Трябва да се постигне общо разбиране, че наистина сериозна съдебна

" Трябва да се реализира общо схващане, че в действителност сериозна правосъдна промяна може да се прави единствено посредством промени в Конституцията. Не е правосъдна промяна закриването на профилираните прокуратура и съд или предварителното премахване на Иван Гешев от позицията на основен прокурор. Реформата би трябвало да съдържа промени в закона за правосъдната власт, още в метода, по който се организират състезанията за назначение на магистрати. Важни са доста необятен кръг от качествата на лицата, които влизат в тази система ".

Това съобщи в изявление за Dir.bg юрист Людмил Рангелов. Според него процедурата във Висш съдебен съвет по желаната оставка на основния прокурор Иван Гешев ще приключи с крах. Той твърди още, че най-добре е също КПКОНПИ да се закрие и този закон въобще да се анулира, защото в гражданското и наказателното законодателство има задоволително благоприятни условия, посредством които да се осъществят функционалностите на тази комисия. Рангелов разяснява и концепцията за българско законодателство " Магнитски ", заявявайки, че то няма да е в естетика с националните ползи на нашата страна и с разпоредбите на Европейски Съюз. Той е на мнение, че след разпита на премиера Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова надали ще се стигне до образуването на правосъдно произвеждане.

- Конституционен съд се произнесе за желаната оставка от министъра на правораздаването на основния прокурор, каква е прогнозата Ви по какъв начин ще се разиграе този проблем във Висш съдебен съвет?

- Първо министърът на правораздаването Надежда Йорданова би трябвало да внесе съществени материали, които да сочат някакво държание на основния прокурор, което уронва престижа на правосъдната власт или пък би трябвало да става дума за безучастие и неизпълняване на отговорностите му. Това би трябвало да бъдат съществени материали, а не извадки от Гугъл или пък такива от вестници. Това като начало.

След това, несъмнено, Висш съдебен съвет ще стартира процедура по оценка на тези материали дали са задоволителни за формиране на сходна процедура против основния прокурор, а точно предварително преустановяване на неговия мандат.

Прогнозите ми са, че даже и да стартира такава процедура, официално тя няма да приключи с триумф, тъй като Законът изисква квалифицирано болшинство, което да застане на позиция, че следва да бъде преустановен мандатът на основния прокурор. Квалифицирано болшинство от 17 индивида не виждам в този Висш съдебен съвет по какъв начин може да бъде събрано, тъй като единствено прокурорската квота в него се състои от 11 индивида. При пирамидалната конструкция на прокуратурата надали някой от прокурорите ще се изправи против основния прокурор с позиция, че би трябвало да бъде преустановен мандатът му.

Що се отнася до другото произвеждане, отводът на Висш съдебен съвет да се поизнесе по настояването, което направи някогашният министър на правораздаването Янаки Стоилов, заради недопустимост да прави такова искане и този отвод беше обжалван във Върховния административен съд, в този момент по-късно решение на Конституционния съд, Върховният административен съд би трябвало да се произнесе по тази тъжба. И то несъмнено би трябвало се произнесе в смисъл, че почита жалбата, защото след решението на Конституционен съд е явно възможно министърът на правораздаването да внася сходно искане. И откакто се произнесе в този смисъл, Висш съдебен съвет би трябвало и тук да се задейства въз основата на настояването и импортираните с него материали. Докато тези материали се върнат от Върховен административен съд във Висшия правосъден съвет, към този момент и актуалният правосъден министър може би ще е внесъл сходно искане. Най-вероятно двете претенции ще бъдат обединени в едно и оценката ще се прави на предходните и на в този момент импортираните материали. Вече процедурата нататък ще бъде съгласно мен безуспешна, както към този момент споделих.

- В какви периоди ще бъде направено това?

- За страдание, защото това е процедура, която в този момент се позволява след решението на Касационния съд, няма правила, по които да се организира, няма и съответни периоди. Аз най-малко в този момент в това отношение чакам почтеност от Висш съдебен съвет, да е в рационални периоди от момента на внасяне на материалите в границите на месец - месец и половина да има някакво отношение дали ще се развие процедура по преустановяване или просто ще се реши, че материалите, които му се дават, не откриват някакви нарушавания. Разбира се, в границите на тази процедура Висш съдебен съвет може да изиска и спомагателна информация от позиция на една почтеност, с цел да обясни проблема и тогава да вземе своето решение. Не е наложително безусловно да се ограничи единствено до това, което му е внесъл министърът на правораздаването. Висш съдебен съвет ще се постарае да се произнесе при една по-голяма цялост на обстоятелствата, които го стимулират или не го стимулират да приключи предварително мандата на основния прокурор. Отново обаче наблягам, че възможностите са пренебрежимо дребни.

- Нужно ли е закриването на спецправосъдието, преди години бяхме убеждавани, че това е една от главните полезности на Европейски Съюз?

- Би трябвало да се сложи едно начало на едно общо схващане и в правната общественост, и измежду хората, които ние дефинираме като политически хайлайф, че не е правосъдна промяна закриването на профилираните прокуратура и съд или предварителното премахване на Иван Гешев от позицията на основен прокурор. Това са възможни промени, само че никога не са правосъдна промяна. Ако се реализира едно общо схващане, че в действителност сериозна правосъдна промяна може да се прави единствено посредством промени в Конституцията, тогава и диалогът сред всички коментатори и специалисти първо ще бъде по-съдържателен, по-същностен и в действителност може да докара до някакъв съответен резултат. Самото събитие, че главните структурни звена на правосъдната власт, главната процедура по желание и преустановяване на мандати, брой на членове в обособените органи Висш съдебен съвет, Инспекторат и така нататък, е уредена в Конституцията в обособена глава, допуска, че и промяна може да се прави единствено с промени на разпореждания от този дял на Конституцията. Всички други приказки, че правосъдната промяна ще се направи посредством промени в Наказателно-процесуален кодекс, в Закона за правосъдната власт или някакви промени в материалното право, не са съществени съгласно мен.

По отношение на закриването на профилираните съд и прокуратура. Имаше дълго време съвсем един общ консенсус, че те би трябвало да бъдат закрити. Всъщност въпросът е отново по-скоро механически, а не същностен. Закриването и откриването на профилираните съдилища единствено по себе си не може да бъде детайл от една правосъдна промяна. Това е по-скоро една технология къде да се проверяват избран вид каузи. Има няколко законопроекта, които са импортирани, и всички са в посока тези структури да се закрият. Излизат на напред във времето какво ще се случи със почналите към този момент каузи, които са във фаза на правосъдното разследване, и със съдиите какво ще стане откакто бъдат вероятно закрити тези структури, къде професионално ще се осъществят и в какви съдилища ще работят. Смятам, че всичко това е въпрос на технология и не води до оценка, че едно такова деяние е промяна. Основните възражения против съществуването на профилираната прокуратура и съд са, че те фактически в интервала на съществуването си се използваха, с цел да бъдат отстранени от икономическата сфера по-крупни фигури, които не са в верния тим, не са в тима на политическото болшинство. Това компрометира главно тези структури. Освен това и продължителният престой на арестувани лица, безпричинно от позиция на закона и обстоятелствата, също злепоставяше тези структури. Според мен, немалка отговорност за това има освен прокуратурата, само че и съдът. Защото в последна сметка той взема решение каква да бъде тази дълготрайност. Това компрометира тези две институции, които в доста случаи действаха като пристрастни и политически подвластни.

- Трябва ли КПКОНПИ да бъде обединен орган или би трябвало да бъде разграничен?

- И сега се занимавам с една искова молба по този закон. Първо аз не съм склонен, че тази конструкция би трябвало да се разделя на две обособени такива. И второ едната от тях да се занимава с следствие. Защото колкото повече са органите, които се занимават с следствие, толкоз по-голяма е опцията за всякакъв административен и законов произвол.

Първо и на първо място би трябвало да се направи една сериозна проверка на закона за тази комисия. И по-късно да се направи преценка дали въобще нейното битие е належащо. Така или другояче съществуването и на подобен закон и на такава комисия е своего рода някакво изключително законодателство, особено законодателство, което не е особено за една зряла демократична страна. Това, което се случва с производствата по този закон при оценката на доказателствата, е доста надалеч от правилата на пазарната стопанска система. Това наложително би трябвало да се преценява, в случай че настоящето политическо болшинство реши да прави някакви промени, както в комисията, по този начин и в закона. Моето мнение е, че най-добре е и комисията да се закрие и този закон въобще да се анулира. В гражданското и наказателното законодателство има задоволително благоприятни условия, посредством които да се осъществят същите цели, поради които е основана функционалностите комисията. Обаче при доста по-големи благоприятни условия на лицата, които са обект на гонене по този закон, да се пазят съответно.

- Какво би трябвало да бъде направено за правосъдната промяна с изключение на смяна на Конституцията, къде е най-пробивна нашата правосъдна система?

- Така както в началото беше уредена правосъдната власт в Конституцията, единствено по себе си беше задоволително добър метод, който дава опция тя да действа дейно. Във финеса, в детайлите в действителност могат да се създадат някакви промени в процесуалните закони. Общо взето има консенсус, има и някакъв напън от нашите сътрудници в Европейски Съюз, очевидно би трябвало да бъдат направени промени, които да дават опция за надзор върху основния прокурор. Не че в този момент няма такива благоприятни условия, само че в последна сметка всичко опира до хората, които изпълват със наличие тази правосъдна система - прокурори, следователи, съдии. Ако всички те са в цялостния смисъл самостоятелни и способени, тогава и системата ще действа. Каквито и промени да се създадат, в случай че съдиите и прокурорите не са самостоятелни и в случай че не са способени, резултатът постоянно ще бъде този, който в този момент имаме, съмнение в правосъдната система, а така и така всеобщата неправда, която се вижда във всички направления в публичния живот, ще се усилва и посредством дейностите на правосъдната система. А там е крайната спирка, на която жителите могат да получат правдивост, несъмнено съобразена със закона.

- Споменахте за контрола на основния прокурор, по какъв начин може той да бъде следен?

- Според мен, би трябвало да се одобряват законови процедури посредством, които основния прокурор да бъде по-ефикасно следен от Висш съдебен съвет и Народното събрание. Сега никой не преглежда опцията надзор от Висш съдебен съвет, тъй като съставът на настоящия Висш съдебен съвет се смята персонално за несъответствуващ да реализира подобен надзор. Това може да влезе като смяна в Конституцията. Това е пътят, по който може да се реализира надзор и може да стига в това число и до тези крайни резултати с предварително преустановяване на мандата и следствие за осъществено закононарушение. Ние извънредно сме се концентрирали върху въпроса кой може да проверява основния прокурор за осъществено закононарушение. Като че ли основните прокурори, които са минали през своите мандати, непрестанно или някои от тях са правили някакви закононарушения и, видите ли, Конституцията и законите пречат да бъдат преследвани. Това са в действителност изключителни случаи и за това би трябвало да се планува такава процедура. Най-подходящо е в Конституцията да се впише дейно организиран надзор от Висш съдебен съвет и от Народното събрание. В последна сметка законодателната власт, макар че всички управляващи са самостоятелни, е най-важната и с най-голяма тежест в страната.

- Имаме ли потребност от Законодателство вид Магнитски, в последно време се заприказва интензивно за него?

- Това, което се разисква в тази ситуация, то не е кардинално въобще да бъдат уредени тези въпроси, а в този момент да нагодим законодателство по един закон на една трета страна към глобите, които е наложила на няколко лица. Аз мисля, че такова позволение е неуместно, несъответно на една суверенна страна и от правна позиция такова, което няма по какъв начин да бъде въведено в естетика с регламентите на Европейски Съюз. Те са безапелационни, че подобен вид законодателство и подобен вид актове на трета страна да работят на територията на Европейски Съюз е неприемливо. Мисля, че тук се заблуждават ръководещите със самото желание да изготвят такова законодателство. Такова законодателство няма да е в естетика с националните ползи на нашата страна и с разпоредбите на Европейски Съюз. Цялото ни законодателство, къде по-пряко, къде по-косвено, съдържа механизми за битка с корупцията. Но тъй като те не се ползват, ние непрестанно се стремим да въведем нещо изключително, извънредно, та, видите ли, корупцията с един удар да бъде унищожена. Тя е всекидневно деяние на всички държавни органи. Не единствено при правосъдните органи. Тя съществува при всяка страна, където има някакъв икономически живот. Въпросът е да се сведе до най-малко и да има способи, по които да бъде установявана. И в този момент законите имат задоволително правила, които разрешават да се случва това.

Не съм политически специалист, само че когато идваш с съществена политическа поръчка за нулева корупция, ти някак си предпоставяш точно такова суперзаконодателство, което, когато бъде признато, неотложно ще отреже главата на корупцията. Напротив. Едно такова изключително по същността си законодателство единствено ще навреди на икономическия живот в страната и няма да реши въпроса с корупцията. Това е като изобщо всевъзможен тип престъпност. Ето какво споделя Монтескьо: " Този, който прави закононарушение, не се интересува от наличието на закона, а от вероятността той да бъде прибавен по отношение на него. " Тоест, в случай че постоянно законът се ползва, тогава корупцията ще изчезне, а не в случай че глобата е доста тежка. Както се вижда, казано е преди епохи, само че и в този момент е настоящо.

- Правилно ли беше извикан на разпит в прокуратурата министър председателят Кирил Петков и началникът на кабинета му Лена Бориславова?

- По принцип в закона се съдържа такова обвързване. Когато някой непрекъснато афишира обществено, че знае за лица, направили тежки закононарушения, съгласно самия закон е публично длъжен да заяви на съответните органи цялата информация, която има за такива лица. И в този смисъл - да, вярно е това решение. Въпросът е дали не е прекомерно политизирано това приканване. Но няма нещо неправилно от позиция на закона. Това по-скоро не е разпит, а едно събеседване. Там не се прави протокол за разпит, а се дават едни пояснения какво му е известно, от кое място му е известно и до каква степен в детайли може да заяви някакви обстоятелства. От това нищо няма да последва като по-нататъшна реализация. Ще се извърши предварителна инспекция по тази информация, която са дали министър-председателят и началникът на политическия му кабинет, и надали ще се стигне до формиране на досъдебно произвеждане против съответни лица въз основата на тази информация. Службите, в лицето на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, би трябвало да разполагат с такава информация. И от там, в случай че постъпи някаква по-конкретна информация, може да се стигне до някакво развиване. Иначе по този начин ще приключат нещата - единствено с звук по медиите.

- А няма ли това опълчване сред институциите да изяде главата на същинската правосъдна промяна?

- При всички случаи опълчването не е потребно. Да се сведе цялата битка за повече правда до отстраняването на Иван Гешев не е ефикасно деяние. Проблемите са други и общо взето те се знаят. А опълчването, което има сред прокуратура и Министерство на вътрешните работи, на органите, които събират оперативната информация, която по-късно се трансформира в доказателства, при всички случаи вреди и на битката с престъпността, и на хода на правосъдната промяна. Тя по този начин единствено се бави и се елементаризира по някакъв метод. Не са там проблемите. В самото действие са проблемите на правосъдната система. Пак ще кажа. Компетентни и самостоятелни магистрати, самостоятелни от фактори за кариерно израстване, за бонуси, за цялата си професионална работа. Това е, което е довело правосъдната система до ниска степен на доверие и до непрекъснато говорене, че би трябвало да се реформира. Тя промяната би трябвало да стартира с изначалните промени и в закона за правосъдната власт, в метода, по който се организират състезанията. Важни са качествата на лицата, които влизат в тази система. Защото, когато един несъответствуващ от позиция на морала и на подготвеност успее да влезе в правосъдната система, след пет години той става закрепостен. За да бъде отхвърлен от нея, би трябвало да извърши надали не тежко закононарушение. Такива хора могат през целия си професионален път, до пенсиониране, да затлачват и да тормозят системата с непросветеност и със зависимости. Както постоянно, нещата опират до хората.

Когато магистратите не са самостоятелни, те стигат до формиране на каузи против невиновни хора. Вчера бях на едно правосъдно съвещание и там научих, че моят клиент Мирослав Николов е умрял от Коронавирус. През 2013 година беше поръчано да се повдигне някакво обвиняване против него, тъй като той в качеството си на изпълнителен шеф на Държавна фирма " Земеделие ", не беше извършил едно искане на доста, доста авторитетни лица - да подава 2 милиарда от парите на фонда в КТБ. По тази причина започнаха да търсят някакъв метод да бъде глобен посредством съд. Образува се едно наказателно произвеждане, което се точи доста дълго в досъдебна фаза, а по-късно прокуратурата внесе обвинителен акт в съда. Елементарно дело за някаква неизгодна договорка за 19 000 лв.. Първоинстанционният съд го оправда, прокуратурата стачкува. Вчера бе първото съвещание пред втора инстанция, само че се оказа, че той е умрял и делото ще бъде прекъснато. Междувременно изключителните терзания в продължение на 7 години доведоха до развиване на диабет у този човек. Кой в този момент ще върне нещата обратно, с цел да бъдат поправени? Кой ще понесе някаква отговорност за това, че този човек е бил по този начин преследван в продължение на няколко години?

Това ме прави ядосан, тъй като си беззащитен да направиш нещо на отговорните, които са обгърнати в мъгла, в раздалеченост, в никакъв случай няма да получат наказването, което би трябвало. Ето по тази причина споделям, в случай че прокуратурата беше в действителност самостоятелна, трябваше да вижда, че това, което я стимулира, би трябвало да образува и да води такова произвеждане против този човек, е юридически несъставомерно и безпричинно. И най-вероятно този човек можеше да остане и жив. Когато на един магистрат можеш да му кажеш извън какво да прави, а не това което е написано в закона, и магистратът не се подчинява на обективните обстоятелства, които са против обещано лице, а просто дай този човек да го подхванем за нещо, пък след това ще забележим какво ще стане, това не е правораздаване.