Преди три години Съединените щати посредничиха в споразумение между Обединените арабски емирства, Бахрейн и Израел, обещавайки нормализиране на връзките между тези арабски държави от Персийския залив и Израел.
Откакто формализираха Споразуменията на Ейбрахам през септември 2020 г., ОАЕ и Израел задълбочиха отношенията си в редица икономически области, както и в отбраната. Месеци след подписването на двете арабски държави, още две се присъединиха към споразуменията, Мароко и Судан, и изглеждаше, че САЩ вероятно са на път да подпишат още повече арабски държави.
Но с настоящото крайнодясно израелско правителство някои смятат, че разширяването на споразуменията е замразено, поне засега. И три години по-късно ОАЕ са изправени пред предизвикателства в работата с най-екстремното правителство на Израел досега.
Среща с политическия пейзаж на Израел
ОАЕ се възприемат като законодател на тенденциите в региона, с независима външна политика, насочена към насърчаване на националните интереси.
И наистина се възползва от споразуменията, като 450 000 израелци посетиха ОАЕ между януари 2021 г. и януари 2023 г. и израелски компании също правеха бизнес в страната от Персийския залив.
„За значителен брой [израелски] туристи … [нормализирането] беше положително, тъй като [позволи] на лица с недвойно гражданство да изследват нови страни и съкрати пътуването със самолет, когато страните отвориха своето въздушно пространство“, Мира ал-Хюсеин, Социолог от Емирството и постдокторант в Оксфордския университет каза пред Al Jazeera.
„За израелските бизнесмени също Персийския залив е нов пазар... За много израелци, недоволни от икономическите проблеми на страната си, ОАЕ се превърнаха в дестинация за търсещите работа“, добави тя.
Но справянето с израелско правителство, съставено от Безалел Смотрич, Итамар Бен-Гвир и други крайнодесни хардлайнери, които дойдоха на власт миналата година, е трудно за Абу Даби.
„Коалицията, с която ОАЕ подписаха споразуменията, не са хората или системата, с които ОАЕ си имат работа в момента. Това... нарушава всяка приемственост и познатост“, каза Ал Хюсеин.
На фона на засиленото израелско насилие срещу палестинците при това правителство, ОАЕ осъдиха нарушенията на Израел на основните палестински права.
Например, през април 2022 г. държавният министър на ОАЕ за международно сътрудничество Реем бинт Ибрахим ал-Хашеми привика израелския посланик в Абу Даби, за да протестира срещу насилствените набези на Израел в Йерусалим и джамията Ал-Акса, като същевременно подчерта „ необходимост от насърчаване на подходяща среда, която би позволила връщане към сериозни преговори, насочени към постигане на справедлив и всеобхватен мир и създаване на независима палестинска държава... в съответствие с легитимните международни резолюции и Арабската мирна инициатива.“
И след това, в началото на тази година, Абу Даби „призова израелските власти да поемат отговорност за намаляване на ескалацията и нестабилността в региона“ след нападението на Израел срещу бежанския лагер в Дженин.
„Напоследък ОАЕ показаха по-голяма готовност да критикуват аспекти на израелската политика, на които се противопоставят, включително атаките на Израел срещу град Дженин, плановете му да одобри изграждането на 10 000 нови жилища в селищата и подстрекателни изявления, направени от екстремистки фигури като Бен-Гвир“, каза пред Al Jazeera Елхам Факро, научен сътрудник в Центъра за изследвания в Персийския залив на университета Ексетър.
Критиците на ОАЕ изразиха съмнения дали това недоволство се простира отвъд изявленията и дали е само за вътрешно потребление, а не за загриженост за палестинците. Въпреки това Фахро каза, че желанието на ОАЕ да критикува Израел отразява „нарастващото доверие на ОАЕ в отношенията им с Израел и вероятно целта им да започнат да използват отношенията, за да се опитат да оформят посоката на израелската политика спрямо палестинците“.
Без съжаление
Основното изчисление, което Абу Даби и Тел Авив направиха през 2020 г., не се е променило и изглежда е свързано с това, че те поставят под въпрос дългосрочния ангажимент на Вашингтон към Близкия изток.
„Стратегическият императив към по-голяма регионализация остава, тъй като водещата роля на Америка в сигурността става все по-двусмислена“, каза пред Al Jazeera Кристин Смит Диуан, старши постоянен учен в Института на арабските държави от Персийския залив във Вашингтон.
„И [ОАЕ, и Израел] печелят като първенци в създаването на по-отворени връзки, които укрепват позицията им чрез технологии, отбрана и икономическо сътрудничество.“
Илан Залаят, базиран в Тел Авив анализатор на отбраната и политическия риск, също оценява, че Абу Даби не съжалява за нормализиране благодарение на милиардите в двустранната търговия, тласъка на туристическия си сектор и стратегическите системи за противовъздушна отбрана, които получи, защото от споразуменията.
„ОАЕ знаеха в какво се забъркват, напълно наясно през 2020 г., че израелско-палестинският конфликт няма да стигне до никъде, но те предположиха, че определено статукво ще бъде запазено“, каза Залаят.
„Въпреки това разговорите на министри от крайнодясното израелско правителство … за „заличаването“ на палестински град или за … масивна сграда на Западния бряг, заедно с посещението на министри в Ал-Акса в Ерусалим това е нещо, което Абу Даби не може да пренебрегне“, каза той, добавяйки, че фазата на „медения месец“ на Абу Даби с Израел на практика е приключила, смята Залаят.
Осъждането на Абу Даби на поведението на Израел е разбираемо предвид вътрешната среда в ОАЕ и общественото мнение в целия арабско-ислямски свят.
„Малцинството [от Емирствата], което приветства нормализацията, вероятно го прави като патриотичен дълг. Преобладаващото мнозинство, които мълчаливо се противопоставят, избират просто да не го легитимират чрез ангажиране. Бързото и преувеличено приспособяване, направено в името на толерантността, се възприема като неприятно за до голяма степен консервативното население“, каза Ал Хюсеин.
Въпреки че израелците посещават Дубай и израелските фирми са се установили в ОАЕ, броят на емирствата, които почиват в Израел, или компаниите от Емирството, които създават там, е нищожен в сравнение с това.
„Не изглежда, че има много емирства, които са нетърпеливи да... се ангажират твърде много с Израел. Но мисля, че ръководството на Абу Даби все още се опитва да продаде това като нещо, което е прагматично и финансово полезно за Емирствата“, каза Кортни Фрийър, сътрудник в университета Емори.
Саудитската променлива
Гледайки напред, позицията на Израел в Близкия изток ще остане несигурна, ако не може да се основава на споразуменията и да разшири сътрудничеството си с повече държави в региона.
Най-голямата награда е Саудитска Арабия, която има значително влияние върху бъдещето на Споразуменията на Абрахам.
От 2020 г. Рияд може да наблюдава как се изпълняват споразуменията. Ако се присъедини, което изглежда малко вероятно в обозримо бъдеще, това вероятно ще улесни други арабско-ислямски държави да последват примера й.
Самите ОАЕ сега изглежда търсят Саудитска Арабия да поеме задачата да подведе Израел под отговорност.
В сряда посланикът на ОАЕ в Съединените щати Юсуф ал Отайба каза, че сега зависи от други страни, които планират да нормализират отношенията с Израел, да спрат последния от фактическата му анексия на окупирания Западен бряг.
„Нашата сделка се основаваше на определен период от време и този период от време е почти един, така че нямаме възможност да използваме решенията, които са взети извън периода, на който … се основаваха споразуменията на Ейбрахам,“ ал. - каза Отайба. „Мисля, че зависи от... бъдещите страни дали ще възприемат този конкретен подход, но в този момент ОАЕ могат да направят много малко, за да оформят случващото се в Израел.“
Въпреки че някои може да оспорят тази характеристика на способността – или желанието – на ОАЕ да повлияе на израелската политика, се смята, че преговорите продължават между Саудитска Арабия и Израел с посредничеството на САЩ.
Въпросът сега е дали саудитците ще се съгласят на сделка – и ако го направят, какви отстъпки ще осигурят?
„Нормализирането на ОАЕ с Израел позволи на Саудитска Арабия да избегне много капани и грешки“, според ал-Хюсеин.
„Саудитска Арабия е ключова и това дава на кралството значително влияние“, каза Диван.
Източник: Ал Джазира
