През 2018 г. технологиите ще станат по-човечни
Цифровите технологии трансформират освен бизнеса ни, само че и метода ни на живот, като потребителите чакат те да работят по доста по-приятен и комфортен за тях метод. Езикът на тялото, изражението на лицето, даже интонацията, с която приказваме, ще добавят познатите към този момент гласови команди и ръководство на устройствата посредством досег. Това са част от изводите от обичайното изследване на Ericsson за „ горещите “ трендове в потребителските привички през 2018 година
„ Представете си, че се връщате вкъщи след работа. С леко размахване на ръката включвате лампите. Високоговорителят стартира да извършва обичаната ви ария, само че в случай че не сте в въодушевление, просто го „ поглеждате неприятно “ и той „ млъква “. Правите си кафе, само че гримасата ви демонстрира, че то е доста горчиво, тъй че кафе роботът незабавно ви предлага захар или мляко “, изясняват създателите на отчета. Две от тези неща, които към момента липсват в тази мислена картина, към този момент са действителност. Едното е апарат с копчета и мъдро ръководство, а второто е смарт телефонът, в който са заредени приложенията за това отдалечено мъдро ръководство.
Все повече неща от всекидневието ни ще станат свързани към Интернет, само че това усложнява цялостното им ръководство. От друга страна, желанието за комфортен потребителски интерфейс за елементарни функционалности съществува от появяването на електронни джаджи. Всяко ново устройство с екран прибавя вариации на потребителския интерфейс, които нарастват с броя на приложенията, идващи с всеки апарат.
„ Днес би трябвало да познавате всички свои устройства. Утре всяко ваше устройство би трябвало да ви познава, освен това доста добре, допълват създателите. - Ако потребителите не престават да се сблъскват с непрестанно привикване и проучване на новите устройства при засилващият се ритъм на софтуерните промени, те мъчно ще бъдат уверени да ги купуват. “
При съществуването на 5G мрежи свързаността ще стане повсеместна. Това звучи просто, само че включва голямо софтуерно надграждане. Устройствата би трябвало да могат да предават комплицирани данни за човешките взаимоотношения, които да се обработват в облака, като реагират интуитивно в границите на милисекунди. Интернет на нещата (IoT) би трябвало да обезпечи оперативна съгласуемост сред всички устройства и да разрешава огромна подвижност. Достъпността на мрежата също би трябвало да се поддържа по нов метод, тъй че устройствата да не минават в „ офлайн “ режим и да губят човешките си качества.
Според тях, сме доста покрай повратната точка. Днешното потомство „ плоски “ потребителски интерфейси не употребява 3D резултати или усъвършенствания, които да създадат интерфейса по-интерактивен. Освен това потребителите не не знаят тъкмо къде да „ кликнат “. В резултат навигацията им в уеб страниците е с 22% по-бавна от опциите. Именно върху директното взаимоотношение сред хората и технологиите са фокусирани прогнозите за 2018 година в отчета на откривателите от Ericsson ConsumerLab.
Ето и 10-те трендове, разказани в детайли в отчета:
1. Вашето тяло е потребителският интерфейс: Повече от половината от актуалните консуматори на интелигентни гласови асистенти имат вяра, че ще използваме езика на тялото, интонациите и докосването, с цел да взаимодействаме с софтуерните устройства, като че ли те са хора. Двете трети считат, че това ще е реалност в границите на 3 години.
2. Допълнен слух: 63% от потребителите биха желали слушалки, които превеждат от всички езици в действително време. 52 % обаче биха поискали тези слушалки да блокират хъркането на роднината.
3. Вечните начинаещи: 30% споделят, че новите технологии ги затрудняват при поддържането на техните умения. Но също така те им оказват помощ бързо да станат специалисти. 46 % считат, че Интернет им разрешава да учат и да не помнят уменията си още по-бързо.
4. Социално „ радиоразпръскване “: Социалните медии към този момент имат много пресечни точки с обичайните телевизионни оператори. Но половината от потребителите считат, че изкуственият разсъдък би бил доста потребен при инспекцията на оповестените в обществените мрежи обстоятелства.
5. Интелигентни реклами: Рекламите могат да станат прекомерно умни, естествено в интерес на рекламодателя. Повече от половината консуматори на давена действителност (AR) и виртуална действителност (VR) считат, че рекламите ще станат толкоз реалистични, че в последна сметка ще заменят самите артикули.
6. Свръхестествено другарство: 50 % мислят, че към този момент няма да разграничават индивида от машината и евентуално машината ще ги уплаши. 40% ще се изплашен от смарт телефон, който реагира на настроението им.
7. Общество на свободното време: 32% от студентите и работещите не мислят, че се нуждаят от работа, с цел да имат логичен живот. 40% декларират, че биха желали робот, който да работи за тях и да им носи приходи, а те да се любуват на свободното време.
8. Вашата фотография съставлява " виртуална " стая: Представете си, че можете „ да влезете “ в фотография и да преживеете запаметяващо се събитие. Три четвърти от интервюираните считат, че единствено след 5 години ще употребяват виртуална действителност, с цел да се разхождат из фотосите в смарт телефона си.
9. Улиците във въздуха: Градските улици могат да бъдат „ задушени “ от трафика, само че небето „ към момента “ е свободно. 39% от потребителите считат, че градът им се нуждае от пътна мрежа за безпилотни и летящи транспортни средства. Но още толкоз се безпокоят, че дрон ще падне върху главата им.
10. „ Зареденото “ предстоящ е: Свързаният свят ще изисква мобилно зареждане. Повече от 80% считат, че единствено след 5 години ще имаме дълготрайни акумулатори, които ще сложат завършек на терзанията със зареждането.
„ Навлизаме в бъдеще, в което устройствата нямат бутони и ключове, нито е належащо да бъдат следени цифрово посредством вашия смарт телефон. Всъщност това може да е нужна смяна, защото би било мъчно да учат нов потребителски интерфейс за всяко устройство, което се свързва с интернет на нещата “, разяснява Майкъл Бьорн, началник на проучването в Ericsson ConsumerLab.
Според него през днешния ден би трябвало знаем всички тънкости на устройствата, които използваме. „ В бъдеще устройствата ще ви познават. За да се трансформира това в действителност, устройствата би трябвало да могат да предават комплицирани данни за човешките взаимоотношения за облачна обработка и да реагират стремително, а това ускорява условията към мрежовата съгласуваност от ново потомство “, прибавя той.
Проучването на Ericsson ConsumerLab се провежда от 22 години, като анкетата през 2017 година е извършена измежду жителите на 10 значими града.
„ Представете си, че се връщате вкъщи след работа. С леко размахване на ръката включвате лампите. Високоговорителят стартира да извършва обичаната ви ария, само че в случай че не сте в въодушевление, просто го „ поглеждате неприятно “ и той „ млъква “. Правите си кафе, само че гримасата ви демонстрира, че то е доста горчиво, тъй че кафе роботът незабавно ви предлага захар или мляко “, изясняват създателите на отчета. Две от тези неща, които към момента липсват в тази мислена картина, към този момент са действителност. Едното е апарат с копчета и мъдро ръководство, а второто е смарт телефонът, в който са заредени приложенията за това отдалечено мъдро ръководство.
Все повече неща от всекидневието ни ще станат свързани към Интернет, само че това усложнява цялостното им ръководство. От друга страна, желанието за комфортен потребителски интерфейс за елементарни функционалности съществува от появяването на електронни джаджи. Всяко ново устройство с екран прибавя вариации на потребителския интерфейс, които нарастват с броя на приложенията, идващи с всеки апарат.
„ Днес би трябвало да познавате всички свои устройства. Утре всяко ваше устройство би трябвало да ви познава, освен това доста добре, допълват създателите. - Ако потребителите не престават да се сблъскват с непрестанно привикване и проучване на новите устройства при засилващият се ритъм на софтуерните промени, те мъчно ще бъдат уверени да ги купуват. “
При съществуването на 5G мрежи свързаността ще стане повсеместна. Това звучи просто, само че включва голямо софтуерно надграждане. Устройствата би трябвало да могат да предават комплицирани данни за човешките взаимоотношения, които да се обработват в облака, като реагират интуитивно в границите на милисекунди. Интернет на нещата (IoT) би трябвало да обезпечи оперативна съгласуемост сред всички устройства и да разрешава огромна подвижност. Достъпността на мрежата също би трябвало да се поддържа по нов метод, тъй че устройствата да не минават в „ офлайн “ режим и да губят човешките си качества.
Според тях, сме доста покрай повратната точка. Днешното потомство „ плоски “ потребителски интерфейси не употребява 3D резултати или усъвършенствания, които да създадат интерфейса по-интерактивен. Освен това потребителите не не знаят тъкмо къде да „ кликнат “. В резултат навигацията им в уеб страниците е с 22% по-бавна от опциите. Именно върху директното взаимоотношение сред хората и технологиите са фокусирани прогнозите за 2018 година в отчета на откривателите от Ericsson ConsumerLab.
Ето и 10-те трендове, разказани в детайли в отчета:
1. Вашето тяло е потребителският интерфейс: Повече от половината от актуалните консуматори на интелигентни гласови асистенти имат вяра, че ще използваме езика на тялото, интонациите и докосването, с цел да взаимодействаме с софтуерните устройства, като че ли те са хора. Двете трети считат, че това ще е реалност в границите на 3 години.
2. Допълнен слух: 63% от потребителите биха желали слушалки, които превеждат от всички езици в действително време. 52 % обаче биха поискали тези слушалки да блокират хъркането на роднината.
3. Вечните начинаещи: 30% споделят, че новите технологии ги затрудняват при поддържането на техните умения. Но също така те им оказват помощ бързо да станат специалисти. 46 % считат, че Интернет им разрешава да учат и да не помнят уменията си още по-бързо.
4. Социално „ радиоразпръскване “: Социалните медии към този момент имат много пресечни точки с обичайните телевизионни оператори. Но половината от потребителите считат, че изкуственият разсъдък би бил доста потребен при инспекцията на оповестените в обществените мрежи обстоятелства.
5. Интелигентни реклами: Рекламите могат да станат прекомерно умни, естествено в интерес на рекламодателя. Повече от половината консуматори на давена действителност (AR) и виртуална действителност (VR) считат, че рекламите ще станат толкоз реалистични, че в последна сметка ще заменят самите артикули.
6. Свръхестествено другарство: 50 % мислят, че към този момент няма да разграничават индивида от машината и евентуално машината ще ги уплаши. 40% ще се изплашен от смарт телефон, който реагира на настроението им.
7. Общество на свободното време: 32% от студентите и работещите не мислят, че се нуждаят от работа, с цел да имат логичен живот. 40% декларират, че биха желали робот, който да работи за тях и да им носи приходи, а те да се любуват на свободното време.
8. Вашата фотография съставлява " виртуална " стая: Представете си, че можете „ да влезете “ в фотография и да преживеете запаметяващо се събитие. Три четвърти от интервюираните считат, че единствено след 5 години ще употребяват виртуална действителност, с цел да се разхождат из фотосите в смарт телефона си.
9. Улиците във въздуха: Градските улици могат да бъдат „ задушени “ от трафика, само че небето „ към момента “ е свободно. 39% от потребителите считат, че градът им се нуждае от пътна мрежа за безпилотни и летящи транспортни средства. Но още толкоз се безпокоят, че дрон ще падне върху главата им.
10. „ Зареденото “ предстоящ е: Свързаният свят ще изисква мобилно зареждане. Повече от 80% считат, че единствено след 5 години ще имаме дълготрайни акумулатори, които ще сложат завършек на терзанията със зареждането.
„ Навлизаме в бъдеще, в което устройствата нямат бутони и ключове, нито е належащо да бъдат следени цифрово посредством вашия смарт телефон. Всъщност това може да е нужна смяна, защото би било мъчно да учат нов потребителски интерфейс за всяко устройство, което се свързва с интернет на нещата “, разяснява Майкъл Бьорн, началник на проучването в Ericsson ConsumerLab.
Според него през днешния ден би трябвало знаем всички тънкости на устройствата, които използваме. „ В бъдеще устройствата ще ви познават. За да се трансформира това в действителност, устройствата би трябвало да могат да предават комплицирани данни за човешките взаимоотношения за облачна обработка и да реагират стремително, а това ускорява условията към мрежовата съгласуваност от ново потомство “, прибавя той.
Проучването на Ericsson ConsumerLab се провежда от 22 години, като анкетата през 2017 година е извършена измежду жителите на 10 значими града.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ