Цветан Цветанов: Новите управляващи ще трябва да проявят политическа зрялост, за да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно ще се превърне в лов на вещици
Цветан Цветанов, ръководител на политическа партия „ Републиканци за България “, в изявление за обзора на деня на
Делегация от Държавния департамент на Съединени американски щати стартира дипломатическа обиколка през София, Букурещ и Брюксел за координиране на позициите по украинската рецесия, енергетиката и върховенството на закона. Случайно или не, това са тематиките, които през миналите седмици провокираха у нас най-вече по брой, мащабност и управническа некомпетентност кавги. Те ще бъдат в основата на диалога с първия посетител на предаването Цветан Цветанов – ръководител на Политическа партия „ Републиканци за България “. Г-н Цветанов, тези дни стана ясно, че държавното управление не смее да каже за настояването на Съединени американски щати да разположат интензивен батальон у нас. На фона на куриозното решение на Националния съвет по сигурността България да приготви батальон на своя територия за проява на възпиращ капацитет, на фона на разрастващата се в зигзаг позиция на военния министър – от „ срещу нови войски на НАТО “, през „ няма скупчване на такива у нас “, до „ нито един български боец няма да взе участие на украинския фронт “, е обяснимо, че нашите сътрудници в Алианса не са наясно, до каква степен вярно са ни разбрали. Какво ще ни донесе в сигурността и външната политика явно подхванатата тактичност на снишаване и ослушване?
За огромно страдание, ние сме очевидци през последните години на ръководство, което, както казахте и вие, имаме снишаване в защитата и служим на непознати ползи. И мога да не дам за образец даже „ Турски поток “, който също обслужва непознати ползи, само че не и националните ползи с интерконекторната връзка Гърция – България, която трябваше да бъде пусната в употреба, и тя 12 години не може да откри своето осъществяване и завършване. За мен това, което е извънредно значимо, е, че ние, като страна-членка на НАТО, би трябвало да си даваме доста ясно сметка, какво се случва в Черноморския район. И тук би трябвало да отчетем, че Русия през последните години господства в района – военно, политически, стопански, комерсиално, енергийно и осведомително. Също много съществено работи със своите хибридни офанзиви към страните, които са в Черноморския район. Милитаризацията на Крим, засиленият боен капацитет на Южния боен окръг и Руския черноморски флот, както и газовите тръбопроводи през Черно море към Турция и България – всички това директно е ангажирано за постигането на политическите цели на Москва. И тъкмо тук е казусът, който ние имаме и неглижирахме като проблем през последните няколко години: ние обслужихме съветските ползи с прекарването на „ Турски поток “ и се лишихме от опцията за пренос по остарялото трасе, където България получаваше съответната концесионна такса. Явно може би това е заложено в Пътната карта, която към момента нито служебният кабинет, нито в този момент постоянният настоящ кабинет може да открие тази Пътна карта, която беше подписана от Теменужка Петкова като енергиен министър, и аз считам, че от там могат да излязат доста неща, които са в ущърб на националните ползи и на сигурността на страната. Нека да напомним, че този план беше показан като газов хъб „ Балкан “, като „ Турски поток “ или „ Балкански поток “, който минава през страната, ще докара до съответното газифициране на страната ни и ще развие разширението на газопреносната мрежа. Накрая се оказа, че имаме една тръба, която влиза в страната, излиза от страната, една тръба, която е платена – забележете – с парите на българското държавно сдружение „ Булгартрансгаз “, и то на стойност над 3 милиарда лв.. Рискът от вероятно несъблюдение на уговорките на която и да било от двете страни – „ Газпром “ или България, рискът е единствено за сметка на страната ни по отношение на това, че ние сме вложили в този план. И това считам, че би трябвало да бъде опорна точка в диалозите, които ще се водят и с нашите евроатлантически сътрудници, тъй като когато приказваме за сигурност, когато приказваме за тази диверсификация, ние би трябвало да имаме поради, че една Румъния работи доста по-активно, доста по-надеждно по отношение на всичките си други сътрудници.
Делегацията от Държавния департамент след София ще отиде в Букурещ. Дали е в интерес на България съпоставката сред двете страни и какво на процедура ние ще съгласуваме с нашите сътрудници? Може ли да се съгласува позиция без позиция?
Първо би трябвало да сме наясно, че разполагането на сили на НАТО – това са съюзнически сили, това не е непозната армия, която влиза на наша територия. И както ние всички знаем, Вашингтонският контракт разрешава даже при краткотрайни усложнения през последните 18 години, които е имала страната ни, ние да ги преодоляваме посредством взаимност от нашите съдружници. И от тази позиция, считам, че ние първо би трябвало да покажем, че сме благонадежден сътрудник на НАТО и всички съюзнически войски, които биха могли да бъдат ситуирани в страната ни при евентуална опасност от спора Украйна – Русия, ние би трябвало фактически да покажем, че сме подготвени да приемем подобен батальон. Но това, което е декларирано като позиция от българското държавно управление към сегашния миг, и от министър-председател, и от министър на защитата, е, че България ще се оправи със личен батальон. Аз считам, че това е несериозно от позиция на недостига, който има в нашата отбранителна дарба, и знаем, че ние към момента нямаме този интегритет с държавите-членки на НАТО и по тази причина вършим и тази нова рационализация
на Българската войска, която да е съотносима с оперативните качества, и да можем да подсигуряваме териториалната си целокупност на страната, само че също по този начин и да бъдем благонадежден сътрудник на нашите съдружници от НАТО и Съединени американски щати.
Не ви ли звучи хумористично: подготовката на батальон за проява на възпиращ капацитет? Батальонът от 1000 боеца – какъв възпиращ капацитет може да има този батальон при остра геостратегическа рецесия?
Ние не сме в положение да реагираме и да защитим националния си интерес, в случай че има евентуална опасност към страната ни. И тъкмо по тази причина бих могъл да дам за образец Румъния, която – знаете, с апела, който беше насочен и от президента на страната да бъдат изпратени съюзнически сили там. Защото знаем, че Румъния, макар политическите напрежения, които е имало през годините във вътрешнополитически проект, те постоянно са запазвали същинската си посока и в никакъв случай не са се колебаели дали това е Западът, посоката, която те са избрали с демократичните промени, които имаше и в Румъния, и в България. За мен това, което буди паника, е, че ние продължаваме да се придържаме към политика, която беше до неотдавна политика на снишаване. И тук ние продължаваме да вършим същото, което правеше и Борисов, тъй като за мен няма разлика от решенията, които се взимаха в последните години от кабинета „ Борисов “, и кабинета, който сега имаме, настоящият кабинет на Кирил Петков, тъй като и тогава нямахме ясни позиции по тематики, свързани със сигурността. Тук желая да напомня и случая „ Скрипал “. Вие знаете, че страните от Алианса доста ясно и изрично обявиха своята взаимност към това, което се случи във Англия, а в следствие ние видяхме, че част от тези лица, които са взели участие в акцията против Скрипал, са взели участие и на територията на страната ни, и то също по този начин по сходен случай – казусът „ Гебрев “, който за жалост остана съвсем некоментиран в интервала, когато се случи и когато към този момент бяха ясни събитията и данните от нашите сътрудници от НАТО.
В каква посока би трябвало да се развива политиката на България и нейното ръководство?
Политиката на България би трябвало да бъде развивана в посока, която е заложена при започване на прехода, и желанието на демократичната общественост да се причисли към Европейския съюз и към НАТО. Ние към този момент сме пълноправни членове на тези два съюза и от тази позиция не би трябвало да вършим смяна, а би трябвало да се утвърждаваме като благонадежден сътрудник на двата съюза. И тъкмо по тази причина считам, че това би трябвало да отстояваме и да не считаме, че е даденост. Защото когато влязохме в НАТО, ние в действителност станахме част от политически, защитителен, боен съюз, което значи, че ние си подсигуряваме нашата сигурност, тъй като знаем, че с тези мощности, които имаме сега, ние не сме в положение да подсигуряваме сигурността на страната си, в случай че не сме част от НАТО и не получаваме тази поддръжка от нашите стратегически сътрудници от Съединени американски щати.
Липсата на смяна, или по-скоро ненужната такава във типа, в който ни се предлага, включва и енергетиката. И като се изключи че е структуроопределящ бранш, енергетиката е и детайл на националната сигурност. Какво се крие зад титаничната борба за „ Булгаргаз “, която следим към този момент няколко седмици поред?
Първо дано да уточня, че националната сигурност съставляват всички секторни политики, включително енергетика, обучение, даже просвета. Всеки бранш има своята добавена стойност към отбрана на суверенитета, идентичността на една нация. И от тази позиция считам, че по тематиката „ Енергетика “ както вие ми задавате въпроса, България има доста какво да направи за това закъснение, което беше съзнателно може би правено през годините. И в случай че съпоставим едни планове, които бяха осъществени на територията на страната в границите на две години – имам предвид „ Турски поток “, аз бих желал да кажа, че с това, което се случва с интерконекторната връзка към този момент в продължение на 12 години, ние се лишаваме от опцията фактически да имаме директната връзка за доставка през точката, която е избрана в договорните връзки с Азербайджан и така наречен азерски газ, който стана доста спорен в последните няколко седмици, и това докара и до вероятни тълкования и спекулации. Но мога да кажа, че „ Булгаргаз “, най-малко по докладите, за които аз съм имал информация през времето, когато бях и депутат, той имаше своето устойчиво състояние и не трупаше отговорности. И в случай че сравним началото на това управление, което беше освободено, от 2013 година до сегашния миг – те съумяха да извървят много сложен път и съумяха фактически да създадат предприятието да бъде печелившо и да работи в полза на страната. А това, че сега има промяна и се водят избрани политически полемики и се хвърлят и обвинявания към остарялото управление, аз считам, че е по-важно, по-ключово е способените институции да се занимават с казуса за „ Турски поток “, тъй като българското държавно управление в лицето на министъра на енергетиката подписва Пътна карта за построяването на „ Турски поток “. От там могат да бъдат изяснени някои условия – дали са предпазени националните ползи и дали ние не сме въвлекли в риск финансовото положение на „ Булгартрансгаз “. И тъкмо тук считам, че и министър-председателят, и всички тези, които имат отношение към прозрачността на едно ръководство и проблемите, и дефицитите, които са наслагвани в годините, би трябвало да се каже на обществото, за какво и на каква цена е юридически този план и дали обслужва националните ползи или обслужва непознати ползи, преминавайки през страната на директен газ за прилежащи наши страни.
Дали казусът „ Булгаргаз “ не отмества общественото внимание? Дали не прикрива нещо друго? Дали зад борбата, която ни натрапват, сред две искащи овластяване и надзор на газовите и финансовите потоци лобита, в действителност не стои нещо по-сериозно, което на този стадий не излиза на напред във времето, само че се крие точно зад „ Булгаргаз “?
Аз считам, че времето ще покаже кой е прав и какви са били ползите и претекстовете. Но това, което отчитаме – знаем, че имаше обвинявания към КЕВР и към „ Булгаргаз “ за високата цена на газа. Но високата цена на газа беше в целия Европейски съюз и това, което беше показано от остарялото управление, доколкото си припомням единствено преди две седмици – те предложиха на база и това, което става, на борсовите цени, цената на газа да падне до 17-18%. Така че от тази позиция, ние сме въпреки всичко в пазарна стопанска система и по-добре е да има бистрота в механизмите за ценообразуването, с цел да избегнем сходни политически спекулации, които могат фактически да генерират и напрежение, а в същото време и да отклоняваме действителните проблеми от обществото с сходни кавги, които могат да генерират и да имат пиар резултат, само че нямат безусловно никакъв коефициент на потребно деяние върху добавената стойност, която би трябвало да има стопанската система и потребителите на тези сдружения.
Г-н Цветанов, отиваме и по третото направление на свадите, а точно върховенството на закона и спазването на правото у нас. В края на предходната седмица се състоя среща сред основния прокурор и министър-председателя, на която участва и представителят на държавното управление Лена Бориславова. Тази среща бе последвана от прессъобщения от прокуратурата и от конференция на министър-председателя с някакви задочни отговори и въпроси. Но тази среща породи и едно изявление, което шокира политици, шокира нас, публицистите, шокира феновете. В това изявление министър-председателят споделя безусловно: „ Всяка седмица групирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им споделям: нямаме време, би трябвало да действаме, тъй че да имаме действителни арести. Хората желаят действителни арести. Надявам се в скоро време да имаме съществени арести. “ Мнозина одобриха думите на премиера като стряскащо предизвестие и в някаква степен съответни мнения върнаха времето обратно, когато вие бяхте министър на вътрешните работи. Каква е разликата сред политиката, която вие упражнявахте тогава, и това, което сега прави министър председателят с вътрешния си министър?
Има малко разлика във времето на вдишване на ръководство и управнически мандат, тъй като когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи България имаше голям недостиг съмнение в Брюксел към нашата правоохранителна и правораздавателна система, и знаем и какви бяха и незаконните групи, които вилнееха в страната, и нямаше безусловно никаква политическа воля за действителна битка против проведената престъпност и дейности, които фактически да дадат отговор на тази проведена престъпност. Това, което направих в първия мандат когато бях и министър на вътрешните работи, е да локализираме и преведем в популярност целия престъпен контингент. Това лиши малко време, само че имах опция да работя с невероятни експерти както в лицето на основния секретар, по този начин също на шефа на ГДБОП и структурите, които бяха на Областната дирекция на „ Националната полиция “. Тогава в действителност ние успяхме да локализираме и да задържим групата за отвличанията, която знаете, че 2008-2009 година бяха създали 18 отвличания, 19-ото беше при започване на моя мандат като министър. След това имаше поръчково ликвидиране, което даде опция да разплетем и да документираме незаконната активност на „ Килърите “, само че най-важното е, че успяхме да се върнем в интернационалното партньорство с нашите евроатлантически сътрудници. Защото единствено за първите 6 месеца, това е по оценка на тогавашния шеф на Европол Роб Уейнрайт, ние увеличихме в осведомителния продан от България към Европол файловете с 272%, което ни даде опция да употребяваме тази добра база данни от информация, която имаше в Европол, с цел да можем да идентифицираме по-бързо и да създадем взаимни интернационалните интервенции. Нека да напомним и случая с „ кокаиновите крале “ на Евелин Банев-Брендо, знаете, че доста от групата излежаха своите присъди в Италия, и знаем, какъв беше дефицитът да се работи преди встъпването ми в служба като министър на вътрешните работи. Разбира се, това ми донесе и много неприятности, тъй като знаете, че за огромно страдание в годините на Прехода част от тази проведена престъпност, тя имаше и своето политическо застъпничество, а когато работих в първия управнически мандат, ние работихме на база информацията, която събирахме по оперативните начини, които има Министерство на вътрешните работи, и дружно с прокуратурата успявахме да създадем съответните сполучливи реализации и да имаме неоправдателни присъди. Защото за годините на Преход най-тежките неоправдателни присъди бяха доживотните присъди на „ Килърите “, които правиха убийства, побоища, грабежи. И това е на база успеваемостта на взаимната работа сред институциите. Аз считам, че сега това, което тиражира в общественото пространство министър-председателят с неговия шеф кабинет, допускам, че те боравят с информация, която им е предоставена от службите, с цел да може фактически всичко, което те споделят, да не се схване като политически спор от политическа конкуренция в избирателен интервал. Министър-председател на България е Кирил Петков. Той носи цялата отговорност за дейностите и бездействията на изпълнителната власт дружно със съответните отраслови министри. И единствено да споделя, че при такова изявление, да се вършат арести, полицейските структури, според Българската конституция и Закона за Министерство на вътрешните работи, могат да реализират полицейско задържане единствено за 24 часа. 72-часовата мярка може да бъде единствено с искане на прокуратурата, а когато имаме непрекъсната мярка „ Задържане под стража “ на база събраните доказателства и импортираните обвинявания в прокуратурата, можем да имаме непрекъснат арест. Ако ще се прави пиар акция, може би това ще докара някакъв кратковременен дял. Но считам, че тонът и методът, по който сега работят българските институции, няма да доведат, а и не чакам страната ни да има забележим прогрес. Такъв няма да се реализира, до момента в който се вършат опити да се разделя българският народ. Нормално е да бъде направена проверка на предходното ръководство. Ако бъдат открити нередности, отговорните следва да понесат своята отговорност. Новите ръководещи ще би трябвало да проявят политическа зрялост, с цел да не поемат по пътя на нападателния реваншизъм, който доста елементарно ще се трансформира в лов на вещици и ще задълбочи разделянето на нацията. Смятам, че най-лошото, което може да се случи, е личността на Борисов в ръководството да бъде механично сменена с личността на Кирил Петков. Необходими са основни промени оттатък преодоляването на властовите позиции, които да доведат до действителна смяна на модела. И тук, несъмнено, считам, че следва сериозен политически конфликт и спор, който ще има в идните няколко седмици не толкоз за това, кой какви имена е споделил, а за бюджета на страната, тъй като сега влизаме в дългова серпантина по метода, по който ни се предлага проектобюджета за 2022 година Знаем, че когато има бюджет, се прави 3-годишна бюджетна прогноза и там виждаме, че настоящето държавно управление не разчита на европейското финансиране за първите 2 години от тяхното ръководство, което значи, че имаме голям недостиг от некадърност и липса на потенциал, с цел да подготвим и напишем домашното си за Брюксел. Защото както Борисов и Томислав Дончев не внесоха Плана за възобновяване и резистентност при започване на 2021 година, служебният кабинет го внесе на доста късен стадий, по-късно имаше несъгласие от страна на Европейската комисия, само че към този момент 2 месеца нашият План за възобновяване и резистентност е отлаган да бъде утвърден от Европейската комисия, а вторият месец изтича в този момент, на 15 февруари, което значи, че ние се лишаваме да получим предплатено, както за 2021 година, само че по всяка възможност и за 2022 година 1,6 милиарда лв. свежи пари от Европейския съюз. А другото, което е извънредно значимо, нито последната година от ръководството на Борисов, нито служебните кабинети, нито сегашният кабинет имат доста ясна идея и визия за това да ускорят договарянията с Европейската комисия, с цел да стартираме да усвояваме средства по оперативните стратегии. Защото финансово-програмният интервал
стартира на 1 януари 2021 година, той е 7 години, а ние сега се лишаваме от опцията да употребяваме пресен финансов запас от Европейския съюз, което значи, че загърбваме европейската взаимност да бъдат подпомагани по-бедните страни. А ние сега ще усилваме недостига на страната, и забележете, ще харчим пари от националния бюджет, с цел да можем да покриваме недостига, който се чака да бъде към 5 милиарда лв., а също по този начин се планува да бъдат изхарчени от националното финансиране към 8,2 милиарда лв. за строителство, придобиване на парцели и уреди. Ето това е, към което би трябвало да се концентрира цялото внимание на административния потенциал на тези, които отговорят за европейското финансиране. Трябва да кажа, че като държава-член годишно си плащаме вноските като членове на Европейския съюз, само че вноските са доста по-малко, когато се възползваме от европейската взаимност. Да не се окаже, че вноските ще бъдат по-големи от опцията, която ние би трябвало да оползотворяваме през тези интервали, когато сме част от този нов финансов програмен интервал. А и тук би трябвало въпреки всичко да прибавим, че има към този момент съществени проблеми и към общините. Знаем, че от Националното съдружие на общините предизвестиха, че сега са в осъществяване на планове за 2,2 милиарда лв. по оперативния стратегии от остарелия довършителен интервал, и в случай че фактически няма ясна посока по какъв начин ще бъде обезщетено актуализирането на цените по тези контракти, това значи, че и тези пари може би няма да можем да ги усвоим и ще бъдат пропилени. И това значи, че ще се натрупа доста сериозен проблем на локално и на национално равнище. Аз съм уверен, че въпреки всичко разсъдъкът ще надделее, и мъдростта би трябвало да бъде водеща в политическото говорене. И всеки да приказва с нужните обстоятелства.
Г-н Цветанов, с неналичието на мъдрост сега ли да си разбираем напрежението, което към този момент поражда сред премиера и президента?
Те имат по-голям възторг може би в изпълнителната власт в сравнение с опит и познаване на историческите обстоятелства и на всичко, което е обвързвано с действителността в ръководството на страната. Тук, несъмнено, би трябвало да отчетем и извършения Консултативен съвет по национална сигурност по тематиката „ Македония “, тъй като там фактически съумя да се консолидира цялата политическа класа, която сега е показана в българския парламент, с цел да може фактически да има рамка, по която да се придържа и министър-председателя, и да не се поемат задължения, които са неизпълними. И дано въпреки всичко да бъдем откровени и добре готови когато водим диалози с нашите съседи от Северна Македония. Разбира се, че участието на Северна Македония в Европейския съюз е опция за по-добра съгласуваност сред страните от Западните Балкани, само че всичко това би трябвало да бъде на база политически консенсус и да имаме опазване на нашата еднаквост, и всичко това, което ни е крепяло през тези години. А що се отнася до напрежението, за което говорите, аз считам, че към Кирил Петков и Асен Василев има много хора с други ползи. Така допускам, тъй като виждам променчивост както в политическите послания, които бяха в предизборния интервал, по този начин също и в дейностите, които следим през днешния ден. Защото аз си припомням, по какъв начин в предизборния интервал се говореше, че няма да се вземат заеми, а знаем, че в проектобюджета за 2022 година са планувани да бъдат изтеглени 7,3 милиарда лв. нов дълг, от който част ще отидат за погасяване на остарял дълг, само че 5,9 милиарда лв. ще бъдат за покриването на недостига, който се планува в бюджета, а знаем, че това е 4,1% от Брутният вътрешен продукт. От тази позиция считам, че би трябвало въпреки всичко да се припомня и на хората за това, което им се обясняваше преди няколко месеца, да се припомня на хората и за това, което имаше като нередности в последните 1-2 години от ръководството на ГЕРБ, и по-специално от министър-председателя и водените от него министри, тъй като аз не бих желал да поставям под общ знаменател всички почтени членове и симпатизанти на която и да е политическа партия. Защото знам, какви хора има в ГЕРБ и знам, че те не са съгласни с това, което им се предизвиква сега, включвайки ги под общ знаменател за всичко, което разясняваме в политически проект и управнически решения през последните 2-3 години.
Колко дълъг живот давате на това държавно управление? Очаквате ли скоро предварителни избори?
За страната няма да е добре да има предварителни избори, само че пък в случай че вървим в тази дългова серпантина, която ни оферират сегашните ръководещи, неналичието на потенциал за използването на европейската взаимност по оперативните стратегии, може би от единствено себе си ще провокира рецесия, с която няма по какъв начин да не отидем до предварителни избори. Надявам се въпреки всичко тази календарна година да бъде без избори, тъй като обществото се нуждае от отрезвяване след този популизъм, който ги натиска при всяка акция, която има. И вие виждате, че едно е, когато се приказва по време на акция, друго е когато се влезе в ръководство и се носи отговорност. В момента считам, че по-важното е страната ни да има настоящ парламент, да има настоящо държавно управление. Разбира се, в това държавно управление може би в един миг ще се вършат и съответните кадрови промени, само че виждаме, че сега има безусловно оттегляне от това, което беше декларирано за така наречен „ преструктуриране “. Мога да кажа, че държавното управление ще се занимава още дълго време с преструктурирането на изпълнителната власт съгласно постигнатото съдружно съглашение. Министерствата се борят с нужните проблеми в устройствените правилници на структурите, а за някои от разбъркванията са нужни и законодателни промени. Крайният период им беше 28 януари за тези оферти, които трябваше да се създадат. Но виждаме, че и последните 1-2 години от ръководството на ГЕРБ, и в този момент виждаме началото на ръководството на Кирил Петков и това парламентарно болшинство, повтарят всичките неточности, които се правеха и от ГЕРБ в последните няколко години. Повтаря се в законодателната активност народните представители в преходните и заключителните разпореждания да вършат промени на съществени други закони, които нямат нищо общо с приемането на даден закон или дадени текстове от изменение, което се прави в избрани закони. Давам за образец това, което се случва сега с така наречен „преструктуриране“, и виждаме, че там има съществени проблеми. Защото около основаването на мегаагенция към Министерския съвет, която да поеме работата на Агенцията по вписванията, Кадастъра, ГРАО-то и Регистъра на особените залози, ръководещото болшинство се изкуши да предлага промени всъщност в купища закони през преходни и заключителни разпореждания. Аз считам, че това е неприемливо, или най-малко по този начин беше декларирано при започване на този мандат на това парламентарно болшинство. А и тук дано въпреки всичко да кажем, че когато се внасят законодателни промени по този метод посредством депутати, тогава в действителност и някои от тези оферти не покриват целия обсег на всички тези промени, които би трябвало да се случат. Давам за образец това, което е в Министерство на нововъведенията – знаете, че в последните промени, които станаха през депутати като оферти, пропуснат обаче беше Законът за дребните и междинни предприятия, а организацията за тях също минава към министър Лорер който дава отговор за тези вложения.
Делегация от Държавния департамент на Съединени американски щати стартира дипломатическа обиколка през София, Букурещ и Брюксел за координиране на позициите по украинската рецесия, енергетиката и върховенството на закона. Случайно или не, това са тематиките, които през миналите седмици провокираха у нас най-вече по брой, мащабност и управническа некомпетентност кавги. Те ще бъдат в основата на диалога с първия посетител на предаването Цветан Цветанов – ръководител на Политическа партия „ Републиканци за България “. Г-н Цветанов, тези дни стана ясно, че държавното управление не смее да каже за настояването на Съединени американски щати да разположат интензивен батальон у нас. На фона на куриозното решение на Националния съвет по сигурността България да приготви батальон на своя територия за проява на възпиращ капацитет, на фона на разрастващата се в зигзаг позиция на военния министър – от „ срещу нови войски на НАТО “, през „ няма скупчване на такива у нас “, до „ нито един български боец няма да взе участие на украинския фронт “, е обяснимо, че нашите сътрудници в Алианса не са наясно, до каква степен вярно са ни разбрали. Какво ще ни донесе в сигурността и външната политика явно подхванатата тактичност на снишаване и ослушване?
За огромно страдание, ние сме очевидци през последните години на ръководство, което, както казахте и вие, имаме снишаване в защитата и служим на непознати ползи. И мога да не дам за образец даже „ Турски поток “, който също обслужва непознати ползи, само че не и националните ползи с интерконекторната връзка Гърция – България, която трябваше да бъде пусната в употреба, и тя 12 години не може да откри своето осъществяване и завършване. За мен това, което е извънредно значимо, е, че ние, като страна-членка на НАТО, би трябвало да си даваме доста ясно сметка, какво се случва в Черноморския район. И тук би трябвало да отчетем, че Русия през последните години господства в района – военно, политически, стопански, комерсиално, енергийно и осведомително. Също много съществено работи със своите хибридни офанзиви към страните, които са в Черноморския район. Милитаризацията на Крим, засиленият боен капацитет на Южния боен окръг и Руския черноморски флот, както и газовите тръбопроводи през Черно море към Турция и България – всички това директно е ангажирано за постигането на политическите цели на Москва. И тъкмо тук е казусът, който ние имаме и неглижирахме като проблем през последните няколко години: ние обслужихме съветските ползи с прекарването на „ Турски поток “ и се лишихме от опцията за пренос по остарялото трасе, където България получаваше съответната концесионна такса. Явно може би това е заложено в Пътната карта, която към момента нито служебният кабинет, нито в този момент постоянният настоящ кабинет може да открие тази Пътна карта, която беше подписана от Теменужка Петкова като енергиен министър, и аз считам, че от там могат да излязат доста неща, които са в ущърб на националните ползи и на сигурността на страната. Нека да напомним, че този план беше показан като газов хъб „ Балкан “, като „ Турски поток “ или „ Балкански поток “, който минава през страната, ще докара до съответното газифициране на страната ни и ще развие разширението на газопреносната мрежа. Накрая се оказа, че имаме една тръба, която влиза в страната, излиза от страната, една тръба, която е платена – забележете – с парите на българското държавно сдружение „ Булгартрансгаз “, и то на стойност над 3 милиарда лв.. Рискът от вероятно несъблюдение на уговорките на която и да било от двете страни – „ Газпром “ или България, рискът е единствено за сметка на страната ни по отношение на това, че ние сме вложили в този план. И това считам, че би трябвало да бъде опорна точка в диалозите, които ще се водят и с нашите евроатлантически сътрудници, тъй като когато приказваме за сигурност, когато приказваме за тази диверсификация, ние би трябвало да имаме поради, че една Румъния работи доста по-активно, доста по-надеждно по отношение на всичките си други сътрудници.
Делегацията от Държавния департамент след София ще отиде в Букурещ. Дали е в интерес на България съпоставката сред двете страни и какво на процедура ние ще съгласуваме с нашите сътрудници? Може ли да се съгласува позиция без позиция?
Първо би трябвало да сме наясно, че разполагането на сили на НАТО – това са съюзнически сили, това не е непозната армия, която влиза на наша територия. И както ние всички знаем, Вашингтонският контракт разрешава даже при краткотрайни усложнения през последните 18 години, които е имала страната ни, ние да ги преодоляваме посредством взаимност от нашите съдружници. И от тази позиция, считам, че ние първо би трябвало да покажем, че сме благонадежден сътрудник на НАТО и всички съюзнически войски, които биха могли да бъдат ситуирани в страната ни при евентуална опасност от спора Украйна – Русия, ние би трябвало фактически да покажем, че сме подготвени да приемем подобен батальон. Но това, което е декларирано като позиция от българското държавно управление към сегашния миг, и от министър-председател, и от министър на защитата, е, че България ще се оправи със личен батальон. Аз считам, че това е несериозно от позиция на недостига, който има в нашата отбранителна дарба, и знаем, че ние към момента нямаме този интегритет с държавите-членки на НАТО и по тази причина вършим и тази нова рационализация
на Българската войска, която да е съотносима с оперативните качества, и да можем да подсигуряваме териториалната си целокупност на страната, само че също по този начин и да бъдем благонадежден сътрудник на нашите съдружници от НАТО и Съединени американски щати.
Не ви ли звучи хумористично: подготовката на батальон за проява на възпиращ капацитет? Батальонът от 1000 боеца – какъв възпиращ капацитет може да има този батальон при остра геостратегическа рецесия?
Ние не сме в положение да реагираме и да защитим националния си интерес, в случай че има евентуална опасност към страната ни. И тъкмо по тази причина бих могъл да дам за образец Румъния, която – знаете, с апела, който беше насочен и от президента на страната да бъдат изпратени съюзнически сили там. Защото знаем, че Румъния, макар политическите напрежения, които е имало през годините във вътрешнополитически проект, те постоянно са запазвали същинската си посока и в никакъв случай не са се колебаели дали това е Западът, посоката, която те са избрали с демократичните промени, които имаше и в Румъния, и в България. За мен това, което буди паника, е, че ние продължаваме да се придържаме към политика, която беше до неотдавна политика на снишаване. И тук ние продължаваме да вършим същото, което правеше и Борисов, тъй като за мен няма разлика от решенията, които се взимаха в последните години от кабинета „ Борисов “, и кабинета, който сега имаме, настоящият кабинет на Кирил Петков, тъй като и тогава нямахме ясни позиции по тематики, свързани със сигурността. Тук желая да напомня и случая „ Скрипал “. Вие знаете, че страните от Алианса доста ясно и изрично обявиха своята взаимност към това, което се случи във Англия, а в следствие ние видяхме, че част от тези лица, които са взели участие в акцията против Скрипал, са взели участие и на територията на страната ни, и то също по този начин по сходен случай – казусът „ Гебрев “, който за жалост остана съвсем некоментиран в интервала, когато се случи и когато към този момент бяха ясни събитията и данните от нашите сътрудници от НАТО.
В каква посока би трябвало да се развива политиката на България и нейното ръководство?
Политиката на България би трябвало да бъде развивана в посока, която е заложена при започване на прехода, и желанието на демократичната общественост да се причисли към Европейския съюз и към НАТО. Ние към този момент сме пълноправни членове на тези два съюза и от тази позиция не би трябвало да вършим смяна, а би трябвало да се утвърждаваме като благонадежден сътрудник на двата съюза. И тъкмо по тази причина считам, че това би трябвало да отстояваме и да не считаме, че е даденост. Защото когато влязохме в НАТО, ние в действителност станахме част от политически, защитителен, боен съюз, което значи, че ние си подсигуряваме нашата сигурност, тъй като знаем, че с тези мощности, които имаме сега, ние не сме в положение да подсигуряваме сигурността на страната си, в случай че не сме част от НАТО и не получаваме тази поддръжка от нашите стратегически сътрудници от Съединени американски щати.
Липсата на смяна, или по-скоро ненужната такава във типа, в който ни се предлага, включва и енергетиката. И като се изключи че е структуроопределящ бранш, енергетиката е и детайл на националната сигурност. Какво се крие зад титаничната борба за „ Булгаргаз “, която следим към този момент няколко седмици поред?
Първо дано да уточня, че националната сигурност съставляват всички секторни политики, включително енергетика, обучение, даже просвета. Всеки бранш има своята добавена стойност към отбрана на суверенитета, идентичността на една нация. И от тази позиция считам, че по тематиката „ Енергетика “ както вие ми задавате въпроса, България има доста какво да направи за това закъснение, което беше съзнателно може би правено през годините. И в случай че съпоставим едни планове, които бяха осъществени на територията на страната в границите на две години – имам предвид „ Турски поток “, аз бих желал да кажа, че с това, което се случва с интерконекторната връзка към този момент в продължение на 12 години, ние се лишаваме от опцията фактически да имаме директната връзка за доставка през точката, която е избрана в договорните връзки с Азербайджан и така наречен азерски газ, който стана доста спорен в последните няколко седмици, и това докара и до вероятни тълкования и спекулации. Но мога да кажа, че „ Булгаргаз “, най-малко по докладите, за които аз съм имал информация през времето, когато бях и депутат, той имаше своето устойчиво състояние и не трупаше отговорности. И в случай че сравним началото на това управление, което беше освободено, от 2013 година до сегашния миг – те съумяха да извървят много сложен път и съумяха фактически да създадат предприятието да бъде печелившо и да работи в полза на страната. А това, че сега има промяна и се водят избрани политически полемики и се хвърлят и обвинявания към остарялото управление, аз считам, че е по-важно, по-ключово е способените институции да се занимават с казуса за „ Турски поток “, тъй като българското държавно управление в лицето на министъра на енергетиката подписва Пътна карта за построяването на „ Турски поток “. От там могат да бъдат изяснени някои условия – дали са предпазени националните ползи и дали ние не сме въвлекли в риск финансовото положение на „ Булгартрансгаз “. И тъкмо тук считам, че и министър-председателят, и всички тези, които имат отношение към прозрачността на едно ръководство и проблемите, и дефицитите, които са наслагвани в годините, би трябвало да се каже на обществото, за какво и на каква цена е юридически този план и дали обслужва националните ползи или обслужва непознати ползи, преминавайки през страната на директен газ за прилежащи наши страни.
Дали казусът „ Булгаргаз “ не отмества общественото внимание? Дали не прикрива нещо друго? Дали зад борбата, която ни натрапват, сред две искащи овластяване и надзор на газовите и финансовите потоци лобита, в действителност не стои нещо по-сериозно, което на този стадий не излиза на напред във времето, само че се крие точно зад „ Булгаргаз “?
Аз считам, че времето ще покаже кой е прав и какви са били ползите и претекстовете. Но това, което отчитаме – знаем, че имаше обвинявания към КЕВР и към „ Булгаргаз “ за високата цена на газа. Но високата цена на газа беше в целия Европейски съюз и това, което беше показано от остарялото управление, доколкото си припомням единствено преди две седмици – те предложиха на база и това, което става, на борсовите цени, цената на газа да падне до 17-18%. Така че от тази позиция, ние сме въпреки всичко в пазарна стопанска система и по-добре е да има бистрота в механизмите за ценообразуването, с цел да избегнем сходни политически спекулации, които могат фактически да генерират и напрежение, а в същото време и да отклоняваме действителните проблеми от обществото с сходни кавги, които могат да генерират и да имат пиар резултат, само че нямат безусловно никакъв коефициент на потребно деяние върху добавената стойност, която би трябвало да има стопанската система и потребителите на тези сдружения.
Г-н Цветанов, отиваме и по третото направление на свадите, а точно върховенството на закона и спазването на правото у нас. В края на предходната седмица се състоя среща сред основния прокурор и министър-председателя, на която участва и представителят на държавното управление Лена Бориславова. Тази среща бе последвана от прессъобщения от прокуратурата и от конференция на министър-председателя с някакви задочни отговори и въпроси. Но тази среща породи и едно изявление, което шокира политици, шокира нас, публицистите, шокира феновете. В това изявление министър-председателят споделя безусловно: „ Всяка седмица групирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им споделям: нямаме време, би трябвало да действаме, тъй че да имаме действителни арести. Хората желаят действителни арести. Надявам се в скоро време да имаме съществени арести. “ Мнозина одобриха думите на премиера като стряскащо предизвестие и в някаква степен съответни мнения върнаха времето обратно, когато вие бяхте министър на вътрешните работи. Каква е разликата сред политиката, която вие упражнявахте тогава, и това, което сега прави министър председателят с вътрешния си министър?
Има малко разлика във времето на вдишване на ръководство и управнически мандат, тъй като когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи България имаше голям недостиг съмнение в Брюксел към нашата правоохранителна и правораздавателна система, и знаем и какви бяха и незаконните групи, които вилнееха в страната, и нямаше безусловно никаква политическа воля за действителна битка против проведената престъпност и дейности, които фактически да дадат отговор на тази проведена престъпност. Това, което направих в първия мандат когато бях и министър на вътрешните работи, е да локализираме и преведем в популярност целия престъпен контингент. Това лиши малко време, само че имах опция да работя с невероятни експерти както в лицето на основния секретар, по този начин също на шефа на ГДБОП и структурите, които бяха на Областната дирекция на „ Националната полиция “. Тогава в действителност ние успяхме да локализираме и да задържим групата за отвличанията, която знаете, че 2008-2009 година бяха създали 18 отвличания, 19-ото беше при започване на моя мандат като министър. След това имаше поръчково ликвидиране, което даде опция да разплетем и да документираме незаконната активност на „ Килърите “, само че най-важното е, че успяхме да се върнем в интернационалното партньорство с нашите евроатлантически сътрудници. Защото единствено за първите 6 месеца, това е по оценка на тогавашния шеф на Европол Роб Уейнрайт, ние увеличихме в осведомителния продан от България към Европол файловете с 272%, което ни даде опция да употребяваме тази добра база данни от информация, която имаше в Европол, с цел да можем да идентифицираме по-бързо и да създадем взаимни интернационалните интервенции. Нека да напомним и случая с „ кокаиновите крале “ на Евелин Банев-Брендо, знаете, че доста от групата излежаха своите присъди в Италия, и знаем, какъв беше дефицитът да се работи преди встъпването ми в служба като министър на вътрешните работи. Разбира се, това ми донесе и много неприятности, тъй като знаете, че за огромно страдание в годините на Прехода част от тази проведена престъпност, тя имаше и своето политическо застъпничество, а когато работих в първия управнически мандат, ние работихме на база информацията, която събирахме по оперативните начини, които има Министерство на вътрешните работи, и дружно с прокуратурата успявахме да създадем съответните сполучливи реализации и да имаме неоправдателни присъди. Защото за годините на Преход най-тежките неоправдателни присъди бяха доживотните присъди на „ Килърите “, които правиха убийства, побоища, грабежи. И това е на база успеваемостта на взаимната работа сред институциите. Аз считам, че сега това, което тиражира в общественото пространство министър-председателят с неговия шеф кабинет, допускам, че те боравят с информация, която им е предоставена от службите, с цел да може фактически всичко, което те споделят, да не се схване като политически спор от политическа конкуренция в избирателен интервал. Министър-председател на България е Кирил Петков. Той носи цялата отговорност за дейностите и бездействията на изпълнителната власт дружно със съответните отраслови министри. И единствено да споделя, че при такова изявление, да се вършат арести, полицейските структури, според Българската конституция и Закона за Министерство на вътрешните работи, могат да реализират полицейско задържане единствено за 24 часа. 72-часовата мярка може да бъде единствено с искане на прокуратурата, а когато имаме непрекъсната мярка „ Задържане под стража “ на база събраните доказателства и импортираните обвинявания в прокуратурата, можем да имаме непрекъснат арест. Ако ще се прави пиар акция, може би това ще докара някакъв кратковременен дял. Но считам, че тонът и методът, по който сега работят българските институции, няма да доведат, а и не чакам страната ни да има забележим прогрес. Такъв няма да се реализира, до момента в който се вършат опити да се разделя българският народ. Нормално е да бъде направена проверка на предходното ръководство. Ако бъдат открити нередности, отговорните следва да понесат своята отговорност. Новите ръководещи ще би трябвало да проявят политическа зрялост, с цел да не поемат по пътя на нападателния реваншизъм, който доста елементарно ще се трансформира в лов на вещици и ще задълбочи разделянето на нацията. Смятам, че най-лошото, което може да се случи, е личността на Борисов в ръководството да бъде механично сменена с личността на Кирил Петков. Необходими са основни промени оттатък преодоляването на властовите позиции, които да доведат до действителна смяна на модела. И тук, несъмнено, считам, че следва сериозен политически конфликт и спор, който ще има в идните няколко седмици не толкоз за това, кой какви имена е споделил, а за бюджета на страната, тъй като сега влизаме в дългова серпантина по метода, по който ни се предлага проектобюджета за 2022 година Знаем, че когато има бюджет, се прави 3-годишна бюджетна прогноза и там виждаме, че настоящето държавно управление не разчита на европейското финансиране за първите 2 години от тяхното ръководство, което значи, че имаме голям недостиг от некадърност и липса на потенциал, с цел да подготвим и напишем домашното си за Брюксел. Защото както Борисов и Томислав Дончев не внесоха Плана за възобновяване и резистентност при започване на 2021 година, служебният кабинет го внесе на доста късен стадий, по-късно имаше несъгласие от страна на Европейската комисия, само че към този момент 2 месеца нашият План за възобновяване и резистентност е отлаган да бъде утвърден от Европейската комисия, а вторият месец изтича в този момент, на 15 февруари, което значи, че ние се лишаваме да получим предплатено, както за 2021 година, само че по всяка възможност и за 2022 година 1,6 милиарда лв. свежи пари от Европейския съюз. А другото, което е извънредно значимо, нито последната година от ръководството на Борисов, нито служебните кабинети, нито сегашният кабинет имат доста ясна идея и визия за това да ускорят договарянията с Европейската комисия, с цел да стартираме да усвояваме средства по оперативните стратегии. Защото финансово-програмният интервал
стартира на 1 януари 2021 година, той е 7 години, а ние сега се лишаваме от опцията да употребяваме пресен финансов запас от Европейския съюз, което значи, че загърбваме европейската взаимност да бъдат подпомагани по-бедните страни. А ние сега ще усилваме недостига на страната, и забележете, ще харчим пари от националния бюджет, с цел да можем да покриваме недостига, който се чака да бъде към 5 милиарда лв., а също по този начин се планува да бъдат изхарчени от националното финансиране към 8,2 милиарда лв. за строителство, придобиване на парцели и уреди. Ето това е, към което би трябвало да се концентрира цялото внимание на административния потенциал на тези, които отговорят за европейското финансиране. Трябва да кажа, че като държава-член годишно си плащаме вноските като членове на Европейския съюз, само че вноските са доста по-малко, когато се възползваме от европейската взаимност. Да не се окаже, че вноските ще бъдат по-големи от опцията, която ние би трябвало да оползотворяваме през тези интервали, когато сме част от този нов финансов програмен интервал. А и тук би трябвало въпреки всичко да прибавим, че има към този момент съществени проблеми и към общините. Знаем, че от Националното съдружие на общините предизвестиха, че сега са в осъществяване на планове за 2,2 милиарда лв. по оперативния стратегии от остарелия довършителен интервал, и в случай че фактически няма ясна посока по какъв начин ще бъде обезщетено актуализирането на цените по тези контракти, това значи, че и тези пари може би няма да можем да ги усвоим и ще бъдат пропилени. И това значи, че ще се натрупа доста сериозен проблем на локално и на национално равнище. Аз съм уверен, че въпреки всичко разсъдъкът ще надделее, и мъдростта би трябвало да бъде водеща в политическото говорене. И всеки да приказва с нужните обстоятелства.
Г-н Цветанов, с неналичието на мъдрост сега ли да си разбираем напрежението, което към този момент поражда сред премиера и президента?
Те имат по-голям възторг може би в изпълнителната власт в сравнение с опит и познаване на историческите обстоятелства и на всичко, което е обвързвано с действителността в ръководството на страната. Тук, несъмнено, би трябвало да отчетем и извършения Консултативен съвет по национална сигурност по тематиката „ Македония “, тъй като там фактически съумя да се консолидира цялата политическа класа, която сега е показана в българския парламент, с цел да може фактически да има рамка, по която да се придържа и министър-председателя, и да не се поемат задължения, които са неизпълними. И дано въпреки всичко да бъдем откровени и добре готови когато водим диалози с нашите съседи от Северна Македония. Разбира се, че участието на Северна Македония в Европейския съюз е опция за по-добра съгласуваност сред страните от Западните Балкани, само че всичко това би трябвало да бъде на база политически консенсус и да имаме опазване на нашата еднаквост, и всичко това, което ни е крепяло през тези години. А що се отнася до напрежението, за което говорите, аз считам, че към Кирил Петков и Асен Василев има много хора с други ползи. Така допускам, тъй като виждам променчивост както в политическите послания, които бяха в предизборния интервал, по този начин също и в дейностите, които следим през днешния ден. Защото аз си припомням, по какъв начин в предизборния интервал се говореше, че няма да се вземат заеми, а знаем, че в проектобюджета за 2022 година са планувани да бъдат изтеглени 7,3 милиарда лв. нов дълг, от който част ще отидат за погасяване на остарял дълг, само че 5,9 милиарда лв. ще бъдат за покриването на недостига, който се планува в бюджета, а знаем, че това е 4,1% от Брутният вътрешен продукт. От тази позиция считам, че би трябвало въпреки всичко да се припомня и на хората за това, което им се обясняваше преди няколко месеца, да се припомня на хората и за това, което имаше като нередности в последните 1-2 години от ръководството на ГЕРБ, и по-специално от министър-председателя и водените от него министри, тъй като аз не бих желал да поставям под общ знаменател всички почтени членове и симпатизанти на която и да е политическа партия. Защото знам, какви хора има в ГЕРБ и знам, че те не са съгласни с това, което им се предизвиква сега, включвайки ги под общ знаменател за всичко, което разясняваме в политически проект и управнически решения през последните 2-3 години.
Колко дълъг живот давате на това държавно управление? Очаквате ли скоро предварителни избори?
За страната няма да е добре да има предварителни избори, само че пък в случай че вървим в тази дългова серпантина, която ни оферират сегашните ръководещи, неналичието на потенциал за използването на европейската взаимност по оперативните стратегии, може би от единствено себе си ще провокира рецесия, с която няма по какъв начин да не отидем до предварителни избори. Надявам се въпреки всичко тази календарна година да бъде без избори, тъй като обществото се нуждае от отрезвяване след този популизъм, който ги натиска при всяка акция, която има. И вие виждате, че едно е, когато се приказва по време на акция, друго е когато се влезе в ръководство и се носи отговорност. В момента считам, че по-важното е страната ни да има настоящ парламент, да има настоящо държавно управление. Разбира се, в това държавно управление може би в един миг ще се вършат и съответните кадрови промени, само че виждаме, че сега има безусловно оттегляне от това, което беше декларирано за така наречен „ преструктуриране “. Мога да кажа, че държавното управление ще се занимава още дълго време с преструктурирането на изпълнителната власт съгласно постигнатото съдружно съглашение. Министерствата се борят с нужните проблеми в устройствените правилници на структурите, а за някои от разбъркванията са нужни и законодателни промени. Крайният период им беше 28 януари за тези оферти, които трябваше да се създадат. Но виждаме, че и последните 1-2 години от ръководството на ГЕРБ, и в този момент виждаме началото на ръководството на Кирил Петков и това парламентарно болшинство, повтарят всичките неточности, които се правеха и от ГЕРБ в последните няколко години. Повтаря се в законодателната активност народните представители в преходните и заключителните разпореждания да вършат промени на съществени други закони, които нямат нищо общо с приемането на даден закон или дадени текстове от изменение, което се прави в избрани закони. Давам за образец това, което се случва сега с така наречен „преструктуриране“, и виждаме, че там има съществени проблеми. Защото около основаването на мегаагенция към Министерския съвет, която да поеме работата на Агенцията по вписванията, Кадастъра, ГРАО-то и Регистъра на особените залози, ръководещото болшинство се изкуши да предлага промени всъщност в купища закони през преходни и заключителни разпореждания. Аз считам, че това е неприемливо, или най-малко по този начин беше декларирано при започване на този мандат на това парламентарно болшинство. А и тук дано въпреки всичко да кажем, че когато се внасят законодателни промени по този метод посредством депутати, тогава в действителност и някои от тези оферти не покриват целия обсег на всички тези промени, които би трябвало да се случат. Давам за образец това, което е в Министерство на нововъведенията – знаете, че в последните промени, които станаха през депутати като оферти, пропуснат обаче беше Законът за дребните и междинни предприятия, а организацията за тях също минава към министър Лорер който дава отговор за тези вложения.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ