Преди година: как откриха първия случай на коронавирус в Европа
" Тук на 19 февруари 2020 година приехме Матиа - " пациент номер едно ". Имаше бързо разрастващо се инфектиране на белите дробове ", споделя медицинският шеф на болничното заведение в Кодоньо Андреа Филипин.
Той е докаран през нощта, а на идващия ден положението му се утежнява още повече - има висока температура, кашлица, не му доближава въздух и се постанова да бъде обдишан. До усъвършенстване обаче не се стига и лекарите вземат решение да реалокират пациента в интензивното поделение. Същевременно се чудят по какъв начин може тренираният 38-годишен състезател да изпадне в толкоз тежко положение. Обичайните проучвания не дават обяснението и най-после остава да се направи единствено още един тест.
" Само за ковид не го бяхме ревизирали ", споделя доктор Лаура Ричевути, която тогава била на промяна. Според напътствията на здравното министерство този тип проучване трябвало да се прави на пациенти с температура и проблеми с белите дробове, които са се завърнали от Китай. Матиа обаче не бил ходил в Китай и лишило време, до момента в който лекарите решат да не спазят напътствията. Пробата била взета и изпратена в Милано. " В 21 часа ни се обадиха оттова и ни оповестиха, че става дума за случай на ковид ", изяснява медицинският шеф Филипин.
" Звучеше необикновено "
Така внезапно илюзията, че коронавирусът визира единствено Китай и още няколко други страни, се разпада. Пандемията е достигнала Европа през Ломбардия. Кметът на Кодоньо Франческо Пасерини незабавно е осведомен. Той в началото решил, че го безпокоят поради влакова злополука. След това схванал, че в болничното заведение в Кодоньо е регистриран първият случай на ковид. " Звучеше ми необикновено ", споделя кметът - в случай, че се намираме в долината на река По, надалеч от летища и интернационалните транспортни артерии. След серия от диалози с медицински лица и други специалисти кметът взема решение да затвори града. " Беше ясно, че нещо не е наред. Тъй като след първия пациент болестта бе намерено у други 10. Затварянето на града ми изглеждаше единствената опцията да опазя хората тук и да спазя животи. "
Сутринта на 21 февруари Европа към този момент има своята първа алена зона. В Кодоньо никой няма право да излиза от у дома, учебните заведения и магазините са затворени, публичният живот е замразен. Ден по-късно държавното управление в Рим взема решение да изпрати бойци, които да блокират Кодоньо и близките общини. Медии от целия свят внезапно стартират да се интересуват от Кодоньо - всички приказват за града. Но на мнозина, които живеят посред алената зона, още не им е до дъно ясно какво се случва. " Помня непрекъснатия писък на колите за спешна помощ - това беше главният тон през тези дни. Когато се разбра, че с тях придвижват хора, които не са се преборили със болестта, страхът набъбна. "
Източникът на болестта остава незнаен
По това време в Европа никой отвън Кодоньо не знае по какъв начин наподобява животът в локдаун. Хората в 16-хилядния град би трябвало да си набират маски, които обаче бързо свършват в аптеките - постанова се да се употребяват и немедицински. Доброволци се впускат да обезпечават храна на нуждаещите се. " Ходехме до границата на алената зона да вземем доставените храни, с цел да ги занесем на хората ", споделя Лоренцо Николини, един от доброволците. Междувременно пациент номер едно е трансфериран в по-голяма клиника в Павия - и е избавен. В болничното заведение в Кодоньо при 70 % от чиновниците тестванията за ковид се оказват позитивни. Тези, които още не са се заразили, работят на лимита на силите си.
Д-р Лаура Ричевути, била паника при диагностицирането на първия пациент, е удостоена с рицарско звание за заслугите си към републиката от италианския президент. Заедно с колежката си Аннализа Малара, която е направила теста. И до през днешния ден остава неразбираемо къде се е заразил Матиа. Търсенето на нулевия пациент остава безуспешно. Пандемията явно дълго време се е разпространявала неусетно - преди лекарите от Кодоньо да се решат да създадат теста макар напътствията.
Той е докаран през нощта, а на идващия ден положението му се утежнява още повече - има висока температура, кашлица, не му доближава въздух и се постанова да бъде обдишан. До усъвършенстване обаче не се стига и лекарите вземат решение да реалокират пациента в интензивното поделение. Същевременно се чудят по какъв начин може тренираният 38-годишен състезател да изпадне в толкоз тежко положение. Обичайните проучвания не дават обяснението и най-после остава да се направи единствено още един тест.
" Само за ковид не го бяхме ревизирали ", споделя доктор Лаура Ричевути, която тогава била на промяна. Според напътствията на здравното министерство този тип проучване трябвало да се прави на пациенти с температура и проблеми с белите дробове, които са се завърнали от Китай. Матиа обаче не бил ходил в Китай и лишило време, до момента в който лекарите решат да не спазят напътствията. Пробата била взета и изпратена в Милано. " В 21 часа ни се обадиха оттова и ни оповестиха, че става дума за случай на ковид ", изяснява медицинският шеф Филипин.
" Звучеше необикновено "
Така внезапно илюзията, че коронавирусът визира единствено Китай и още няколко други страни, се разпада. Пандемията е достигнала Европа през Ломбардия. Кметът на Кодоньо Франческо Пасерини незабавно е осведомен. Той в началото решил, че го безпокоят поради влакова злополука. След това схванал, че в болничното заведение в Кодоньо е регистриран първият случай на ковид. " Звучеше ми необикновено ", споделя кметът - в случай, че се намираме в долината на река По, надалеч от летища и интернационалните транспортни артерии. След серия от диалози с медицински лица и други специалисти кметът взема решение да затвори града. " Беше ясно, че нещо не е наред. Тъй като след първия пациент болестта бе намерено у други 10. Затварянето на града ми изглеждаше единствената опцията да опазя хората тук и да спазя животи. "
Сутринта на 21 февруари Европа към този момент има своята първа алена зона. В Кодоньо никой няма право да излиза от у дома, учебните заведения и магазините са затворени, публичният живот е замразен. Ден по-късно държавното управление в Рим взема решение да изпрати бойци, които да блокират Кодоньо и близките общини. Медии от целия свят внезапно стартират да се интересуват от Кодоньо - всички приказват за града. Но на мнозина, които живеят посред алената зона, още не им е до дъно ясно какво се случва. " Помня непрекъснатия писък на колите за спешна помощ - това беше главният тон през тези дни. Когато се разбра, че с тях придвижват хора, които не са се преборили със болестта, страхът набъбна. "
Източникът на болестта остава незнаен
По това време в Европа никой отвън Кодоньо не знае по какъв начин наподобява животът в локдаун. Хората в 16-хилядния град би трябвало да си набират маски, които обаче бързо свършват в аптеките - постанова се да се употребяват и немедицински. Доброволци се впускат да обезпечават храна на нуждаещите се. " Ходехме до границата на алената зона да вземем доставените храни, с цел да ги занесем на хората ", споделя Лоренцо Николини, един от доброволците. Междувременно пациент номер едно е трансфериран в по-голяма клиника в Павия - и е избавен. В болничното заведение в Кодоньо при 70 % от чиновниците тестванията за ковид се оказват позитивни. Тези, които още не са се заразили, работят на лимита на силите си.
Д-р Лаура Ричевути, била паника при диагностицирането на първия пациент, е удостоена с рицарско звание за заслугите си към републиката от италианския президент. Заедно с колежката си Аннализа Малара, която е направила теста. И до през днешния ден остава неразбираемо къде се е заразил Матиа. Търсенето на нулевия пациент остава безуспешно. Пандемията явно дълго време се е разпространявала неусетно - преди лекарите от Кодоньо да се решат да създадат теста макар напътствията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ