Срещата на върха на НАТО в Мадрид обещава да бъде скандална
Турция и Хърватия интензивно лобират личните си ползи, противопоставяйки се на приемането на Швеция и Финландия в НАТО. Затова управлението на алианса има доста работа, с цел да не направи срещата на върха в Мадрид скандална.
Срещата на върха на НАТО, планувана за 29 юни в Мадрид, дава обещание да бъде скандална. Британското издание The Guardian твърди, че Турция заплашва да отсрочи влизането на Швеция и Финландия в алианса за една година. Откритият и прикрит разговор на Анкара с Копенхаген и Хелзинки, провеждан с посредничеството на Брюксел и външно следен от Вашингтон, докара до това, че Турция изложи голям лист с претенции в подмяна на присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Ето някои от тях: да се вземе решение по отношение на позицията на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара счита за терористична; да предотвратяват провеждането на събития в техните парламенти от лица, свързани с терористични структури; да откажат материална помощ на кюрдските Отряди за самозащита в Сирия; изгонване в Турция на лица, свързани с тероризъм; прекъсване на контактите с представители на кюрдски формирования, настоящи в Ирак и Сирия; спиране на връзките с бегълци и търсени членове на организацията ФЕТО; да не подхващат ограничения против националната сигурност на Турция; постоянно да контактуват и си сътрудничат с Турция в битката с тероризма; да блокират банковите сметки на лица и организации, свързани с терористични организации; както и за попречване на активността на Неправителствени организации с антитурска ориентировка на тяхна територия.
Вярно е, че изначало на мнозина изглеждаше, че Турция просто организира нормалния пазарлък. Доскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг решително заявяваше, че Финландия и Швеция ще бъдат признати съвсем незабавно, по време на едно съвещание на срещата на върха. Сега той признава, че възможностите на тези страни за ускореното им участие в Северноатлантическия алианс " може да изчезнат ".
Но казусът не е единствено в Швеция и Финландия. Първоначално Анкара планираше да реши проблемите с тях " безшумно ", само че се намесиха Съединени американски щати, които обществено заплашиха турците със наказания и направиха рецесията обществено притежание. Турция видя излаз от обстановката в контактите сред президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
Вашингтон обаче отхвърли, като по този метод понижи опциите на Турция за " избавяне на лицето ". В отговор Анкара увеличи залозите, настоявайки за това че американците трансформират избрани посоки на личната си външна политика в Близкия изток, в частност във връзка с кюрдския въпрос, като че ли наблягайки, че епицентърът на казуса не е в скандинавските страни, а в Съединени американски щати. Турция също се притеснява, че процесът на преразпределяне на границите в Европа, който стартира в хода на развиването на украинската рецесия, ще се придвижи в Близкия изток.
В такава обстановка Анкара може обективно да играе на страната на Русия, спирайки разширението на НАТО, инициирайки дълбока институционална рецесия в границите на алианса. В същото време, както се оказва, позицията на Турция е приета от президентите на Хърватия и Унгария.
Когато Анкара разгласи началото на военната интервенция „ Източник на мира “ в Северна Сирия против кюрдските сили, Унгария беше единствената страна, която освен поддържа Анкара, само че и блокира публикуването на изказването на Европейски Съюз, осъждащо интервенцията. В тази връзка някои специалисти даже започнаха да приказват за опцията за образуване на неофициален блок Турция-Хърватия-Унгария в границите на НАТО.
Интригата тук е точно в това, че като се изключи Унгария, която отхвърля да се причисли към енергийните наказания против Русия, Турция и Хърватия не са стимулирани от Москва. Турция има кюрди. Тя също има свежи мемоари когато по едно време Швеция стана единствената, която блокира молбата на Турция за участие в Европейски Съюз. Хърватия има проблемите на хърватското малцинство, на което е неразрешено да заема високи постове в Босна и Херцеговина.
Тя приканва НАТО да окаже напън върху Сараево и да отстрани това " неразбирателство ". Турция има намерение да реализира отстъпки до дъно, Хърватия също дефинира своята сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи.
Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също заплаща сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи. Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също заплаща сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи. Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид.
Превод: ЕС
Срещата на върха на НАТО, планувана за 29 юни в Мадрид, дава обещание да бъде скандална. Британското издание The Guardian твърди, че Турция заплашва да отсрочи влизането на Швеция и Финландия в алианса за една година. Откритият и прикрит разговор на Анкара с Копенхаген и Хелзинки, провеждан с посредничеството на Брюксел и външно следен от Вашингтон, докара до това, че Турция изложи голям лист с претенции в подмяна на присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Ето някои от тях: да се вземе решение по отношение на позицията на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара счита за терористична; да предотвратяват провеждането на събития в техните парламенти от лица, свързани с терористични структури; да откажат материална помощ на кюрдските Отряди за самозащита в Сирия; изгонване в Турция на лица, свързани с тероризъм; прекъсване на контактите с представители на кюрдски формирования, настоящи в Ирак и Сирия; спиране на връзките с бегълци и търсени членове на организацията ФЕТО; да не подхващат ограничения против националната сигурност на Турция; постоянно да контактуват и си сътрудничат с Турция в битката с тероризма; да блокират банковите сметки на лица и организации, свързани с терористични организации; както и за попречване на активността на Неправителствени организации с антитурска ориентировка на тяхна територия.
Вярно е, че изначало на мнозина изглеждаше, че Турция просто организира нормалния пазарлък. Доскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг решително заявяваше, че Финландия и Швеция ще бъдат признати съвсем незабавно, по време на едно съвещание на срещата на върха. Сега той признава, че възможностите на тези страни за ускореното им участие в Северноатлантическия алианс " може да изчезнат ".
Но казусът не е единствено в Швеция и Финландия. Първоначално Анкара планираше да реши проблемите с тях " безшумно ", само че се намесиха Съединени американски щати, които обществено заплашиха турците със наказания и направиха рецесията обществено притежание. Турция видя излаз от обстановката в контактите сред президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
Вашингтон обаче отхвърли, като по този метод понижи опциите на Турция за " избавяне на лицето ". В отговор Анкара увеличи залозите, настоявайки за това че американците трансформират избрани посоки на личната си външна политика в Близкия изток, в частност във връзка с кюрдския въпрос, като че ли наблягайки, че епицентърът на казуса не е в скандинавските страни, а в Съединени американски щати. Турция също се притеснява, че процесът на преразпределяне на границите в Европа, който стартира в хода на развиването на украинската рецесия, ще се придвижи в Близкия изток.
В такава обстановка Анкара може обективно да играе на страната на Русия, спирайки разширението на НАТО, инициирайки дълбока институционална рецесия в границите на алианса. В същото време, както се оказва, позицията на Турция е приета от президентите на Хърватия и Унгария.
Когато Анкара разгласи началото на военната интервенция „ Източник на мира “ в Северна Сирия против кюрдските сили, Унгария беше единствената страна, която освен поддържа Анкара, само че и блокира публикуването на изказването на Европейски Съюз, осъждащо интервенцията. В тази връзка някои специалисти даже започнаха да приказват за опцията за образуване на неофициален блок Турция-Хърватия-Унгария в границите на НАТО.
Интригата тук е точно в това, че като се изключи Унгария, която отхвърля да се причисли към енергийните наказания против Русия, Турция и Хърватия не са стимулирани от Москва. Турция има кюрди. Тя също има свежи мемоари когато по едно време Швеция стана единствената, която блокира молбата на Турция за участие в Европейски Съюз. Хърватия има проблемите на хърватското малцинство, на което е неразрешено да заема високи постове в Босна и Херцеговина.
Тя приканва НАТО да окаже напън върху Сараево и да отстрани това " неразбирателство ". Турция има намерение да реализира отстъпки до дъно, Хърватия също дефинира своята сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи.
Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също заплаща сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи. Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също заплаща сложна цена. Двете страни интензивно лобират за личните си ползи. Затова Столтенберг има доста работа, с цел да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ