Циталия Мирчева-Петрова: Бамбукът се огъва под напора на вятъра, но никога не се пречупва
Циталия е повода да се роди рубриката Момичета all over the world. Запознах се с нея при започване на лятото на един плаж на Егейско море. Тя слагаше плувките на сина си, до момента в който щерка й висеше на единия й крайник със питане за сладолед. Моят наследник се беше сприятелил с нейния. Съпругът й почерпи моя с бира. Разменихме някои обстоятелства за предишното, едвам се " опознаем ", и се заговорихме за сегашното и бъдещето. Циталия е ефирна и забавна. Дискретна и възпитана. Откровена и непосредствена в общуването си. Циталия е от тези дами, които не може да не забележиш, когато влязат в стаята.
Момичета all over the world е лятната ни графа за срещи с Момичета със личен жанр, лъчение и схващане за време и триумф, почнали своя път в България и траяли на открито. Днес ви представяме Циталия Мирчева-Петрова от Mums in Heels.
Откъде си?
Родена съм в Плевен, а в този момент пребивавам в Цуг, Швейцария.
Как попадна там?
Наричат ги Trailing Spouse – брачният партньор ми работи в швейцарска компания и преди 11 години го последвах в Цуг.
С какво се занимаваш?
Имам лична компания и се занимавам с Personal Branding, Content Marketing и Brand Promotion. Поддържам и блога Mums in Heels.
Каква мечтаеше да станеш като дребна?
Журналист. Станах по-гъвкава и устойчива на измененията, постоянно диря метод за всичко и не преставам да виждам от позитивната страна на нещата. За какво мечтаеш в този момент?
Да пребивавам по-бавно. Да имам повече време за моментите с децата и да върша нещата едно по едно, без мултитаскинг. В професионален проект бленувам да продуцирам повече филми.
Кои са най-големите ти компликации на мястото, на което живееш сега?
Организацията и логистиката. Балансът сред това, да имаш личен бизнес, време за нови запознанства, а също и време за децата и фамилията. Тук системата лимитира в огромна степен майките, като допуска, че те би трябвало да седят у дома и да отглеждат децата, а бащите да изкарват прехраната. В това отношение Швейцария е към момента много консервативна. Малко прочут факт е, че дамите тук нямат изборни права до 1971 година (бел. ред. – в България дамите получават изборни права през 1944 година, а през 1946 година в 26 Обикновено Народно заседание са определени за депутати първите 16 дами, източник: Wikipedia).
Това е и повода детските градини до 5 години да се заплащат, а цената на един ден е почти колкото една нощувка в швейцарски хотел. Това изисква доста еластичност от страна на родителите и добра организация. След петата си година децата посещават учебно заведение, само че единствено до обяд. Не във всички градчета се оферират следобедни занимания. А там, където ги има, се заплащат в допълнение, несъмнено. Да започваш изначало, да опознаваш нова просвета и обичаи, да се адаптираш към нова среда, е мъчно. Но това последователно ме научи, че не е нужно непрестанно да се стремя към тази акомодация... Какво те въодушевява?
Пътуванията, изкуството, любознателните и търсещи персони, модата, театърът, книгите.
Как те промени напускането на България?
Напуснах България, когато бях на 26 години. Прекарах 3 години в Ню Йорк, а по-късно със брачна половинка ми се преместихме в Замбия. И преди 11 години се върнахме в Европа. Много е мъчно да кажа по какъв начин ме промени номадският живот, тъй като самата аз бях млада и това бяха годините на моето порастване, годините на придобиване на житейска мъдрост. Станах по-гъвкава и устойчива на измененията, постоянно диря метод за всичко и не преставам да виждам от позитивната страна на нещата.
Моя другарка фешън дизайнер – японка с швейцарски корени, ми подари преди години рокля със собствен принт бамбук. Каза ми, че бамбукът се огъва под напора напразно, само че в никакъв случай не се пречупва. Това за нея символизира моя темперамент. Личният ми живот по това време беше низ от тествания, а в професионален проект постоянно съм изпитвала компликации да стартира изначало и да намеря своето място.
Момичета all over the world е лятната ни графа за срещи с Момичета със личен жанр, лъчение и схващане за време и триумф, почнали своя път в България и траяли на открито. Днес ви представяме Циталия Мирчева-Петрова от Mums in Heels.
Откъде си?
Родена съм в Плевен, а в този момент пребивавам в Цуг, Швейцария.
Как попадна там?
Наричат ги Trailing Spouse – брачният партньор ми работи в швейцарска компания и преди 11 години го последвах в Цуг.
С какво се занимаваш?
Имам лична компания и се занимавам с Personal Branding, Content Marketing и Brand Promotion. Поддържам и блога Mums in Heels.
Каква мечтаеше да станеш като дребна?
Журналист. Станах по-гъвкава и устойчива на измененията, постоянно диря метод за всичко и не преставам да виждам от позитивната страна на нещата. За какво мечтаеш в този момент?
Да пребивавам по-бавно. Да имам повече време за моментите с децата и да върша нещата едно по едно, без мултитаскинг. В професионален проект бленувам да продуцирам повече филми.
Кои са най-големите ти компликации на мястото, на което живееш сега?
Организацията и логистиката. Балансът сред това, да имаш личен бизнес, време за нови запознанства, а също и време за децата и фамилията. Тук системата лимитира в огромна степен майките, като допуска, че те би трябвало да седят у дома и да отглеждат децата, а бащите да изкарват прехраната. В това отношение Швейцария е към момента много консервативна. Малко прочут факт е, че дамите тук нямат изборни права до 1971 година (бел. ред. – в България дамите получават изборни права през 1944 година, а през 1946 година в 26 Обикновено Народно заседание са определени за депутати първите 16 дами, източник: Wikipedia).
Това е и повода детските градини до 5 години да се заплащат, а цената на един ден е почти колкото една нощувка в швейцарски хотел. Това изисква доста еластичност от страна на родителите и добра организация. След петата си година децата посещават учебно заведение, само че единствено до обяд. Не във всички градчета се оферират следобедни занимания. А там, където ги има, се заплащат в допълнение, несъмнено. Да започваш изначало, да опознаваш нова просвета и обичаи, да се адаптираш към нова среда, е мъчно. Но това последователно ме научи, че не е нужно непрестанно да се стремя към тази акомодация... Какво те въодушевява?
Пътуванията, изкуството, любознателните и търсещи персони, модата, театърът, книгите.
Как те промени напускането на България?
Напуснах България, когато бях на 26 години. Прекарах 3 години в Ню Йорк, а по-късно със брачна половинка ми се преместихме в Замбия. И преди 11 години се върнахме в Европа. Много е мъчно да кажа по какъв начин ме промени номадският живот, тъй като самата аз бях млада и това бяха годините на моето порастване, годините на придобиване на житейска мъдрост. Станах по-гъвкава и устойчива на измененията, постоянно диря метод за всичко и не преставам да виждам от позитивната страна на нещата.
Моя другарка фешън дизайнер – японка с швейцарски корени, ми подари преди години рокля със собствен принт бамбук. Каза ми, че бамбукът се огъва под напора напразно, само че в никакъв случай не се пречупва. Това за нея символизира моя темперамент. Личният ми живот по това време беше низ от тествания, а в професионален проект постоянно съм изпитвала компликации да стартира изначало и да намеря своето място.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ