Цветеслава Гълъбова е психиатър, директор на психиатричната болница Св. Иван

Цветеслава Гълъбова е психиатър, шеф на психиатричната болница " Св. Иван Рилски " в град Нови Искър. Завършила е медицина, бизнес администрация, философия и изразителност. Член е на Националния съвет по психологично здраве. След убийството на психолога Иван Владимиров-Нав " Дневник " беседва с нея за аргументите за експанзията и за какво сходни случаи зачестяват.

Защо зачестяват случаите, в които разногласията в обществото се вземат решение с експанзия?

- Причината се назовава психопатизация на българското общество. Аз съм го нарекла по този начин, не е теоретичен термин. Означава, че от ден на ден членове на нашето общество са с психопатно държание. Причините за това са доста. За мен водещата е разпадането на фамилията като институция. За страдание разрушихме главната клетка на всяко едно общество.

В българското семейство от доста години има принуждение и експанзия. Когато дете израсне в такава среда, то има късмет да стане или принудител, или да бъде жертва на принуждение. Минимален е шансът да израсне като мощна, самоуверена, здрава персона, която да взема решение проблемите по обществено допустим метод, без примитивизъм.

Отиваш и застрелваш някого, тъй като не ти харесва, тъй като се чувстваш подтикнат от него. Това, че се усилват случаите с сходен метод на решение на спорове, приказва, че нашето общество от ден на ден замязва на джунгла, в която правото е на по-силният. Тук идваме и до въпроса, който аз си задавам: по силата на какви условия се постанова някогашни военни, служители на реда, въобще хора, чийто професионален път е изминат в сфера, където се постанова да имат оръжие, да продължат по-късно да го имат. Следващият въпрос е по какъв начин в България човек получава достъп до оръжие - с едни смешни бележки, на които написа, че не е психологично болен. Няма разбирането, че не психологичната болест е равна на експанзия, а психопатията, личностното разстройство. Не се изследва опцията на претендента за оръжие да владее изявата на своите страсти и импулси, т.е. не се изследва неговата психическа склонност да носи оръжие, а това дали чува гласове.

Как човешката душeвност стига досега, в който се упражнява такова принуждение?

- Основата е фамилията. Разбира се, по-късно идват и просветителните институции, които имат и възпитателни функционалности, само че неслучайно се приказва за първите седем години от живота на детето. Това са годините, в които се поставят основите и фамилията има водеща роля. В учебната възраст средовите въздействия стават водещи. Затова е доста значима базата от първите седем години.

Но в тази ситуация приказваме за възрастен човек...

- Би следвало задоволително добре да владее изявата на своите страсти, да не се поддава на импулси. Агресивният нагон по принцип е заложен в човешката природа. Тъкмо в това се показва социализацията: да се научим да го владеем, да не даваме воля на този нагон безповодно. Това е въпрос на образование, на среда, на метод на справяне с компликациите.

Предвид информацията в общественото пространство, че от доста години е тероризирал съседите си с грубости, експанзия, принуждение, очевидно това е методът му на справяне. Понеже не е срещнал съответен отпор от институциите, е траял да счита, че може да се държи по този метод и това да остане ненаказано.

Какво обяснението за прекосяване към такава прекаленост - да се стреля по човек?

- Това се дефинира от прага, който има съответният човек. Когато е умопобъркан, прагът е доста невисок, не зачита писаните и неписаните правила на държание в обществото, не зачита човешкия живот като полезност. Такива хора са с неприятна личностова конструкция. Те са прочувствено студени, нечувствителни. За реализиране на личните си цели и удоволствени преживявания са подготвени в дословния смисъл да минат през трупове. Това се среща на всички места по света, не е български патент, само че, когато не срещне съответен отпор от институциите, се образува възприятие за безотговорност.

Професията на задържания за убийството, някогашен служител на реда, съгласно Вас фактор ли е за това да счита насилието за метод за разрешаване връзките сред хората? И не би трябвало ли таман човек, който познава оръжията, да има повече схващане какво предизвикват?

- Ако представим нещата по този начин, а за мен не стоят по този метод, значи да залепим клеймо на тази специалност. А това не е правилно. В последна сметка килърът е напуснал полицията преди повече от 20 година, не знаем какъв брой е съумял изобщо да бъде служител на реда, нито по какви аргументи е напуснал. Повтаряйки непрестанно, че е някогашен служител на реда, считам, че се лепи несправедливо клеймо на хилядите почтени, виновни и почтени хора, които работят в тази система. Да, по принцип, когато човек работи в система с по-строги правила, овластен е да упражнява рестрикции, има риск, когато личността не е доста здрава, това да се придвижи като метод на решение на спорове в бита. Но по тази причина се прави асортимент, минават специфични образования, наблюдават ги, има периодически оценки. Такива проблеми отварят тематиката за съответното влияние на средата и ролята на съответната персона в реализирането на сходни нападателни актове. Това е доста огромна, с доста дълбоки корени. Ние виждаме следствията. Корените са от всякакво естество: и личностно, и обществено, и институционално.

В България постоянно споделяме, че институциите не си правят работата. Добре, само че в институциите също работят хора - със своите личностови недостатъци, особености, проблеми. Защо чакаме човек, който у дома е принудител под някаква форма, в работата си да бъде друг?

Живеем в едно общество и всички сме свързани един с различен, както и всеки с публичната система. Виждам я като система от зъбчати колела, които са друго огромни. И в най-малкото колело да се счупи едно зъбче, например един човек да е умопобъркан, това може да докара до повреждане на цялата машина. Психопат е и индивидът, който, качва се на колата и убива две млади дами, както и Вашия сътрудник Милен Цветков.

Психопатното държание е нещо по-страшно от психологичната болест.

Психични заболявания са шизофренията и биполярното разстройство и подлежат на медикаментозно лекуване. Те се надграждат над една здрава персона и с лекуването можем да повлияем човек да се върне към хубавичко си персона. Докато при психопата личността не е здрава. Вече се назовава личностно разстройство вместо психопатия, само че е камшик за цялото общество.

Кога човек развива податливост към принуждение? Ако е заложено в детството, утежнява ли се с възрастта? И какъв е определящият фактор за степента му, въпреки всичко има разлика сред пестник и потребление на оръжие?

- Това е комплициран въпрос, тъй като насилието е сложен обществен феномен. Корените са в детството. Ако личността е здрава, в зрелите си години може да извърши тежко закононарушение в положение на афект или след инцидентна приложимост на огромно количество алкохол. Т.е, няма да има методичност в насилническото си държание. Насилническата среда, в която израства едно дете, може да има разнообразни лица: принуждение е да не се интересуваш какво прави детето ти, да не го изслушваш, когато желае да ти опише, да го шамаросаш, да биеш него, майка му, да не го пускаш да се вижда с другия родител, когато сте разграничени, да приказваш неприятно за другия. Разбира се, че и най-здравата персона може да стане принудител, само че би трябвало да вършим по този начин, че да минимизираме риска. Поради обстоятелството, че до една възраст фамилията има водеща роля върху образуването на личността, по-късно средата, имаме да работим във всички направления: и върху излекуване на фамилията, и върху излекуване на средата.

По какво може да се познае склонността на човек, който въпреки всичко не е в фамилията, т.е. е непряк, към принуждение?

- В съответния случай е имало доста сигнали, че този човек е принудител и агресор. Отново стигаме до институциите.

В една система всички елементи са значими: и фамилията, и средата, и институциите

Да, не знаем кой ще извади нож, кой револвер, кой просто ще шамароса. Затова би трябвало при най-малкото проявяване да реагираме като общество, да се обърнем към институциите. Те пък са длъжни да реагират незабавно. Ако сигналите против този субект бяха взети под внимание и беше реагирано в точния момент, от дълго време трябваше да му е спретнат револверът.

Виждате ли по какъв начин се въртим в кръг? Нашето общество се върти като хамстер в колело! И се стига до трагични произшествия, по които приказваме, приказваме, приказваме и по-късно още веднъж нищо! Вдигаме ръце и споделяме " Случи се ". Да, само че има риск отново да се случи, а като общество не си вадим поука и не започваме да работим.

Когато и да стартираме, сме закъснели, само че имаме доста работа да свършим

Тази работа ще би трябвало да се прави десетилетия наред. Защото сходен вид проявления приказват за цивилизационен декаданс на едно общество. За да се преодолее регресът, първо би трябвало да се стигне до изходното равнище, от което сме почнали да регресираме, с цел да стартираме да прогресираме. За това трябват няколко генерации.

Има ли верен метод за реакция, за предотвратяване от сходна експанзия?

- Адекватно е да не се дава отговор с принуждение, тъй като това ще докара до директен спор. Но в България от ден на ден наподобява, че съответният метод е човек да се скрие някъде и да не влиза в никакви връзки, да не приказва с подобен човек, да има избягващо държание. Като не реагират институциите, у такива хора се основава възприятие на безотговорност и настъпват още, и още, и още.

Системата ни е затлачена, не работи и всички сме в кюпа, няма почтени. С хроничното си безмълвие и нереагиране, когато чуем звук от прилежащия апартамент или къща. Всеки се свива, тъй като си мисли, че няма да му се случи.

А не е ли състоятелен страхът, че даже и да се алармира, при липса на реакция от институциите, експанзията може да се върне с по-голяма мощ?

- Разбира се, че е състоятелен. И отново завъртяхме порочния кръг.

Как може да се промени положението на нещата и по какъв начин обществото да преодолее този мутренски модел на връзки?

- С доста работа изпод нагоре и от горната страна надолу, във всички направления. На пръв взор може да наподобява, че държанието на политиците няма отношение към битов скандал, приключил с ликвидиране, само че в действителност има. Виждаме по какъв начин си приказват и по какъв начин работят политиците. Когато се насажда неустановеност в обществото, политиците не демонстрират подготвеност да вземат решение проблеми, и самите те имат държание, което може да бъде подложено на критика, несъмнено, носят отговорност.

Иван Владимиров допускал, че съседът му може да го убие, а сигналите са без последици

Това е казусът от горната страна надолу. А има ли рецепта за повече непоклатимост изпод нагоре?

- Хората да обръщат внимание на децата си, да ги изслушват, да имат здрава прочувствена връзка с тях. Когато са разграничени, родителите да не водят борба с другия, изключително посредством детето. Да изразходват силата, която имат в танци, в разходки в природата. Да лимитират филмите и игрите с експанзия. Да работят върху себе си за повишение на прочувствената просветеност: човек да познава страстите си и да управлява тяхната изяви.

Емоциите се зараждат в мозъка, те са биологично детерминирани. Но това, което можем да направляваме, е изявата страстите. Да познаваме страстите на другите, да се съобразяваме с тях. Да не мислим, че светът стартира и свършва с нас, да не мислим единствено за личните си права, а да знаем, че те свършват там, където стартират правата на другия човек.