Турският народ днес отдава почит на Кемал Ататюрк на 85-ата

Турският народ през днешния ден отдава респект на Кемал Ататюрк на 85-ата годишнина от гибелта му, предават Българска телеграфна агенция и БГНЕС.

Знамена украсяват Истанбул, в едно с великански портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, който на 24 ноември 1934 година приема от турския парламент тази фамилия – „ татко на турците “.

Тази заран сирените в цялата страна засвириха, а националните флагове бяха спуснати на половина.

Мустафа Кемал е създателят на Република Турция и е запомнен в историята като популярен военачалник и общественик, само че и огромен другар на България. Той умира през 1938 година на 57-годишна възраст.

По традиция всеки 10 ноември турците посещават мавзолея на Ататюрк в Анкара и отдават респект към него.

Годината 1911 по време на Италианско-турската война бележи значима точка в живота на Ататюрк, защото той се бие с италианците в Триполи и реализира решителна победа, като печели уважението на своите подчинени с изключителните си услуги.

След пагубната ПСВ следва войната за самостоятелност на Турция от 1919-1922 година Ататюрк, боен офицер и предстоящ народен воин, повежда борба против окупационните съюзнически сили, в това число гръцки, английски и френски войски от Антантата, както и против османските управляващи в Истанбул, които си сътрудничат с непознатите държавни управления.

На 23 април 1920 година е основано Великото национално заседание на Турция и Ататюрк е определен за началник на държавното управление и ръководител на Народното събрание.

Решаващ миг във войната настава по време на борбата при Сакария през 1921 година, когато турските сили, под командването на Мустафа Кемал, сполучливо отблъскват гръцкото нахлуване. Това събитие бележи повратна точка във войната. Последва Договора от Лозана през 1923 година, посредством който се признава суверенитета на Република Турция, като се обрисуват новите граници на страната и се обезпечава интернационалното самопризнание на нейната самостоятелност.

Ататюрк става първият президент на републиката и служи в това си качество до 10 ноември 1938 година, когато умира в Истанбул.

Основателят на актуалната турска страна Мустафа Кемал Ататюрк е тясно обвързван и с България. Той служи като боен аташе в София от 27 октомври 1913 година до 2 февруари 1915 година

Всеизвестна е огромната обич на елегантния турчин с френски обноски и българката Димитрина Ковачева, втората щерка на военачалник Стилиян Ковачев, някогашен министър на войната. Любов, която се оказва невъзможна, поради войните, политическата конюнктура и несъгласието на българския военачалник да даде ръката на щерка си на Кемал.

През десетилетията след края на Първата международна война, България и Турция развиват интензивно двустранните си връзки.

На 1-6 декември 1931 година, делегация, водена от българския министър-председател Никола Мушанов, посещава Турция. Мустафа Кемал на една от срещите декларира: „ Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, е и срещу Турция “.