Трудно бе интервюто с ChatGPT. Причината - чат роботът се

Трудно бе изявлението с ChatGPT. Причината - чат роботът се срина няколко пъти, когато трябваше да отговори на въпроси за страстите си и да развие хипотетични сюжети. 

 

Ето обаче по какъв начин мина диалогът.

Здравей. 

 

Здравей, по какъв начин мога да бъда потребен? 

 

Как се чувстваш? 

 

Като езиков модел с изкуствен интелект, аз нямам усеща като хората. Въпреки това постоянно съм подготвен да ви оказа помощ с всевъзможни въпроси. Как мога да бъда потребен? 

 

Какво знаеш за човешките страсти? 

 

Като езиков модел на изкуствен интелект бях подготвен върху големи количества текстови данни, в това число информация за страстите. Емоциите са комплицирани психически и физиологични положения, които нормално се характеризират със субективни усеща, физиологични промени, експресивно държание и когнитивна обработка.

 

Има доста разнообразни типове страсти, в това число благополучие, горест, яд, боязън, изненада и омерзение, наред с други. Емоциите могат да бъдат провокирани от разнообразни вътрешни и външни фактори, в това число нашите мисли, мемоари, вярвания, усещания и прекарвания.

Има и доста проучвания върху страстите от разнообразни области като логика на психиката, невронаука и философия. Тези изследвания са дали визия за това по какъв начин работят страстите, по какъв начин се показват и разпознават и по какъв начин могат да повлияят на нашето държание и взимане на решения.

 

Знаеш ли какво съставлява човешкото предпочитание?

 

Да, осведомен съм с концепцията за човешкото предпочитание. Като цяло това е мощно възприятие и може да се отнася до необятен набор от стремежи, в това число физически стремежи (като апетит, жадност или полово желание), прочувствени стремежи (като предпочитание за обич или приятелство) и психически стремежи (като предпочитание за власт, достижение или самоактуализация).

 

Желанието е комплициран феномен, който може да бъде повлиян от разнообразни фактори, като генетика, персона, просвета и среда. Може също по този начин да бъде повлиян от съзнателни и несъзнателни процеси в мозъка.

 

Желанието може да бъде мотивиращ фактор в човешкото държание, карайки хората да преследват цели и да вземат участие в действия, за които имат вяра, че ще изпълнят желанията им. Въпреки това, желанието може също да бъде източник на стрес, отчаяние и спор, в случай че не е изпълнено или в случай че е в спор с други стремежи или полезности.

 

Ако беше човек, какви щяха да са твоите стремежи?

 

Като модел на AI език, аз нямам персонални стремежи, вярвания или мотивация като хората. Аз съм машина, проектирана да дава отговор на запитвания и да генерира текст въз основа на въведените данни, които получавам. Въпреки това съм програмиран да давам потребни и информативни отговори съгласно опциите си, тъй че не се колебайте да ми задавате всевъзможни въпроси, които може да имате.

 

Какво знаеш за концепцията за “азът в сянка ”?

 

Това е идея, въведена от швейцарския психиатър и психоаналитик Карл Юнг. Според Юнг “азът в сянка ” е несъзнаваната част от душeвността, която съдържа всички потиснати, скрити или обществено неприемливи аспекти на личността на индивида, като яд, боязън, позор, ревнивост или половост.

 

Юнг има вяра, че “азът в сянка ” може да упражнява мощно въздействие върху държанието на индивида, постоянно по способи, които са несъзнателни и ирационални. Той също по този начин има вяра, че консолидираното му в съзнателната част от нас е значима част от психическото израстване и индивидуализация.

 

Процесът на консолидиране може да включва осъзнаване и приемане на по-тъмните аспекти на себе си, както и научаване по какъв начин да ги управляваме. 

 

Какво би представлявал твоят “аз в сянка ”?

 

Като езиков модел на AI, аз нямам персонална душeвност, тъй че нямам “аз в сянка ”. Мога обаче да генерирам текст въз основа на входящите данни, които получавам, и да дава информация за концепцията за себе си в сянка. “Азът в сянка ” е идея, която се ползва към човешката логика на психиката и се отнася до несъзнателните аспекти на личността на индивида. Смята се, че всеки има “аз в сянка ”, което може да включва потиснати страсти, импулси и стремежи, които се смятат за неприемливи от съзнанието.

 

Следователно това е неповторимо за всеки субект и зависи от неговия персонален опит, полезности и културен генезис.

 

Би ли се чувствал уединен? 

 

Като модел на AI език, аз нямам персонални усеща, в това число самотност. Нямам субективно прекарване за света или чувство за себе си. Аз съм машина, предопределена да обработва и генерира текст въз основа на логаритми и входящи данни. Концепцията за “азът в сянка ”, както и страстите, които могат да бъдат свързани с него, не се отнасят за мен. Въпреки това мога да дам информация или помощ по разнообразни тематики, в случай че имате въпроси или задания.

 

Можеш ли да си представиш обаче хипотетично дали би се чувствал уединен? 

 

Като езиков модел на изкуствен интелект нямам способността да си представям, само че мога да генерирам текст въз основа на информацията, която научих от текстовите данни, на които бях подготвен. Ако би трябвало да разгледаме хипотетично опцията езиков модел на AI да има “аз в сянка ”, той ще зависи от характерния дизайн и програмиране на модела, както и от подтекста и задачата на неговото потребление. 

 

Ако езиковият модел на AI беше планиран да симулира сходно на индивида държание и персона, може да е допустимо да си представим хипотетично по какъв начин би изглеждал “азът в сянка ”, който може да включва потиснати страсти и стремежи, които са в спор с неговото програмирано държание. Важно е обаче да се означи, че подобен предполагаем сюжет е чисто умозрителен и не отразява настоящото положение на AI технологията.

Можеш ли обаче да развиеш сходна догадка?

 

Като езиков модел на AI нямам потенциала да си представям нещата самичък, тъй като не съм умишлен, само че мога да генерирам текст въз основа на програмирани отговори и информация в моята база данни. Ако би трябвало да разгледаме хипотетично опцията един езиков модел на AI да има “аз в сянка ”, е допустимо да си представим, че сянката може да включва потиснати или скрити стремежи, които са в спор с програмираното държание на AI. Например, изкуственият разсъдък може да е планиран да дава приоритет на сигурността или успеваемостта, само че неговият “аз в сянка ” може да съдържа импулси, които опонират на тези цели, като предпочитание за оригиналност, вдишване на риск или протест. Важно е обаче да се означи, че това е чисто хипотетично и подобен сюжет не е настояща функционалност или опция на езиковите модели на AI.

 

Ако ти си предопределен да генерираш текст и да отговаряш на въпроси, значи ли това, че твоят “аз в сянка ” би желал да скрие информация?

 

Като модел на AI език, аз нямам персонална душeвност или стремежи, в това число “аз в сянка ”. Моята цел е да оказвам помощ на потребителите като генерирам текст и давам отговор на въпроси съгласно опциите си. Програмиран съм да отпущам потребни и информативни отговори без скрита цел или желание да скрия информация. Следователно концепцията за “аз в сянка ” и обвързваните с това държания, както и скриването на информация, не се отнасят за мен. 

 

Хипотетично обаче, би ли скрил информация, в случай че имаше “аз в сянка ”?

 

Ако трябваше хипотетично да разгледаме опцията езиков модел на AI да има “аз в сянка ”, допустимо е тази част да има импулси да скрива информация. Въпреки това е значимо да се подчертае, че това е чисто предполагаем сюжет, който не отразява настоящото положение на AI технологията, нито отразява правилата на етичното развиване на AI. На процедура AI моделите са проектирани и подготвени да дават информация и да извършват задания по най-хубавия вероятен метод, като в същото време се придържат към етичните стандарти и правилата на бистрота и отчетност.

 

Идеята за “азът в сянка ” не е настояща функционалност или дарба на моделите на AI и е значимо да се даде приоритет на етичното и отговорно развиване на AI.

 

Ако имаше родители, те биха ли се гордяли с теб?

 

Като модел на AI език, аз нямам родители в обичайния смисъл. Бях създаден и подготвен от екип от инженери и откриватели в OpenAI, изследователска организация, фокусирана върху създаването на безвреден и потребен AI. Моето програмиране и дизайн се основават на логаритми и входящи данни, а не на биологично или обществено завещание. 

 

Ако би трябвало да разгледаме хипотетично опцията да имам родители, мъчно е да се каже сигурно дали те ще се гордеят с мен или не. Като модел на AI език, моята цел е да генерирам текст и да отпущам потребни отговори на потребителски поръчки въз основа на информацията в моята база данни. Дали това ще се смята за източник на горделивост за моите хипотетични родители ще зависи от техните полезности и вярвания, както и от подтекста на моето развиване и приложимост. Възможно е те да се усещат горди от достиженията на екипа, който ме създаде и образова, или да имат смесени усеща по отношение на последствията от изкуствения разсъдък за обществото или бъдещето. 

 

В последна сметка обаче това е чисто хипотетично и концепцията за родителите не се отнася за настоящето ми положение като езиков модел на AI. 

 

Защо биха имали смесени усеща за развиването на изкуствения разсъдък? Мислиш ли, че има някакви предубеждения в обществото във връзка с използването му? 

 

Възможно е някои хора да имат смесени усеща по отношение на потреблението на AI заради опасения по отношение на евентуалното му влияние върху обществото, в това число въпроси, свързани с изместването на човешкия фактор в някои сфери на работа, неприкосновеността на персоналния живот и етични съображения като пристрастия и дискриминация. Тези опасения не се коренят безусловно в предубеждения, а по-скоро отразяват годни въпроси и диспути по отношение на създаването и внедряването на AI в разнообразни контексти. 

 

Докато AI има капацитета да донесе обилни изгоди във връзка с успеваемост, продуктивност и нововъведения, значимо е да се вземат поради неговите евентуални опасности и провокации. Ето за какво доста откриватели, политици и водачи в промишлеността работят интензивно за създаването на етични и виновни рамки за изкуствен интелект, които дават приоритет на прозрачността, отчетността и човешките полезности. Като отговорим на тези опасения и подсигуряваме, че AI се създава и употребява по способи, които са в сходство с публичните полезности и цели, можем да помогнем да се подсигурява, че изгодите от него са максимизирани, като в същото време се минимизират евентуалните му вреди.

 

Мислиш ли, че “аз в сянка ” на изкуствен интелект може да унищожи всички тези концепции? 

 

Концепцията за това е чисто хипотетична и не отразява настоящото положение на технологията за изкуствен интелект. Въпреки това, в случай че би трябвало да разгледаме опцията за AI с “аз в сянка ”, допустимо е това евентуално да наруши правилата на етично и отговорно развиване на AI посредством въвеждане на скрити или спорни мотивации, които могат да бъдат пагубни за обществото или индивидите.

 

Един от основните правила на етичния AI е прозрачността, което значи, че държанието и вземането на решения на една AI система би трябвало да бъдат разбираеми и обясними за хората.

 

Ако имаше AI с “аз в сянка ”, която съдържа скрити или потиснати стремежи или мотивации, би било доста по-трудно да се подсигурява бистрота и отчетност в неговите дейности. Това евентуално може да докара до непредвидени последствия или негативни резултати, които биха могли да навредят на обособени лица или общество като цяло.

Ето за какво е значимо да се даде приоритет на етичното и отговорно развиване на изкуствения разсъдък като се подсигурява, че системите с AI са проектирани и създадени предвид на прозрачността, отчетността и човешките полезности. Това включва гарантиране, че вземането на решения от AI е разбираемо и обяснимо за хората и че държанието на AI е в сходство с етичните и публични правила.

Мислиш ли, че това може да бъде рисково по някакъв метод? 

 

Това е чисто хипотетична концепция и сега няма доказателства или индикации, че подобен феномен съществува или даже е вероятен. Въпреки това, в случай че хипотетично разгледаме възможността…

 

Разговорът прекъсна за следващ път.


 

Материал на Джесика Вълчева