Бенк ъф Инглънд подготвя кредиторите за отрицателни лихви
Централната банка на Англия предизвести кредиторите на Острова да стартират да се приготвят за отрицателни лихвени проценти, като в същото време посочи, че това обръщение не би трябвало да се приема като сигнал, че тази политика е неизбежна. Становището на британските централни банкери е, че множеството английски финансови институции не са подготвени да работят в такава среда, изключително във връзка с дребните артикули като ипотеки, чието обслужване е обвързано с промени на лихвите. И ще им трябват най-малко шест месеца, с цел да пренастроят системите си без да поемат непотребни опасности.
"Бенк ъф Инглънд " направи известието след формалното заседание на паричните си стратези на 4 февруари, на което те резервираха базовата рента на страната на досегашния рекордно невисок 0.1 %. С което намекнаха, че е допустимо да смъкват кредитните разноски и под нулата, обръщайки надолу с главата кредитния развой, при който депозантите ще заплащат, за съхранението на парите им, които длъжниците ще употребяват гратис. Английската централна банка изследва метода с негативните лихвени проценти от съвсем година като метод да извадят Острова от най-тежкия спад за последните три века. Пък и до момента тази политика не е тествана в Обединеното кралство, за разлика от сътрудниците в Европа и Япония.
Повечето кредитори декларират, че системите им за дребни банкови услуги не са построени, с цел да обслужват отрицателни лихвени проценти и ще са нужни обилни промени, в случай че се наложи да работят с тях.
Въпреки че централните банкери на Острова подчертаха дебело, че сходна радикална смяна на политиката може да не се случи, тази вероятност увеличи цената на английския паунд. Паричните пазари пък възприеха двусмислените послания като апел да премислят залозите си за лихвени намаления и към този момент вкарват в цените на контрактите лихвена редукция с 4 базови пункта до края на декември против 8 пункта преди решението.
Въпросът с посоката на лихвите е същинско главоболие за паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд ". Членовете му са разграничени по тематиката дали да изискат от банките да стартират да пренастройват активността си. Някои от тях считат, че националното стопанство не е в такава заплаха, че да постанова сходна фрапантна политика и се безпокоят, че това обръщение е подвеждащо.
Европейската централна банка бе първата измежду най-големите парични управляващи в света, свалила лихвените проценти под нулата. Това се случи през юни 2014-а - година откакто еврозоната излезе от W-образната криза след рецесията на държавния дълг на общността. Повод станаха опасенията, че прекомерно мощната валута потиска инфлацията. Оттогава депозитната рента продължава да пълзи надолу и сега е минус 0.5 %. Тя не е променяна по време на пандемията, частично поради опасенията, че загубите, които търпят банките от нея, ще подкопаят успеваемостта им.
Най-голям опит с негативната лихвена политика има Дания, която я приложи за първи път през 2012-а. В момента лихвата по депозитите там е минус 0.6 %. Швейцария е най-крайна с нейните минус 0.75%, които са в действие от средата на януари 2015-а. Японците живеят с минус 0.1% от февруари 2016-а.
"Бенк ъф Инглънд " осведоми, че в случай че реши да ореже лихвите под нулата, тя ще вкара лична лихвена система от пластове. И ЕЦБ и Националната банка на Швейцария работят с сходни схеми, които изключват част от депозитите на кредиторите от отрицателно лихвено облагане. То на процедура е ефикасен налог върху запасите им, който те се пробват все по-успешно да трансферират върху клиентите си.
"Бенк ъф Инглънд " направи известието след формалното заседание на паричните си стратези на 4 февруари, на което те резервираха базовата рента на страната на досегашния рекордно невисок 0.1 %. С което намекнаха, че е допустимо да смъкват кредитните разноски и под нулата, обръщайки надолу с главата кредитния развой, при който депозантите ще заплащат, за съхранението на парите им, които длъжниците ще употребяват гратис. Английската централна банка изследва метода с негативните лихвени проценти от съвсем година като метод да извадят Острова от най-тежкия спад за последните три века. Пък и до момента тази политика не е тествана в Обединеното кралство, за разлика от сътрудниците в Европа и Япония.
Повечето кредитори декларират, че системите им за дребни банкови услуги не са построени, с цел да обслужват отрицателни лихвени проценти и ще са нужни обилни промени, в случай че се наложи да работят с тях.
Въпреки че централните банкери на Острова подчертаха дебело, че сходна радикална смяна на политиката може да не се случи, тази вероятност увеличи цената на английския паунд. Паричните пазари пък възприеха двусмислените послания като апел да премислят залозите си за лихвени намаления и към този момент вкарват в цените на контрактите лихвена редукция с 4 базови пункта до края на декември против 8 пункта преди решението.
Въпросът с посоката на лихвите е същинско главоболие за паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд ". Членовете му са разграничени по тематиката дали да изискат от банките да стартират да пренастройват активността си. Някои от тях считат, че националното стопанство не е в такава заплаха, че да постанова сходна фрапантна политика и се безпокоят, че това обръщение е подвеждащо.
Европейската централна банка бе първата измежду най-големите парични управляващи в света, свалила лихвените проценти под нулата. Това се случи през юни 2014-а - година откакто еврозоната излезе от W-образната криза след рецесията на държавния дълг на общността. Повод станаха опасенията, че прекомерно мощната валута потиска инфлацията. Оттогава депозитната рента продължава да пълзи надолу и сега е минус 0.5 %. Тя не е променяна по време на пандемията, частично поради опасенията, че загубите, които търпят банките от нея, ще подкопаят успеваемостта им.
Най-голям опит с негативната лихвена политика има Дания, която я приложи за първи път през 2012-а. В момента лихвата по депозитите там е минус 0.6 %. Швейцария е най-крайна с нейните минус 0.75%, които са в действие от средата на януари 2015-а. Японците живеят с минус 0.1% от февруари 2016-а.
"Бенк ъф Инглънд " осведоми, че в случай че реши да ореже лихвите под нулата, тя ще вкара лична лихвена система от пластове. И ЕЦБ и Националната банка на Швейцария работят с сходни схеми, които изключват част от депозитите на кредиторите от отрицателно лихвено облагане. То на процедура е ефикасен налог върху запасите им, който те се пробват все по-успешно да трансферират върху клиентите си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ