Турците вече били стигнали Дунава, когато монголският пълководец Тимур Ланг

Турците към този момент били стигнали Дунава, когато монголският военачалник Тимур Ланг атакува Ангора. През юли 1402 година двете армии водят яростна борба край днешна Анкара, която едвам не поставя завършек на Османската империя.

1453: завладяването на Константинопол от войските на Мохамед Втори

" Около 1400 година рухването на Византия към този момент наподобява единствено въпрос на време ", написа " Ди велт " в обширна обява за историческата борба край Ангора, днешна Анкара. Изданието напомня условия към тази борба, състояла се на 28 юли 1402 година сред османската войска на султан Баязид I и войските на тюркско-монголския военачалник Тимур Ланг (Тимур Куция).

Още през 1394 година султан Баязид I се пробва да превземе Константинопол. Османският държател, наричащ себе си непретенциозно Йълдъръм ( " Светкавица " ), още от възкачването си на престола през 1389 година стартира да уголемява империята си с нови територии. Баязид за малко време съумява да покори или да трансформира в свои васални територии Влахия, Сърбия, Босна, България, огромни елементи от Гърция, както и Източен Анадол чак до Месопотамия. Той подписва контракт с Венеция, по силата на който тя стопира да доставя зърно на, което форсира края на и без друго отслабената империя.

Походите на Тимур
Редакцията предлага
Плановете на Баязид обърква обаче един човек, считан тогава за най-бруталния и сполучлив военачалник в целия мюсюлмански свят: Тимур Ланг (Тимур Куция), именуван още Тамерлан. Той произлиза от монголско племе, заселило се през 13 век в земите на сегашен Узбекистан, напомня изданието. Тимур подражава във всичко на именития учредител на монголската империя Чингис хан. Също като него служи първо като боен военачалник при разнообразни владетели, след което през 1370 година и самият той става държател. Бойците в неговата войска се подчиняват на най-строга дисциплинираност, против страха се ползват тежки санкции. Тимур залага на насилието и терора, с цел да пречупи всяка опозиция, четем по-нататък в обявата. Планините от черепи, които оставяли неговите походи по бойните полета на Азия, били по-високи и от тези на Чингис хан. Областите, през които минавали неговите орди, ставали безлюдни като пустиня, свидетелства летописец.

Тимур бързо покорява елементи от Централна Азия, Иран, Армения, Грузия, Сирия и Ирак. През 1398 година нахлува в Индия, завладява Делхи, който е разграбен и опожарен.

Достигайки Мала Азия, разрастващите се на запад територии на Тимур се сблъскват с разширяващата се на изток страна на Баязид I и двамата скоро влизат в спор. През лятото на 1400 година Тимур завзема османското притежание Сивас. Две години по-късно завладява крепостта Кемах и оттова се насочва към Ангора, където изчаква армията на Баязид, с която влиза в решителна борба на 28 юли 1402 година

Тимур победи

Армията на Баязид наброявала 140 000 бойци, против които Тимур хвърля 85 000 свои бойци, съгласно летописци, чийто трудове обаче значително си опонират. Решаваща за изхода на борбата е тактиката на двамата владетели: до момента в който армията на Баязид се състояла главно от еничари, Тимур разполагал с кавалерия. Неговите воини били доста преносими - за разлика от еничарите, които се придвижвали пешком.

Тимур подражавал във всичко на именития Чингис хан

При настъплението на османската войска Тимур тактически изтеглил своите войски на изток - по този начин османлиите били изтощени от юлските горещини още преди да срещнат врага в борбата край Ангора, днешна Анкара. Недостигът на питейна вода също оказал значим фактор за изхода на борбата: съгласно някои летописци, Тимур блокирал значим бунар, като по този начин принудил врага да отстъпи. Освен това доста от татарските бойци от армията на Баязид минали на страната на Тимур - тъй като не желали да се бият против тогавашния си държател.

Битката траяла няколко часа, преди войските на Тимур да се наложат над османците. " Баязид го удари на бягство, изтегляйки се с към хиляда конници зад един рид. Тимур обаче обкръжил хълма и съумял да го плени ", цитира изданието думите на един летописец. Тимур употребявал османския султан като жив боен трофей, който мъкнел на всички места със себе си. Година по-късно, потиснат и обезверен, Баязид умира. Има догатки, че той самичък поставя завършек на живота си.

Краят на Византия

Битката край Ангора се счита за едно от най-тежките провали в османската история, показва в умозаключение изданието. Победата на Тимур дава на разпадащата се Византийска империя къс отдих, траял близо две генерации. При последната блокада на Константинопол през 1453 година тя към този момент няма никакъв късмет против укрепналите османлии, трансформирали се към този момент във велика мощ.