Три десетилетия по пътя с "Ливърпул"
Трийсет години са извънредно доста време. Почти цялостен живот през очите на един 40-годишен последовател на " Ливърпул ". Цяла ера през погледа на един 128-годишен футболен клуб, построил си престижа на хегемон в своята татковина и на своя континент през първия век от съществуването си, само че след това по непонятен метод попаднал в глухия коловоз на страданието и малшанса.
За три десетилетия милионите почитатели на " алените " от " Анфилд " в Англия и по целия свят претърпяха толкоз тъга и отчаяние на домашната сцена, че шампионската купа се трансформира от даденост в неосъществим идеал. Във фиксидея, която не можеше да бъде пропъдена от който и да е различен трофей на планетата.
По пътя " Ливърпул " завоюва девет оценки на Острова (три пъти Купата на Англия, четири пъти Купата на лигата и два пъти " Къмюнити шийлд " ) и пет на интернационалната сцена (два пъти Шампионската лига и по един път Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа и международното клубно първенство). Изигра някои от най-паметните дуели в историята на футбола, кулминационната точка измежду които беше невъобразимият поврат от 0:3 против " Милан " в Истанбул на 25 май 2005 година Спечели нови и нови последователи, които да подсигуряват за генерации напред, че клубният химн ще се предава от уста на уста и няма да загуби смисъла си без значение от всичко: " Вие в никакъв случай няма да вървите сами! "
Но купата на Англия просто я нямаше. А последната се отдалечаваше от ден на ден обратно във времето. Беше я спечелил един именит тим, воден от именит треньор. През 1990 година Кени Далглиш изведе мърсисайдци до рекордната по това време 18-а купа в Първа дивизия, която беше 11-а за отбора в последните 17 години. В страховития му състав един до различен стояха Брус Гробелар, Глен Хисен, Дейвид Бъроус, Стив Никъл, Рони Уилън, Алан Хансен, Питър Биърдсли, Стив Макмеън, Джон Олдридж, Йън Ръш и Джон Барнс .
1990-2020.
Liverpool`s 30-year wait for a league title is over. pic.twitter.com/9MXENLCCXC
— B/R Football (@brfootball) June 25, 2020
За три десетилетия милионите почитатели на " алените " от " Анфилд " в Англия и по целия свят претърпяха толкоз тъга и отчаяние на домашната сцена, че шампионската купа се трансформира от даденост в неосъществим идеал. Във фиксидея, която не можеше да бъде пропъдена от който и да е различен трофей на планетата.
По пътя " Ливърпул " завоюва девет оценки на Острова (три пъти Купата на Англия, четири пъти Купата на лигата и два пъти " Къмюнити шийлд " ) и пет на интернационалната сцена (два пъти Шампионската лига и по един път Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа и международното клубно първенство). Изигра някои от най-паметните дуели в историята на футбола, кулминационната точка измежду които беше невъобразимият поврат от 0:3 против " Милан " в Истанбул на 25 май 2005 година Спечели нови и нови последователи, които да подсигуряват за генерации напред, че клубният химн ще се предава от уста на уста и няма да загуби смисъла си без значение от всичко: " Вие в никакъв случай няма да вървите сами! "
Но купата на Англия просто я нямаше. А последната се отдалечаваше от ден на ден обратно във времето. Беше я спечелил един именит тим, воден от именит треньор. През 1990 година Кени Далглиш изведе мърсисайдци до рекордната по това време 18-а купа в Първа дивизия, която беше 11-а за отбора в последните 17 години. В страховития му състав един до различен стояха Брус Гробелар, Глен Хисен, Дейвид Бъроус, Стив Никъл, Рони Уилън, Алан Хансен, Питър Биърдсли, Стив Макмеън, Джон Олдридж, Йън Ръш и Джон Барнс .
1990-2020.
Liverpool`s 30-year wait for a league title is over. pic.twitter.com/9MXENLCCXC
— B/R Football (@brfootball) June 25, 2020
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ