Даниел Лорер: Варненският кмет е като Елвис Пресли - мислят го за жив, но никой не го е виждал
Трябваше да стане министър на външните работи, само че оглави чисто новото министерство на нововъведенията и растежа в постоянното държавно управление на Кирил Петков. В момента е кандидат-депутат от Варна и Търговище.
Името на се чу за първи път в политически подтекст през 2013 година Тогава Даниел Лорер стана консултант на министъра за електронно ръководство в служебното държавно управление на Марин Райков. Ако сте не запомнили този факт - Роман Василев беше назначен за министър без портфейл на този пост.
През 2021 година Лорер зае обществена позиция като консултант на Кирил Петков - по това време министър на стопанската система в служебното държавно управление Стефан Янев. Лорер оглави и Комисията по бистрота в Министерството на стопанската система.
Завършил е информатика и бизнес ръководство в университета Тел Авив. Роден е в София през 1976 година година, само че през по-голямата част в последните 15 години живее във Варна, откъдето е брачната половинка му Виолета.
Виолета Лорер е два пъти длъжностен зам.-министър на финансите по време на мандата на Асен Василев - през 2013 и 2021 година
Изглежда, че единствено Израел може да се конкурира с България по брой на парламентарните избори в последните години - на 1 ноември при тях ще се гласоподава за пети път за по-малко от 4 години. По какво си наподобяват двете страни и в какво се разграничават?
Лично на мен ми се коства, че скандинавският модел на ръководство е по-стабилен и би трябвало да работи по-добре за една народна власт, изключително в Европейски Съюз. Там държавните управления също “падат и стават ”, само че това се случва в границите на един и същи парламент - нещо, което за българската парламентарна просвета би било оригиналност.
Ние не сме привикнали в границите на един парламент да може да има разнообразни групи от хора, които да се комбинират съгласно ползите на страната в дадения миг. За самата политика и политическа динамичност четири години са доста време и за четири години дневният ред на страната може да се промени неведнъж.
Например - с войната в Украйна. Допреди войната главната тематика на обществото беше Covid, т.е. опазване на здравето. По тази тематика би могло да има, в една скандинавска обстановка, коалиция от политически партии, които желаят да работят за по-добро опазване на здравето и това да им е приоритет номер 1. В момента, в който се смени политическата обстановка, и настъпи война, е доста допустимо тази коалиция към този момент да не е ефикасна. Тогава държавното управление пада и се прави друга коалиция от сили, които желаят страната - в техните случаи - да се причисли към НАТО, да укрепи армията си, да окаже помощ на воюващата страна и така нататък
Когато свърши войната, това отпада, прави се друга групировка, която се грижи за икономическо възобновяване и то без изключителни избори, тъй като всеки един нов избор, отвън графика от четири години, е огромно разтърсване за страната, изключително в нашия южняшки подтекст.
Всеки едни избори и всяко едно ново държавно управление - с нов парламент, провокира неизбежна чистка на администрацията, което лишава голяма сила. Назначаването на напълно нови хора, които да поемат остарялата работа, неизбежно върви със загубата на институционална памет, изключително когато се прави с огромната метла. Често това е обвързвано и с подемането на нови политики, които могат да са доста краткосрочни, защото след броени месеци ще има ново държавно управление.
Успя ли това служебно държавно управление да мине с огромната метла, тъй че да заличи работа за седем-осем месеца?
За страдание, макар първичните сигнали, които то предоставяше, за сдържаност и последователност, значими за придвижването на страната напред, се оказа, че дневният ред е друг. Видяхме смени на фрагменти, които бяха назначени, от също служебно държавно управление на Румен Радев, предходната година - хората, които работеха и демонстрираха, че в действителност имат интерес към страната.
Между новите назначения, изненадващо, в този момент намираме и остарели фрагменти на ГЕРБ.
За мен е мистерия за какво трябваше да бъдат заменени шефове на организации, в случай че служебното държавно управление има толкоз къс небосвод на деяние.
Политически по какъв начин наподобява това?
Това значи подготовка за по-дълго ръководство. Освен Националната организация по доходи, идната организация (НАП), с осъществени смени от горната страна до долу, беше Агенцията по труда, която в прочут смисъл е “силова организация ”. Тя разрешава на страната да управлява, посредством кодекса на труда, всички компании в страната. Това надълбоко подменяне на фрагменти също е знак, че оня, който го прави, има за цел да ръководи по-дълго.
Имате ли нещо по-конкретно поради - например вид " мачкане " на бизнеса през кодекса на труда?
През годините на десетилетието, ръководено от ГЕРБ, това бе общоприета процедура. И трудовите организации, и Национална агенция за приходите, и други бяха употребявани за прилепяне на бизнеса - да извършва избрани задания или да не извършва, или да се регистрира. И когато тези организации се сменят от едно служебно държавно управление, това е извънредно обезпокоително, тъй като липсва пояснение кое го постанова.
Когато ние правехме промени в администрацията при първото служебно държавно управление, те бяха доста фокусирани и най-много тъй като там имаше огромни наслоявания от времето на ГЕРБ. В момента тях ги няма и всички би трябвало да си зададем въпроса какво има поради президентството с всичко това.
Когато падахте от власт имаше голяма сила на площада в поддръжка на ръководителя на Народното събрание, на преди малко сваления ръководител. Има ли я още, съгласно вас, като сериозна маса, която е задоволително ангажирана, или се изпусна под една или друга форма?
Опозицията тогава ни изпрати знак, а със свалянето на ръководителя, тя ни изпрати още един знак - ние отказахме да приемем тези знаци и по тази причина престанахме да бъдем на власт. Хората го оцениха, само че в този момент ежедневните проблеми, за жалост, им основават напълно друга прочувствена координатна система.
Тоест, хората имат други грижи сега?
На хората им се основават други грижи и те последователно не помнят освен свалянето на държавното управление, а и повода въобще това държавно управление да го има.
А “създават ” или “внушават ”? Реално ли ги има или по-скоро биват плашени?
Определено се насажда боязън и то по тематики, които жителите нито има потребност да са експерти, нито има потребност да бъдат плашени, защото решенията ще се намерят по този начин или другояче.
Когато обикаляте из страната едни и същи въпроси ли чувате?
Да. Основният боязън на хората сега е от инфлацията, която засегна целия континент.
От една страна Кирил Петков изгони седемдесет съветски дипломати и с това направи много самоуверен политически ход, който не е характерен за българската политика, изключително в последните години, когато давахме на американците, давахме на руснаците и по този начин балансирахме. В предизборната акция обаче, вие освен, че решихте да употребявате това деяние, само че и отидохте в друга посока.
Ако мога да обобщя модела от последните години ръководство на ГЕРБ, той беше " Даваме на Русия, даваме на Съединени американски щати и си взимаме каквото си е наше тук при нас ", и, в случай че ни заловен, споделяме „ Извинявайте, другия път ще внимаваме “. Купувахме си смирение пред Европа, изпращайки евродепутати, които да гласоподават с нашите парламентарни групи, каквото им кажат, и по този начин си осигурявахме успокоение.
Цената, която платихме, беше извънредно забавеното развиване на България. Индикатор за това е къде е Румъния сега. Едно време ни беше боязън да минем през Румъния, с цел да не ни откраднат храната от колите, в този момент румънците стартират да гледат на нас като на второкласни европейци, тъй като се бавим толкоз доста с главните промени. В Румъния правосъдната промяна е надалеч напред, те “родиха ” Лаура Кьовеши, която се трансформира в легенда с това, че съумя да раздаде правораздаване за корупция по високите етажи на румънската власт и стана първият европрокурор.
Вие обаче ползвате друга реторика в акцията - говорихте за пенсиите и за детските. Защо направихте този избор?
Нашата позиция не се е трансформирала,- нито във връзка с корупцията, нито във връзка с геополитическите тематики. Но по време на инфлация хората би трябвало да знаят какво възнамеряват партиите в обществената сфера - по какъв начин ще ги подкрепим в този миг, това е най-важното.
Това, което установихме през месецити в ръководството, е, че за жалост, през годините българският гласоподавател е оставен в ръцете на доста мощна, доста непрекъсната и доста напоителна антиевропейска агитация.
В резултат на което, ние се оказахме в страна, в която и поддръжката за Путин, и за политиките на Русия във връзка с Украйна, бяха феноменални и надалеч над всичко, което се виждаше в цяла Европа, даже и по отношение на Унгария, която сходно на нас има специфични покупко-продажби с Русия и се радва на специфични богатства.
Така че публичното мнение у нас беше доста надалеч от европейския консенсус. “Продължаваме смяната ” бяхме доста ясни, до момента в който управляваме, че войната си е война и помощта за Украйна би трябвало да е безусловно еднопосочна. По отношение на самите съветски “дипломати “, които изгонихме, това стана след отчета на ДАНС и откакто получихме избрани индикации, че въпросните дипломати са се опитвали да вербуват и български депутати.
Няма подозрение, че в последните години съветската страна е изхарчила в Европа извънредно доста пари за политически обединения...
Преди дни излязоха данни на американското разузнаване, приказваме за към и още на идващия ден всички италиански политици започнаха един през различен да се оправдават пред пресата, че видите ли, тъкмо те не са вземали и тъкмо те не са съборили държавното управление на Марио Драги преди към месец. Предполагам, че същият катарзис ще претърпят и във Франция, и в Германия.
Вие сте лидер на листа в един град, който може да се каже, че е меката на сходен вид придвижвания - близки до Русия.
Така е. Много от тях се раждат във Варна и отсъствието на съветско консулство от няколко месеца насам се надявам да способства да не се случват в бъдеще.
Вашата преценка като кандидат-депутат от града - те действително посланичество ли имат или това е по-скоро някакво напомпване, какво е усещането ви от работата на терен?
Разбира се, че има напомпване, което беше генерирано на първо място от Covid рецесията. Тази протестна настройка преля в митингите против всичко останало – митинг към инфлация, към високите цени, митинг към наричането на Русия “агресор ” - доста огромна част от българите се усещат по този метод. И това е страст, която всеки един политик би трябвало да схваща и да почита, тъй като тя е извънредно необятно представителна за обществото. Това не са обособени човеци и не са малцинства, в противен случай. Всъщност войната в Украйна ги извади на показ.
Да, само че тя - войната, раздели и хората в Русия – тези на Путин и тези на Пушкин.
Ние си обичаме Пушкин, само че е време Путин да си отиде, с цел да не забравяме напълно кой е Пушкин.Всъщност, тази война ще сътвори колосални проблеми освен на Украйна и света, а и на самата Русия. До степен, до която стопанската система ѝ ще се върне в 80-те години.
Вие не сте от Варна?
Аз съм доста “по-зле ” от това - аз съм женен за варненка. (смее се)
Как е там акцията? В последна сметка би трябвало да е елементарно след толкоз години кмет, който е прочут с това, че отсъства от града и се появява единствено на някоя фотография.
Да. Той е като Елвис Пресли. Много хора имат вяра, че е жив, само че никой не го е виждал напоследък.
Тоест, акцията ви би трябвало да е лесна? Помагат ви и тематики като ‘’Дълбачката “… (бел. р. удълбочаването на Варненското езеро по непрогледен контракт, даден без конкурс на съветска фирма)
Ние непрекъснато подсещаме за тези тематики. Много от тях са свързани със самата община. Тоест, даже да спечелим изборите в този момент, за жалост, това няма да реши всички проблеми на Варна, защото част от нещата зависят от локалните избори следващата година. Истината е, че този кмет е извънредно мощно идентифицируем с партията си майка - ГЕРБ. Така че ние не стопираме да посочваме всички зулуми, които са се случили във Варна години наред.
Споменахте „ Дълбачката “, също прословутия фекален канал от Аспарухово, който се къса още веднъж и още веднъж и месеци наред беше оставен да храни флората и фауната в Черно море. Обясняваше се, че рибите са там тъй като им е топло и хубаво и водораслите цъфтят сезонно.
И новото Кръгово в града, което в действителност е елипсовидно и е наклонено. То е туристическа забележителност, на която аз постоянно повеждам мои другари, които не са идвали от дълго време във Варна, с цел да го видят като инженерен взор.
Ние слагаме всички тези въпроси, общината мълчи. За шанс, имахме регионален шеф във Варна от “Продължаваме смяната ”, който се оказа извънредно деен. Той освен съумя да вдигне на крайници украинския център за бежанци, където пристигна първата вълна бежанци – апропо това беше извънредно мощен контрапункт на всички негативни страсти, които виждаме да се изливат в общественото пространство във връзка с бежанците. В първите седмици, когато те пристигаха, в Спортната зала във Варна събрахме тонове дарения. Буквално складовете преливаха и в един миг трябваше да кажем на хората да спрат, тъй като нямаше повече място и потребност, само че в действителност българите откликнаха извънредно сърдечно и това е значимо да се каже.
Да, след това освободи от колите и емблематичната за града „ Алея първа “… Защо тогава не го направихте него лидер на листите?
" Алея първа ” в действителност беше знаков миг. Професионализмът в политиката се построява, тъй че с времето, ще има задоволително политическо пространство за всички тези, които сега се развиват, да се изявят, в случай че в действителност желаят да го вършат задоволително дълго. Един от уроците, които научихме е, че политиката е дълъг маратон. Много дълъг маратон.
Вие май се готвехте за по-къс?
Ние се надявахме - много наивно от настояща позиция, че решаването на проблемите с правовата страна, които са главната спънка в нашето развиване, може да стане по-лесно. И това го отчитаме като неточност. Защото системата се е окопала на доста равнища, тя се е окопала и законово, т.е. основани са доста правила, които да ръководят всичките неправди, осъществени през годините.
Пак по време на огромната рецесия, която смъкна държавното управление, излезе тематиката за, даже имахте парламентарен спор по въпроса с Радослав Чолаков от ГЕРБ. Сега по-лесно ли е, след вашето ръководство, да има още един еднорог и изобщо какво се случи?
Не бих си приписал заслугата нито за първия еднорог, нито за идващите, само че случката беше в действителност показателна за това, което приказваме сред остаряла политика и нова политика. Старата - в лицето на ГЕРБ, не схваща новата стопанска система и бяха ослепителен образец, че те в действителност нямат никаква концепция по какъв начин действа тази стопанска система и за какво е толкоз значима за България.
Ако нещо сме постигнали през тези шест месеца, е най-малко “еднорозите ” да станат известно разбиране.
За мен това е извънредно значимо, тъй като в годините на прехода общественият модел, който виждаха младите за триумф, беше да си мутра. За младите беше cool да си мутра - да носиш ланци, да биеш хората, да слушаш чалга и да направиш пари от някакви далавери. С този модел израснаха доста деца през 90-те години. И за жалост, част от тях се пробваха да станат тъкмо това.
Еднорозите би трябвало да вкарат нов обществен модел за подражателство. Че е добре да си инженер, че е добре да си направиш компания, че в последна сметка можеш да направиш пари и да си сполучлив в целия свят с почтен труд от България. Това е най-важното обръщение и се надявам господин Чолаков да го разбере и той.
Кога да вземем за пример вложител като, само че по кое време подобен вид инвестиция би пристигнала в България?
Всеки вложител гледа освен стопанската система на съответната страна, само че и политическия риск. И в случай че политическата система е нестабилна и има огромно чувство за корупция - както ние обичайно сме на дъното на всички листи по корупция в Европа - това си има висока цена.
Много пъти за вложителите тази цена не е оправдана и те избират друго място, макар че има по-високи налози, повече осигуровки и каквото и друго да било.
Но във връзка с огромните колоси, това тях по-малко ги тормози, защото да рекетираш Гугъл не е толкоз елементарно, едвам рекетираш дребна фамилна компания от Бавария. За сметка на това обаче, те са извънредно комерсиално настроени и нормално избират да влагат в страна, която е подготвена да направи огромна поръчка към тях като компания, с цел да могат те да обяснят на акционерите си за какво влагаме в това малко място като България или Гърция.
Докато при един производител на коли това прави смисъл, тъй като ние имаме положителни цени на ток, положителни цени на работна ръка, добра автоматизация, много пътища и така нататък И там индустриалният цикъл е друг, има смисъл да го правиш в България.
По отношение на IT фирмите, изключително на най-големите, основаването на центрове нормално се обезпечава с огромна държавна поръчка и няма никакво подозрение, че сътрудниците от Гърция са създали такава към Microsoft, с цел да се случи такава голяма инвестиция.
В България ние към момента не сме подготвени на електронизация от сходен мащаб, която да ръководи нещо сходно, само че имахме доста срещи и продължаваме да търсим къде е магическата точка, където нашите ползи за цифрово държавно управление и техните бизнес ползи ще се съчетаят по този начин, че да забележим огромна инвестиция и от тях.
Как си представяте вашите гласоподаватели - тъй като, от една страна, с лекост говорите за тези огромни вложения, IT сектора, в който и вие имате опит, въпреки това, в акцията вие акцентирате на пенсиите. Имате ли ваша персонална визия отвън тази, която социологията ви споделя?
“Продължаваме Промяната ” е нова партия. Ние сме едвам на втори избори, което значи, че към момента търсим тези, които постоянно ще са за смяната, както едно време си имаше ядро Българска социалистическа партия, ядро Съюз на демократичните сили, ядро ГЕРБ и така нататък
За момента нашите гласоподаватели са преобладаващо хора в пенсионна възраст, по явни аргументи, ние просто се сетихме за тях, за първи път от толкоз време. Никой не им беше обръщал внимание. Те са извънредно щастливи освен, че вдигнахме пенсиите и че изобщо някакъв по-достоен живот може да им се предлага тук.
От друга страна, обаче, индивидът от Payhawk-a излезе да ви отбрани медийно …
Другото нещо, което се вижда в очите на тези пенсионери, е вярата - не за техните деца, а за техните внуци. Че те ще се върнат в България, ще могат да останат в България и ще имат нещо, което да вършат до момента в който са тук, тъй като в този момент едни младежи са взели юздите и тази връзка сред прадеди и внуци е извънредно нежна. Някои от тези внуци са във възраст за гласоподаване, други не, само че там също започваме да се прокрадваме в съзнанието на гласоподавателите, на най-младите.
50 хиляди гласа имахте от чужбина, единствено Движение за права и свободи, по разбираеми аргументи, завоюва повече на последните избори. Таргетирате ли тези гласоподаватели в чужбина?
Искаше ми се доста повече българи от чужбина да гласоподават, тъй като и в редиците на Промяната има много хора, които са се върнали в България, тъкмо с тази задача, и ние се усещаме естествено свързани с българските общности по целия свят.
Другото нещо, с което постоянно се спекулира, е връщането на българите от чужбина тук. Повечето от тях не са тук, тъй като нещо не им е било наред и те са си тръгнали. Много евентуално е те да са последните, които ще се завърнат. Чак когато си оправим страната задоволително - за българите в България, тези от чужбина ще си кажат „ Брей! То към този момент там става за живот. Има опция за работа, за туризъм, за пенсиониране, по този начин както аз съм привикнал да е в Германия, в Съединени американски щати. Я да се върна! “.
Но те веднъж са ни афектирани, повторно - стандартът им към този момент им е друг, тъй че ще се желае доста здрава работа, с цел да се върнат. От друга страна, са търпели и доста разочарования – Слави, патриоти…
Съжалявате ли, че не станахте външен министър? Имаше подобен проект първоначално.
Имаше, да. Но по-късно се пренаредиха целите. Никога не е късно, занапред предстоят развития в политическия живот.
Еврозоната допустима ли е от 1-ви януари 2024?
Задължително ще работим за това. Има разнообразни способи, по които това може да се случи. Прословутият народен проект за еврото също безусловно излишно стана тематика на спор сред политическите партии - да вземем за пример сред нас и ИТН, които на хартия бяха “за ” еврото, само че взеха решение да политизират даже техническия проект по какъв начин тъкмо ще го създадем. Въпросният проект споделя, че ние можем да влезем от раз. Можем обаче да влезем последователно, с повтаряне на валутите за известно време, което е по-плавният вид, и евентуално ще се движим в тази посока, тъй като губенето на политически миг със служебни държавни управления забавя процеса.
Създаде се един. Основателите на през идващите години в обучение – медицина и опазване на здравето. Общото сред двете неща е, че се оказа, че в последните 10 или повече години има като нулеви години за компетентността на едни хора, които в това време бизнесът ги желае.
Възможно ли е това изгубено потомство, да ги назовем, на България да бъде обезщетено в идващите години?
Образованието и атестацията на образователни заведения, както и това преподаватели по какъв начин мерят равнището на образованието, са извънредно мъчителни тематики и въпроси. Ние още веднъж сме на дъното на всички ранглисти и за жалост всички наши първични опити да стартираме някаква смяна, дружно с университетския състав, по какъв начин те да се атестират по международни стандарти, тъй че тяхната работа да се мери в научни разработки и преподаване и да се възнаграждава надлежно, срещна голям отпор, автоматизирано.
Точно както в здравната система въведохме електронната рецепта. Веднага щом падна държавното управление, те споделиха, че това е потъпкване на човешките права на всеки доктор да издава хартиени предписания и наложително би трябвало да се върнем на това. По същия метод множеството университетски институции у нас се съпротивляват на въвеждането на международния модел за мерене на достижения, тъй като има хора, които са доста надалеч от истината.
Тук там има известни балони с отлични резултати, само че те са по-скоро артикул на самостоятелния началник на катедрата или на института, който има упоритости, в сравнение с резултат от цялостната държавна политика, по тази причина е извънредно мъчно и ще има огромна опозиция от българския научен състав.
INSAIT, институтът за изкуствен интелект, е опит за късо съединяване на тази верига. Като концепцията е следната: вместо да имаме просто още една степен по компютърни науки, дано да създадем степен по компютърни науки, която да е в действителност на международно равнище през цялото време – да е платена по отговарящ метод, преподавателите да са на световно равнище, студентите да са освен от България, само че от целия свят и в действителност на това равнище, и науката, която генерираме като докторанти, магистри и така нататък - на международно равнище.
Когато това колело се задвижи, внезапно България ще светне на картата като страна, която създава фрагменти по компютърни науки, изкуствен интелект, също като Швейцария.
Името на се чу за първи път в политически подтекст през 2013 година Тогава Даниел Лорер стана консултант на министъра за електронно ръководство в служебното държавно управление на Марин Райков. Ако сте не запомнили този факт - Роман Василев беше назначен за министър без портфейл на този пост.
През 2021 година Лорер зае обществена позиция като консултант на Кирил Петков - по това време министър на стопанската система в служебното държавно управление Стефан Янев. Лорер оглави и Комисията по бистрота в Министерството на стопанската система.
Завършил е информатика и бизнес ръководство в университета Тел Авив. Роден е в София през 1976 година година, само че през по-голямата част в последните 15 години живее във Варна, откъдето е брачната половинка му Виолета.
Виолета Лорер е два пъти длъжностен зам.-министър на финансите по време на мандата на Асен Василев - през 2013 и 2021 година
Изглежда, че единствено Израел може да се конкурира с България по брой на парламентарните избори в последните години - на 1 ноември при тях ще се гласоподава за пети път за по-малко от 4 години. По какво си наподобяват двете страни и в какво се разграничават?
Лично на мен ми се коства, че скандинавският модел на ръководство е по-стабилен и би трябвало да работи по-добре за една народна власт, изключително в Европейски Съюз. Там държавните управления също “падат и стават ”, само че това се случва в границите на един и същи парламент - нещо, което за българската парламентарна просвета би било оригиналност.
Ние не сме привикнали в границите на един парламент да може да има разнообразни групи от хора, които да се комбинират съгласно ползите на страната в дадения миг. За самата политика и политическа динамичност четири години са доста време и за четири години дневният ред на страната може да се промени неведнъж.
Например - с войната в Украйна. Допреди войната главната тематика на обществото беше Covid, т.е. опазване на здравето. По тази тематика би могло да има, в една скандинавска обстановка, коалиция от политически партии, които желаят да работят за по-добро опазване на здравето и това да им е приоритет номер 1. В момента, в който се смени политическата обстановка, и настъпи война, е доста допустимо тази коалиция към този момент да не е ефикасна. Тогава държавното управление пада и се прави друга коалиция от сили, които желаят страната - в техните случаи - да се причисли към НАТО, да укрепи армията си, да окаже помощ на воюващата страна и така нататък
Когато свърши войната, това отпада, прави се друга групировка, която се грижи за икономическо възобновяване и то без изключителни избори, тъй като всеки един нов избор, отвън графика от четири години, е огромно разтърсване за страната, изключително в нашия южняшки подтекст.
Всеки едни избори и всяко едно ново държавно управление - с нов парламент, провокира неизбежна чистка на администрацията, което лишава голяма сила. Назначаването на напълно нови хора, които да поемат остарялата работа, неизбежно върви със загубата на институционална памет, изключително когато се прави с огромната метла. Често това е обвързвано и с подемането на нови политики, които могат да са доста краткосрочни, защото след броени месеци ще има ново държавно управление.
Успя ли това служебно държавно управление да мине с огромната метла, тъй че да заличи работа за седем-осем месеца?
За страдание, макар първичните сигнали, които то предоставяше, за сдържаност и последователност, значими за придвижването на страната напред, се оказа, че дневният ред е друг. Видяхме смени на фрагменти, които бяха назначени, от също служебно държавно управление на Румен Радев, предходната година - хората, които работеха и демонстрираха, че в действителност имат интерес към страната.
Между новите назначения, изненадващо, в този момент намираме и остарели фрагменти на ГЕРБ.
За мен е мистерия за какво трябваше да бъдат заменени шефове на организации, в случай че служебното държавно управление има толкоз къс небосвод на деяние.
Политически по какъв начин наподобява това?
Това значи подготовка за по-дълго ръководство. Освен Националната организация по доходи, идната организация (НАП), с осъществени смени от горната страна до долу, беше Агенцията по труда, която в прочут смисъл е “силова организация ”. Тя разрешава на страната да управлява, посредством кодекса на труда, всички компании в страната. Това надълбоко подменяне на фрагменти също е знак, че оня, който го прави, има за цел да ръководи по-дълго.
Имате ли нещо по-конкретно поради - например вид " мачкане " на бизнеса през кодекса на труда?
През годините на десетилетието, ръководено от ГЕРБ, това бе общоприета процедура. И трудовите организации, и Национална агенция за приходите, и други бяха употребявани за прилепяне на бизнеса - да извършва избрани задания или да не извършва, или да се регистрира. И когато тези организации се сменят от едно служебно държавно управление, това е извънредно обезпокоително, тъй като липсва пояснение кое го постанова.
Когато ние правехме промени в администрацията при първото служебно държавно управление, те бяха доста фокусирани и най-много тъй като там имаше огромни наслоявания от времето на ГЕРБ. В момента тях ги няма и всички би трябвало да си зададем въпроса какво има поради президентството с всичко това.
Когато падахте от власт имаше голяма сила на площада в поддръжка на ръководителя на Народното събрание, на преди малко сваления ръководител. Има ли я още, съгласно вас, като сериозна маса, която е задоволително ангажирана, или се изпусна под една или друга форма?
Опозицията тогава ни изпрати знак, а със свалянето на ръководителя, тя ни изпрати още един знак - ние отказахме да приемем тези знаци и по тази причина престанахме да бъдем на власт. Хората го оцениха, само че в този момент ежедневните проблеми, за жалост, им основават напълно друга прочувствена координатна система.
Тоест, хората имат други грижи сега?
На хората им се основават други грижи и те последователно не помнят освен свалянето на държавното управление, а и повода въобще това държавно управление да го има.
А “създават ” или “внушават ”? Реално ли ги има или по-скоро биват плашени?
Определено се насажда боязън и то по тематики, които жителите нито има потребност да са експерти, нито има потребност да бъдат плашени, защото решенията ще се намерят по този начин или другояче.
Когато обикаляте из страната едни и същи въпроси ли чувате?
Да. Основният боязън на хората сега е от инфлацията, която засегна целия континент.
От една страна Кирил Петков изгони седемдесет съветски дипломати и с това направи много самоуверен политически ход, който не е характерен за българската политика, изключително в последните години, когато давахме на американците, давахме на руснаците и по този начин балансирахме. В предизборната акция обаче, вие освен, че решихте да употребявате това деяние, само че и отидохте в друга посока.
Ако мога да обобщя модела от последните години ръководство на ГЕРБ, той беше " Даваме на Русия, даваме на Съединени американски щати и си взимаме каквото си е наше тук при нас ", и, в случай че ни заловен, споделяме „ Извинявайте, другия път ще внимаваме “. Купувахме си смирение пред Европа, изпращайки евродепутати, които да гласоподават с нашите парламентарни групи, каквото им кажат, и по този начин си осигурявахме успокоение.
Цената, която платихме, беше извънредно забавеното развиване на България. Индикатор за това е къде е Румъния сега. Едно време ни беше боязън да минем през Румъния, с цел да не ни откраднат храната от колите, в този момент румънците стартират да гледат на нас като на второкласни европейци, тъй като се бавим толкоз доста с главните промени. В Румъния правосъдната промяна е надалеч напред, те “родиха ” Лаура Кьовеши, която се трансформира в легенда с това, че съумя да раздаде правораздаване за корупция по високите етажи на румънската власт и стана първият европрокурор.
Вие обаче ползвате друга реторика в акцията - говорихте за пенсиите и за детските. Защо направихте този избор?
Нашата позиция не се е трансформирала,- нито във връзка с корупцията, нито във връзка с геополитическите тематики. Но по време на инфлация хората би трябвало да знаят какво възнамеряват партиите в обществената сфера - по какъв начин ще ги подкрепим в този миг, това е най-важното.
Това, което установихме през месецити в ръководството, е, че за жалост, през годините българският гласоподавател е оставен в ръцете на доста мощна, доста непрекъсната и доста напоителна антиевропейска агитация.
В резултат на което, ние се оказахме в страна, в която и поддръжката за Путин, и за политиките на Русия във връзка с Украйна, бяха феноменални и надалеч над всичко, което се виждаше в цяла Европа, даже и по отношение на Унгария, която сходно на нас има специфични покупко-продажби с Русия и се радва на специфични богатства.
Така че публичното мнение у нас беше доста надалеч от европейския консенсус. “Продължаваме смяната ” бяхме доста ясни, до момента в който управляваме, че войната си е война и помощта за Украйна би трябвало да е безусловно еднопосочна. По отношение на самите съветски “дипломати “, които изгонихме, това стана след отчета на ДАНС и откакто получихме избрани индикации, че въпросните дипломати са се опитвали да вербуват и български депутати.
Няма подозрение, че в последните години съветската страна е изхарчила в Европа извънредно доста пари за политически обединения...
Преди дни излязоха данни на американското разузнаване, приказваме за към и още на идващия ден всички италиански политици започнаха един през различен да се оправдават пред пресата, че видите ли, тъкмо те не са вземали и тъкмо те не са съборили държавното управление на Марио Драги преди към месец. Предполагам, че същият катарзис ще претърпят и във Франция, и в Германия.
Вие сте лидер на листа в един град, който може да се каже, че е меката на сходен вид придвижвания - близки до Русия.
Така е. Много от тях се раждат във Варна и отсъствието на съветско консулство от няколко месеца насам се надявам да способства да не се случват в бъдеще.
Вашата преценка като кандидат-депутат от града - те действително посланичество ли имат или това е по-скоро някакво напомпване, какво е усещането ви от работата на терен?
Разбира се, че има напомпване, което беше генерирано на първо място от Covid рецесията. Тази протестна настройка преля в митингите против всичко останало – митинг към инфлация, към високите цени, митинг към наричането на Русия “агресор ” - доста огромна част от българите се усещат по този метод. И това е страст, която всеки един политик би трябвало да схваща и да почита, тъй като тя е извънредно необятно представителна за обществото. Това не са обособени човеци и не са малцинства, в противен случай. Всъщност войната в Украйна ги извади на показ.
Да, само че тя - войната, раздели и хората в Русия – тези на Путин и тези на Пушкин.
Ние си обичаме Пушкин, само че е време Путин да си отиде, с цел да не забравяме напълно кой е Пушкин.Всъщност, тази война ще сътвори колосални проблеми освен на Украйна и света, а и на самата Русия. До степен, до която стопанската система ѝ ще се върне в 80-те години.
Вие не сте от Варна?
Аз съм доста “по-зле ” от това - аз съм женен за варненка. (смее се)
Как е там акцията? В последна сметка би трябвало да е елементарно след толкоз години кмет, който е прочут с това, че отсъства от града и се появява единствено на някоя фотография.
Да. Той е като Елвис Пресли. Много хора имат вяра, че е жив, само че никой не го е виждал напоследък.
Тоест, акцията ви би трябвало да е лесна? Помагат ви и тематики като ‘’Дълбачката “… (бел. р. удълбочаването на Варненското езеро по непрогледен контракт, даден без конкурс на съветска фирма)
Ние непрекъснато подсещаме за тези тематики. Много от тях са свързани със самата община. Тоест, даже да спечелим изборите в този момент, за жалост, това няма да реши всички проблеми на Варна, защото част от нещата зависят от локалните избори следващата година. Истината е, че този кмет е извънредно мощно идентифицируем с партията си майка - ГЕРБ. Така че ние не стопираме да посочваме всички зулуми, които са се случили във Варна години наред.
Споменахте „ Дълбачката “, също прословутия фекален канал от Аспарухово, който се къса още веднъж и още веднъж и месеци наред беше оставен да храни флората и фауната в Черно море. Обясняваше се, че рибите са там тъй като им е топло и хубаво и водораслите цъфтят сезонно.
И новото Кръгово в града, което в действителност е елипсовидно и е наклонено. То е туристическа забележителност, на която аз постоянно повеждам мои другари, които не са идвали от дълго време във Варна, с цел да го видят като инженерен взор.
Ние слагаме всички тези въпроси, общината мълчи. За шанс, имахме регионален шеф във Варна от “Продължаваме смяната ”, който се оказа извънредно деен. Той освен съумя да вдигне на крайници украинския център за бежанци, където пристигна първата вълна бежанци – апропо това беше извънредно мощен контрапункт на всички негативни страсти, които виждаме да се изливат в общественото пространство във връзка с бежанците. В първите седмици, когато те пристигаха, в Спортната зала във Варна събрахме тонове дарения. Буквално складовете преливаха и в един миг трябваше да кажем на хората да спрат, тъй като нямаше повече място и потребност, само че в действителност българите откликнаха извънредно сърдечно и това е значимо да се каже.
Да, след това освободи от колите и емблематичната за града „ Алея първа “… Защо тогава не го направихте него лидер на листите?
" Алея първа ” в действителност беше знаков миг. Професионализмът в политиката се построява, тъй че с времето, ще има задоволително политическо пространство за всички тези, които сега се развиват, да се изявят, в случай че в действителност желаят да го вършат задоволително дълго. Един от уроците, които научихме е, че политиката е дълъг маратон. Много дълъг маратон.
Вие май се готвехте за по-къс?
Ние се надявахме - много наивно от настояща позиция, че решаването на проблемите с правовата страна, които са главната спънка в нашето развиване, може да стане по-лесно. И това го отчитаме като неточност. Защото системата се е окопала на доста равнища, тя се е окопала и законово, т.е. основани са доста правила, които да ръководят всичките неправди, осъществени през годините.
Пак по време на огромната рецесия, която смъкна държавното управление, излезе тематиката за, даже имахте парламентарен спор по въпроса с Радослав Чолаков от ГЕРБ. Сега по-лесно ли е, след вашето ръководство, да има още един еднорог и изобщо какво се случи?
Не бих си приписал заслугата нито за първия еднорог, нито за идващите, само че случката беше в действителност показателна за това, което приказваме сред остаряла политика и нова политика. Старата - в лицето на ГЕРБ, не схваща новата стопанска система и бяха ослепителен образец, че те в действителност нямат никаква концепция по какъв начин действа тази стопанска система и за какво е толкоз значима за България.
Ако нещо сме постигнали през тези шест месеца, е най-малко “еднорозите ” да станат известно разбиране.
За мен това е извънредно значимо, тъй като в годините на прехода общественият модел, който виждаха младите за триумф, беше да си мутра. За младите беше cool да си мутра - да носиш ланци, да биеш хората, да слушаш чалга и да направиш пари от някакви далавери. С този модел израснаха доста деца през 90-те години. И за жалост, част от тях се пробваха да станат тъкмо това.
Еднорозите би трябвало да вкарат нов обществен модел за подражателство. Че е добре да си инженер, че е добре да си направиш компания, че в последна сметка можеш да направиш пари и да си сполучлив в целия свят с почтен труд от България. Това е най-важното обръщение и се надявам господин Чолаков да го разбере и той.
Кога да вземем за пример вложител като, само че по кое време подобен вид инвестиция би пристигнала в България?
Всеки вложител гледа освен стопанската система на съответната страна, само че и политическия риск. И в случай че политическата система е нестабилна и има огромно чувство за корупция - както ние обичайно сме на дъното на всички листи по корупция в Европа - това си има висока цена.
Много пъти за вложителите тази цена не е оправдана и те избират друго място, макар че има по-високи налози, повече осигуровки и каквото и друго да било.
Но във връзка с огромните колоси, това тях по-малко ги тормози, защото да рекетираш Гугъл не е толкоз елементарно, едвам рекетираш дребна фамилна компания от Бавария. За сметка на това обаче, те са извънредно комерсиално настроени и нормално избират да влагат в страна, която е подготвена да направи огромна поръчка към тях като компания, с цел да могат те да обяснят на акционерите си за какво влагаме в това малко място като България или Гърция.
Докато при един производител на коли това прави смисъл, тъй като ние имаме положителни цени на ток, положителни цени на работна ръка, добра автоматизация, много пътища и така нататък И там индустриалният цикъл е друг, има смисъл да го правиш в България.
По отношение на IT фирмите, изключително на най-големите, основаването на центрове нормално се обезпечава с огромна държавна поръчка и няма никакво подозрение, че сътрудниците от Гърция са създали такава към Microsoft, с цел да се случи такава голяма инвестиция.
В България ние към момента не сме подготвени на електронизация от сходен мащаб, която да ръководи нещо сходно, само че имахме доста срещи и продължаваме да търсим къде е магическата точка, където нашите ползи за цифрово държавно управление и техните бизнес ползи ще се съчетаят по този начин, че да забележим огромна инвестиция и от тях.
Как си представяте вашите гласоподаватели - тъй като, от една страна, с лекост говорите за тези огромни вложения, IT сектора, в който и вие имате опит, въпреки това, в акцията вие акцентирате на пенсиите. Имате ли ваша персонална визия отвън тази, която социологията ви споделя?
“Продължаваме Промяната ” е нова партия. Ние сме едвам на втори избори, което значи, че към момента търсим тези, които постоянно ще са за смяната, както едно време си имаше ядро Българска социалистическа партия, ядро Съюз на демократичните сили, ядро ГЕРБ и така нататък
За момента нашите гласоподаватели са преобладаващо хора в пенсионна възраст, по явни аргументи, ние просто се сетихме за тях, за първи път от толкоз време. Никой не им беше обръщал внимание. Те са извънредно щастливи освен, че вдигнахме пенсиите и че изобщо някакъв по-достоен живот може да им се предлага тук.
От друга страна, обаче, индивидът от Payhawk-a излезе да ви отбрани медийно …
Другото нещо, което се вижда в очите на тези пенсионери, е вярата - не за техните деца, а за техните внуци. Че те ще се върнат в България, ще могат да останат в България и ще имат нещо, което да вършат до момента в който са тук, тъй като в този момент едни младежи са взели юздите и тази връзка сред прадеди и внуци е извънредно нежна. Някои от тези внуци са във възраст за гласоподаване, други не, само че там също започваме да се прокрадваме в съзнанието на гласоподавателите, на най-младите.
50 хиляди гласа имахте от чужбина, единствено Движение за права и свободи, по разбираеми аргументи, завоюва повече на последните избори. Таргетирате ли тези гласоподаватели в чужбина?
Искаше ми се доста повече българи от чужбина да гласоподават, тъй като и в редиците на Промяната има много хора, които са се върнали в България, тъкмо с тази задача, и ние се усещаме естествено свързани с българските общности по целия свят.
Другото нещо, с което постоянно се спекулира, е връщането на българите от чужбина тук. Повечето от тях не са тук, тъй като нещо не им е било наред и те са си тръгнали. Много евентуално е те да са последните, които ще се завърнат. Чак когато си оправим страната задоволително - за българите в България, тези от чужбина ще си кажат „ Брей! То към този момент там става за живот. Има опция за работа, за туризъм, за пенсиониране, по този начин както аз съм привикнал да е в Германия, в Съединени американски щати. Я да се върна! “.
Но те веднъж са ни афектирани, повторно - стандартът им към този момент им е друг, тъй че ще се желае доста здрава работа, с цел да се върнат. От друга страна, са търпели и доста разочарования – Слави, патриоти…
Съжалявате ли, че не станахте външен министър? Имаше подобен проект първоначално.
Имаше, да. Но по-късно се пренаредиха целите. Никога не е късно, занапред предстоят развития в политическия живот.
Еврозоната допустима ли е от 1-ви януари 2024?
Задължително ще работим за това. Има разнообразни способи, по които това може да се случи. Прословутият народен проект за еврото също безусловно излишно стана тематика на спор сред политическите партии - да вземем за пример сред нас и ИТН, които на хартия бяха “за ” еврото, само че взеха решение да политизират даже техническия проект по какъв начин тъкмо ще го създадем. Въпросният проект споделя, че ние можем да влезем от раз. Можем обаче да влезем последователно, с повтаряне на валутите за известно време, което е по-плавният вид, и евентуално ще се движим в тази посока, тъй като губенето на политически миг със служебни държавни управления забавя процеса.
Създаде се един. Основателите на през идващите години в обучение – медицина и опазване на здравето. Общото сред двете неща е, че се оказа, че в последните 10 или повече години има като нулеви години за компетентността на едни хора, които в това време бизнесът ги желае.
Възможно ли е това изгубено потомство, да ги назовем, на България да бъде обезщетено в идващите години?
Образованието и атестацията на образователни заведения, както и това преподаватели по какъв начин мерят равнището на образованието, са извънредно мъчителни тематики и въпроси. Ние още веднъж сме на дъното на всички ранглисти и за жалост всички наши първични опити да стартираме някаква смяна, дружно с университетския състав, по какъв начин те да се атестират по международни стандарти, тъй че тяхната работа да се мери в научни разработки и преподаване и да се възнаграждава надлежно, срещна голям отпор, автоматизирано.
Точно както в здравната система въведохме електронната рецепта. Веднага щом падна държавното управление, те споделиха, че това е потъпкване на човешките права на всеки доктор да издава хартиени предписания и наложително би трябвало да се върнем на това. По същия метод множеството университетски институции у нас се съпротивляват на въвеждането на международния модел за мерене на достижения, тъй като има хора, които са доста надалеч от истината.
Тук там има известни балони с отлични резултати, само че те са по-скоро артикул на самостоятелния началник на катедрата или на института, който има упоритости, в сравнение с резултат от цялостната държавна политика, по тази причина е извънредно мъчно и ще има огромна опозиция от българския научен състав.
INSAIT, институтът за изкуствен интелект, е опит за късо съединяване на тази верига. Като концепцията е следната: вместо да имаме просто още една степен по компютърни науки, дано да създадем степен по компютърни науки, която да е в действителност на международно равнище през цялото време – да е платена по отговарящ метод, преподавателите да са на световно равнище, студентите да са освен от България, само че от целия свят и в действителност на това равнище, и науката, която генерираме като докторанти, магистри и така нататък - на международно равнище.
Когато това колело се задвижи, внезапно България ще светне на картата като страна, която създава фрагменти по компютърни науки, изкуствен интелект, също като Швейцария.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ