Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до най-безразсъдната от

„ Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до най-безразсъдната от всички мисли, до мисълта за самоубийството, с цел да мога да доближи опрощението, да мога отново да изживея Ом, да мога още веднъж същински да дремя и да се разсънвам. Трябваше да се трансформира в простак, с цел да намеря още веднъж в себе си Атман. Трябваше да бъркам, с цел да продължа да пребивавам. Къде още ще ме води моят път? Безумен е този път, той криволичи, може би се затваря в кръг? Да върви накъдето си желае, аз ще продължа да вървя по него “. Тези мисли на Сидхарта сякаш най-пълно отразяват личността на Херман Хесе. На 9 август се навършват 62 години от кончината на великия публицист, който през 1946 година печели Нобелова премия за литература. Не са толкоз доста бележитите международни създатели, които трансформират в шедьовър съвсем всяко свое произведение - „ Сидхарта “, „ Игра на стъклени перли “, „ Нарцис и Голдмунд “, „ Демиан “, „ Степният вълк “...В памет на великия повествовател, дано си напомним словесните перли, които той остави в съкровищницата на литературата.
Дърветата са светилища. Който знае по какъв начин да им приказва, който знае по какъв начин да ги слуша, може да научи истината. Те не проповядват обучение и наставления, те проповядват, без да се отклоняват от детайлностите, античния закон на живота.

Когато сме изумени и не можем да понесем живота си повече, тогава едно дърво има какво да ни каже: „ Мълчи! Бъдете спокойни! Погледни ме! Животът не е елементарен, животът не е сложен. Това са детски мисли. Нека Бог приказва във вас и мислите ви ще замлъкнат. Вие сте тревожни, тъй като пътят ви води надалеч от майката и дома. Но всяка стъпка и всеки ден те водят още веднъж при майката. Домът не е нито тук, нито там. Домът е във вас или домът въобще не е на никое място ”.

Научете какво би трябвало да се приема на съществено и се смейте на останалото.Ако ненавиждате човек, вие ненавиждате нещо в него, което е част от вас самите. Това, което не е част от нас самите, не ни пречи.

Мъдростта не може да бъде предадена. Мъдростта, която един умен човек се пробва да съобщи, постоянно звучи като нелепост на някой различен... Знанието може да бъде предадено, само че не и мъдростта. Човек може да я откри, да я изживее, да направи чудеса посредством нея, само че не може да поддържа връзка посредством нея и да я преподава.

Който желае музика вместо звук, наслада вместо наслаждение, душа вместо злато, креативна работа вместо бизнес, пристрастеност вместо нелепост, той не намира дом в този наш банален свят.Бях и към момента съм изследовател, само че стопирах да слагам под въпрос звездите и книгите. Започнах да чувам учението, което кръвта ми нашепва.Думите не показват добре мислите. Те постоянно стават малко разнообразни незабавно откакто бъдат изразени, малко изкривени, малко глупави.„ Когато някой търси - сподели Сидхарта - тогава елементарно се случва очите му да видят единствено това, което търси, и той не може да откри нищо, да вземе нищо, тъй като постоянно мисли единствено за това, което търси, тъй като той има една цел, тъй като е захласнат от задачата си. Търсене значи да имаш цел. Но намирането значи да бъдеш свободен, да си отворен, да нямаш цел “.

Трябва да станем толкоз сами, толкоз изцяло сами, че да се оттеглим в най-вътрешното си аз. Това е път на горчиво страдалчество. Но тогава нашата самотност е преодоляна, ние към този момент не сме сами, тъй като откриваме, че нашето най-вътрешно аз е духът, че това е Бог, неделимото. И ненадейно се озоваваме посред света, само че необезпокоявани от неговата многобройност, тъй като най-вътрешната ни душа ние знаем, че сме едно с цялото битие.

Ние сме слънце и луна, скъпи приятелю. Ние сме море и земя. Нашата цел не е да си подхождаме един на различен. Това е да се разпознаваме един различен, да се научим да виждаме другия и да го почитаме за това, което е: противоположни един на различен и допълващи се.Винаги съм вярвал и към момента имам вяра, че какъвто и добър или неприятен шанс да ни сполети, постоянно можем да му дадем смисъл и да го превърнем в нещо скъпо.Без думи, без писане и без книги не би имало история, не би могло да има идея за човечеството.Самотата е самостоятелност. Това беше мое предпочитание и с годините го реализирах. Беше студено. О, задоволително студено! Но беше също неподвижно, отлично неподвижно и широко като студената тишина на пространството, в което се въртят звездите.

Да си държим езика, когато всички клюкарстват, да се усмихваме без неприязън на хората и институциите, да компенсираме дефицита на обич в света с повече обич в дребните, персонални неща. Да бъдем по-верни в работата си, да демонстрираме по-голямо самообладание, да се откажем от евтиното възмездие, което може да се получи посредством насмешка и рецензия: всичко това са неща, които можем да създадем.

Не се въртим в кръг, вървим нагоре. Пътят е серпантина - към този момент изкачихме доста стъпала.Какво бих могъл да ти кажа, което би било скъпо, като се изключи че може би търсиш прекалено много. Не можеш да намериш нещо, което е резултат от търсенето ти.Няма друга действителност, с изключение на тази, която се съдържа в нас. Ето за какво толкоз доста хора живеят толкоз недействителен живот. Те одобряват облиците отвън тях за действителност и в никакъв случай не разрешават на вътрешния свят да се наложи.О, любовта не е там, с цел да ни направи щастливи. Вярвам, че съществува, с цел да ни покаже какъв брой можем да издържим.За великите мислители може да е значимо да изследват света, да го изясняват и презират. Но мисля, че е значимо единствено да обичаме света, а не да го презираме, не да се ненавиждаме един различен, а да можем да гледаме на света, на себе си и на всички същества с обич, удивление и почитание.Така тя усърдно го научи, че човек не може да изпитва наслаждение, без да доставя наслаждение, и че всеки жест, всяка ласка, всяко допиране, всеки взор, всяка парченце от тялото има своята загадка, която носи благополучие на индивида, който знае по какъв начин да се разсъни то. Източник