Труд продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя

...
Труд продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя
Коментари Харесай

Преструктуриране на българското образователно пространство

„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от  професор Борислав Борисов  – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”  проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна  проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ”  проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите,  проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София,  проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”,  проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет,  проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “,  проф. Георги Колев,  ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”,  доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси,  проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), и проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия .
Днес продължаваме с материал на проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) – София
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.

Типичната и в същото време най-разпространена подредба на университетските структури се базира на поредицата от проучвателен отчети на фондацията КАРНЕГИ, известни под името CARNEGIE CLASSIFCATION OF INSTITUTIONS OF HIGHER EDUCATION, почнали да се разгласяват от 2009 год.

Eдна къса ретроспекция на казуса от древността до наши дни ни дава съображение да опишем следните типове академични структури:
1. Академията на Платон – център за разговор и сериозно проучване;
2. Средновековните университети – открити, независимо регулиращи се общности от учени и студенти;
3. Либерален университет на кардинал Джак Нюман – институция за без значение интелектуално самоовластяване;
4. Университет на Вилхелм декор Хумболт в Берлин – ориентиран към попречване на търсенето на познания, опорочени от обществени сили;
5. До 18 век Европейския университет – институция отразяваща Европейските полезности на интелектуалната независимост и неналичието на каквито и да са граници в академичната общност;
6. След 18 век и доникъде на 20 век университетите са средища за приемане на използвани в практиката познания на основата на АКРЕДИТИРАНА КЛАСИФИКАЦИЯ;
7. От втората половина на 20 век и до наши дни университетските структури се базират освен на концепцията за придобиване на познания, само че и на СЕРТИФИЦИРАНИ УМЕНИЯ. Във връзка с това, от тук нататък актуалната подредба на университетските структури придобива следния тип:
1. Изследователски университет (Boyer Commission – 1998),
2. Предприемачески университет (Clark – 1998),
3. Електронен (Digital) университет: eCampus (Bode, Borgest, Pongratz, Nikolov – 2007),
4. Отворен университет,
5. Корпоративен университет,
6. Глобален университет,
7. Иновативен университет,
8. Университет 2.0,
9. Франчайзинг университет,
10. Университет за приложни науки,
11. Smart университет,
8. Глобални просветителни алианси – мега-университетски структури, основани на основата на няколко независими, само че обособени по характерен метод висши учебни заведения (университети, академии и колежи).

Във връзка с горното, тук бих желал да разтворя една скоба, чието наличие обаче има доста значимо значение за нашата просветителна среда. Както на всички е известно преди към една година(струва ми се, че това беше през април 2017 год.) Народното събрание на Р България одобри едни чисто лобистки ремонти на Закона за висшето обучение, (в това число и тези институциализиращи тъй наречените проучвателен университети – виж т.7а от горната класификация) свързани само и единствено с желанието на един единствен сътрудник, който се оказа доста мощен в лобирането. Факт е обаче, че управлението на МОН както се споделя в точния момент „ се усети “ и това предпочитание на сътрудника не можа да се осъществя.

И по този начин, всъщност: От преди малко показаната подредба се вижда, че тъй наречените проучвателен университети са единствено едно от прагматично обособените наименования на актуалните академични структури.
Това, че няколко български университета са се нарекли проучвателен е добре, само че този факт на официално етикиране не внася нова, качествена смяна в структурата на самата институция. С цялостно съображение и други наши университети биха могли да се нарекат освен проучвателен, само че и отворени, корпоративни, цифрови, световни, предприемачески, новаторски или smart. И какво от това? Нима всеки идващ път ще би трябвало да допълваме съответната законова база? И в последна сметка какво търсим? Повече от половината от съществуващите български държавни и частни университети биха си „ закичили “ освен един етикет, а цялата палитра от изброените нагоре съвременни и влиятелни избрания и това официално ще дава отговор на техните искания.

Показаната нагоре обективно съществуваща от древността и непрекъснато разрастваща се подредба на университетските структури в международен мащаб, дава съображение да се търси мястото и да се проучва актуалния тип на българската просветителна система в региона на висшето обучение.
Според данни от Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България 2014-2020 год. „ системата на висшето обучение в България обгръща 51 висши учебни заведения (37 държавни и 14 частни), в т. ч. 44 университета и профилирани висши учебни заведения и 7 независими колежа. Тази мрежа надвишава доста междинните индикатори на редица съпоставими като население и територия страни от Европейския съюз. “ Множество справедливи фактори въздействат на системата за висше обучение и те се заключават в следните слаби страни, систематизирани от специалисти в региона на висшето обучение:
– фрагментарност на системата;
– липса на цялостна, научно обоснована визия за развиване на висшето образование;
– липса на баланс сред автономията на висшите учебни заведения и степента на надзор, упражняван от държавата;
– липса на законови предпоставки за практикуване на ефикасен надзор и наказания при неефективно ръководство и незаконосъобразна активност на висшите училища;
– липса на сходство на предлаганото обучение и потребностите на пазара на труда;
– липса на баланс сред планирането на приема на студенти с потребностите на обществото от тяхната ефикасна реализация. Държавата, бизнесът, културната промишленост в страната и прочие би трябвало да контролират приема на студенти до толкоз, до колкото те би трябвало да знаят от какви експерти има потребност. Трябва да се избегне опцията България да се трансформира единствено и само в донор на непознати университети, защото ние имаме обичаи в доста просветителни посоки. Тези обичаи би трябвало да се запазят и да се развият. От друга страна видяно, няма неприятно в това, децата на България да се образоват в чужбина. Това обаче не би трябвало да се трансформира в развой, който се назовава “brain – drain ” (изтичане на мозъци), а в „ brain – investment ”. Обучавайки се там, младите по-късно би трябвало да се връщат у нас. Държавата, а и общините, би трябвало да имат политика в тази тенденция.

Ние и преди сме предложили, а и в този момент поддържаме последните оферти на бизнеса да се откри действаш механизъм, който да задържа младежите в България. Какво пречи на страната да вземем за пример още повече да облекчи финансовите условия за следване в тъй наречените държавна поръчка, като по-късно по законов метод да задължи младежите да работят в България от 3 до 5 години, стимулирайки и евентуалните работодатели да ги наемат. Същият резултат могат да имат и ограничения, свързани с използването на кредите за образование, които страната да връща на банките, в случай че кредитополучателите-студенти се задължат да работят от 3 до 5 години в нашата страна.

В допълнение към тези недостатъци се следят също:
– усложнени процедури за акредитация и съществуване на мощно субективни критерии;
– обвързване на финансирането с оценките от Рейтинговата система. В никакъв случай не би трябвало да се „ избутва “ напред тезата, че висшите учебни заведения би трябвало да се финансират напълно на основата на по този начин нареченото качествено образование. Какво значи качество? То е обвързвано с уменията на преподавателите, с стратегиите на висшите учебни заведения, с технологиите на преподаване и по този начин нататък. Ако даден университет се „ прави оценка “ единствено въз основата на Рейтинговата система, то тази оценка е фрагментарна и доста условна. Ако съгласно тази система едно висше учебно заведение е оценено високо, то следва да се чака, че за него ще има напор от студенти. Ако липсва предпочитание у децата да бъдат студенти в обещано висше учебно заведение, то това значи само и единствено, че просветителния пазар не го признава като качествено. (абсурд е потреблението на тъй наречените Рейтингова система като база за финансиране на висшите училища);
– липса на задоволително тласъци за възстановяване на качеството на образованието; (в момента в България се вършат опити за деформиране на критериите за оценка на ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ състав. Без да се регистрира главната активност на преподавателите – ОБУЧЕНИЕТО и отвън аудиторната им претовареност със студентите, се подчертава върху официални наукометрични количествени, а не качествени показатели)
– остаряла нормативна уредба (Законът за висшето обучение е допълван и „ подобряван “ повече от 40 пъти) Незабавно е належащо създаването и приемането на нов Закон за висшето образование;
– съществуват забележими с “просто око “ проблеми при използването на досегашния ЗРАСРБ и обвързвания с него Правилник за приложение (очакваме в най-скоро време да проработи „ новия “ ЗРАСРБ и тези проблеми да бъдат избегнати);
– налице са компликации при привличане на преподаватели и при стимулиране на развиването им;
– липса на интерес към академична кариера;
– застаряващ научен състав;
– липса на мотивация и незадоволително висок обществен статус на университетския състав;
– липса на разнородни източници и механизми за финансиране на висшето образование;
– незадоволително мощна връзка сред висшите учебни заведения и науката,
– едва включване на студентите и докторантите в научноизследователска дейност;
– липса на нововъведения.

На тази основа и с оглед протичащите в страната и в света комплицирани демографски, финансови, обществени и геополитически процеси, е належащо да бъде преосмислен моделът на действие на системата на висше обучение в България като цяло и в частност да се създаде и неотложно (в ход) да се приложи идея за уедряване на висшите учебни заведения в България. Основният принцип при реализацията на тази идея би трябвало да се базира върху действителното използване в практиката на концепцията за диференциране и специализация на другите равнища на ръководство на „ новите “ окрупнени академични комплекси.
В този смисъл създаването на задълбочена Концепция за преструктуриране на българската система на висшите учебни заведения, изисква изследване на демографските, икономическите, финансовите и обществени условия и потребности в Р България. Самоцелното осъществяване на промени обаче, нормално провокира още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.

Конкретно, в случай че се одобри концепцията за уедряване на висшите учебни заведения в България ще бъдат нужни политическа воля, социална поддръжка и ефективно присъединяване на самите академични структури, както и на всички виновни органи за ръководството им.

Този развой, в неговата целокупност, ще изисква време, старания, финансова поддръжка и евентуално законодателни промени.

Преструктурирането може да се реализира като първоначално броят на държавните висши учебни заведения в България се „ редуцира, посредством уедряване, като се резервира тяхната самостоятелност “ Тази констатация е в благозвучие с тъй наречените ГЛОБАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АЛИАНСИ – мега-университетски структури, обичайно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко независими, само че обособени по характерен метод висши учебни заведения (университети, академии и колежи).

Като пилотен план може да се осъществя този, обвързван със основаването на НАЦИОНАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ Пожарна охрана КУЛТУРАТА. В рамките на тази окрупнена университетска конструкция може да се включи Университетът по библиотекознание и осведомителни технологии, както и още 5 български висши учебни заведения.

Структурните и функционалните характерности на този Модел за уедряване на български просветителни структури могат да се осъществят в границите на съществуващото законодателство. Необходимо е обаче, страната да насърчи този развой, като отпусне в допълнение НАЧАЛНО финансиране на всяко едно от АВТОНОМНИТЕ висши учебни заведения в границите на НОВИЯ Национален университет по културата. В тази връзка би трябвало да се откри и даде подобаваща представителна постройка за най-високото равнище на единното ръководство на Университета, както и въз основата на план, финансиран по Европейските фондове, да се построи втора, Народоосвободителна въстаническа армия българска национална библиотека.

Ако моделът за основаването на Национален университет по културата е сполучлив, тогава може да се премине поетапно и към основаването на другите окрупнени национални висши просветителни структури.
След изчерпателен разбор на показаното фрагментарно проучване на типовете академични структури и опциите за смяна на българското висше обучение, посредством основаване на окрупнени просветителни алианси, освен хората, които се занимават професионално с ръководство на образованието и науката, само че и българското общество като цяло би трябвало да одобри новата, упомената по-напред просветителна парадигма. И още един път да повторим: когато един младеж излезе от университета не е толкоз значимо по какви специалности той е упълномощен, а какви трайни умения е придобил в процеса на своето обучение, с цел да навлезе непосредствено в практиката и да работи това, за което е учил.

Положителни образци, свързани с горните оферти могат да бъдат открити както в Европа, по този начин и отвън нея. Нима обществото в Съединени американски щати и британското общество са изгубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за образец Бъркли) и на Университетите в Оксфорд или Кеймбридж? Съществуването на самостоятелните просветителни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети, основават условия за сполучлива просветителна и научна активност в авангарда на международното обучение и просвета.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР