Защо светофарите в Япония светят в зелиньо
Цветовият набор може да ни се коства напълно универсално нещо поради физическия си темперамент. Но имената на цветовете на един език не постоянно се превеждат еквивалентно на различен език. Някои лингвисти настояват, че това по какъв начин одобряваме действителността се образува от езика, а също по този начин и кои тъкмо цветове получават имена и кои имена се употребяват най-често. Как един италианец вижда цвета циан (зеленикаво синьо), да вземем за пример, за един французин това може да е просто синьо. Или в чисто на практика думи: по какъв начин японските светофари се оказа, че светят в зелиньо?
Авторът Алан Ричарз изяснява: „ В исторически проект има доста препокриване в японския език що се отнася до зеленото и синьото. Синьото – един от четирите обичайни цвята, в началото открили се в японския, дружно с аленото, бялото и черното – в исторически проект маркира неща, които хора от други култури биха определили като зелени. “ Предмети (например ябълки) и хора (например новаци), които ние бихме определили като зелени, японците ще нарекат сини. Това включва и светофарите.
В по-голямата част от света аленото значи стой, оранжевото значи внимание и зеленото значи тръгвай. Япония обаче не е подписала Виенска спогодба за придвижването по пътищата, която унифицира тези неща. Така цветът на светлината за потегляне в публични документи се посочва синя от съвсем 100 години, а зрителните тестванията за водачи се вършат с червен, жълт и наследник цвят. Така с времето лингвисти и урбанисти повдигат въпроса дали светлината на светофарите да не се направи напряко синя или в документите думата да се промени на зелено.
Япония не е единствената страна която има особено разделяне сред цветовете. Конкретно казусът със зелиньото (или силеното) се изследва от лингвисти всред доста езици.
