Цитати на Алис Милър – най-големият световен специалист по проблемите

Цитати на Алис Милър – най-големият международен експерт по проблемите с детското принуждение, създател на книгата “Драмата на надареното дете ”, разкрива цялата покруса на този грях при развъждането на децата.

Отглеждането на дете не е лесна задача. Родителите   също са хора, със свои лични проблеми, темперамент и от време на време неприятно въодушевление. Но главната задача на родителя е да възпитава детето по-добре от себе си, да го обкръжава с топлота и грижи, да го обича и възприема такова, каквото е. Въпреки това в наше време има доста неблагополучни фамилии, в които се прави психическо принуждение.

Отношението на родителите към детето въздейства върху последващото отношение на детето към себе си.

Цитатите тук са един тип увещание за всички родители, че насилието, претърпяно в детството, в никакъв случай не се не помни. Детето ще усеща последствията в бъдеще и ще ги придвижи в фамилията си.

Гневът на родителя е разследване от личните му проблеми. Но възрастният упреква за тях детето.
Лошото държание е един от дребното способи, които детето употребява, с цел да накаже възрастния.
Това, което родителите крият, най-вече вълнува детето.

Травмираните деца остават вечно привързани към родителите си и не доближават прочувствена зрялост.
Човешката душа е на практика неразрушима и способността й да се възроди  от пепелта остава толкоз дълго, колкото диша тялото.
Човек би трябвало да има право на свои лични същински усеща и на тяхното изложение.
За множеството хора мисълта за това, че родителите им не ги харесват, е просто непоносима. Колкото повече доказателства има за такава злост, толкоз по- крепко хората се хващат за илюзията, че са били обичани.

За множеството хора е по-лесно да умрат (буквално или алегорично, посредством ликвидиране на възприятията си), вместо да почувстват още веднъж цялата беззащитност, от която са страдали като деца.
Изискванията за „ положително държание ” нямат нищо общо със самия живот. На доста хора тези настройки блокират пътя им към свободата.
Когато вътрешното дете на възрастния човек стане свободно, индивидът ще открие източниците на своите витални сили.
Морализаторстването единствено отклонява децата от верния път и блокира пътя им към самопознанието. Тялото, в последна сметка, не схваща моралните заповеди.
Лицемерието е универсално средство за преодоляване на човешките души, в това число и в педагогиката
Лъжецът не може да почита себе си, а който не почита себе си, не почита другите.

Тиранин – това е травмирано дете, което е било бито и унижавано от родителите си. Ако на човек му е било разрешено от детството да се усеща свободен и мощен, той по-късно няма да изпитва нужда да унижава другите.
Пълното послушание на волята на възпитателите води до готовността на възрастния да се подчинява изцяло на политическата воля на някой различен. Всяко образование носи щета.

Хората, привикнали да мълчат, страдат от това умишлено или по-често, неумишлено.
Отношението на родителите към детето въздейства на последващото отношение на детето към себе си.
Неспособността да се почувстват личните премеждия, понесени в детството, води до това, че човек може да стане несхватлив към страданията на другите.
Възрастните считат, че живата душа на детето е заплаха за тяхната власт.

По материали на econet

Това са мозъците на две 3-годишни деца: Едното е с положителни родители, другото е с лоши…

От родителите фактически доста зависи! На фотографията вляво е  здравият мозък на тригодишно дете, отгледано в положителна среда. А на дясната е мозъкът на дете, претърпяло рискови прочувствени контузии и…

Не създавайте деца с цел да не плодите мизерия!

Един богат човек бил неизлечимо болен. И когато към този момент умирал, до леглото му се събрали всички родственици и деца  с цел да чакат наследството му. Те го помолили да каже нещо…