Стоян Самунев: Всички отбори, в които съм играл, остават в сърцето ми
Центърът на Нефтохимик 2010 (Бургас) Стоян Самунев постави завършек на кариерата си след 25 години на терена. Волейболистът приключи пътя си в спорта с шампионската купа, а във витрината му има още редица оценки с бургаския отбор, както и с ЦСКА.
Днес Стоян има мотив за празнуване, като навършва 37 години. Рожденикът приказва пред BGvolleyball.com за волейбола, спомените, трофеите и още нещо... Какво по-точно - прочетете в идващите редове:
Приключи кариерата си след 25 години на терена. Каква е равносметката за тази " епоха " в живота ти?
25 незабравими години, изпълнени с доста наслади, с незабравими моменти. Както на наслада, по този начин и на отчаяние!
Шампион с Нефтохимик и някогашен национал приключи кариерата си
Какво е възприятието, откакто към този момент знаеш, че ще си надалеч от " дългия квадрат "?
Чувствам се добре, към момента неналичието му е неосезаема. Може би това ще се случи на един по-следващ стадий в обозримото бъдеще.
Дългообмисляно ли бе решението да спреш с волейбола?
Всеки един професионален играч обмисля това решение дълго време. Просто чака подобаващия миг това да се случи. За себе си персонално мога да кажа, че го взех решение при започване на тази спортна година.
Каза, че си мечтаел да завършиш пътя си във волейбола с шампионска купа и го реализира. Но има ли нещо, което ти липсва в професионален проект?
Да, по този начин е. Мисля, че всичко си е на мястото. Нещо, което не зависи от теб самия, не може да бъде регистрирано като липса!
Кой е най-яркият ти спомен от този четвърт век?
Това е първата незабравима извоювана шампионска купа с Нефтохимик. Незабравимият полуфинал на ЦЕВ с тима на ЦСКА, на който в действителност доста малко не ни доближи да играем край. Загубеният полуфинал на международното състезание в Техеран против Полша. Незабравимите прелестни моменти със съотборници. Така сладките тежко извоювани победи.
Има ли нещо " прикрито " зад успехите, което ние, публицистите, не знаем, както и почитателите?
Да, постоянно има и нещо прикрито, само че то ще си остане такова.
Играл си паралелно до разнообразни състезатели през годините. С какъв брой от тях съумя да създадеш другарства?
Мисля, че с болшинството от състезателите запазихме доста положителни връзки. С много волейболисти подкрепям контакти. Както по-големи от мен, по този начин и с по-млади състезатели. Волейболът е едно огромно семейство!
А какво научи за себе си за този интервал?
Да си твърдоглав е положително качество!
Кой тим за теб остава най-близо до сърцето ти?
Този въпрос е все едно да питате един родител: кое от децата си обичаш повече! (усмихва се) Всичките тимове остават в сърцето ми. Живял съм за тяхната идея, горял съм в игрището да пазя цветовете им!
Най-ценният трофей, който си вдигнал?
Не мога да кажа кой тъкмо е най-ценният, тъй като за всеки един от тях е „ платена” друга цена.
Урокът от треньор, който ще помниш постоянно?
Ако не даваш 110% от себе си, няма по какъв начин да побеждаваш. Винаги би трябвало да даваш всичко от себе си, даже и малко от горната страна!
Какво ще посъветваш младите волейболисти, който занапред стартират да градят себе си като състезатели?
Да се научат на почитание, както към себе си, по този начин и към другите състезатели. Защото волейболът не е самостоятелен спорт и би трябвало да разчиташ на хората до теб в игрището.
Ще се върнеш ли в спорта под някаква форма скоро?
Наистина не знам, дано първо да отмине тази гнусота. След това ще времето ще покаже!
Навършваш 37 години през днешния ден. Какво си пожелаваш за празника?
По принцип човек си пожелава това, което няма. Но аз ще си пожелая здраве и всички да заживеем в един по-добър свят! И да мога да ознаменувам още три пъти по толкоз!
Днес Стоян има мотив за празнуване, като навършва 37 години. Рожденикът приказва пред BGvolleyball.com за волейбола, спомените, трофеите и още нещо... Какво по-точно - прочетете в идващите редове:
Приключи кариерата си след 25 години на терена. Каква е равносметката за тази " епоха " в живота ти?
25 незабравими години, изпълнени с доста наслади, с незабравими моменти. Както на наслада, по този начин и на отчаяние!
Шампион с Нефтохимик и някогашен национал приключи кариерата си Какво е възприятието, откакто към този момент знаеш, че ще си надалеч от " дългия квадрат "?
Чувствам се добре, към момента неналичието му е неосезаема. Може би това ще се случи на един по-следващ стадий в обозримото бъдеще.
Дългообмисляно ли бе решението да спреш с волейбола?
Всеки един професионален играч обмисля това решение дълго време. Просто чака подобаващия миг това да се случи. За себе си персонално мога да кажа, че го взех решение при започване на тази спортна година.
Каза, че си мечтаел да завършиш пътя си във волейбола с шампионска купа и го реализира. Но има ли нещо, което ти липсва в професионален проект?
Да, по този начин е. Мисля, че всичко си е на мястото. Нещо, което не зависи от теб самия, не може да бъде регистрирано като липса!
Кой е най-яркият ти спомен от този четвърт век?
Това е първата незабравима извоювана шампионска купа с Нефтохимик. Незабравимият полуфинал на ЦЕВ с тима на ЦСКА, на който в действителност доста малко не ни доближи да играем край. Загубеният полуфинал на международното състезание в Техеран против Полша. Незабравимите прелестни моменти със съотборници. Така сладките тежко извоювани победи.
Има ли нещо " прикрито " зад успехите, което ние, публицистите, не знаем, както и почитателите?
Да, постоянно има и нещо прикрито, само че то ще си остане такова.
Играл си паралелно до разнообразни състезатели през годините. С какъв брой от тях съумя да създадеш другарства?
Мисля, че с болшинството от състезателите запазихме доста положителни връзки. С много волейболисти подкрепям контакти. Както по-големи от мен, по този начин и с по-млади състезатели. Волейболът е едно огромно семейство!
А какво научи за себе си за този интервал?
Да си твърдоглав е положително качество!
Кой тим за теб остава най-близо до сърцето ти?
Този въпрос е все едно да питате един родител: кое от децата си обичаш повече! (усмихва се) Всичките тимове остават в сърцето ми. Живял съм за тяхната идея, горял съм в игрището да пазя цветовете им!
Най-ценният трофей, който си вдигнал?
Не мога да кажа кой тъкмо е най-ценният, тъй като за всеки един от тях е „ платена” друга цена.
Урокът от треньор, който ще помниш постоянно?
Ако не даваш 110% от себе си, няма по какъв начин да побеждаваш. Винаги би трябвало да даваш всичко от себе си, даже и малко от горната страна!
Какво ще посъветваш младите волейболисти, който занапред стартират да градят себе си като състезатели?
Да се научат на почитание, както към себе си, по този начин и към другите състезатели. Защото волейболът не е самостоятелен спорт и би трябвало да разчиташ на хората до теб в игрището.
Ще се върнеш ли в спорта под някаква форма скоро?
Наистина не знам, дано първо да отмине тази гнусота. След това ще времето ще покаже!
Навършваш 37 години през днешния ден. Какво си пожелаваш за празника?
По принцип човек си пожелава това, което няма. Но аз ще си пожелая здраве и всички да заживеем в един по-добър свят! И да мога да ознаменувам още три пъти по толкоз!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ