Ердоган е възседнал буре с барут
Турската лира падна с 39% след намаляването на лихвите през септември, надхвърляйки спадовете от 25% през 2014 година, 37% през 2018 година и 36% през 2020 година, когато Централната банка стабилизира валутата посредством повишение на лихвите. В резултат на това в този момент семействата в страната се затрудняват с пазаруването на храна и други артикули от първа нужда. Липсата на отговор в сегашната ситуация дразни търговците, които споделят, че ще е належащо нарастване на бенчмарка с най-малко 500 базисни пункта, с цел да се защищити лирата от затъване в нови дълбини.
По отзиви на множеството профилирани финансови издания волунтаристката политика на президента на Турция Реджеп Ердоган води страната към социално-икономическа и политическа рецесия. В Турция протестните настроения порастват, а против Ердоган към този момент са и десни националистически придвижвания. Според " Ню Йорк таймс " всичко е поради грубата интервенция на Ердоган във финансовата политика и изкуственото намаляване на главната рента, което докара до трагичния спад на лирата. За 1 година тя загуби 45% от цената си и сега се намира исторически в най-слаба позиция - 14.2 лири за американски $.
Ликвидността, която трансформира лирата в най-зле представящата се валута в света, се задълбочи, откакто
Ердоган упорства на своето - по-високите лихви подхранват инфлацията и би трябвало да бъдат избягвани.
Централните банки по света нормално покачват лихвените проценти, когато инфлацията се повишава, с цел да спрат прегряването на стопанската система. В резултат на решението на Ердоган турските жители побързаха да обръщат спестяванията си в задгранична валута и злато, с цел да ги предпазят от растящата инфлация.
Девалвиралата лира повиши цените, оскъпи вноса, горивата и стоките от първа нужда в Турция, която разчита на вносни първични материали. Междувременно наемите също скачат, а цените на жилищата, най-вече обвързани с $, се усилват. Всяка заран дълги опашки се образуват пред павилиони, в които се продава самун с една лира по-евтино, в сравнение с в пекарни и огромни магазини.
12 турски и задгранични вложители споделят в изследване на Bloomberg, че към този момент са изгубили вяра, че президентът ще спре да се меси в паричната политика на страната. ``Не имаме вяра, че Ердоган някога ще се отдръпне от Централната банка на Турция, това е в неговата ДНК ", сподели Тим Аш, старши стратег в Bluebay Asset Management. " Турция се нуждае от способен и мощен шеф на Централната банка, кадърен да се опълчи на Ердоган``, счита той. Турският президент вече уволни трима шефове на Централната банка, които се опълчиха на понижаването на лихвите, и назначи при започване на декември новия финансов министър Нуредин Небати, който заяви, че държавното управление няма да вдига лихвите.
Докато държавното управление на Ердоган се произнася самоуверено във връзка с валутната рецесия, обвинявайки пазарите за " нездравословните " ценови промени и изтъквайки изгодите от по-слабата лира , дейностите на Централната банка демонстрират възходяща раздразнителност. Спасяването на лирата не значи продажба на милиарди долари, а поддържане на лихвите в сходство с инфлацията и гаранции, че президентът няма да се намесва в делата на Централната банка, казват 12-те инвеститори в изследването на Bloomberg.
След опита за прелом през 2016 година държавното управление на Ердоган ускори политиките, ориентирани към бърз напредък, подхранван от потока от евтини заеми. Подходът не се промени дори когато това докара до възходяща инфлация, която съвсем се утрои за пет години.
Опозиционните партии в Турция приканват за предварителни избори, критикувайки въздействието на държавното управление върху политиката на Централната банка. " Ердоган приказва, доларът се повишава. Ердоган приказва, инфлацията се усилва. Ердоган приказва, нашата нация става все по-бедна ", сподели водачът на опозиционната ``Добра партия`` Мерал Акшенер. Сътресенията доведоха до някои малобройни протести в Анкара и Истанбул. Известен опозиционен публицист бе тикнат в пандиза по обвиняване в шпионаж, признаците на надигащата се политическа принуда са налице. Ердоган счита, че ще добута до постоянните избори през 2023-та.
Престолонаследникът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед пристигна в Анкара в края на ноември за диалози с Ердоган след години на обтегнати взаимоотношения сред двете страни. След диалозите ОАЕ оповестиха капиталов фонд, на стойност 10 милиарда $, за поддръжка на турската стопанска система и усилване на двустранното съдействие сред двете страни.
Въпреки че държавното управление дава обещание повишение на минималната заплата, тя не може да догони инфлацията. В момента минималната заплата след облагане се равнява на 220 $, а преди година е била 382. През 2016 година минималната заплата е била 550 $ - по-висока в сравнение с в членките на Европейски Съюз България, Унгария, Румъния. В Турция едвам 6 милиона от популацията получава минимална заплата. Средната заплата е 7830 лири, а минималната - 1980.
На фона на общото обедняване на популацията се отбелязва стопански растеж - 21.7%,
поради който Турция получи хвалба от Световната банка. Това се дължи на покачвания турски износ поради евтината лира. Ред наблюдаващи съпоставят Турция с Китай поради експортната агресия. Но доста икономисти считат, че този взрив ще се отрази зле на стопанската система. С рухването на лирата вносът става непостижимо безценен, а Турция внася енергонасители, първични материали, технологии, продукция на машиостроенето.
Сривът на турската лира засегна съществено и жителите на Северна Сирия, управлявана от подкрепяни от Турция размирен групи. Жителите на Ал Баб, където турската лира размени сирийската валута миналата година, са изправени пред намаляване на заплатите си с цели две трети. Мохамед ал Дебек, който работи като преподавател, сподели пред Агенция Франс Прес, че заплатата му е спаднала до 694 лири (50 долара) от 2213 лири (160 долара) през 2017 година Повечето артикули, предлагани на пазарите в града, идват от Турция, а в региона работи и турски мобилен оператор. Основни артикули, в това число пшеница и самун, се продават на рекордно високи цени. Ахмед Абу Обейда от районната комерсиална камара споделя, че сирийците в региона към този момент не могат да си разрешат ``дневните потребности от храна, медикаменти и отопление``. ``Бяхме оптимисти, че турската лира е по-добра от сирийската валута, тъй като беше постоянна. Но откогато турската валута беше призната, тя стартира да се колебае и ние въобще не се възползвахме от нея``, сподели за Euronews Мустафа Абу Емад.
Жителите на Идлиб, друга огромна област, следена от подкрепяните от Турция сили, са видяни да се редят с часове на опашка пред магазините, с цел да си набират необходимите стоки. Засега няма публични данни от Идлиб, само че търговците на дребно считат, че инфлацията в района е сред 20 и 40%. През последните шест месеца се следи нарастване на цените до 50%.
Въпреки действителната опасност от финансова рецесия Ердоган не демонстрира признаци на оттегляне. Той гневно пази паричната политика на своето държавно управление, описвайки я като " война за самостоятелност ", която Турция ще завоюва, и не отстъпва от тезата си, че по-ниските лихвени проценти ще понижат инфлацията и ще усилят производството и износа.
По отзиви на множеството профилирани финансови издания волунтаристката политика на президента на Турция Реджеп Ердоган води страната към социално-икономическа и политическа рецесия. В Турция протестните настроения порастват, а против Ердоган към този момент са и десни националистически придвижвания. Според " Ню Йорк таймс " всичко е поради грубата интервенция на Ердоган във финансовата политика и изкуственото намаляване на главната рента, което докара до трагичния спад на лирата. За 1 година тя загуби 45% от цената си и сега се намира исторически в най-слаба позиция - 14.2 лири за американски $.
Ликвидността, която трансформира лирата в най-зле представящата се валута в света, се задълбочи, откакто
Ердоган упорства на своето - по-високите лихви подхранват инфлацията и би трябвало да бъдат избягвани.
Централните банки по света нормално покачват лихвените проценти, когато инфлацията се повишава, с цел да спрат прегряването на стопанската система. В резултат на решението на Ердоган турските жители побързаха да обръщат спестяванията си в задгранична валута и злато, с цел да ги предпазят от растящата инфлация.
Девалвиралата лира повиши цените, оскъпи вноса, горивата и стоките от първа нужда в Турция, която разчита на вносни първични материали. Междувременно наемите също скачат, а цените на жилищата, най-вече обвързани с $, се усилват. Всяка заран дълги опашки се образуват пред павилиони, в които се продава самун с една лира по-евтино, в сравнение с в пекарни и огромни магазини.
12 турски и задгранични вложители споделят в изследване на Bloomberg, че към този момент са изгубили вяра, че президентът ще спре да се меси в паричната политика на страната. ``Не имаме вяра, че Ердоган някога ще се отдръпне от Централната банка на Турция, това е в неговата ДНК ", сподели Тим Аш, старши стратег в Bluebay Asset Management. " Турция се нуждае от способен и мощен шеф на Централната банка, кадърен да се опълчи на Ердоган``, счита той. Турският президент вече уволни трима шефове на Централната банка, които се опълчиха на понижаването на лихвите, и назначи при започване на декември новия финансов министър Нуредин Небати, който заяви, че държавното управление няма да вдига лихвите.
Докато държавното управление на Ердоган се произнася самоуверено във връзка с валутната рецесия, обвинявайки пазарите за " нездравословните " ценови промени и изтъквайки изгодите от по-слабата лира , дейностите на Централната банка демонстрират възходяща раздразнителност. Спасяването на лирата не значи продажба на милиарди долари, а поддържане на лихвите в сходство с инфлацията и гаранции, че президентът няма да се намесва в делата на Централната банка, казват 12-те инвеститори в изследването на Bloomberg.
След опита за прелом през 2016 година държавното управление на Ердоган ускори политиките, ориентирани към бърз напредък, подхранван от потока от евтини заеми. Подходът не се промени дори когато това докара до възходяща инфлация, която съвсем се утрои за пет години.
Опозиционните партии в Турция приканват за предварителни избори, критикувайки въздействието на държавното управление върху политиката на Централната банка. " Ердоган приказва, доларът се повишава. Ердоган приказва, инфлацията се усилва. Ердоган приказва, нашата нация става все по-бедна ", сподели водачът на опозиционната ``Добра партия`` Мерал Акшенер. Сътресенията доведоха до някои малобройни протести в Анкара и Истанбул. Известен опозиционен публицист бе тикнат в пандиза по обвиняване в шпионаж, признаците на надигащата се политическа принуда са налице. Ердоган счита, че ще добута до постоянните избори през 2023-та.
Престолонаследникът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед пристигна в Анкара в края на ноември за диалози с Ердоган след години на обтегнати взаимоотношения сред двете страни. След диалозите ОАЕ оповестиха капиталов фонд, на стойност 10 милиарда $, за поддръжка на турската стопанска система и усилване на двустранното съдействие сред двете страни.
Въпреки че държавното управление дава обещание повишение на минималната заплата, тя не може да догони инфлацията. В момента минималната заплата след облагане се равнява на 220 $, а преди година е била 382. През 2016 година минималната заплата е била 550 $ - по-висока в сравнение с в членките на Европейски Съюз България, Унгария, Румъния. В Турция едвам 6 милиона от популацията получава минимална заплата. Средната заплата е 7830 лири, а минималната - 1980.
На фона на общото обедняване на популацията се отбелязва стопански растеж - 21.7%,
поради който Турция получи хвалба от Световната банка. Това се дължи на покачвания турски износ поради евтината лира. Ред наблюдаващи съпоставят Турция с Китай поради експортната агресия. Но доста икономисти считат, че този взрив ще се отрази зле на стопанската система. С рухването на лирата вносът става непостижимо безценен, а Турция внася енергонасители, първични материали, технологии, продукция на машиостроенето.
Сривът на турската лира засегна съществено и жителите на Северна Сирия, управлявана от подкрепяни от Турция размирен групи. Жителите на Ал Баб, където турската лира размени сирийската валута миналата година, са изправени пред намаляване на заплатите си с цели две трети. Мохамед ал Дебек, който работи като преподавател, сподели пред Агенция Франс Прес, че заплатата му е спаднала до 694 лири (50 долара) от 2213 лири (160 долара) през 2017 година Повечето артикули, предлагани на пазарите в града, идват от Турция, а в региона работи и турски мобилен оператор. Основни артикули, в това число пшеница и самун, се продават на рекордно високи цени. Ахмед Абу Обейда от районната комерсиална камара споделя, че сирийците в региона към този момент не могат да си разрешат ``дневните потребности от храна, медикаменти и отопление``. ``Бяхме оптимисти, че турската лира е по-добра от сирийската валута, тъй като беше постоянна. Но откогато турската валута беше призната, тя стартира да се колебае и ние въобще не се възползвахме от нея``, сподели за Euronews Мустафа Абу Емад.
Жителите на Идлиб, друга огромна област, следена от подкрепяните от Турция сили, са видяни да се редят с часове на опашка пред магазините, с цел да си набират необходимите стоки. Засега няма публични данни от Идлиб, само че търговците на дребно считат, че инфлацията в района е сред 20 и 40%. През последните шест месеца се следи нарастване на цените до 50%.
Въпреки действителната опасност от финансова рецесия Ердоган не демонстрира признаци на оттегляне. Той гневно пази паричната политика на своето държавно управление, описвайки я като " война за самостоятелност ", която Турция ще завоюва, и не отстъпва от тезата си, че по-ниските лихвени проценти ще понижат инфлацията и ще усилят производството и износа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ