Битката на милиардерите за Луната
Сблъсъкът сред Илон Мъск и Джеф Безос навлиза в нова фаза
Изграждането на научна или даже военна база е постижимо
Сблъсъкът сред Илон Мъск и Джеф Безос навлиза в нова фаза - този път не в ниска околоземна орбита, където двамата се надпреварваха в построяването на „ съзвездие “ за сателитен интернет, а към Луната. След години, в които създателят на SpaceX залагаше съвсем напълно на колонизацията на Червената планета, компанията изненадващо разгласи стратегически завой към създаване на „ независим град “ на естествения сателит на Земята, написа „ Уолстрийт Джърнъл “. Така Мъск непосредствено влиза в територията на Безос, който от дълго време нарежда своята Blue Origin като компания с фокус върху лунна инфраструктура и бъдещи индустриални мощности в орбита.
Ако през XX век конкуренцията до Луната беше геополитически двубой сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, то XXI век предлага още едно измерение на тази конкуренция - сред софтуерни милиардери.
Само преди година Мъск обществено защитаваше тезата, че Луната е „ разпръскване “, а същинската цел е Марс. Плановете предвиждаха още през сегашния трансферен прозорец да бъдат изпратени безпилотни задачи, последвани от пилотирани полети. Но действителността се оказа надалеч по-сложна.
Гигантската ракета Starship към момента не е демонстрирала изцяло действен орбитален профил, а основната технология за орбитално презареждане остава неизпитана в действителни условия. Междувременно, уговорките към НАСА по програмата за лунен спускаем уред изостават от графика. Така марсианските упоритости на Мъск наподобяват спънати още преди овакантяване на ниска околоземна орбита.
Допълнителен фактор е идното излизане на борсата за SpaceX. Публичните пазари мъчно правят оценка планове с небосвод от десетилетия и несигурна възвръщаемост. Луната предлага по-кратък цикъл на развиване, по-чести задачи и по-ясен бизнес модел - в това число създаване на индустриални уреди и даже центрове за данни, свързани с упоритостите на Мъск в изкуствения разсъдък.
И Безос от години приказва за заводи в космоса и пренасяне на тежката промишленост отвън Земята. Неговият метод обаче е радикално друг. Докато SpaceX залага на бърза итерация и нападателни проби, Blue Origin следва философията „ бавният път е равен, а гладкият е по-бърз “. Компанията има доста по-малко изстрелвания, само че приготвя първа товарна задача до Луната още тази година. Всъщност, има от ден на ден значи, че основаването на независима колония на Луната няма да е допустимо в идващите няколко века - най-малко не и с актуалните технологии и икономическо развиване. За сметка на това, построяването на научна или даже военна база е постижимо. То също е обвързвано с бюджет от стотици милиарди, даже може би трилиони долари.
Изграждането на научна или даже военна база е постижимо
Сблъсъкът сред Илон Мъск и Джеф Безос навлиза в нова фаза - този път не в ниска околоземна орбита, където двамата се надпреварваха в построяването на „ съзвездие “ за сателитен интернет, а към Луната. След години, в които създателят на SpaceX залагаше съвсем напълно на колонизацията на Червената планета, компанията изненадващо разгласи стратегически завой към създаване на „ независим град “ на естествения сателит на Земята, написа „ Уолстрийт Джърнъл “. Така Мъск непосредствено влиза в територията на Безос, който от дълго време нарежда своята Blue Origin като компания с фокус върху лунна инфраструктура и бъдещи индустриални мощности в орбита.
Ако през XX век конкуренцията до Луната беше геополитически двубой сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, то XXI век предлага още едно измерение на тази конкуренция - сред софтуерни милиардери.
Само преди година Мъск обществено защитаваше тезата, че Луната е „ разпръскване “, а същинската цел е Марс. Плановете предвиждаха още през сегашния трансферен прозорец да бъдат изпратени безпилотни задачи, последвани от пилотирани полети. Но действителността се оказа надалеч по-сложна.
Гигантската ракета Starship към момента не е демонстрирала изцяло действен орбитален профил, а основната технология за орбитално презареждане остава неизпитана в действителни условия. Междувременно, уговорките към НАСА по програмата за лунен спускаем уред изостават от графика. Така марсианските упоритости на Мъск наподобяват спънати още преди овакантяване на ниска околоземна орбита.
Допълнителен фактор е идното излизане на борсата за SpaceX. Публичните пазари мъчно правят оценка планове с небосвод от десетилетия и несигурна възвръщаемост. Луната предлага по-кратък цикъл на развиване, по-чести задачи и по-ясен бизнес модел - в това число създаване на индустриални уреди и даже центрове за данни, свързани с упоритостите на Мъск в изкуствения разсъдък.
И Безос от години приказва за заводи в космоса и пренасяне на тежката промишленост отвън Земята. Неговият метод обаче е радикално друг. Докато SpaceX залага на бърза итерация и нападателни проби, Blue Origin следва философията „ бавният път е равен, а гладкият е по-бърз “. Компанията има доста по-малко изстрелвания, само че приготвя първа товарна задача до Луната още тази година. Всъщност, има от ден на ден значи, че основаването на независима колония на Луната няма да е допустимо в идващите няколко века - най-малко не и с актуалните технологии и икономическо развиване. За сметка на това, построяването на научна или даже военна база е постижимо. То също е обвързвано с бюджет от стотици милиарди, даже може би трилиони долари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ