Виктор Димчев: В историята, подобен род неумели диктатори като Петков, при първите грешки са били изгонвани с камъни. Подозирам, че в България ще се случи същото
" Целта на премиера е е преодоляване на страната и превръщането ѝ в корпоративно ръководена конструкция за " свои хора ". Не си припомням толкоз нападателно и дълготрайно политици от изпълнителната власт да са желали да кадруват в правосъдната власт, и по толкоз заплашителен метод, по който сега това вършат Кирил Петков и Христо Иванов посредством аватара си, назначен за министър на правораздаването. Има догатки, че Петков ще бъде изчакан да приключи аферата с Македония - работа, която никой различен не желае да свърши, след това ще го " изгорят " и ще забележим края на това държавно управление. Даже и президентът не е удовлетворен от своя " прислужник ", който с изключение на прислужник, желае да бъде и шеф ".
свързани новини208646на 08.02.2022
Това съобщи в пространно изявление за уеб страницата " Новетика " известният фотограф, ефирен продуцент, основател на два телевизионни канала и проницателен наблюдаващ и анализатор на публичния и политически живот Виктор Димчев.
Публикуваме негивия разбор и роман за прехода, за пътя, който извървя България и по който новите ръководещи ни водят, с къси съкращения.
За задачата на премиера и кой е верният път
" Целта на премиера е е преодоляване на страната и превръщането ѝ в корпоративно ръководена конструкция, в която по-важните длъжности се заемат от " свои ", доверени хора, от близкия, другарски кръг на самия министър председател. Навремето се страхувахме, че " Мултигруп " може да завладее страната, а сега един сходен консорциум - несъмнено, много по-малък и финансово слаб, с неразбираеми хора, стоящи зад него и с неразбираеми крайни цели - безусловно овладяват страната посредством родова и корпоративна връзка между тях.
Начинът, по който Кирил Петков построява сегашната страна, в действителност не наподобява на това, което сме виждали до момента. Всички политически партии от 1989 година насам постоянно са търсили експертиза в поддръжка на своите политики. Докато Кирил Петков залага на персони, на които има вяра, и ги назначава на основни места в държавния уред, с цел да извършат смяната. В този смисъл, това, което Петков предлага, наподобява доста повече на властническо ръководство, в сравнение с сме привикнали да виждаме досега.
Това е връщане към някакъв ремонтиран социализъм, сходен на този, който Андрей Луканов се опита да построи при започване на 90-те години на 20-и век. При него, корпоративните и търговски ползи – главно транспорт на енергийни запаси, крупни публични поръчки, финанси и апетитни държавни компании като тези от военно-промишления комплекс – бяха ръководени като частни компании от близки хора, и това поддържаше режима здрав и постоянен.
В началото на 90-те години, този режим не съумя да просъществува, поради серия от стачки, които най-после прераснаха в съвсем всенародно въстание през 1997 година Но този режим съумя да се окопае по този начин, че да построи тези свои стопански запаси, които сега виждаме зад плана на Кирил Петков – който в действителност като че ли се пробва да продължи делото на Андрей Луканов.
За поръчката на Петков, че настава краят на политическите назначения:
Казвайки това, Петков направи тъкмо противоположното – ненапълно и заставен от събитието, че страната се ръководи от четири обединения, в които влизат към 30 политически партии. Всяка от тези партии има собствен уред и търси метод този уред да взе участие в ръководството. По този метод се получава опция доста повече непрофесионалисти да влязат в ръководството на страната.
Виждаме това всеобщо в министерствата и на основни длъжности, на които се правят назначения през последните няколко месеца. На тях се назначават главно партийни хора, родственици, хора с евентуални или действителни любовни връзки, и даже цели фамилии ръководят публичните запаси.
Това по никакъв начин не наподобява на поръчката, която Кирил Петков даде. Оказва се, че нито един от назначените досега не може да показа някаква блестяща биография или реализирани триумфи, както бяхме привикнали да виждаме до момента. Появяват се хора с опит, който е извънредно дребен, а те поемат извънредно основни звена. Например новият началник на КЕВР е човек, който има някаква корпоративна история и евентуално положително професионално име, само че в никакъв случай не се е занимавал с сходна по мащаб активност, каквато съставляват електрическите и водните запаси на страната ни.
Това се вижда в съвсем всяко едно корпоративно предопределение, осъществено от Кирил Петков. А и освен от него: същото е в неговите присъдружни обединения, партии и придвижвания. Този непрофесионализъм се вижда доста ясно и в Народното събрание (НС), което към този момент втори месец е в цялостна неспособност да стартира каквато и да било законодателна смяна. Вместо това се занимава с дребни въпроси, свързани с кадруването на избрани институции или с разпределението на избрани порции от страната, които да попаднат в верните ръце.
Такова нещо видяхме даже тази седмица: през нощта беше гласувана една от най-важните държавни структури – Българска банка за развиване (ББР) – да премине на ръководство към Даниел Лорер – един от хората в близкия другарски кръг на Кирил Петков; както и неговата брачна половинка.
За отношението на съдружните колегата към метода на Петков:
Определени детайли от Българска социалистическа партия се пробват да вървят в рамката, сложена от партията през годините. Може би по тази причина виждаме ужасно опълчване сред няколко крила на Българска социалистическа партия и безусловно разпадане на партията. По време на дългото протестно придвижване, тази партия и нейните съдружни сътрудници реализираха огромно разединение и мнозина от известните имена в Българска социалистическа партия, в това число водачи, я напуснаха – да вземем за пример някогашният ръководител Михаил Миков. Виждам тяхното овакантяване като опит да не вземат участие в това, което се приготвя и случва сега.
По сходство на " Продължаваме промяната " (ПП), " Да, България " (ДБ) е една съвсем корпоративна партия, зародила и съществуваща посредством хора с общи ползи, зад които стоят избрани донори. Политическа партия всъщност потегли точно от Демократична България. Кирил Петков и Лена Бориславова бяха учредители на Демократична България. Петков даже беше значим член на Изпълнителния съвет на Демократична България.
За великодушната държавна помощ за " свои " хора
Неслучайно един от сюжетите, изтъквани от опозицията напоследък, е абсурдът със златните паспорти, за част от които се подозира, че са давани на шпиони или чиновници на други страни, които имат избрани бизнес ползи.
Такива относително елементарно могат да бъдат засечени по метода, по който Кирил Петков трансформира държавни документи. Например в Плана за възобновяване (който сега чакаме Европейски Съюз да утвърди или върне за още корекции) финансирането на значим систематичен план като софийското метро беше сменено с имагинерен цех за произвеждане на акумулатори на стойност няколкостотин милиона лв.. Това се прави в нечий интерес. Нали се сещате, че тези акумулатори ще бъдат купени отнякъде и е относително елементарно да се сетим от кое място.
Подобни връзки се откриват в доста от шумно показаните инициативи на държавното управление, като да вземем за пример капиталови планове за изграждане на фабрики (например в Ловеч) или пък в линията на частната българска компания, която стартира полети към Скопие. Знаем, че сходни планове с великодушна държавна помощ се вършат за " свои " хора. Мисля, че още тази година ще разберем кои са те.
За апелите на правосъдния министър за унищожаване на основния прокурор и на премиера за арести
Води се битка вътре в институциите и сред институциите, и по едно и също време с това тече непрекъснат опит за обединение на управляващите. Лично аз не си припомням толкоз нападателно и дълготрайно политици от изпълнителната власт да са желали да кадруват в правосъдната власт, и по толкоз заплашителен метод, по който сега това вършат Кирил Петков и Христо Иванов, посредством аватара си, назначен за министър на правораздаването.
Подобно нещо не може да е продуктивно за демокрацията и ще докара единствено до проблеми, защото правосъдната власт също има запаси, с които да се пази. Тя разполага с мощен инструментариум да въздейства на политиците, даже да стартират да гласоподават в Народно събрание страховити неща като промени в Конституцията - които да създадат изкривяването невероятно за промяна след време.
Струва ми се, че България към момента има сили, да противостои на подобен сюжет. Но също чакам в околните месеци войната сред институциите да се трансформира от открита и очевидна (каквато е в момента) до такава с доста жертви и с действителни проблеми.
Това отчасти се вижда и в всекидневието на българите, които все по-често са принудени да се сещат за битовите закононарушения, които като че ли бяха позабравени. В момента страната е всеобщо залята от вълна от принуждение, в която по-дребни или едри гангстери тормозят хората и ни връщат в едно забравено време на неустановеност и безпокойствие.
Завръщат ли се мутрите от 90-те?
Мутрите не са си отишли. Местните феодали са богати, получават дотации по аграрни стратегии на Европейски Съюз, имат земя и безусловно част от локалните селяни като феод.
Това съставлява извънредно огромен проблем, изключително тук-там, където популацията понижава, а това е съвсем в цялата страна. Там се настаняват такива локални лордове, изкупуват земята, преобладават над живущите и вършат нещо като неомутризъм – събитие, което като че ли бяхме не запомнили и ни се струваше част от предишното.
Ето по какъв начин за извънредно малко време – една политическа неустойчивост в страната – взе подобен превес, че новините гърмят за серии закононарушения, убийства и апапи, които тормозят хората.
За избора на младите, репресията към ГЕРБ и медийния комфорт на Петков
Намираме се в края на едно дълго ръководство на партията ГЕРБ. При по-възрастните леви гласоподаватели, недоволството към ГЕРБ пристигна по линията ляво-дясно и наши-ваши. " Нашите " са Българска социалистическа партия, положителни хора, а " вашите " са Съюз на демократичните сили и хора като Филип Димитров, Бойко Борисов, все неприятни.
При младите – огромна част от тези гласоподаватели са живели целия си умишлен живот в политическата система на Бойко Борисов и ГЕРБ, и за тях това е един тип комунизъм. Нормално е тези хора да търсят някакво друго посланичество и да си кажат: " може да е по-добре ". И като виждат в какво положение е страната ни – всички виждаме, че то не е положително и даже има опция страната да се разпадне - си споделят, за какво пък да не създадем една смяна? И по този начин се оформя този яд към Борисов.
Само че Борисов, както доста хора знаят, се опита да усили заплатите на цели значими браншове в обществото – като лекари и учители. Също се опита да даде на частната самодейност повече независимост, заради което тези групи го поддържат и това са тези над 20%, които не престават да гласоподават за ГЕРБ към този момент на три следващи избори. И в случай че не беше приложена такава принуда към партията на Борисов, ГЕРБ като нищо щеше да има и първи резултат.
Второ, планът на Кирил Петков беше извънредно шумно обявен от медиите. Лично аз не си припомням нов политик в България да се е появявал с толкоз гръмка медийна акция, в която от време на време наблюдавахме Асен Василев и Кирил Петков в национални медии по 3-4 пъти на ден, в продължение на месеци.
Това неизбежно оказва въздействие върху политиката. И както виждаме, главната част от хората, които гласоподаваха и поддържаха Политическа партия, са такива, които до през вчерашния ден са дали своят вот за някоя от другите така наречен до неотдавна опозиционни партии, а в този момент ръководещи. Иначе казано, може да определим Политическа партия като план на най-хитроумните измежду тези честни братя и сестри, които желаеха да ръководят България. И които в този момент на процедура я ръководят.
Политическа партия се оказа едно от многочислените дребни ядра, по сходство на Отровното трио, Демократична България, ДСБ и Градската организация на Българска социалистическа партия отпред с Кирил Добрев. Само, че ръководено от Петков и Василев, Политическа партия съумя да изпъкне над останалите ядра и да събере сериозно количество от техните гласове. С изключение на Има Такъв Народ – която беше " изсмукана " като електорат – от други партии нямаше гласове в огромно количество, които да са пристигнали към Политическа партия. ГЕРБ, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация не изгубиха сериозен брой гласове в употребява на Политическа партия.
Какво може да прелее чашата на националното самообладание?
В историята, сходен жанр неумели диктатори като Петков, при първите едно или две залитания или неточности, са били изгонени с камъни. Подозирам, че в България ще се случи нещо такова.
Такъв гаф може да пристигна или по линия на някаква външнополитическа неточност (каквито прави военният министър ген. Стефан Янев, пробвайки се да отдалечи България от естествените ѝ съдружници в НАТО посредством декларирането на някаква имагинерна независимост) или с вътрешна рецесия, която просто да му " изяде главата ". Такава понастоящем може да възникне от декларацията на чиновници на Българска академия на науките, че са подготвени да стачкуват и даже да смъкват държавното управление.
Очаквам тези трендове на неодобрение да стартират да се ускоряват напролет, след приключване на 100-те дни на държавното управление, и в един миг да изпъкне група, която да каже: " дотегна ни от Кирил Петков, дайте да го махаме ". Впрочем, другата седмица има проведен митинг против Кирил Петков, и това ще е първият митинг против новото държавно управление и самобитен лакмус на това, което следва. Организира се от група жители без политическа ангажираност, само че по-скоро припознаващи се в идеите на патриотизма и с десни убеждения.
Ще коства ли мандата на държавното управление въпросът с Македония?
Възможно е. Има догатки, че ще изчакат Кирил Петков да приключи аферата с Македония (която не е комфортна на нито един български политик), и след това ще го " изгорят ", откакто е приключил работата, която никой различен не желае да свърши. А точно: да пусне Македония в Европейски Съюз, без тя да подсигурява, че ще почита българската история, традиция, корени и памет на своя територия. И в случай че това е по този начин, ще забележим края на това държавно управление още в границите на идващите няколко месеца.
Напрежението Радев - Петков: действително и спектакъл?
Мисля, че е напълно действително, защото е директно разследване от протичащото се през последните няколко седмици образуване на новата обществена партия (а даже може би и две, които ще се явят на избори поотделно или в коалиция).
Това евентуално има директна връзка с обстоятелството, че президентът стартира да " настава " Петков. Той пък от своя страна се пробва да споделя, че те са положителни другарчета и няма да се карат. И по подобен метод се стреми да резервира позицията си. Това са първите ясни индикации по какъв начин ще наподобява политиката на новата обществена партия, която президентът явно построява – със своя благословия и свои хора.
Със сигурност стартирането на Петков в общественото пространство се е случило с присъединяване на Радев. В един миг обаче, вземайки властта, Петков като че ли съумя да се еманципира от Радев, спря да го слуша и стартира да си прави собствен дневен ред. Това доста ясно пролича с негласното сключване на съглашение с Херо Мустафа за поддръжка на държавното управление. Това Радев мъчно може да разреши и преглътне просто по този начин. Тъй като съществена част от неговия електорат изрично не утвърждават сходно наличие на американския дипломат във всяко министерство и на всяка по-важна среща. Дори имаше концепция Мустафа да бъде поканена в Народното събрание, където да бъде изслушана - нещо нечувано и невиждано в историята на България!
Та в тази връзка не е необикновено, че президентът не е удовлетворен от своя " прислужник ", който с изключение на прислужник, желае да бъде и шеф. Началник, който самичък да взема решение съдбините на страната, вместо президента.
Дори двамата да имат еднакъв дневен ред, никой от тях няма да разреши да не е на върха на хранителната верига в ролята на див звяр. Съответно противостоенето - кой ще води българския народ и кой ще е бащата и създателят на смяната - непроменяемо съществува. Така двамата в никакъв случай няма да застанат ръка за ръка и гордо да кажат: " Ето, ние дружно оправихме България ".
Това е в действителност наша национална линия – съвсем не се сещам случай, в който българите да са създали нещо с повече от един лидер. Като изключим четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
До какъв брой подвластна на Съединени американски щати е българската политика и по какъв начин България да резервира своя суверенитет?
Влиянието на американското държавно управление у нас е извънредно мощно, което пък е терзание за европейската същина на България. Но точно поради обстоятелството, че Херо Мустафа работи безусловно като наставник на държавното управление, съперниците на Америка – Китай и Русия – също стартират да вземат участие в тази игра, за да не изгубят своите позиции.
Сега виждаме това да се случва в Украйна, а по-рано във Виетнам, Корея и другаде. Това е класическият път за разрушаването на една страна: огромните стартират да имат ползи в страната, като усилват своето въздействие, за сметка на локалните водачи и районни обединения. И това води до дестабилизация.
Спасително за България ще бъде наличието ѝ в европейския план. Той подсигурява дълги години вливане на милиарди свежи пари в стопанската система и безусловно преобрази страната за по-малко от 15 години, откогато е в европейското семейство. Построиха са доста инфраструктурни обекти, преобрази се образът на редица български градове, построиха се съвременни предприятия и като че ли България влезе в този коловоз на развитите европейски страни. Като се чака следващата година да приемем еврото, да влезем в Шенген и да станем пълновръстен член на клуба на съумелите европейски страни.
А в случай че успеем да притеглим в тази група да се включат и прилежащите страни Македония, Албания и Сърбия, а за какво не и Турция, тогава може да придобием известна сигурност за своето бъдеще. Дотогава ще сме в плаващите пясъци на злободневната политика и на следващия избавител, който се появява от нищото с големи обещания, с цел да изчезне след година или пет от политическата сцена, и в никакъв случай повече да не чуем за него.
Подозирам, че сега се прави опит европейският курс на България да бъде променен. Което ще донесе съответните доходи на страните, които имат изгода от това.
свързани новини208646на 08.02.2022
Това съобщи в пространно изявление за уеб страницата " Новетика " известният фотограф, ефирен продуцент, основател на два телевизионни канала и проницателен наблюдаващ и анализатор на публичния и политически живот Виктор Димчев.
Публикуваме негивия разбор и роман за прехода, за пътя, който извървя България и по който новите ръководещи ни водят, с къси съкращения.
За задачата на премиера и кой е верният път
" Целта на премиера е е преодоляване на страната и превръщането ѝ в корпоративно ръководена конструкция, в която по-важните длъжности се заемат от " свои ", доверени хора, от близкия, другарски кръг на самия министър председател. Навремето се страхувахме, че " Мултигруп " може да завладее страната, а сега един сходен консорциум - несъмнено, много по-малък и финансово слаб, с неразбираеми хора, стоящи зад него и с неразбираеми крайни цели - безусловно овладяват страната посредством родова и корпоративна връзка между тях.
Начинът, по който Кирил Петков построява сегашната страна, в действителност не наподобява на това, което сме виждали до момента. Всички политически партии от 1989 година насам постоянно са търсили експертиза в поддръжка на своите политики. Докато Кирил Петков залага на персони, на които има вяра, и ги назначава на основни места в държавния уред, с цел да извършат смяната. В този смисъл, това, което Петков предлага, наподобява доста повече на властническо ръководство, в сравнение с сме привикнали да виждаме досега.
Това е връщане към някакъв ремонтиран социализъм, сходен на този, който Андрей Луканов се опита да построи при започване на 90-те години на 20-и век. При него, корпоративните и търговски ползи – главно транспорт на енергийни запаси, крупни публични поръчки, финанси и апетитни държавни компании като тези от военно-промишления комплекс – бяха ръководени като частни компании от близки хора, и това поддържаше режима здрав и постоянен.
В началото на 90-те години, този режим не съумя да просъществува, поради серия от стачки, които най-после прераснаха в съвсем всенародно въстание през 1997 година Но този режим съумя да се окопае по този начин, че да построи тези свои стопански запаси, които сега виждаме зад плана на Кирил Петков – който в действителност като че ли се пробва да продължи делото на Андрей Луканов.
За поръчката на Петков, че настава краят на политическите назначения:
Казвайки това, Петков направи тъкмо противоположното – ненапълно и заставен от събитието, че страната се ръководи от четири обединения, в които влизат към 30 политически партии. Всяка от тези партии има собствен уред и търси метод този уред да взе участие в ръководството. По този метод се получава опция доста повече непрофесионалисти да влязат в ръководството на страната.
Виждаме това всеобщо в министерствата и на основни длъжности, на които се правят назначения през последните няколко месеца. На тях се назначават главно партийни хора, родственици, хора с евентуални или действителни любовни връзки, и даже цели фамилии ръководят публичните запаси.
Това по никакъв начин не наподобява на поръчката, която Кирил Петков даде. Оказва се, че нито един от назначените досега не може да показа някаква блестяща биография или реализирани триумфи, както бяхме привикнали да виждаме до момента. Появяват се хора с опит, който е извънредно дребен, а те поемат извънредно основни звена. Например новият началник на КЕВР е човек, който има някаква корпоративна история и евентуално положително професионално име, само че в никакъв случай не се е занимавал с сходна по мащаб активност, каквато съставляват електрическите и водните запаси на страната ни.
Това се вижда в съвсем всяко едно корпоративно предопределение, осъществено от Кирил Петков. А и освен от него: същото е в неговите присъдружни обединения, партии и придвижвания. Този непрофесионализъм се вижда доста ясно и в Народното събрание (НС), което към този момент втори месец е в цялостна неспособност да стартира каквато и да било законодателна смяна. Вместо това се занимава с дребни въпроси, свързани с кадруването на избрани институции или с разпределението на избрани порции от страната, които да попаднат в верните ръце.
Такова нещо видяхме даже тази седмица: през нощта беше гласувана една от най-важните държавни структури – Българска банка за развиване (ББР) – да премине на ръководство към Даниел Лорер – един от хората в близкия другарски кръг на Кирил Петков; както и неговата брачна половинка.
За отношението на съдружните колегата към метода на Петков:
Определени детайли от Българска социалистическа партия се пробват да вървят в рамката, сложена от партията през годините. Може би по тази причина виждаме ужасно опълчване сред няколко крила на Българска социалистическа партия и безусловно разпадане на партията. По време на дългото протестно придвижване, тази партия и нейните съдружни сътрудници реализираха огромно разединение и мнозина от известните имена в Българска социалистическа партия, в това число водачи, я напуснаха – да вземем за пример някогашният ръководител Михаил Миков. Виждам тяхното овакантяване като опит да не вземат участие в това, което се приготвя и случва сега.
По сходство на " Продължаваме промяната " (ПП), " Да, България " (ДБ) е една съвсем корпоративна партия, зародила и съществуваща посредством хора с общи ползи, зад които стоят избрани донори. Политическа партия всъщност потегли точно от Демократична България. Кирил Петков и Лена Бориславова бяха учредители на Демократична България. Петков даже беше значим член на Изпълнителния съвет на Демократична България.
За великодушната държавна помощ за " свои " хора
Неслучайно един от сюжетите, изтъквани от опозицията напоследък, е абсурдът със златните паспорти, за част от които се подозира, че са давани на шпиони или чиновници на други страни, които имат избрани бизнес ползи.
Такива относително елементарно могат да бъдат засечени по метода, по който Кирил Петков трансформира държавни документи. Например в Плана за възобновяване (който сега чакаме Европейски Съюз да утвърди или върне за още корекции) финансирането на значим систематичен план като софийското метро беше сменено с имагинерен цех за произвеждане на акумулатори на стойност няколкостотин милиона лв.. Това се прави в нечий интерес. Нали се сещате, че тези акумулатори ще бъдат купени отнякъде и е относително елементарно да се сетим от кое място.
Подобни връзки се откриват в доста от шумно показаните инициативи на държавното управление, като да вземем за пример капиталови планове за изграждане на фабрики (например в Ловеч) или пък в линията на частната българска компания, която стартира полети към Скопие. Знаем, че сходни планове с великодушна държавна помощ се вършат за " свои " хора. Мисля, че още тази година ще разберем кои са те.
За апелите на правосъдния министър за унищожаване на основния прокурор и на премиера за арести
Води се битка вътре в институциите и сред институциите, и по едно и също време с това тече непрекъснат опит за обединение на управляващите. Лично аз не си припомням толкоз нападателно и дълготрайно политици от изпълнителната власт да са желали да кадруват в правосъдната власт, и по толкоз заплашителен метод, по който сега това вършат Кирил Петков и Христо Иванов, посредством аватара си, назначен за министър на правораздаването.
Подобно нещо не може да е продуктивно за демокрацията и ще докара единствено до проблеми, защото правосъдната власт също има запаси, с които да се пази. Тя разполага с мощен инструментариум да въздейства на политиците, даже да стартират да гласоподават в Народно събрание страховити неща като промени в Конституцията - които да създадат изкривяването невероятно за промяна след време.
Струва ми се, че България към момента има сили, да противостои на подобен сюжет. Но също чакам в околните месеци войната сред институциите да се трансформира от открита и очевидна (каквато е в момента) до такава с доста жертви и с действителни проблеми.
Това отчасти се вижда и в всекидневието на българите, които все по-често са принудени да се сещат за битовите закононарушения, които като че ли бяха позабравени. В момента страната е всеобщо залята от вълна от принуждение, в която по-дребни или едри гангстери тормозят хората и ни връщат в едно забравено време на неустановеност и безпокойствие.
Завръщат ли се мутрите от 90-те?
Мутрите не са си отишли. Местните феодали са богати, получават дотации по аграрни стратегии на Европейски Съюз, имат земя и безусловно част от локалните селяни като феод.
Това съставлява извънредно огромен проблем, изключително тук-там, където популацията понижава, а това е съвсем в цялата страна. Там се настаняват такива локални лордове, изкупуват земята, преобладават над живущите и вършат нещо като неомутризъм – събитие, което като че ли бяхме не запомнили и ни се струваше част от предишното.
Ето по какъв начин за извънредно малко време – една политическа неустойчивост в страната – взе подобен превес, че новините гърмят за серии закононарушения, убийства и апапи, които тормозят хората.
За избора на младите, репресията към ГЕРБ и медийния комфорт на Петков
Намираме се в края на едно дълго ръководство на партията ГЕРБ. При по-възрастните леви гласоподаватели, недоволството към ГЕРБ пристигна по линията ляво-дясно и наши-ваши. " Нашите " са Българска социалистическа партия, положителни хора, а " вашите " са Съюз на демократичните сили и хора като Филип Димитров, Бойко Борисов, все неприятни.
При младите – огромна част от тези гласоподаватели са живели целия си умишлен живот в политическата система на Бойко Борисов и ГЕРБ, и за тях това е един тип комунизъм. Нормално е тези хора да търсят някакво друго посланичество и да си кажат: " може да е по-добре ". И като виждат в какво положение е страната ни – всички виждаме, че то не е положително и даже има опция страната да се разпадне - си споделят, за какво пък да не създадем една смяна? И по този начин се оформя този яд към Борисов.
Само че Борисов, както доста хора знаят, се опита да усили заплатите на цели значими браншове в обществото – като лекари и учители. Също се опита да даде на частната самодейност повече независимост, заради което тези групи го поддържат и това са тези над 20%, които не престават да гласоподават за ГЕРБ към този момент на три следващи избори. И в случай че не беше приложена такава принуда към партията на Борисов, ГЕРБ като нищо щеше да има и първи резултат.
Второ, планът на Кирил Петков беше извънредно шумно обявен от медиите. Лично аз не си припомням нов политик в България да се е появявал с толкоз гръмка медийна акция, в която от време на време наблюдавахме Асен Василев и Кирил Петков в национални медии по 3-4 пъти на ден, в продължение на месеци.
Това неизбежно оказва въздействие върху политиката. И както виждаме, главната част от хората, които гласоподаваха и поддържаха Политическа партия, са такива, които до през вчерашния ден са дали своят вот за някоя от другите така наречен до неотдавна опозиционни партии, а в този момент ръководещи. Иначе казано, може да определим Политическа партия като план на най-хитроумните измежду тези честни братя и сестри, които желаеха да ръководят България. И които в този момент на процедура я ръководят.
Политическа партия се оказа едно от многочислените дребни ядра, по сходство на Отровното трио, Демократична България, ДСБ и Градската организация на Българска социалистическа партия отпред с Кирил Добрев. Само, че ръководено от Петков и Василев, Политическа партия съумя да изпъкне над останалите ядра и да събере сериозно количество от техните гласове. С изключение на Има Такъв Народ – която беше " изсмукана " като електорат – от други партии нямаше гласове в огромно количество, които да са пристигнали към Политическа партия. ГЕРБ, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация не изгубиха сериозен брой гласове в употребява на Политическа партия.
Какво може да прелее чашата на националното самообладание?
В историята, сходен жанр неумели диктатори като Петков, при първите едно или две залитания или неточности, са били изгонени с камъни. Подозирам, че в България ще се случи нещо такова.
Такъв гаф може да пристигна или по линия на някаква външнополитическа неточност (каквито прави военният министър ген. Стефан Янев, пробвайки се да отдалечи България от естествените ѝ съдружници в НАТО посредством декларирането на някаква имагинерна независимост) или с вътрешна рецесия, която просто да му " изяде главата ". Такава понастоящем може да възникне от декларацията на чиновници на Българска академия на науките, че са подготвени да стачкуват и даже да смъкват държавното управление.
Очаквам тези трендове на неодобрение да стартират да се ускоряват напролет, след приключване на 100-те дни на държавното управление, и в един миг да изпъкне група, която да каже: " дотегна ни от Кирил Петков, дайте да го махаме ". Впрочем, другата седмица има проведен митинг против Кирил Петков, и това ще е първият митинг против новото държавно управление и самобитен лакмус на това, което следва. Организира се от група жители без политическа ангажираност, само че по-скоро припознаващи се в идеите на патриотизма и с десни убеждения.
Ще коства ли мандата на държавното управление въпросът с Македония?
Възможно е. Има догатки, че ще изчакат Кирил Петков да приключи аферата с Македония (която не е комфортна на нито един български политик), и след това ще го " изгорят ", откакто е приключил работата, която никой различен не желае да свърши. А точно: да пусне Македония в Европейски Съюз, без тя да подсигурява, че ще почита българската история, традиция, корени и памет на своя територия. И в случай че това е по този начин, ще забележим края на това държавно управление още в границите на идващите няколко месеца.
Напрежението Радев - Петков: действително и спектакъл?
Мисля, че е напълно действително, защото е директно разследване от протичащото се през последните няколко седмици образуване на новата обществена партия (а даже може би и две, които ще се явят на избори поотделно или в коалиция).
Това евентуално има директна връзка с обстоятелството, че президентът стартира да " настава " Петков. Той пък от своя страна се пробва да споделя, че те са положителни другарчета и няма да се карат. И по подобен метод се стреми да резервира позицията си. Това са първите ясни индикации по какъв начин ще наподобява политиката на новата обществена партия, която президентът явно построява – със своя благословия и свои хора.
Със сигурност стартирането на Петков в общественото пространство се е случило с присъединяване на Радев. В един миг обаче, вземайки властта, Петков като че ли съумя да се еманципира от Радев, спря да го слуша и стартира да си прави собствен дневен ред. Това доста ясно пролича с негласното сключване на съглашение с Херо Мустафа за поддръжка на държавното управление. Това Радев мъчно може да разреши и преглътне просто по този начин. Тъй като съществена част от неговия електорат изрично не утвърждават сходно наличие на американския дипломат във всяко министерство и на всяка по-важна среща. Дори имаше концепция Мустафа да бъде поканена в Народното събрание, където да бъде изслушана - нещо нечувано и невиждано в историята на България!
Та в тази връзка не е необикновено, че президентът не е удовлетворен от своя " прислужник ", който с изключение на прислужник, желае да бъде и шеф. Началник, който самичък да взема решение съдбините на страната, вместо президента.
Дори двамата да имат еднакъв дневен ред, никой от тях няма да разреши да не е на върха на хранителната верига в ролята на див звяр. Съответно противостоенето - кой ще води българския народ и кой ще е бащата и създателят на смяната - непроменяемо съществува. Така двамата в никакъв случай няма да застанат ръка за ръка и гордо да кажат: " Ето, ние дружно оправихме България ".
Това е в действителност наша национална линия – съвсем не се сещам случай, в който българите да са създали нещо с повече от един лидер. Като изключим четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
До какъв брой подвластна на Съединени американски щати е българската политика и по какъв начин България да резервира своя суверенитет?
Влиянието на американското държавно управление у нас е извънредно мощно, което пък е терзание за европейската същина на България. Но точно поради обстоятелството, че Херо Мустафа работи безусловно като наставник на държавното управление, съперниците на Америка – Китай и Русия – също стартират да вземат участие в тази игра, за да не изгубят своите позиции.
Сега виждаме това да се случва в Украйна, а по-рано във Виетнам, Корея и другаде. Това е класическият път за разрушаването на една страна: огромните стартират да имат ползи в страната, като усилват своето въздействие, за сметка на локалните водачи и районни обединения. И това води до дестабилизация.
Спасително за България ще бъде наличието ѝ в европейския план. Той подсигурява дълги години вливане на милиарди свежи пари в стопанската система и безусловно преобрази страната за по-малко от 15 години, откогато е в европейското семейство. Построиха са доста инфраструктурни обекти, преобрази се образът на редица български градове, построиха се съвременни предприятия и като че ли България влезе в този коловоз на развитите европейски страни. Като се чака следващата година да приемем еврото, да влезем в Шенген и да станем пълновръстен член на клуба на съумелите европейски страни.
А в случай че успеем да притеглим в тази група да се включат и прилежащите страни Македония, Албания и Сърбия, а за какво не и Турция, тогава може да придобием известна сигурност за своето бъдеще. Дотогава ще сме в плаващите пясъци на злободневната политика и на следващия избавител, който се появява от нищото с големи обещания, с цел да изчезне след година или пет от политическата сцена, и в никакъв случай повече да не чуем за него.
Подозирам, че сега се прави опит европейският курс на България да бъде променен. Което ще донесе съответните доходи на страните, които имат изгода от това.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ