Тропар Сладкогласна и богодвижима лира, славей божествен и добропесенен, всезвучно

Тропар

„ Сладкогласна и богодвижима лира, славей възвишен и добропесенен, всезвучно пение на Вседържителя, огласящо песнотворно на Атон вечно най-хубавите тайноводства, в песни да възпеем богоприятния Иоан. “

╫ Кратко животоописание

Ангелогласният - така нарекли още на млади години св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 година, именуван още магистър на магистрите, този пръв императорски артист във Византия пеел нежно и с магическо упойване в гласа си призовавал към непорочност и примирение. Бил същински извор на музиката, както е написано в старите свитъци. Св. Йоан Кукузел основал нов вид нотно писмо - невмено, наричано още „ Кукузелево “, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на основаните от него песнопения се съхраняват до през днешния ден в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му припомнят български напеви. И през днешния ден музиката на Ангелогласния български светец звучи като първомолитва за всички нейни реализатори и ценители. Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци - невми, и до през днешния ден се пази като реликва в библиотеката на Великата Атонска лавра.

╫ Житие на Св. Йоан Кукузел

Когато България била под византийско иго, в дребния град Драч имало едно положително и мъдро дете Йоан. То било сираче. С майка си живеели в бедна къща на края на града. Йоан доста жалел отрудената си майка. Помагал й във всичко съгласно силите си. Всяка заран повеждал единствената им бяла козичка на паша. Когато тя хрупала сочна трева, той изваждал от торбичката си обичаната свирка и свирел до давност. Имало случаи, когато се увличал толкоз, че започвал да пее песни, на които самичък съчинявал освен думите, само че и мелодията. Бил талантлив с чудноват глас и който мине, се спирал да го слуша.

Един ден по пътя за Драч се задал благороден конник. Той спрял коня си и дълго слушал, а песента на Йоан се леела като избистрен горски поток. Когато спрял, пасажерът се доближил и го попитал:

- Как се казваш, сладкопойно момче и от кое място си?

- Аз съм българче от Драч и се споделям Йоан.

- Желаеш ли да дойдеш в Цариград да се учиш?

- Желая, само че би трябвало да питаме мама.

Тръгнал с муден ход конникът, а Йоан подтичвал след него и все дърпал козичката, която желала да пасе. Когато пристигнали в бедния дом, майката се смутила. Натъжила се за раздялата, само че не спряла обичания си наследник. Скоро Йоан постъпил във висшата царска школа в Цариград. Бързо надминал по триумф другарите си. Не било елементарно да усвои непознатия гръцки език. Гордите властнически деца го подигравали. Веднъж го запитали какво е ял, а той дал отговор на гръцко-български „ кукиа ке зелиа ” (бакла със зеле). Оттогава почнали да го назовават „ Куку- зел ”. Но скоро умните хора му дали най-заслуженото име „ Ангелогласен ”. Удивителни били дарбата, усърдието и положителното му държание.

Като приключил с отличие, императорът го назначил за дворцов артист. Това не удовлетворявало чистия и интелигентен юноша. Шумните веселби в двореца и разпуснатите нрави не му допадали. Най-много обичал от сърце и с топъл глас да пее в огромната черква „ Света София ”. Истинска духовна храна намирал в църковните песнопения, които издигат високо духа.

Когато оставал самичък, тъга свивала сърцето му. Той тъгувал за своята майка. Един ден тръгнал за Драч. Като наближил родния дом, чул необичайно пеене. Не било позната ария, а разпореждане през сълзи. Майка му изплаквала тъгата си по него с думите: „ Йоане, где си мое благо дете? ” Йоан мощно се развълнувал и незабавно записал тъжната мелодия на ноти. Жалбата на своята майка и на всяка майка за детето отразил в известната до през днешния ден творба „ Полиелей на българката ”.

Йоан се върнал още веднъж в Цариград, само че шумният живот в двореца все по-силно го отблъсквал. Императорът обаче не желал да се лиши от чудния му глас. Единственият излаз бил да избяга скрито. Облякъл скъсана вехта дреха, начернил лицето си до неразбираемост и необут с сопа в ръка напуснал двореца като бедняк. Стигнал Света Гора и се показал като козар на игумена на най-големия манастир - Лаврата.

Наели го и всеки ден ангелогласният изкарвал козите на паша. Там се усамотявал, само че песента напирала в него. Един ден запял сладкогласно. Дочули го братя и доложили на игумена.

- Да не си ти Йоан Кукузел, който императорът търси? - запитал го той.

- Аз съм, само че искам уединение и чист живот, надалеч от дворцовата суетност - бил отговорът.

Игуменът го схванал и му разрешил да живее в един уединен скит край Лаврата. Само в събота и неделя Йоан идвал в манастирския храм и пеел. Всички занемявали от трогване. Приел монашество и се отдал на църковно служение. Съчинил доста песнопения. В тях влагал детайли от българската национална ария. Най-красиви молитвени песни съчинил за Майката Божия, настойничка на Света Гора. Пеел ги с доста сърдечна топлина и през дългото нощно свещенодействие в никакъв случай не сядал. Унесен в духовна наслада, не сещал отмалялост, само че краката му болни. Остарял и умрял. Погребали го с респект.

До през днешния ден Ангелогласният духовник е прочут като непостижим артист. Учел и другите, само че успявали единствено надарените и работливите, тъй като творбите му били сложни за осъществяване. Разпространени по всички християнски страни, те популяризират българското духовно музикално творчество.

Освен това благосъстояние, свети Йоан Кукузел е оставил безценен завет на потомците: блян към чиста нематериалност в музиката, която издига духа над международната суетност и извисява до небесата.

Из: „ Жития на българските светии “, Изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф ”, Света Гора, 2002
Източник: 
Изображение(заглавно): „ Св. Седмочисленици и Св. Йоан Кукузел “, стенна живопис от 1744 година от основния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), построен върху основите на черквата $Св. Троица ", строена с ктитортвото на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа обява в сп. „ За буквите “, 2006 година