Притча за миналото, настоящето и бъдещето
Трима мъдреци почнали спор кое е най-важно за индивида – неговото минало, настояще или бъдеще.
- Миналото ни прави това, което сме. – споделил единият. — Ето, аз умея това, което съм научил в предишното. Вярвам в себе си, тъй като съм се справял с делата, които съм правил. Чувствам се добре с хората, с които преди ми е било добре, или най-малко с хора, които наподобяват на тях. Миналото ме е научило даже на това, че в този момент, когато виждам вашите усмивки, знам, че ще имате възражения, тъй като не един път сме спорили и аз сън наясно, че не сте привикнали да се съгласявате с каквото и да е без несъгласие.
- Невъзможно е да се съглася с теб. – споделил другият – Ако беше прав, индивидът щеше да е жертван като паяк да е окован ден след ден в паяжината на своите привички. Бъдещето е това, което прави индивида. Моята визия за това, какъв желая да бъда след две години е по-реална от спомените ми какъв съм бил преди две години, тъй като дейностите ми в този момент зависят не от това какъв съм бил, а какъв желая да стана. Харесват ми хората, които не наподобяват на тези, които съм познавал по-рано. А диалогът с вас ми е забавен, тъй като чакам увлекателна борба и непредвидени обрати на мисълта.
- Вие напълно забравихте, че предишното и бъдещето съществуват единствено в нашите мисли – намесил се третият. - Миналото към този момент го няма. Бъдещето още не съществува. И без значение от това дали си спомняте за предишното или мечтаете за бъдещето, действате в този момент. Само в настоящетто можем да променим нещо в живота си – нито предишното, нито бъдещето са ни подвластни. Само в сегашното можем да бъдем щастливи, тъй като спомените за отминалото благополучие ни навяват горест, а упованието на бъдещо благополучие ни кара да живеем в обезпокоително очакване.
