Църквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо

„Галъп“: Всеки втори вярва на църквата у нас, но колко българи са религиозни?

Църквата е измежду институциите , които обичайно се употребяват с високо доверие измежду обществото ни. Тези настройки се резервират постоянни през последните години, като доверието варира сред 40 и 50 на 100 . На фона на отношението към други институции, изключително тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности.

Църквата като че ли остава настрана, настройките към нея са постоянни , без внезапни пикове и спадове, въпреки че съществуването на кавги и обвинявания не е изключение и за тази сфера на публичните процеси у нас и обратно в годините е давало своето отражение. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен сплотиха обществото ни .

Последните месеци демонстрират опазване на положителни равнища на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на обичайното за обществото ни. 50% от запитаните българи в национално представително проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ , извършено особено за „ Българска национална телевизия “ през април дават отговор, че имат доверие в Църквата, 34 на 100 дават отговор негативно, а 16% не могат да преценяват.

Сравнително позитивните настройки към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите изобщо или вярата в Бог. Глобално проучване, извършено преди време от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че обществото ни е измежду умерено религиозните (средно за света 61% се дефинират като религиозни; приблизително за Европейски Съюз – 43%).

У нас 53% декларират, че са религиозни . Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.

Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че и атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.

И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни . Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.