Сбогом на лева
С настъпването на днешния ден се сбогуваме с лв., единствено няколко месеца преди той да навърши 146 години. През целия януари левът към момента можеше да се употребява наедно с еврото за заплащания в брой, само че престава да бъде законно платежно средство от 1 февруари, тъкмо месец откакто.
Вместо да оплаква края му, този ретроспективен преглед се връща към дългата и наситена със събития история на лв. в деня, в който той отстъпва място на своя правоприемник - еврото.
Създаден със закон
Левът е „ роден “ на 4 юни (нов жанр 16 юни) 1880 година - датата на която княз Александър I обнародва Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това става единствено две години след възобновяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 година, поставила завършек на близо петвековното османско господство.
Законът открива лв., който се подразделя на 100 стотинки, като „ монетната единица в България “. Наименованието на валутата, препоръчано от министър-председателя Петко Каравелов, провокира оживени диспути в Народното събрание. Поддръжниците му упорстват, че думата – в този момент остаряла и диалектна форма за „ лъв “, който е националния знак – отразява българската еднаквост. Противниците, измежду които твърдият проевропеец и предстоящ министър председател Стефан Стамболов, избират по-универсални названия като „ франк “ и „ сантим “ по западноевропейски пример. В последна сметка надвива националното наименование, последващо образци като румънската проливам, чието име носи същото значение. Името на дробната монета „ стотинка “ (т.е. „ стотна част “) е калкирана от френското „ centime “.
Левът е основан по пример на френския франк, тогава една от най-стабилните европейски валути. Българската пара възприема структурата, номиналите и златното наличие на франка, а курсът е закрепен едно към едно към френската валута. Макар България в никакъв случай да не се причислява публично към Латинския паричен съюз (ЛПС), тази система – постоянно считана за предходник на днешната еврозона – оформя първичната ѝ парична политика.
Символи и значение
Националната символика играе основна роля в художествения план на лв.. Девизът „ Съединението прави силата “, евентуално заимстван от Белгия, е прибавен на лицевата страна като отражение на устрема за дотъкмяване на националното избавление и обединяване на всички територии, обитаеми с българи в единна национална страна. Той участва на множеството български монети до Втората международна война, с смяна единствено през 1937 година („ В единението е силата “).
Предложените флорални претекстове на противоположната страна на монетите също са изменени при гласуването на закона, с цел да показват и трите историческите области Мизия, Тракия и Македония – знак на националното единение на територии, останали под османска власт. Тези детайли остават присъщи за българските дребни монети до 1990 година.
Според закона от 1880 година правото на сечене на монети принадлежи извънредно на страната, а Българската национална банка (БНБ) е натоварена със задачата да ги пуска в обращение. До към средата на 80-те години на 19 век левът изцяло измества задграничните валути, употребявани до тогава в България, и се утвърждава като единственото законно платежно средство.
Монети
Първоначално българското монетосечене следва разпоредбите на ЛВС - златни, сребърни и бронзови монети при двоен или биметален (златен и сребърен) пример. На процедура преимущество се дава на бронзовите и сребърните, с цел да се преодолее дефицитът на дребни купюри, объркващ всекидневната търговия, до момента в който стартирането на златните е отсрочено за по-късно за да се избегне инфлация.
Първите модерни български монети - 2, 5 и 10 стотинки - са отсечени от бронз през 1881 година от британската компания „ Ралф Хийтън и синове “ в Бирмингам. Сребърните левови монети (1 и 2 лева) следват през 1882 година, създадени от Санктпетербургския монетен двор, дружно с други сребърни и медни излъчвания. До 2025 година са пуснати в обращение всичко 456 вида монети (включително разновидности) с номинал от 1 стотинка до 20 000 лв.. Те са направени от най-различни метали и сплави: злато, сребро, платина, бронз, медно-никелови сплави, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и даже желязо. Тиражите варират от 800 броя за две златни колекционерски монети до над 160 милиона за разменна монета от 1 лев.
До 1951 година българските монети се създават в чужбина - в Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Унгария, Белгия, Чехословакия и Югославия. Българският монетен двор е основан през 1952 година и пуска първите си монети в края на същата година със руска технология. Оттогава всички излъчвания български разменни монети се създават в него, както и всички възпоменателни излъчвания (от 1965 г.). Днес монетният двор в София е измежду 12-те най-хубави в света.
Възпоменателни и разменни излъчвания
Първите две златни възпоменателни монети са пуснати през 1912 година във връзка провъзгласяването на независимостта през 1908 година Заедно със серията от три златни монети от 1894 година, това са единствените златни излъчвания при монархията. През 2001 година Българска народна банка осъществя публични пренасичания на комплекта от 1912 година, направени през 1967-1968 година При републиката сред 1965 и 2025 година са създадени 52 златни монети.
Сребърните възпоменателни излъчвания са 143 за 60 години, а още 109 са отсечени от мед или медно-никелова сплав. Двадесет и пет от сребърните са с отчасти позлатяване.
Разменните монети се създават от злато, сребро, бронз, мед-никел, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и желязо. Те най-често изобразяват държавния герб, портрет на царстващия монарх или флорални претекстове.
Възпоменателните монети означават основни моменти от българската история, в това число 1300-годишнината от основаването на българската страна през 681 година - с една златна, пет сребърни и 17 медно-никелови излъчвания от 1981 година Почит е отдадена и на борци за независимост, политически и духовни водачи, просветители, писатели, поети, художници, композитори, артисти и артисти, както и на държавни, просветителни, културни и религиозни институции. Стогодишнината на Българска телеграфна агенция е маркирана с монета от 1000 лв. през 1998 година. Специални поредици са отдадени на българските православни манастири и средновековни владетели.
Спортът също е необятно показан - най-много със зимните и летните олимпийски игри и международните шампионати по футбол. Сред тях се откроява номерираната серия от 10 златни монети по 5 лв. с разнообразни олимпийски спортове и Пиер дьо Кубертен, издадена за игрите в Атина през 2002 година.
Първокласно изкуство
Докато множеството създатели на постоянните монети остават незнайни, близо 70 художници вземат участие в основаването на възпоменателни излъчвания, измежду които Иван Лазаров, Александър Поплилов, Иван Мандов, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Любомир Прахов, Георги Чапкънов, Стефан Ненов и Петър Стойков. Техните творби трансформират монетите в дребни платна на българската история и просвета.
Европейската връзка
Европейският съюз участва осезаемо в българската нумизматика. През 1993 година комплект от три юбилейни монети (сребърна, златна и платинена - първата и единствена българска монета от този метал) отбелязва Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз и за първи път включва „ ECU “ (ЕКЮ - европейска валутна единица) и 12-те златни звезди от европейското знаме. По-късно монетни излъчвания се пускат по отношение на подписването на Договора за присъединение през 2005 година и влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година, в това число сребърна монета от 1,95583 лв. - тъкмо отражение на закрепения курс към еврото. Европейските звезди се появяват на всички стотинки от 1992 година насетне, а българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година е посрещнато с възпоменателни монети от 10 и 20 лв..
Евро монети с „ левов “ дизайн
Три дизайна, които бяха част от последните левови и стотинкови разменни монети в обращение преди прекосяването към еврото, се „ преселиха “ върху националната страна на българските евромонети, свързвайки остарялата и новата валута. Мадарският конник, скален релеф от 8-ми век и обект на международното завещание на ЮНЕСКО, се появява за първи път върху желязна монета от 5 лв. през 1930 година, а в този момент е върху монетите от 1 до 50 евроцента. Изображението, дело на Любомир Прахов, Петър Стойков и Владимир Йосифов, е употребявано в началото на разменните монети от 1992 до 2002 година.
Небесният настойник на България Св. Иван Рилски (876-946) се появява за първи път на сребърнa монета през 1996 година, а през днешния ден е изобразен на националната страна на монетата от 1 евро. Този облик на светеца е направен от Петър Стойков за разменна монета от 1 лев, емисия 2002 година. Той възпроизвежда версията от банкнота със същия номинал. Когато тя е пусната в обращение през 1999 година, това изображение среща мощна опозиция от Светия Синод, който твърди, че слагането на монах, безсребреник и нестяжател върху паричен знак е осквернение.
Така и Св. Паисий Хиландарски (1722-1773), „ бащата на българската история “, е за първи път на възпоменателна монета от 1 лев през 1972 година, а в този момент украсява монетата от 2 евро. Тя повтаря дизайна на Ваня Димитрова за разменната монета от 2 лв., емисия 2015 година.
И в двата случая художниците са се позовали на исторически икони и мислена реорганизация, защото не са непокътнати портретни изображения на светците.
Още една специфичност на локалните монети акцентира прехода от лв. към еврото: надписът „ Боже, пази България “, който се появява по ръба (гурта) на българските златни и сребърни монети (1882-1916), а по-късно и на монети от непочтен метал (1930-1940), като дословен превод на съответните изрази, употребявани на френските, белгийските и италианските излъчвания в сходство с практиката на ЛПС. „ Българската “ монета от 2 евро в този момент възвръща тази процедура, в това число и с локалната специфичност – вдлъбнати, а не изпъкнали букви.
Най-новата добавка в фамилията на еврото ни връща към основаването на лв. и дебата, който то провокира тогава: думата „ стотинки “ на кирилица на лицевата страна е противоположен превод на „ цента “ на противоположната страна, което ни придвижва обратно във времето в пленарната зала на Народното събрание през 1880 година.
Странности
Някои български монети са отсечени в необикновени номинали, като 2½ и 3 стотинки, 125 лв. (златна монета във връзка 125-годишнината на БНБ) и 1,95583 лв. (във връзка с асоциирането с ЕС). Девет възпоменателни излъчвания са ръчно оцветени, а пет възпроизвеждат други исторически монети в миниатюра. Два взаимни плана от времето на социализма, със Съюз на съветските социалистически републики и Унгария, довеждат до основаването на двойки монети (1 лев/1 рубла и 1 лев/100 форинта) във връзка на „ безконечната дружба “ и общото историческо завещание. Само две монети пиефорт - двойно по-тежки и по-дебели в съпоставяне със общоприетите им еквиваленти - са отсечени от сребро (през 1979 и 2004 г.), а две сребърни възпоменателни монети от 10 лв. (за председателството на Европейски Съюз през 2018 година и за 60-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста през 2003 г.) не са популяризирани публично от комерсиалните банки.
Рядкости
Някои български монети са изключително ценени от колекционерите. Златната монета от 100 лв. от 1894 година, гравирана от Антон Шарф в Кремниц (тогава Австро-Унгария, през днешния ден Словакия), е най-скъпата, като на търг доближава цена от 84 000 евро. От отсечените 2500 монети са останали най-вече 1000. Сребърната монета от 2 лв. от 1916 година, съвсем напълно претопена за възнаграждение на репарации след Първата международна война, е също извънредно рядка, като са известни единствено към 15 броя. Една от тях е продадена на търг за 36 000 $. Други доста търсени монети са пробите за Летните олимпийски игри през 1984 година (самите монети по този начин и не са пуснати в обращение поради протеста на игрите от социалистическия лагер), желязната 10-левова монета от 1941 година (50 000 лв. на търг) и 2-стотинковата монета от 1981 година, на която неправилно е изписано „ Народна република България “ вместо „ Хиляда и триста години България “ (продава се за към 20 000 лева). Сред редките монети от 21-ви век са златният български лев от 2002 година (тираж: 2000 броя) и златните 100 лв. „ Свети Георги “ от 2007 година (1500 броя).
Банкноти
Първите български банкноти се появяват на 1/13 септември 1885 година според закон, който дава на Българска народна банка изключителната привилегия да ги издава. Тази емисия, с номинал 20 и 50 лв., е отпечатана в Службата за правене на държавни бумаги в Санкт Петербург и се отличава с елегантен дизайн и отбрана против подправяне, дело на Георги Яковлев Кирков, който по-рано е изготвил формалната ръкописна белова на първата българска конституция, като и дизайна на първите български пощенски марки.
България е една от доста дребното страни в света, съхранили най-първата си банкнота. Светлокафявият уникат с размери 150 на 97 мм има сериен номер 000001, носи дата 1 август 1885 година и подписите на шефа на Българска народна банка Иван Ев. Гешов и касиера Йордан Д. Тропчиев. Понастоящем е изложен в Регионалния исторически музей в Габрово.
Първият притежател на банкнотата, търговецът Васил Тюлмяков, я е намерил в Румъния през 1897 година, а синът му я е продал на музея през 1961 година в положението, в което се намира - с положително качесто, непрегъвана, само че с изчезнал десен горен ъгъл.
Най-голямата серия български банкноти, известна като „ Орлов “ по името на съветския създател на плана Иван Орлов, е била в обращение от 1904 до 1924 година с 14 разнообразни типа банкноти. Това са и първите книжни пари в България с отвесно ситуирано печатно поле.
Въпреки, че имат златно, а по-късно и сребърно покритие и се обменят свободно за съответното количество монети, в края на 19 век банкнотите остават непопулярни, тъй като хората избират сигурността на благородните метали. Книжните пари стартират да се употребяват необятно едвам през 1903-1907 година.
От 1885 до 2020 година Българска народна банка е въвела в обращение 135 типа банкноти с купюри от 1 до 50 000 лв.. До 1998 година множеството от тях се печатат в чужбина: Санкт Петербург, Москва, Лондон, Берлин, Лайпциг, Мюнхен и Ню Йорк. Първата банкнота, създадена в България, излиза от Държавната печатница в София през 1924 година Печатницата на Българска народна банка, основана през август 1994 година и функционираща от 1996 година, създава всички български банкноти в интервала 1999-2013 година. Последната серия банкноти от интервала преди въвеждането на еврото (2018-2020 г.) е дело на „ Обертюр Фидюсиер “ АД, София, взаимно дружество на „ Франсоа-Шарл Обертюр Интернешънъл “ АД и Печатницата на Българска народна банка.
През 2005 година в печатницата на Българска народна банка е създадена първата българска възпоменателна банкнота от 20 лв., отдадена на 120-годишнината от въвеждането на книжните пари в България. Заради съдържащия се в нея новаторски предпазен детайл VARIFEYE®, тази банкнота е отличена като една от най-оригиналните в света.
Изкуство и самопризнание
В българските банкноти, сходно на монетите, са показани най-изявените национални художници, измежду които Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Христо Лозев, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев, Антоний Иванов и Кирил Гогов. Дизайнът се състои от пейзажи, исторически забележителности и подиуми от селското стопанство и индустрията: овчари пасящи овцете си, жънещи жътвари, орящи орачи, берачи на тютюн, рози и грозде, строящи строители, и копаещи миньори. Включват се и облици на царстващи особи и изтъкнати българи. Малък брой банкноти демонстрират елементарни хора, като Евдокия Ковачева в национална носия на банкнотата от 500 лв. от 1941 година и две млади гроздоберачки: Софка Кочева на банкнотата от 100 лв. от 1951 година и най-известната от всички тях, Кина Гърбова на банкнотата от 2 лв. от 1962 година.
Българските банкноти получават международно самопризнание: през 2008 година Международната финансова банка (IFB) със седалище в Берн класира лв. като третата най-красива валута в света измежду повече от 50 съперници, единствено след украинската гривна и австралийския $ и пред американския $. През 2019 година банкнотата от 100 лв. от 2018 година е определена за районна банкнота на годината на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии EMEA (Европа, Близкия Изток и Африка) “ в Малта за нейните „ блестящи, красиви и динамични защитни детайли “.
За 70 години - четири парични промени
След оповестяването на Балканската война, Българска народна банка престава да заплаща злато против банкнотите си през октомври 1912 година. Съгласно експлицитен закон от януари 1919 година, централната банка прекратява обмяната на книжни пари за злато и сребро „ до ново разпореждане “. Такова разпореждане по този начин и не идва, и издадените банкноти стават фидуциарни.
През 1919 година българският лев е изгубил съвсем 97 % от цената си в злато от 1912 година. Все отново, за разлика от други победени страни в Първата международна война като Германия, Австрия и Унгария, в България не се развива следвоенна хиперинфлация.
Първата парична промяна в България е извършена през ноември 1928 година, обезпечена със стабилизационен заем от Обществото на народите, за да се ограничи инфлацията, породена от Балканската и Междусъюзническата война и Първата международна война.
След Втората международна война, през март 1947 година, следва нова промяна на лв.. Старите банкноти над 100 лв. са извадени от обращение и са сменени в съответствие 1:1 с нови банкноти от 1945 година, само че паричните наличия над 15 000 лв. са обложени с високи налози. Парите в обращение понижават до една трета, а левът се девалвира и се вкарва купонна система за съществени артикули. Златното наличие на лв., мащабът на цените и обменният курс (284,72 лв. за долар) остават непроменени.
През май 1952 година, при следващата деноминация 100 остарели лв. се заменят за 4 нови, въпреки че на физическите лица се дават доста по-неизгодни обменни курсове според от притежаваните от тях суми, което води до изземването на 857 милиона нови лв. от семействата и частните предприятия. В сходство със руската рубла, златното наличие на лв. е закрепено на 0,130687 година Официалният обменен курс става 1,70 лв. за рубла и 6,80 лв. за $.
Последната парична промяна от времето на социализма се организира през януари 1962 година, като старите левове се заменят с нови в съответствие 10 към 1. Цените, заплатите, пенсиите и спестяванията се поправят съразмерно. Златното наличие и обменните курсове се ревизират надлежно на 0,759548 година, 1,30 лв. за рубла и 1,17 лв. за щатски $.
След икономическата рецесия и хиперинфлацията от 234 % през 1996 година, когато цените се покачват 21 пъти, а левът се обезценява 20-кратно по отношение на твърдите валути през март 1997 година спрямо миналата година, Българска народна банка незабавно емитира банкноти с висока номинална стойност, в това число най-голямата банкнота - от 50 000 лв. през май 1997 година. За възстановяне на стабилността през юли 1997 година е въведен валутен ръб, при който левът е закрепен към немската марка в съответствие 1000 към 1. При деноминацията на лв. през юли 1999 година се отстраняват три нули от локалната валута, като фиксингът се дефинира на 1 лев за 1 марка. В началото на 1999 година, когато еврото заменя немската валута, закрепеният обменен курс е открит на 1,95583 лв. за 1 евро.
Вместо епитафия
Залезът на лв. може би ще натъжи някои българи. В отчян опит да го спасят или най-малко да отсрочат края му, партии, групи за напън и политици, съпротивляващи се против еврото, провеждат митинги, внасят законопроекти, организират акции за референдуми, водят каузи в Съда на Европейския съюз и подават петиции в Европейския парламент.
Въпреки отнемането на платежната й мощ, българската валута ще продълги да живее в езика под формата на устойчиви изрази и словосъчетания, както и като носталгия и бърборене под нос при сравняване на цените. Някои монети и банкноти ще се търсят от колекционерите или ще станат музейни експонати, а други може да се запазят като фамилни реликви, забравени сред страниците на книги или скрити в чекмеджета.
Дори и след изтеглянето му от послание, наследството на лв. ще пребъде. През октомври 2026 година колекционерите още веднъж ще се наредят на опашка пред Българска народна банка - този път за златното българско евро със Св. Иван Рилски, което ще придвижи загатна за лв. в новото време.
Вместо да оплаква края му, този ретроспективен преглед се връща към дългата и наситена със събития история на лв. в деня, в който той отстъпва място на своя правоприемник - еврото.
Създаден със закон
Левът е „ роден “ на 4 юни (нов жанр 16 юни) 1880 година - датата на която княз Александър I обнародва Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това става единствено две години след възобновяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 година, поставила завършек на близо петвековното османско господство.
Законът открива лв., който се подразделя на 100 стотинки, като „ монетната единица в България “. Наименованието на валутата, препоръчано от министър-председателя Петко Каравелов, провокира оживени диспути в Народното събрание. Поддръжниците му упорстват, че думата – в този момент остаряла и диалектна форма за „ лъв “, който е националния знак – отразява българската еднаквост. Противниците, измежду които твърдият проевропеец и предстоящ министър председател Стефан Стамболов, избират по-универсални названия като „ франк “ и „ сантим “ по западноевропейски пример. В последна сметка надвива националното наименование, последващо образци като румънската проливам, чието име носи същото значение. Името на дробната монета „ стотинка “ (т.е. „ стотна част “) е калкирана от френското „ centime “.
Левът е основан по пример на френския франк, тогава една от най-стабилните европейски валути. Българската пара възприема структурата, номиналите и златното наличие на франка, а курсът е закрепен едно към едно към френската валута. Макар България в никакъв случай да не се причислява публично към Латинския паричен съюз (ЛПС), тази система – постоянно считана за предходник на днешната еврозона – оформя първичната ѝ парична политика.
Символи и значение
Националната символика играе основна роля в художествения план на лв.. Девизът „ Съединението прави силата “, евентуално заимстван от Белгия, е прибавен на лицевата страна като отражение на устрема за дотъкмяване на националното избавление и обединяване на всички територии, обитаеми с българи в единна национална страна. Той участва на множеството български монети до Втората международна война, с смяна единствено през 1937 година („ В единението е силата “).
Предложените флорални претекстове на противоположната страна на монетите също са изменени при гласуването на закона, с цел да показват и трите историческите области Мизия, Тракия и Македония – знак на националното единение на територии, останали под османска власт. Тези детайли остават присъщи за българските дребни монети до 1990 година.
Според закона от 1880 година правото на сечене на монети принадлежи извънредно на страната, а Българската национална банка (БНБ) е натоварена със задачата да ги пуска в обращение. До към средата на 80-те години на 19 век левът изцяло измества задграничните валути, употребявани до тогава в България, и се утвърждава като единственото законно платежно средство.
Монети
Първоначално българското монетосечене следва разпоредбите на ЛВС - златни, сребърни и бронзови монети при двоен или биметален (златен и сребърен) пример. На процедура преимущество се дава на бронзовите и сребърните, с цел да се преодолее дефицитът на дребни купюри, объркващ всекидневната търговия, до момента в който стартирането на златните е отсрочено за по-късно за да се избегне инфлация.
Първите модерни български монети - 2, 5 и 10 стотинки - са отсечени от бронз през 1881 година от британската компания „ Ралф Хийтън и синове “ в Бирмингам. Сребърните левови монети (1 и 2 лева) следват през 1882 година, създадени от Санктпетербургския монетен двор, дружно с други сребърни и медни излъчвания. До 2025 година са пуснати в обращение всичко 456 вида монети (включително разновидности) с номинал от 1 стотинка до 20 000 лв.. Те са направени от най-различни метали и сплави: злато, сребро, платина, бронз, медно-никелови сплави, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и даже желязо. Тиражите варират от 800 броя за две златни колекционерски монети до над 160 милиона за разменна монета от 1 лев.
До 1951 година българските монети се създават в чужбина - в Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Унгария, Белгия, Чехословакия и Югославия. Българският монетен двор е основан през 1952 година и пуска първите си монети в края на същата година със руска технология. Оттогава всички излъчвания български разменни монети се създават в него, както и всички възпоменателни излъчвания (от 1965 г.). Днес монетният двор в София е измежду 12-те най-хубави в света.
Възпоменателни и разменни излъчвания
Първите две златни възпоменателни монети са пуснати през 1912 година във връзка провъзгласяването на независимостта през 1908 година Заедно със серията от три златни монети от 1894 година, това са единствените златни излъчвания при монархията. През 2001 година Българска народна банка осъществя публични пренасичания на комплекта от 1912 година, направени през 1967-1968 година При републиката сред 1965 и 2025 година са създадени 52 златни монети.
Сребърните възпоменателни излъчвания са 143 за 60 години, а още 109 са отсечени от мед или медно-никелова сплав. Двадесет и пет от сребърните са с отчасти позлатяване.
Разменните монети се създават от злато, сребро, бронз, мед-никел, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и желязо. Те най-често изобразяват държавния герб, портрет на царстващия монарх или флорални претекстове.
Възпоменателните монети означават основни моменти от българската история, в това число 1300-годишнината от основаването на българската страна през 681 година - с една златна, пет сребърни и 17 медно-никелови излъчвания от 1981 година Почит е отдадена и на борци за независимост, политически и духовни водачи, просветители, писатели, поети, художници, композитори, артисти и артисти, както и на държавни, просветителни, културни и религиозни институции. Стогодишнината на Българска телеграфна агенция е маркирана с монета от 1000 лв. през 1998 година. Специални поредици са отдадени на българските православни манастири и средновековни владетели.
Спортът също е необятно показан - най-много със зимните и летните олимпийски игри и международните шампионати по футбол. Сред тях се откроява номерираната серия от 10 златни монети по 5 лв. с разнообразни олимпийски спортове и Пиер дьо Кубертен, издадена за игрите в Атина през 2002 година.
Първокласно изкуство
Докато множеството създатели на постоянните монети остават незнайни, близо 70 художници вземат участие в основаването на възпоменателни излъчвания, измежду които Иван Лазаров, Александър Поплилов, Иван Мандов, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Любомир Прахов, Георги Чапкънов, Стефан Ненов и Петър Стойков. Техните творби трансформират монетите в дребни платна на българската история и просвета.
Европейската връзка
Европейският съюз участва осезаемо в българската нумизматика. През 1993 година комплект от три юбилейни монети (сребърна, златна и платинена - първата и единствена българска монета от този метал) отбелязва Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз и за първи път включва „ ECU “ (ЕКЮ - европейска валутна единица) и 12-те златни звезди от европейското знаме. По-късно монетни излъчвания се пускат по отношение на подписването на Договора за присъединение през 2005 година и влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година, в това число сребърна монета от 1,95583 лв. - тъкмо отражение на закрепения курс към еврото. Европейските звезди се появяват на всички стотинки от 1992 година насетне, а българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година е посрещнато с възпоменателни монети от 10 и 20 лв..
Евро монети с „ левов “ дизайн
Три дизайна, които бяха част от последните левови и стотинкови разменни монети в обращение преди прекосяването към еврото, се „ преселиха “ върху националната страна на българските евромонети, свързвайки остарялата и новата валута. Мадарският конник, скален релеф от 8-ми век и обект на международното завещание на ЮНЕСКО, се появява за първи път върху желязна монета от 5 лв. през 1930 година, а в този момент е върху монетите от 1 до 50 евроцента. Изображението, дело на Любомир Прахов, Петър Стойков и Владимир Йосифов, е употребявано в началото на разменните монети от 1992 до 2002 година.
Небесният настойник на България Св. Иван Рилски (876-946) се появява за първи път на сребърнa монета през 1996 година, а през днешния ден е изобразен на националната страна на монетата от 1 евро. Този облик на светеца е направен от Петър Стойков за разменна монета от 1 лев, емисия 2002 година. Той възпроизвежда версията от банкнота със същия номинал. Когато тя е пусната в обращение през 1999 година, това изображение среща мощна опозиция от Светия Синод, който твърди, че слагането на монах, безсребреник и нестяжател върху паричен знак е осквернение.
Така и Св. Паисий Хиландарски (1722-1773), „ бащата на българската история “, е за първи път на възпоменателна монета от 1 лев през 1972 година, а в този момент украсява монетата от 2 евро. Тя повтаря дизайна на Ваня Димитрова за разменната монета от 2 лв., емисия 2015 година.
И в двата случая художниците са се позовали на исторически икони и мислена реорганизация, защото не са непокътнати портретни изображения на светците.
Още една специфичност на локалните монети акцентира прехода от лв. към еврото: надписът „ Боже, пази България “, който се появява по ръба (гурта) на българските златни и сребърни монети (1882-1916), а по-късно и на монети от непочтен метал (1930-1940), като дословен превод на съответните изрази, употребявани на френските, белгийските и италианските излъчвания в сходство с практиката на ЛПС. „ Българската “ монета от 2 евро в този момент възвръща тази процедура, в това число и с локалната специфичност – вдлъбнати, а не изпъкнали букви.
Най-новата добавка в фамилията на еврото ни връща към основаването на лв. и дебата, който то провокира тогава: думата „ стотинки “ на кирилица на лицевата страна е противоположен превод на „ цента “ на противоположната страна, което ни придвижва обратно във времето в пленарната зала на Народното събрание през 1880 година.
Странности
Някои български монети са отсечени в необикновени номинали, като 2½ и 3 стотинки, 125 лв. (златна монета във връзка 125-годишнината на БНБ) и 1,95583 лв. (във връзка с асоциирането с ЕС). Девет възпоменателни излъчвания са ръчно оцветени, а пет възпроизвеждат други исторически монети в миниатюра. Два взаимни плана от времето на социализма, със Съюз на съветските социалистически републики и Унгария, довеждат до основаването на двойки монети (1 лев/1 рубла и 1 лев/100 форинта) във връзка на „ безконечната дружба “ и общото историческо завещание. Само две монети пиефорт - двойно по-тежки и по-дебели в съпоставяне със общоприетите им еквиваленти - са отсечени от сребро (през 1979 и 2004 г.), а две сребърни възпоменателни монети от 10 лв. (за председателството на Европейски Съюз през 2018 година и за 60-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста през 2003 г.) не са популяризирани публично от комерсиалните банки.
Рядкости
Някои български монети са изключително ценени от колекционерите. Златната монета от 100 лв. от 1894 година, гравирана от Антон Шарф в Кремниц (тогава Австро-Унгария, през днешния ден Словакия), е най-скъпата, като на търг доближава цена от 84 000 евро. От отсечените 2500 монети са останали най-вече 1000. Сребърната монета от 2 лв. от 1916 година, съвсем напълно претопена за възнаграждение на репарации след Първата международна война, е също извънредно рядка, като са известни единствено към 15 броя. Една от тях е продадена на търг за 36 000 $. Други доста търсени монети са пробите за Летните олимпийски игри през 1984 година (самите монети по този начин и не са пуснати в обращение поради протеста на игрите от социалистическия лагер), желязната 10-левова монета от 1941 година (50 000 лв. на търг) и 2-стотинковата монета от 1981 година, на която неправилно е изписано „ Народна република България “ вместо „ Хиляда и триста години България “ (продава се за към 20 000 лева). Сред редките монети от 21-ви век са златният български лев от 2002 година (тираж: 2000 броя) и златните 100 лв. „ Свети Георги “ от 2007 година (1500 броя).
Банкноти
Първите български банкноти се появяват на 1/13 септември 1885 година според закон, който дава на Българска народна банка изключителната привилегия да ги издава. Тази емисия, с номинал 20 и 50 лв., е отпечатана в Службата за правене на държавни бумаги в Санкт Петербург и се отличава с елегантен дизайн и отбрана против подправяне, дело на Георги Яковлев Кирков, който по-рано е изготвил формалната ръкописна белова на първата българска конституция, като и дизайна на първите български пощенски марки.
България е една от доста дребното страни в света, съхранили най-първата си банкнота. Светлокафявият уникат с размери 150 на 97 мм има сериен номер 000001, носи дата 1 август 1885 година и подписите на шефа на Българска народна банка Иван Ев. Гешов и касиера Йордан Д. Тропчиев. Понастоящем е изложен в Регионалния исторически музей в Габрово.
Първият притежател на банкнотата, търговецът Васил Тюлмяков, я е намерил в Румъния през 1897 година, а синът му я е продал на музея през 1961 година в положението, в което се намира - с положително качесто, непрегъвана, само че с изчезнал десен горен ъгъл.
Най-голямата серия български банкноти, известна като „ Орлов “ по името на съветския създател на плана Иван Орлов, е била в обращение от 1904 до 1924 година с 14 разнообразни типа банкноти. Това са и първите книжни пари в България с отвесно ситуирано печатно поле.
Въпреки, че имат златно, а по-късно и сребърно покритие и се обменят свободно за съответното количество монети, в края на 19 век банкнотите остават непопулярни, тъй като хората избират сигурността на благородните метали. Книжните пари стартират да се употребяват необятно едвам през 1903-1907 година.
От 1885 до 2020 година Българска народна банка е въвела в обращение 135 типа банкноти с купюри от 1 до 50 000 лв.. До 1998 година множеството от тях се печатат в чужбина: Санкт Петербург, Москва, Лондон, Берлин, Лайпциг, Мюнхен и Ню Йорк. Първата банкнота, създадена в България, излиза от Държавната печатница в София през 1924 година Печатницата на Българска народна банка, основана през август 1994 година и функционираща от 1996 година, създава всички български банкноти в интервала 1999-2013 година. Последната серия банкноти от интервала преди въвеждането на еврото (2018-2020 г.) е дело на „ Обертюр Фидюсиер “ АД, София, взаимно дружество на „ Франсоа-Шарл Обертюр Интернешънъл “ АД и Печатницата на Българска народна банка.
През 2005 година в печатницата на Българска народна банка е създадена първата българска възпоменателна банкнота от 20 лв., отдадена на 120-годишнината от въвеждането на книжните пари в България. Заради съдържащия се в нея новаторски предпазен детайл VARIFEYE®, тази банкнота е отличена като една от най-оригиналните в света.
Изкуство и самопризнание
В българските банкноти, сходно на монетите, са показани най-изявените национални художници, измежду които Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Христо Лозев, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев, Антоний Иванов и Кирил Гогов. Дизайнът се състои от пейзажи, исторически забележителности и подиуми от селското стопанство и индустрията: овчари пасящи овцете си, жънещи жътвари, орящи орачи, берачи на тютюн, рози и грозде, строящи строители, и копаещи миньори. Включват се и облици на царстващи особи и изтъкнати българи. Малък брой банкноти демонстрират елементарни хора, като Евдокия Ковачева в национална носия на банкнотата от 500 лв. от 1941 година и две млади гроздоберачки: Софка Кочева на банкнотата от 100 лв. от 1951 година и най-известната от всички тях, Кина Гърбова на банкнотата от 2 лв. от 1962 година.
Българските банкноти получават международно самопризнание: през 2008 година Международната финансова банка (IFB) със седалище в Берн класира лв. като третата най-красива валута в света измежду повече от 50 съперници, единствено след украинската гривна и австралийския $ и пред американския $. През 2019 година банкнотата от 100 лв. от 2018 година е определена за районна банкнота на годината на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии EMEA (Европа, Близкия Изток и Африка) “ в Малта за нейните „ блестящи, красиви и динамични защитни детайли “.
За 70 години - четири парични промени
След оповестяването на Балканската война, Българска народна банка престава да заплаща злато против банкнотите си през октомври 1912 година. Съгласно експлицитен закон от януари 1919 година, централната банка прекратява обмяната на книжни пари за злато и сребро „ до ново разпореждане “. Такова разпореждане по този начин и не идва, и издадените банкноти стават фидуциарни.
През 1919 година българският лев е изгубил съвсем 97 % от цената си в злато от 1912 година. Все отново, за разлика от други победени страни в Първата международна война като Германия, Австрия и Унгария, в България не се развива следвоенна хиперинфлация.
Първата парична промяна в България е извършена през ноември 1928 година, обезпечена със стабилизационен заем от Обществото на народите, за да се ограничи инфлацията, породена от Балканската и Междусъюзническата война и Първата международна война.
След Втората международна война, през март 1947 година, следва нова промяна на лв.. Старите банкноти над 100 лв. са извадени от обращение и са сменени в съответствие 1:1 с нови банкноти от 1945 година, само че паричните наличия над 15 000 лв. са обложени с високи налози. Парите в обращение понижават до една трета, а левът се девалвира и се вкарва купонна система за съществени артикули. Златното наличие на лв., мащабът на цените и обменният курс (284,72 лв. за долар) остават непроменени.
През май 1952 година, при следващата деноминация 100 остарели лв. се заменят за 4 нови, въпреки че на физическите лица се дават доста по-неизгодни обменни курсове според от притежаваните от тях суми, което води до изземването на 857 милиона нови лв. от семействата и частните предприятия. В сходство със руската рубла, златното наличие на лв. е закрепено на 0,130687 година Официалният обменен курс става 1,70 лв. за рубла и 6,80 лв. за $.
Последната парична промяна от времето на социализма се организира през януари 1962 година, като старите левове се заменят с нови в съответствие 10 към 1. Цените, заплатите, пенсиите и спестяванията се поправят съразмерно. Златното наличие и обменните курсове се ревизират надлежно на 0,759548 година, 1,30 лв. за рубла и 1,17 лв. за щатски $.
След икономическата рецесия и хиперинфлацията от 234 % през 1996 година, когато цените се покачват 21 пъти, а левът се обезценява 20-кратно по отношение на твърдите валути през март 1997 година спрямо миналата година, Българска народна банка незабавно емитира банкноти с висока номинална стойност, в това число най-голямата банкнота - от 50 000 лв. през май 1997 година. За възстановяне на стабилността през юли 1997 година е въведен валутен ръб, при който левът е закрепен към немската марка в съответствие 1000 към 1. При деноминацията на лв. през юли 1999 година се отстраняват три нули от локалната валута, като фиксингът се дефинира на 1 лев за 1 марка. В началото на 1999 година, когато еврото заменя немската валута, закрепеният обменен курс е открит на 1,95583 лв. за 1 евро.
Вместо епитафия
Залезът на лв. може би ще натъжи някои българи. В отчян опит да го спасят или най-малко да отсрочат края му, партии, групи за напън и политици, съпротивляващи се против еврото, провеждат митинги, внасят законопроекти, организират акции за референдуми, водят каузи в Съда на Европейския съюз и подават петиции в Европейския парламент.
Въпреки отнемането на платежната й мощ, българската валута ще продълги да живее в езика под формата на устойчиви изрази и словосъчетания, както и като носталгия и бърборене под нос при сравняване на цените. Някои монети и банкноти ще се търсят от колекционерите или ще станат музейни експонати, а други може да се запазят като фамилни реликви, забравени сред страниците на книги или скрити в чекмеджета.
Дори и след изтеглянето му от послание, наследството на лв. ще пребъде. През октомври 2026 година колекционерите още веднъж ще се наредят на опашка пред Българска народна банка - този път за златното българско евро със Св. Иван Рилски, което ще придвижи загатна за лв. в новото време.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ