика на принуждение принуждава 1/3 от гръцкото население на острова да напусне домовете си в окупираната северна част, попречва тяхното завръщане като заселва там турци от континента. Това бива обсъждано като етническо пречистване
През 1976 година и още веднъж през 1983 година, Европейската комисия по правата на индивида намира Турция за отговорна в повтарящи се нарушавания на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Турция е упрекната за възпрепятстване връщането на кипърските гръцки бежанци в техните домове.[54] Европейската комисия за отчети за правата на индивида от 1976 година и 1983 година декларира следното:
„ Установява нарушавания на редица членове на Конвенцията, Комисията отбелязва, че дейностите, които нарушават Конвенцията са ориентирани извънредно против членове на една от двете общности в Кипър, а точно гръцката кипърска общественост. Тя приключва с единадесет гласа на три, че Турция по този метод не може да обезпечи правата и свободите, провъзгласени в тези членове, без дискриминация на основата на етнически генезис, раса, вяра, както се изисква по силата на член 14 от Конвенцията. “
Гръцкият анклав на полуостров Карпасия през 1975 година е подложен на принуждение от страна на турците до нарушение на човешките им права до толкоз, че през 2001 година, когато Европейският съд по правата на индивида постановява, Турция за отговорна за нарушаването на член 14 на Европейската спогодба за правата на индивида в неговото решение в тази ситуация Кипър против Турция (жалба №. 25781/94). В същото решение, Турция е приета за отговорна и в нарушение на правата на кипърските турци, като се базира на процеса против цивилни жители от военен съд.
Вароша (Варосия), квартал на Фамагуста, който е зарязан след окупацията през 1974 година е под боен надзор.
Европейската комисия по правата на индивида с 12 гласа против 1, приема доказателствата от Република Кипър, по отношение на изнасилванията на разнообразни кипърски дами от турски бойци и мъчения на доста кипърски пандизчии по време на нашествието на острова.[55] Високият % на изнасилването е довело до краткотрайно позволение на абортите в Кипър от консервативната кипърска православна черква. На полуостров Карпасия група от кипърски турци, наречена „ Смъртоносен отряд “, съгласно сведенията избира млади девойки за изнасилвания и забременявания. Има случаи на изнасилвания, които са включени в рубрика „ групови изнасилвания “, на тийнейджърки от турски бойци и кипърски турци на полуострова, както и случаи, в които са изнасилвани възрастни кипърски мъже от кипърски турци.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ