Разказът на един пътеписец за Варна преди няколкостотин години
Цветен роман на османския странник и пътеписец Евлия Челеби разказва по какъв начин е изглеждала Варна преди повече от 300 години през неговите очи. Пътеписът е поместен в сборника „ Известия “ на Варненско археологическо сдружение от 1910 година. Изданието е отдадено за спомен на петдесетгодишнината от основаването на Първото българско учебно заведение в град Варна и първото свещенодействие на славянски език, научи Moreto.net.
Главата, озаглавена „ Варна преди 260 години “, споделя за морския град по това време през погледна на Челеби.
„ Крепостта е една красива стена, здрава изработка, във тип на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й страни са снабдени с вал цялостен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. Пред тази врата има мост, по който се минава за града. На четирите й ъгли има четири здрави кули. На всичките й кули има бойници и топове, които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна цитадела има пространства за гарнизона, хамбари и една джамия. Чаршия и хамам няма. Има доста боеприпаси и топове “, написа пътешественикът.
Челеби споделя по какъв начин на западната страна от града имало верига височини с алена земя и 10 хиляди лозя.
„ Източната страна е една необятна равна околност, която се простира до морето. Целият град е ситуиран на равно място с лозя и градини. Има всичко четири хиляди едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски “, се споделя още в пътеписа. Авторът продължава с това, че има близо 40 джамии.
„ От хамамите тоя на Пири паша е прекрасен и необятен. От чешмите най-посещавана е тая на молдованския княз „ Леспол “, която има сладка вода и е до пристанището. Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите (персийци). На морското крайбрежие има безчет цели стиви стоманени пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували с пастърма и всевъзможен тип строителен материал. Много е оживено пристанището: хиляди кола идат и се връщат: годишно 1500 кораба носят и изнасят артикули по всички морета. Бедните носят седем типа татарски калпаци, а зимно време обличат кожуси с мердифонско платно. Обикновено дамите носят було от бяла аба и вървят забулени и доста обичайно. На доста места има водохранилища и мюсюлмански читални за корана. Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни по отношение на гостите и странниците. Варненското грозде, ширата и „ гюфтерът “ са фамозни. Има шеф на митницата, комнадир на крепостта, еничарски сердар, спахийска кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия “, споделя още тази част от изданието „ Известия “.
Главата, озаглавена „ Варна преди 260 години “, споделя за морския град по това време през погледна на Челеби.
„ Крепостта е една красива стена, здрава изработка, във тип на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й страни са снабдени с вал цялостен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. Пред тази врата има мост, по който се минава за града. На четирите й ъгли има четири здрави кули. На всичките й кули има бойници и топове, които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна цитадела има пространства за гарнизона, хамбари и една джамия. Чаршия и хамам няма. Има доста боеприпаси и топове “, написа пътешественикът.
Челеби споделя по какъв начин на западната страна от града имало верига височини с алена земя и 10 хиляди лозя.
„ Източната страна е една необятна равна околност, която се простира до морето. Целият град е ситуиран на равно място с лозя и градини. Има всичко четири хиляди едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски “, се споделя още в пътеписа. Авторът продължава с това, че има близо 40 джамии.
„ От хамамите тоя на Пири паша е прекрасен и необятен. От чешмите най-посещавана е тая на молдованския княз „ Леспол “, която има сладка вода и е до пристанището. Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите (персийци). На морското крайбрежие има безчет цели стиви стоманени пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували с пастърма и всевъзможен тип строителен материал. Много е оживено пристанището: хиляди кола идат и се връщат: годишно 1500 кораба носят и изнасят артикули по всички морета. Бедните носят седем типа татарски калпаци, а зимно време обличат кожуси с мердифонско платно. Обикновено дамите носят було от бяла аба и вървят забулени и доста обичайно. На доста места има водохранилища и мюсюлмански читални за корана. Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни по отношение на гостите и странниците. Варненското грозде, ширата и „ гюфтерът “ са фамозни. Има шеф на митницата, комнадир на крепостта, еничарски сердар, спахийска кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия “, споделя още тази част от изданието „ Известия “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ