Тристан Тцара - вечното Дада, безполезно като живота
Тристан Тцара
стихотворец, драматург, есеист, живописен критик (1896 – 1963)
Произход: румънски евреин, живее и работи главно в Швейцария и Франция
Образование: колеж, след това математика и философия в университета в Букурещ и Цюрих (незавършени)
Прочут с: създател и основен агитатор на дадаизма
Признание: водеща фигура в европейския авангард
Дада. Дада, Дада. Дада, Дада, Дада. Ако питате какво върша - върша Дадаизъм. Правя Нищо. Правя Изкуство. Правя Живот. Както твърди румънецът Самуел Розенщок - Дадаизъм, Нищо, Изкуство и Живот са едно и също нещо, от което светът няма потребност. От правенето им не следва изгода за никого, само че ги върша, тъй като мога. Или тъй като желая. Или тъй като няма потребност да изяснявам за какво.
Дадаизмът е всичко, което държиш в ръцете си, когато са празни, което носиш в главата си, когато и тя е празна, това, което споделяш, без значение дали желаят да те чуят или да те бият за споделеното. Тоест, Дадаизмът е последна форма на провокация, която къса действителността или най-малко я изтънява – тя става транспарантна даже за елементарния разсъдък и води участниците в обещано дадаистко събитие до персонална гражданска война.
Но Дадаизмът е и тип обществена гражданска война, удар върху подправения морал, върху непостижимата досада на битието и ужасите на войната. Дадаизмът е апел за ново светоусещане и опит за схващане на неразбраните и неразбираемите обстоятелства и събития от действителността. Луда работа, нали?
Но за какво се цитира за престиж никому незнайния Самуел Розенщок, а не Тристан Тцара , „ бащата на Дадаизма “ художник, стихотворец, есеист, драматург, композитор, режисьор и мъдрец. Ами те са един и същи човек. Самуел Розенщок е същинското му име и е роден през 1896 в Мойнещ, Румъния. Той учи математика и философия в Букурещ, среща се със символизма и издава първи стихове.
Вече употребява псевдонима Тристан, само че добавката Тцара е от 1915. На еврейски „ Тцара ат “ значи „ изпъден от общността “. Йон Винеа пък споделя, че това е смешка и името би трябвало да се чете Тристе Ане Тцара, на френски - „ тъжното магаре Тцара “. Но за най-вероятно се приема, че идва от румънски израз, който значи „ печален в страната си “.
Да, печален е Тцара в Румъния и през 1915 отива в Цюрих , където отново учи философия и взе участие в основаването на Дада, дружно с група радикали, които желаят да трансформират света, изкуството и всичко останало. Годината е 1916, Дада е плод по-скоро на груповия разсъдък на групата, а Тцара е най-известен като негов основател, поради напъните да запознае с концепциите и практиките на Дадаизма създателите от цяла Европа.
Дада първо се приема в радикализиращата се поради войната Германия, оттова прескача през фронтовата линия във Франция и пожарът се разгаря. Знае се също, че Дадаизмът поражда в Кабаре „ Волтер “ в Цюрих, което групата наема, с цел да осъществя скандалните си пърформанси.
Ето по какъв начин Тцара разказва случилото се на 14 юли 1916: „ Пред компактна навалица Тцара манифестира, ние желаеме, ние желаеме, ние желаеме, да пикаем в разнообразни цветове …..кучета вият и дисекция на Панама върху пиано и пристанище…..Хюлзенбек против 200, стачкуват, викат, чупят стъклата, избиват се, разрушават, бият се, интервенция на полицията “.
Такива ми ти работи в кабаре „ Волтер “. И неслучайно Тцара написа в Третия манифест на Дадаизма:
„ Ред е равно на безвластие, аз - на не аз, удостоверение - на отказване: висшо зарево на едно безусловно изкуство “. Той споделя също, че „ Дада е вълшебен револвер “, бомба и гневен вятър, с „ велика отрицателна и разрушителна работа за осъществяване “.
В цяла Европа, в Русия и Съединени американски щати, пораждат дадаистки групи. През 1920 година Тристан Тцара отива в Париж, където към този момент е знаме на авангарда. Бретон, Арагон, Елюар, Супо и другите, известни като „ Пролетта на Дада “, са зарадвани от неговата „ незабележимост “, той прегръща новите благоприятни условия за провокация в международната столица на изкуството и всичко е добре, до момента в който не стартират вътрешни разправии. Тцара схваща, че дадаизмът умира. През 1922 Дада провежда личното си заравяне, а Тцара декларира: „ Дада е неефикасно, както всичко останало в живота “.
После той се захласва по сюрреализма и става член на Френската комунистическа партия. Минава през неприличен стадий на прослава на сталинизма, само че в никакъв случай не приема комунистическия диктат върху изкуството и устоява правото на художника да работи свободно, без предубеждения и партийни нелепости. Това комунистите някак търпят.
Не изтърпяват обаче поддръжката, която Тцара оказва на промените в Унгария през 1956, в това число заклеймявайки руските танкове, които смазват унгарската гражданска война. ФКП го моли да замълчи, само че той не млъква и го изритват от партията.
През всички тези десетилетия Тристан Тцара не стопира обаче да прави две неща - да усилва сбирката си от африканско изкуство и да написа и издава лирика. И даже има рецепта „ Как да си напишете сами дадаистко стихотворение “ – ето я в превод на Огнян Стамболиев :
„ Вземете вестник. Вземете и ножица. Изберете от вестника публикация, дълга колкото дълго желаете да е вашето стихотворение. Изрежете публикацията. После деликатно изрежете всяка дума от публикацията и изрезките поставете в торбичка. Разбъркайте добре изрезките в кесията. После ги подредете една след друга по реда, в който са се изсипали от кесията. Препишете ги. Стихотворението е към този момент готово. Ето, че към този момент сте “оригинален публицист с необикновен жанр, към момента неразбираем за тълпата ”.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
стихотворец, драматург, есеист, живописен критик (1896 – 1963)
Произход: румънски евреин, живее и работи главно в Швейцария и Франция
Образование: колеж, след това математика и философия в университета в Букурещ и Цюрих (незавършени)
Прочут с: създател и основен агитатор на дадаизма
Признание: водеща фигура в европейския авангард
Дада. Дада, Дада. Дада, Дада, Дада. Ако питате какво върша - върша Дадаизъм. Правя Нищо. Правя Изкуство. Правя Живот. Както твърди румънецът Самуел Розенщок - Дадаизъм, Нищо, Изкуство и Живот са едно и също нещо, от което светът няма потребност. От правенето им не следва изгода за никого, само че ги върша, тъй като мога. Или тъй като желая. Или тъй като няма потребност да изяснявам за какво.
Дадаизмът е всичко, което държиш в ръцете си, когато са празни, което носиш в главата си, когато и тя е празна, това, което споделяш, без значение дали желаят да те чуят или да те бият за споделеното. Тоест, Дадаизмът е последна форма на провокация, която къса действителността или най-малко я изтънява – тя става транспарантна даже за елементарния разсъдък и води участниците в обещано дадаистко събитие до персонална гражданска война.
Но Дадаизмът е и тип обществена гражданска война, удар върху подправения морал, върху непостижимата досада на битието и ужасите на войната. Дадаизмът е апел за ново светоусещане и опит за схващане на неразбраните и неразбираемите обстоятелства и събития от действителността. Луда работа, нали?
Но за какво се цитира за престиж никому незнайния Самуел Розенщок, а не Тристан Тцара , „ бащата на Дадаизма “ художник, стихотворец, есеист, драматург, композитор, режисьор и мъдрец. Ами те са един и същи човек. Самуел Розенщок е същинското му име и е роден през 1896 в Мойнещ, Румъния. Той учи математика и философия в Букурещ, среща се със символизма и издава първи стихове.
Вече употребява псевдонима Тристан, само че добавката Тцара е от 1915. На еврейски „ Тцара ат “ значи „ изпъден от общността “. Йон Винеа пък споделя, че това е смешка и името би трябвало да се чете Тристе Ане Тцара, на френски - „ тъжното магаре Тцара “. Но за най-вероятно се приема, че идва от румънски израз, който значи „ печален в страната си “.
Да, печален е Тцара в Румъния и през 1915 отива в Цюрих , където отново учи философия и взе участие в основаването на Дада, дружно с група радикали, които желаят да трансформират света, изкуството и всичко останало. Годината е 1916, Дада е плод по-скоро на груповия разсъдък на групата, а Тцара е най-известен като негов основател, поради напъните да запознае с концепциите и практиките на Дадаизма създателите от цяла Европа.
Дада първо се приема в радикализиращата се поради войната Германия, оттова прескача през фронтовата линия във Франция и пожарът се разгаря. Знае се също, че Дадаизмът поражда в Кабаре „ Волтер “ в Цюрих, което групата наема, с цел да осъществя скандалните си пърформанси.
Ето по какъв начин Тцара разказва случилото се на 14 юли 1916: „ Пред компактна навалица Тцара манифестира, ние желаеме, ние желаеме, ние желаеме, да пикаем в разнообразни цветове …..кучета вият и дисекция на Панама върху пиано и пристанище…..Хюлзенбек против 200, стачкуват, викат, чупят стъклата, избиват се, разрушават, бият се, интервенция на полицията “.
Такива ми ти работи в кабаре „ Волтер “. И неслучайно Тцара написа в Третия манифест на Дадаизма:
„ Ред е равно на безвластие, аз - на не аз, удостоверение - на отказване: висшо зарево на едно безусловно изкуство “. Той споделя също, че „ Дада е вълшебен револвер “, бомба и гневен вятър, с „ велика отрицателна и разрушителна работа за осъществяване “.
В цяла Европа, в Русия и Съединени американски щати, пораждат дадаистки групи. През 1920 година Тристан Тцара отива в Париж, където към този момент е знаме на авангарда. Бретон, Арагон, Елюар, Супо и другите, известни като „ Пролетта на Дада “, са зарадвани от неговата „ незабележимост “, той прегръща новите благоприятни условия за провокация в международната столица на изкуството и всичко е добре, до момента в който не стартират вътрешни разправии. Тцара схваща, че дадаизмът умира. През 1922 Дада провежда личното си заравяне, а Тцара декларира: „ Дада е неефикасно, както всичко останало в живота “.
После той се захласва по сюрреализма и става член на Френската комунистическа партия. Минава през неприличен стадий на прослава на сталинизма, само че в никакъв случай не приема комунистическия диктат върху изкуството и устоява правото на художника да работи свободно, без предубеждения и партийни нелепости. Това комунистите някак търпят.
Не изтърпяват обаче поддръжката, която Тцара оказва на промените в Унгария през 1956, в това число заклеймявайки руските танкове, които смазват унгарската гражданска война. ФКП го моли да замълчи, само че той не млъква и го изритват от партията.
През всички тези десетилетия Тристан Тцара не стопира обаче да прави две неща - да усилва сбирката си от африканско изкуство и да написа и издава лирика. И даже има рецепта „ Как да си напишете сами дадаистко стихотворение “ – ето я в превод на Огнян Стамболиев :
„ Вземете вестник. Вземете и ножица. Изберете от вестника публикация, дълга колкото дълго желаете да е вашето стихотворение. Изрежете публикацията. После деликатно изрежете всяка дума от публикацията и изрезките поставете в торбичка. Разбъркайте добре изрезките в кесията. После ги подредете една след друга по реда, в който са се изсипали от кесията. Препишете ги. Стихотворението е към този момент готово. Ето, че към този момент сте “оригинален публицист с необикновен жанр, към момента неразбираем за тълпата ”.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ