Цялата статия е публикувана в брой 10/2016 г. на Списание

...
Цялата статия е публикувана в брой 10/2016 г. на Списание
Коментари Харесай

Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти

Цялата публикация е оповестена в брой 10/2016 година на Списание 8

Геше Майкъл Роуч е будистки духовник, само че това е единствено най-съществената точка от един доста дълъг път. За разлика от противоположната поредност на събитията при толкоз други хора, откакто се посвещава на монашеството, той става и един от създателите на диамантената компания „ Андин Интернешънъл “. Стартирала без съвсем никакви средства, тя доближава годишни продажби от 250 милиона $, преди през 2009 година да бъде продадена на един от най-богатите хора в Съединени американски щати – милиардера Уорън Бъфет. Историята на компанията и по какъв начин Геше Майкъл се е озовал там можете да прочетете в неговия международен бестселър „ Шлифоващият диаманти “. Тибетският преподавател пътува по целия свят, с цел да учи хората да ползват четирите негови съществени правилото, с цел да си обезпечат триумф в бизнеса и персоналните взаимоотношения. През 2016 година това начинание го докара и в София, където отговори на въпросите на Списание 8. 

- Г-н Роуч, по какъв начин бихте се показали в резюме пред тези от читателите ни, които към момента не са чували за вас?- Отраснал съм в Америка, учих в Принстънския университет, щата Ню Джърси. Майка ми се разболя от рак и напуснах университета. Реших да отпътува за Индия, където да открия истината за живота и гибелта. Срещнах се с тибетски лами и влязох в техния манастир „ Сара Мей “ – най-големия в Тибет. Прекарах там 25 години, а най-после имах заключителен изпит, който продължи 3 седмици - 1300 монаси задаваха най-различни въпроси на тибетски език. Бях първият западен човек, който мина сполучливо теста от 600 години! След като той завърши, един от ламите пристигна при мен и ми сподели: „ За теб има специфичен втори изпит, тъй като си чужденец. “ Трябваше да отида в Ню Йорк и да стартира бизнес. Не разбирах за какво би трябвало да го върша - отвърнах му, че първо, ненавиждам Ню Йорк и второ - ненавиждам бизнеса. На всичко от горната страна заръките му бяха да бъде търговия с диаманти, а за тях по това време не знаех безусловно нищо. Нищо!
Въпреки това той продължи да упорства, че би трябвало да отпътува и да направя 1 млн. $ в границите на една година, а по-късно с парите да оказвам помощ на бежанци и на хора в потребност. На въпроса ми за какво да върша това, отговорът беше: „ Защото би трябвало да докажеш, че разбираш по какъв начин можеш да промениш бъдещето, прилагайки наученото в манастира. “

Съгласих се. Заминах за Ню Йорк и го направих. Компанията доближи продажби до 250 млн. $ годишно и през 2009 година я продадохме. Хората ме питат по какъв начин съм постигнал всичко това. Тогава стартирам да ги изучавам на моите четири елементарни стъпки, които последвам и ползвам за всичко, което желая. С тях хората могат да получават от живота това, което желаят най-силно. 
- Говорите доста постоянно за смисъла на кармата. Какво съставлява тя за вас?- Аз в действителност не употребявам думата „ карма “, тъй като хората не я схващат вярно. За нея са основани доста неверни хрумвания. Всеки човек основава семена в мозъка си, а от тях порастват кълнове. Тези семена са нашите мисли, дейности, страсти, те рефлектират върху нашето схващане и подсъзнание и след това виждаме отражението от тях като резултат в действителния живот. 

Ще ви дам образец. Преди няколко години бях в Мексико. Това е бедна страна и хората ме питаха по какъв начин могат да трансформират нейната стопанска система и развиване. Едно общество може да стачкува, да спори с държавното управление и да му се опълчва. Но това не е решението. Ако желая да трансформира страната си, би трябвало да се пробвам да засаждам повече положителни семена в моя личен разум и да оказвам помощ повече на другите хора. Причината да се сблъсквам с корупция в страната си е, че очевидно сътворявам някакъв тип корупция в личния си разум. Човек може да стачкува против даден проблем и да отиде в пандиза. Преживял съм и това... Но също по този начин можеш да промениш своите лични семена и когато това семе покълне и се отвори, светът се трансформира. 
Ние приличаме на учени. Те споделят, че за всичко има причина, а ламите в манастира настояват същото. Така че каква е повода за първия момент от този живот на един човек? Аз не одобрявам теорията за Големия гърмеж. Не одобрявам, че „ нещо “ може да пристигна от „ нищо “. Ако се връщаме час по час обратно, ще достигнем първия миг на умишлен живот в това тяло. Трябва да има подбуда за него и аз имам вяра, че това е последният миг от предходния живот. Но вървейки напред, правейки положително, ние посаждаме семена, които на всеки 24 часа се удвояват. И по този начин, когато достигнем до последния си ден, имаме доста семена, които още не са покълнали, не са се отворили. А във Вселената не е допустимо едно семе да бъде унищожено. То ще покълне през идващия ни живот. 
- А по какъв начин да се оправяме с „ неприятните “ семена в мозъка си?- Преподавам един доста простоват способ и основната му същина е да дадем заричане, че няма да създадем позволената неточност още веднъж. Например, в случай че съм откраднал даже единствено един път, по-късно неизбежно ще изгубя доста неща в живота си. И би трябвало да обещая, че в никакъв случай повече няма да извършвам кражба от различен човек. И в действителност да го спазя! 

- За мнозина ключът към щастието и просперитета се крие в благодарността, която изпитваме, за всичко, което ни се случва в живота. Какво мислите за това?- Вярно е, аз настоявам същото. Има четири стъпки за посаждане на добра карма и четвъртата е най-важна – да бъдеш признателен на хората, които са ти помогнали, включително на себе си. Моят нравствен преподавател ме научи да съм признателен към себе си. Ако денем сте създали 10 неверни дейности и едно положително дело, когато си легнете вечерта, не трябва да мислите единствено за всички неточности, а тъкмо за едното положително и да бъдете признателни. Това е извънредно мъчно за множеството хора – да са признателни на себе си. А е умеене, на което би трябвало да се научим, тъй като всичко, обвързвано с кармата, се основава на благодарността! Ако я изпитваме, положителните семена ще се отварят и ще получаваме това, за което копнеем. Това е водата за нашето семе, с това го активираме. 
Цялата публикация е оповестена в брой 10/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР