Целувката е това, по което избираме партньора си, ласката е

Целувката е това, по което избираме колегата си, ласката е знак за грижа, а милувката за висша форма на обединение сред тялото и душата. Учените откриха, че по време на целувка използваме 146 мускула и обменяме до 80 млн бактерии. А през целия си живот отделяме 20 000 минути или към 2 цялостни седмици в целуване.

Но дали на всички места по света е по този начин?

Културният смисъл на целувката не е еднопосочен. Американският институт по антропология направи проучване за традициите на ласките по света. Според заключението, единствено половината свят приема целувката за сантиментален акт. За другите това е недопустимо деяние, неучтивост, сравнявана с принуждение.

В проучването са следени 168 култури, като единствено в 77 от тях или 46 % целувката е допустим акт на обич. Но в 91 страни по света не е по този начин, което демонстрира сантименталното и полово многообразие на света.

Може да се направи невидима линия от Близкия Изток на Изток, където целувката стопира своя натурален път. Тоест, за обществата в Близкия Изток целувката е допустима, само че в Монголия, Китай, Корея, Япония, тя става деликатна тематика. И въпреки да има мощно културно въздействие от филми, музикални клипове, картини, изкуство, невидимите разграничителни линии за целувката остават трайни. На Изток, да вземем за пример, целувката по челото е мощен акт на обич. Но целувката по ръката е считано за доста нехигиенично. Търкането на носовете на Изток също е считано за съкровен акт.

Всъщност по-лесно може да се наблюдава целувката при животните. Шимпанзетата и маймуните бонобо се целуват по устните. Бонобо даже употребяват език. Но сходни жестове за тях са метод да се помирят, а не форма на любовна игра, оповестява BBC News. А целувката може да се наблюдава при птиците, които сервират храната на дребните си непосредствено в устата.

Чарлз Дарвин написа за целувката в книгата си от 1872 година В „ Изразяване на страстите при индивида и животните “ ученият приказва за „ държания, сходни на целувки “, в това число търкане на носове и потупване по ръце, което съгласно него може да е примитивната целувка.

Дарвин счита, че тези жестове демонстрират инстинктивно предпочитание за наслаждение от непосредствен контакт с обичан човек и че целувката и нейните разновидности са универсални. Но действието от целувка устни в устни до различен тип ласка, има разлика.

В цяла Европа целувката по бузата е постоянно срещан привет, а целувката по устните е сантиментален жест. В Индия, Бангладеш и Тайланд това е огромна фамилиарност, която не се практикува на обществени места, а някои общества въобще не считат целувката за сантиментална.

В тихоокеанските общества, целувката съставлява превозване на отворени усти една върху друга, само че без действителен контакт, написа news.com.au. Не че тези култури не са полови, а целувката не се преглежда като полово изражение. Там помирисването на лицето на сътрудник е силносексуален акт, както са правели животните преди да се одобрят за следващи дейности.

Пигмеите Ака приказват за своята „ нощна работа “. Това е думата за полов контакт. Признават, че е прелестно, само че главната цел е да се зачене дете. Там, където на Запад може да се похвалим с качество на любовната игра или дълготрайност на акта, пигмеите се концентрират върху това какъв брой пъти за една нощ са „ работили “, с цел да заченат крепко дете.

Така че, макар че целувката в действителност може да е еволюционна, тя не наподобява да е междукултурна и еднопосочна за всички хора по света.