Цялата 2017 година премина в условия на криза в идеологическия

Цялата 2017 година мина в условия на рецесия в идеологическия пиедестал на господстващите геополитически структури в актуалния свят. Сигналите, които идваха от международните центрове Вашингтон, Пекин, Москва и Брюксел към Балканите носеха спорни, а от време на време и противоположни послания.

Още на 8 януари в изявление за загребския вестник Nedeljni jutarni британският анализатор, политически наблюдаващ и посланик Тимъти Лес, стартира концепцията, че „ стабилността на Балканите е допустима, в случай че бъдат основани „ велика ” Сърбия, Хърватия и Албания. ” Само месец по-късно известният американски конгресмен Дана Рорабейкър, разгласи още по-радикална концепция. Според него Р Македония е нестабилна страна и тя би трябвало да бъде поделена сред Косово, Албания и някоя друга балканска страна... През април стана прочут и отчетът на Централно разузнавателно управление на САЩ, в който се твърди, че в идващите 12 месеци НАТО ще се разпадне и на Балканите ще стартира война на „ всеки против всеки ”, която ще докара до основаването на Велика Албания. А през май съветският „ Известия ” разгласи: ”През юни... в Косово ще дойдат радикализирани групи, които ще пристъпят към реализацията на концепцията „ Велика Албания ”.

На този декор Китай работи не с апокалиптични тактики, а с огромни проекти за световно навлизане. В този смисъл може да се преглеждат и предложенията на срещата в Пекин през май, на която участваха представители на 70 страни, сред които и 30 държавни глави. На този конгрес беше разисквана тактиката „ Един пояс, веднъж ”, което е вид на плана „ Новият път на коприната ”. Тук стана ясно, че китайска компания ще влага към 500 милиона долари в пристанище Пирея, а Сърбия ще получи към 6 милиарда $ вложения за инфраструктурни планове.

От своя страна Балканите също излъчват спорни сигнали.
Тудосе, Борисов, Вучич и Ципрас / БГНЕС
В Турция наследството на Ататюрк от ден на ден се измества от трендовете за ислямизация. В образователните стратегии беше отстранен материалът за Кемал Ататюрк, за сметка на религиозните мюсюлмански знания. Ако през 2002 година в тези учебни заведения са се обучавали 65 000 възпитаници, през 2017 година техният брой надвиши 1.5 милиона.

Неотдавнашното посещаване на Ердоган в Белград и Атина разкри нови конфликтни точки, които в допълнение усложняват политическата атмосфера на Балканите.

Важен миг в актуалния конфликт на геополитически ползи на полуострова беше приемането на Черна гора в НАТО, узаконено на 6 юни т.г.

Сърбия, която на 11 август 2017 година взе участие в взаимни учения сред сръбски военни елементи и военни поделения на Западния боен окръг на Въоръжените сили на Русия, през октомври получи подарък шест самолети Миг-29, а към този момент преглежда опцията за доставянето на съветските Противовъздушна отбрана системи Бук-М1 и Бук–М2. При визитата на Александър Вучич в Москва на 18 и 19 декември т.г. се разбра, че Сърбия ще бъде включена в плана „ Турски поток ”. Това автоматизирано трансформира Белград във фактор при преноса на съветски газ за Европа.

В изявление пък за немския вестник „ Ханделсблат ” косовският президент Хашим Тачи насочи сериозен укор към Европейски Съюз. Той съобщи, че Брюксел е херметически затворен за страните от Западните Балкани, което ги кара те да търсят други пътища за личната си сигурност.

Спорът сред Словения и Хърватия за суверенитета на една територия от 13 кв. км в Пиранския залив на Адриатическо море продължава. Хърватия не приема решението на Арбитражния съд в Хага, който постанови Словения да употребява три четвърти от Пиранския залив без право на изход в интернационалните води.

****

Къде е България в този конгломерат от трендове, разногласия и ползи?

Предстоящото ни европредседателство беше наречено от Алексис Ципрас и Александър Вучич - Балканско. Бихме приветствали тази позиция, в случай че тя не разкриваше интимното предпочитание на водачите на Гърция и Сърбия, още веднъж да осуетят опцията за доближаването сред България и Република Македония. Техните съгласувани дейности в тази тенденция не остават незабелязани. Те се демонстрираха в няколкото стремително проведени двустранни и четиристранни срещи за разискване на общи планове и тактики.

Защо единствено месец след подписването на контракта за добросъседство сред България и Република Македония, който засяга незабавно превъзмогване на инфраструктурната назадничавост, т.е. неналичието на железопътна връзка сред София, Скопие и Тирана, министър председателят на Гърция Алексис Ципрас предложения българския си сътрудник Бойко Борисов в Кавала? И какво стана там? Беше подписан Меморандум за създаване на скоростна жп линия от Русе през Варна и Бургас до Александруполис, Кавала и Солун. Това беше първото отклонение на България от предпочитания за нея кулоар №8, т.е. построяването на съвременни пътища и жп линии сред България и Р Македония.

Последва четиристранна среща във Варна при започване на октомври, на която с изключение на министър председателите на България и Гърция, участва и министър председателят на Румъния Михай Тудосе и президентът на Сърбия Александър Вучич. Ще отговори ли някой за какво на тези срещи не бяха поканени министър-председателите на Република Македония и Албания – Зоран Заев и Еди Рама, през чиято територия минава трасето на кулоар №8? Може би тяхното непоканване имаше за цел диалозите да заобикалят тъкмо този план и по тази причина те се завихриха към инфраструктурната съгласуваност от Дунав, през Варна и Бургас, до Солун и Белград. И от птичи взор се схваща, че това е някакъв обходен маршрут, който още веднъж оставя центъра на Балканите да тъне в своята средновековна черна дупка. За страдание това се повтори и на четиристранната среща в Белград на 9 декември т.г.

Да бъдем наясно! Никой не е срещу на Балканите да се реализират повече инфраструктурни планове. Никой не отхвърля нуждата страните от района да поемат по пътя на ускорената си рационализация? Но тук има и нещо смущаващо. Зад откровената доброжелателност на България, посредством своето европредседателство да се трансформира в ракета-носител на Западните Балкани по пътя на евроинтеграцията им, прозират напъните на Гърция и Сърбия да дърпат района още веднъж в тресавището на старите зависимости.

[b]Ако Ципрас, Вучич и Тудосе толкоз държат българското Европредседателство да бъде Балканско, това не значи ли те да се застъпят на първо време да се реализира инфраструктурата там, където е най-изостанала!?

Ето това би бил европейският метод на нашите съседи.[/b]

Този въпрос и на трите срещи освен че не беше издигнат, само че той съзнателно се заобикаляше. Само един път, министър председателят Бойко Борисов загатна кулоар №8, само че в компанията на всички заобикалящи го планове. Вместо това, и Ципрас, и Борисов, и Тудосе се надпреварваха да окуражават Сърбия, че техните страни стоят безусловно зад нейното еврочленство. Ако за министър председателите на Гърция и Румъния това е рецидив на солидарността им с Ньойски привкус, за Бойко Борисов това е безпричинно. Защото неговият приоритет, както и на страната ни е да се осъществя планът „ Коридор №8 ” и да спре дискриминирането на българите в Македония и в Западните околности. Това е смисълът, който би трябвало да се влага в етикета, че българското европредседателство е Балканско.

Обединението на Балканите не става посредством външно усвоена еврофразеология, нито с хитрувания, които ни водят към непроходимите глъбини на предишното. Ако България посредством европредседателството си в действителност желае да дръпне района напред, тя би трябвало да направи всичко допустимо, да заличи средновековната инфраструктурна назадничавост на центъра по отношение на периферията му.
Бойко Борисов и Зоран Заев / БГНЕС
****

Две са събитията, които крият зародиша на бъдещия подем на българския политически и нравствен живот: Договорът сред България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 година в Скопие, с който се слага началото на разрушение на изкуствените загради сред нашите две страни и Писмото на Македонската православна черква – Охридска архиепископия от 09.11. 2017 година до Светия синод на БПЦ, в чието лице тя желае да припознае своята Църква-Майка.

Трудният път следва. Нашето европредседателство би било сполучливо, в случай че България съумее да разкрие смисъла и смисъла на тези две събития в процеса на европеизирането на Балканите. /БГНЕС

------------------------------------------------------------------------------------------

[i]Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. [/i] Неговият разбор е написан особено за Агенция БГНЕС.