Науката идва... в "Тракия"
Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) към този момент работи в постройка на Институтът по зеленчукови култури " Марица ", само че учените се надяват да се реалокират в чисто нов кампус през 2020 година
© Велко Ангелов Когато преди 14 години доцент доктор Милен Георгиев от Института по микробиология към Българската академия на науките (БАН) отпътува на първата си специализация в чужбина, апаратите в Германия му наподобяват като от галактически транспортен съд. Днес той, както и още няколко сътрудници от Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) са си сложили за цел идващото потомство български учени да не се усещат по този начин. За плана
PlantaSIST, както се назовава планът, е единственият български подобен в първия конкурс по инструмента " Тийминг " на рамковата стратегия " Хоризонт 2020 ", която цели да свърже научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Нещо повече – ЦРСББ е водещ сътрудник по плана, в който от немска страна сътрудници са университетът в Потсдам и институтът " Макс Планк " по молекулярна растителна физиология. От българска страна пък с изключение на Института по микробиология към Българска академия на науките в плана вземат участие още Институтът по зеленчукови култури " Марица " и Институтът по молекулярна биология и биотехнология.
" Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания. Защото би трябвало да стане ясно, че даже един уред да коства 2 млн. лева, той няма да създаде една стотинка самичък, в случай че не бъде захранен с хрумвания, които да бъдат тествани ", споделя доцент Георгиев в офиса си. Току-що е излязъл от среща на борда на ЦРСББ. На нея се координира кандидатстването за съфинансиране на новия кампус от страна на Министерството на образованието и науката (МОН). Това ще е последната стъпка, която да обезпечи 15 млн. евро за градежа му. Проектът на ЦРСББ към този момент е съумял да премине жестоката селекция на европейско равнище и се е преборил за финансиране от Европейската комисия измежду 170 научни консорциума от целия Европейски Съюз.
Възкръсващи растения и други биомагии
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Центърът, управителен от доцент доктор Цанко Гечев, ще има общо 10 отдела, осем от които – проучвателен. Те към този момент правят проучвания в области като стресова молекулярна физиология, растителна метабомолика, синтетична биология и биоинформатика.
Един от обектите на изследователския интерес да вземем за пример са необятният набор молекули с потребни за индивида дейности, които растенията синтезират. " Експертни оценки демонстрират, че познаваме единствено един % от капацитета на растенията за лекуване на разнообразни болести. В един от департаментите ни ще изследваме растенията с изключение на като източник на белтъци, въглехидрати и мазнини, по този начин и като източници на тази дребна порция вторични метаболити, които биха могли да имат позитивно деяние за човешкото здраве ", споделя доцент Георгиев. Той дава образец с постдокторант, която търси молекули за противопоставяне на затлъстяването. Освен това могат да бъдат изследвани сходни молекули, помагащи при лекуването на онкологични заболявания и сърдечно-съдови положения.
Но водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи ".
Водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи "
Фотограф: Велко Ангелов " Те имат един подобен механизъм, който ние се надяваме да разкрием - да оцеляват в рискови условия на околната среда ", споделя доцент Георгиев и прецизира, че не става дума за библейско съживяване. " Идеята е, че едно такова растение като Цветето на Орфей (Haberlea rhodopensis), или Родопски силивряк, покафенява напълно при неналичието на влага. То наподобява като изцяло изгубено растение, до момента в който не усети още веднъж съществуването на влага и тогава става още веднъж зелено и стартира да цъфти. За нас този механизъм е извънредно забавен, тъй като, в случай че разберем по какъв начин работи, можем да го прехвърлим в стопанско значими култури като доматите и пипера ", раказва ученият.
В среда на влошаващи се климатични условия и засушаване, придружени от увеличаващо се население, адаптирането на значими икономически култури към новите по-тежки условия е основно за предотвратяването на хранителни рецесии. Но с цел да се стигне до основаването на по-устойчиви сортове домати, би трябвало да се извърви доста дълъг път.
" Това, което знаем за механизма на съживяване, е, че нищо не знаем. Той не е толкоз обикновен, а и в науката ниско растящите плодове са към този момент обрани и човек би трябвало да се пресегне по-нагоре, в случай че желае да доближи до някакъв плод ", споделя доцент Георгиев. По думите му с плануваната за закупуване мощна инсталация в центъра ще могат да изследват механизма, по който тези растения регенерират след суша, ще опитат да го пренесат посредством ориентиран мутагенез и селекция на устойчивите типове. Този способ е общоприет за обработване на нови сортове и не включва генна трансформация, която е неразрешена в Европейски Съюз. " Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания " - доцент Милен Георгиев, Институт по микробиология към Българска академия на науките
Достойно възнаграждение и нов имидж
И тъй като в България познатите " възкръсващи " растения като Родопския силивряк са малко, учените към този момент са се заели да изследват и съпоставят механизмите на оцеляване на сходни растения от Африка, за което печелят още един план по " Хоризонт 2020 ", наименуван RESIST. По този план ЦРСББ притеглят южноафрикански биоинформатик откривател, който избират измежду 90 претенденти за позицията от България и целия свят. В института с изключение на европейски учени има и двама американски сътрудници – казус, като се има поради, че общоприетата посока на придвижване на фрагментите в биотехнологиите е от Европа към Съединени американски щати. И напълно не към " Тракия ".
" Ние се опитваме да обърнем наклонността наопаки, опитваме се и да задържим читавите хора в нашия център. Трудно е, тъй като нямаме традициите на западните институции, само че се опитваме да поддържаме европейски равнища на възнаграждение, в този момент ще създадем кампус, който да се съревновава с всеки западен подобен, а и Пловдив се разпознава като все по-привлекателно място за живеене и един от най-старите градове в Европа ", счита доцент Георгиев.
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра. Заради финансирането от Европейска комисия управлението на центъра може да си разреши да дава средноевропейски заплати, с което се отстранява един от препъникамъните пред развиването на сериозна развойна активност у нас. " При мен са идвали младежи, които са казвали, но чакайте в този момент, тези пари, които ще взимам при вас като докторант, ще взимам двойно като продавачка в магазин. Това е трагичното ", споделя доцент Георгиев. Според него в последните години по този въпрос има усъвършенстване с разпределението на съществени средства от страна на МОН по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " за финансирането на три центъра за върхови достижения. Но това не е само и задоволително изискване да се привлекат качаствени експерти.
" Финансирането сътвори един порив, а в този момент е задача на гилдията да привлекат младите мозъци. Преди години бе доста по-лесно, тъй като се работеше в затворена система, където има избран брой докторанти, които могат да бъдат привелчени. Но в този момент една трета, в случай че не и повече, отиват да учат на Запад и ние губим тези хора, а сътрудника в Мюнхен или Лондон да вземем за пример може да си избере от тях ", споделя доцент Георгиев. " Тази наклонност си зависи от научната колегия. Наша е задачата да разбираем на младежите какъв е смисълът от това да се занимават с просвета ", обобщава той.
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра.
Фотограф: Велко Ангелов Дългият път доникъде
Учените от ЦРСББ изминават дълъг път в последните близо пет години. Започва се с рядко срещаното у нас единодушие на учени от трите български партньорски организации, които основават напълно нова конструкция – центърът – която има собствен управнически ръб, управителен от доцент Гечев. Това прави взимането на решения доста по-лесно, в сравнение с в случай че те трябваше да бъдат правени със единодушието на обособените бордове на петте института. Следва правенето на сложен бизнес проект, който минава сполучливо през двата селекционни кръга на кандидатстване и печели 15 млн. евро от Европейска комисия.
Междувеременно екипът съумява да реновира постройка в Института по зеленчукови култури в покрайнините на Пловдив, където се обитава сега, и заработва интензивно по редица планове с европейско и частно финансиране. " Много постоянно ни питат за какво не избрахме София. Знаете, там е съсредоточена по-голяма част от научния и експертен капацитет. Но нашата концепция бе, че Пловдив е един поземлен център и има база от подобаващи университети ", споделя доцент Георгиев и прибавя, че както университетите, по този начин и локалната администрация посрещат доста добре концепцията за основаването на центъра на територията на града.
В края на 2018 година Общинският съвет даже отдава безплатно и с цялостно единодушие 24 декара в квартал " Тракия ", с цел да бъде построен новият кампус на по-комуникативно и комфортно за учените място. Как ще наподобява и по какъв начин ще работи
Самият кампус, за който ще се изразходят към 2/3 от получените средства, ще има съвременен, даже футуристичен дизайн и ще има административна постройка, конферентна зала с 300 места, крило за образование, където ще се упражняват идващото потомство растителни биотехнолози, както и научноизследователски компллекс, където ще се обитават лабораториите с изследователската инсталация. " Някои от апаратите, които считаме да закупим, нямат еквивалент в България и костват към 2 млн. лева ", споделя доцент Георгиев и прибавя: " Освен това сме планували две огромни оранжерии, с цел да можем да организираме опитите освен в инвитро условия, само че и в действителни. "
И до момента в който европейското финансиране и националното съфинансиране ще са задоволителни за построяването на кампуса и обезпечаването на работата на центъра в границите на идващите две и половина години, учените не разчитат единствено на него. Затова в утвърждения от Европейска комисия бизнес проект те залагат различен дирек на финансиране – със лични средства. Планирано е в границите на 10 години той да докара до приходи от 20 млн. евро от лична научна активност, било то посредством кандидатстването за нови научни планове или през колаборацията с бизнеса и трансфер на технологии. По план апаратурата в 20% от времето може да бъде натоварвана със сервизни разбори.
" Ние си изградихме една относително новаторска за българската среда тактика и вместо да чакаме бизнеса да пристигна при нас и да ни даде една торба с пари, отиваме непосредствено при биотехнологичните компании, фармацевтичния бранш, зеленчукопроизводството, представяме им върху какво работим, каква инсталация бихме купили в идващите шест месеца и какво планираме да вършим с нея, като по този начин намираме пресечните точки на ползите ни ", споделя доцент Георгиев. Центърът към този момент има контракти с над 10 компании, в това число огромните биотехнологични и фармацевтични компании в страната, както и с ирландска компания и работи по съответни планове с някои от тях. " За благополучие се оказа, че мантрата по какъв начин бизнесът няма интерес от взаимна работа с научните среди или не влага в нови артикули е неправилна. "
Идеята на ЦРСББ е откритията на учените да не бъдат просто оповестени, а да се патентоват и при интерес да се продават на частни компании. А за какво не и да се основават независими стартъпи, които да развият хрумвания, които огромни компании не могат да създадат сами. " В биотехнологиите има стъпка, при която нещо е потвърдено на лабораторно равнище, само че сред него и индустриализацията на артикул има едно мащабиране, от което биотехнологичните компании не се интересуват. Нашата концепция е, в случай че нещо има капацитет, да го развиваме през тези компании и тогава да го предлагаме като новаторски артикул или технология ", споделя доцент Георгиев.
© Велко Ангелов Когато преди 14 години доцент доктор Милен Георгиев от Института по микробиология към Българската академия на науките (БАН) отпътува на първата си специализация в чужбина, апаратите в Германия му наподобяват като от галактически транспортен съд. Днес той, както и още няколко сътрудници от Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) са си сложили за цел идващото потомство български учени да не се усещат по този начин. За плана
PlantaSIST, както се назовава планът, е единственият български подобен в първия конкурс по инструмента " Тийминг " на рамковата стратегия " Хоризонт 2020 ", която цели да свърже научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Нещо повече – ЦРСББ е водещ сътрудник по плана, в който от немска страна сътрудници са университетът в Потсдам и институтът " Макс Планк " по молекулярна растителна физиология. От българска страна пък с изключение на Института по микробиология към Българска академия на науките в плана вземат участие още Институтът по зеленчукови култури " Марица " и Институтът по молекулярна биология и биотехнология.
" Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания. Защото би трябвало да стане ясно, че даже един уред да коства 2 млн. лева, той няма да създаде една стотинка самичък, в случай че не бъде захранен с хрумвания, които да бъдат тествани ", споделя доцент Георгиев в офиса си. Току-що е излязъл от среща на борда на ЦРСББ. На нея се координира кандидатстването за съфинансиране на новия кампус от страна на Министерството на образованието и науката (МОН). Това ще е последната стъпка, която да обезпечи 15 млн. евро за градежа му. Проектът на ЦРСББ към този момент е съумял да премине жестоката селекция на европейско равнище и се е преборил за финансиране от Европейската комисия измежду 170 научни консорциума от целия Европейски Съюз.
Възкръсващи растения и други биомагии
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Центърът, управителен от доцент доктор Цанко Гечев, ще има общо 10 отдела, осем от които – проучвателен. Те към този момент правят проучвания в области като стресова молекулярна физиология, растителна метабомолика, синтетична биология и биоинформатика.
Един от обектите на изследователския интерес да вземем за пример са необятният набор молекули с потребни за индивида дейности, които растенията синтезират. " Експертни оценки демонстрират, че познаваме единствено един % от капацитета на растенията за лекуване на разнообразни болести. В един от департаментите ни ще изследваме растенията с изключение на като източник на белтъци, въглехидрати и мазнини, по този начин и като източници на тази дребна порция вторични метаболити, които биха могли да имат позитивно деяние за човешкото здраве ", споделя доцент Георгиев. Той дава образец с постдокторант, която търси молекули за противопоставяне на затлъстяването. Освен това могат да бъдат изследвани сходни молекули, помагащи при лекуването на онкологични заболявания и сърдечно-съдови положения.
Но водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи ".
Водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи "
Фотограф: Велко Ангелов " Те имат един подобен механизъм, който ние се надяваме да разкрием - да оцеляват в рискови условия на околната среда ", споделя доцент Георгиев и прецизира, че не става дума за библейско съживяване. " Идеята е, че едно такова растение като Цветето на Орфей (Haberlea rhodopensis), или Родопски силивряк, покафенява напълно при неналичието на влага. То наподобява като изцяло изгубено растение, до момента в който не усети още веднъж съществуването на влага и тогава става още веднъж зелено и стартира да цъфти. За нас този механизъм е извънредно забавен, тъй като, в случай че разберем по какъв начин работи, можем да го прехвърлим в стопанско значими култури като доматите и пипера ", раказва ученият.
В среда на влошаващи се климатични условия и засушаване, придружени от увеличаващо се население, адаптирането на значими икономически култури към новите по-тежки условия е основно за предотвратяването на хранителни рецесии. Но с цел да се стигне до основаването на по-устойчиви сортове домати, би трябвало да се извърви доста дълъг път.
" Това, което знаем за механизма на съживяване, е, че нищо не знаем. Той не е толкоз обикновен, а и в науката ниско растящите плодове са към този момент обрани и човек би трябвало да се пресегне по-нагоре, в случай че желае да доближи до някакъв плод ", споделя доцент Георгиев. По думите му с плануваната за закупуване мощна инсталация в центъра ще могат да изследват механизма, по който тези растения регенерират след суша, ще опитат да го пренесат посредством ориентиран мутагенез и селекция на устойчивите типове. Този способ е общоприет за обработване на нови сортове и не включва генна трансформация, която е неразрешена в Европейски Съюз. " Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания " - доцент Милен Георгиев, Институт по микробиология към Българска академия на науките
Достойно възнаграждение и нов имидж
И тъй като в България познатите " възкръсващи " растения като Родопския силивряк са малко, учените към този момент са се заели да изследват и съпоставят механизмите на оцеляване на сходни растения от Африка, за което печелят още един план по " Хоризонт 2020 ", наименуван RESIST. По този план ЦРСББ притеглят южноафрикански биоинформатик откривател, който избират измежду 90 претенденти за позицията от България и целия свят. В института с изключение на европейски учени има и двама американски сътрудници – казус, като се има поради, че общоприетата посока на придвижване на фрагментите в биотехнологиите е от Европа към Съединени американски щати. И напълно не към " Тракия ".
" Ние се опитваме да обърнем наклонността наопаки, опитваме се и да задържим читавите хора в нашия център. Трудно е, тъй като нямаме традициите на западните институции, само че се опитваме да поддържаме европейски равнища на възнаграждение, в този момент ще създадем кампус, който да се съревновава с всеки западен подобен, а и Пловдив се разпознава като все по-привлекателно място за живеене и един от най-старите градове в Европа ", счита доцент Георгиев.
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра. Заради финансирането от Европейска комисия управлението на центъра може да си разреши да дава средноевропейски заплати, с което се отстранява един от препъникамъните пред развиването на сериозна развойна активност у нас. " При мен са идвали младежи, които са казвали, но чакайте в този момент, тези пари, които ще взимам при вас като докторант, ще взимам двойно като продавачка в магазин. Това е трагичното ", споделя доцент Георгиев. Според него в последните години по този въпрос има усъвършенстване с разпределението на съществени средства от страна на МОН по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " за финансирането на три центъра за върхови достижения. Но това не е само и задоволително изискване да се привлекат качаствени експерти.
" Финансирането сътвори един порив, а в този момент е задача на гилдията да привлекат младите мозъци. Преди години бе доста по-лесно, тъй като се работеше в затворена система, където има избран брой докторанти, които могат да бъдат привелчени. Но в този момент една трета, в случай че не и повече, отиват да учат на Запад и ние губим тези хора, а сътрудника в Мюнхен или Лондон да вземем за пример може да си избере от тях ", споделя доцент Георгиев. " Тази наклонност си зависи от научната колегия. Наша е задачата да разбираем на младежите какъв е смисълът от това да се занимават с просвета ", обобщава той.
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра.
Фотограф: Велко Ангелов Дългият път доникъде
Учените от ЦРСББ изминават дълъг път в последните близо пет години. Започва се с рядко срещаното у нас единодушие на учени от трите български партньорски организации, които основават напълно нова конструкция – центърът – която има собствен управнически ръб, управителен от доцент Гечев. Това прави взимането на решения доста по-лесно, в сравнение с в случай че те трябваше да бъдат правени със единодушието на обособените бордове на петте института. Следва правенето на сложен бизнес проект, който минава сполучливо през двата селекционни кръга на кандидатстване и печели 15 млн. евро от Европейска комисия.
Междувеременно екипът съумява да реновира постройка в Института по зеленчукови култури в покрайнините на Пловдив, където се обитава сега, и заработва интензивно по редица планове с европейско и частно финансиране. " Много постоянно ни питат за какво не избрахме София. Знаете, там е съсредоточена по-голяма част от научния и експертен капацитет. Но нашата концепция бе, че Пловдив е един поземлен център и има база от подобаващи университети ", споделя доцент Георгиев и прибавя, че както университетите, по този начин и локалната администрация посрещат доста добре концепцията за основаването на центъра на територията на града.
В края на 2018 година Общинският съвет даже отдава безплатно и с цялостно единодушие 24 декара в квартал " Тракия ", с цел да бъде построен новият кампус на по-комуникативно и комфортно за учените място. Как ще наподобява и по какъв начин ще работи
Самият кампус, за който ще се изразходят към 2/3 от получените средства, ще има съвременен, даже футуристичен дизайн и ще има административна постройка, конферентна зала с 300 места, крило за образование, където ще се упражняват идващото потомство растителни биотехнолози, както и научноизследователски компллекс, където ще се обитават лабораториите с изследователската инсталация. " Някои от апаратите, които считаме да закупим, нямат еквивалент в България и костват към 2 млн. лева ", споделя доцент Георгиев и прибавя: " Освен това сме планували две огромни оранжерии, с цел да можем да организираме опитите освен в инвитро условия, само че и в действителни. "
И до момента в който европейското финансиране и националното съфинансиране ще са задоволителни за построяването на кампуса и обезпечаването на работата на центъра в границите на идващите две и половина години, учените не разчитат единствено на него. Затова в утвърждения от Европейска комисия бизнес проект те залагат различен дирек на финансиране – със лични средства. Планирано е в границите на 10 години той да докара до приходи от 20 млн. евро от лична научна активност, било то посредством кандидатстването за нови научни планове или през колаборацията с бизнеса и трансфер на технологии. По план апаратурата в 20% от времето може да бъде натоварвана със сервизни разбори.
" Ние си изградихме една относително новаторска за българската среда тактика и вместо да чакаме бизнеса да пристигна при нас и да ни даде една торба с пари, отиваме непосредствено при биотехнологичните компании, фармацевтичния бранш, зеленчукопроизводството, представяме им върху какво работим, каква инсталация бихме купили в идващите шест месеца и какво планираме да вършим с нея, като по този начин намираме пресечните точки на ползите ни ", споделя доцент Георгиев. Центърът към този момент има контракти с над 10 компании, в това число огромните биотехнологични и фармацевтични компании в страната, както и с ирландска компания и работи по съответни планове с някои от тях. " За благополучие се оказа, че мантрата по какъв начин бизнесът няма интерес от взаимна работа с научните среди или не влага в нови артикули е неправилна. "
Идеята на ЦРСББ е откритията на учените да не бъдат просто оповестени, а да се патентоват и при интерес да се продават на частни компании. А за какво не и да се основават независими стартъпи, които да развият хрумвания, които огромни компании не могат да създадат сами. " В биотехнологиите има стъпка, при която нещо е потвърдено на лабораторно равнище, само че сред него и индустриализацията на артикул има едно мащабиране, от което биотехнологичните компании не се интересуват. Нашата концепция е, в случай че нещо има капацитет, да го развиваме през тези компании и тогава да го предлагаме като новаторски артикул или технология ", споделя доцент Георгиев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ