Защо е трети „Третият“ райх?
Третият райх е неофициалното наименование на нацистка Германия, което влезнало в необятна приложимост най-вече в Източна Европа след разгрома на нацистите във Втората международна война. В западните страни към момента е по-привично да се употребява названието „ нацистка Германия “ (Nazi Germany). Самите германци от това време наричали страната си Великогермански райх (Großdeutsches Reich), т. е. Великогерманска империя.
Но, въпреки всичко, какво значи названието „ Третият райх “? И тъй като тъкмо „ трети “?
Самото това разбиране поражда още през 1920-те години в новата Ваймарска република, която преди малко била победена в Първата международна война. Германия и целият немски народ били унижени от Версайския контракт. Страната била в положение на ужасна икономическа рецесия, която се засилила от нахлуването на френски войски в региона на Рур. По този метод към този момент унизената Германия трябвало да заплаща репарации с въглища. Допълнителен “бонус “ към всички претърпени към този момент унижения било събитието, че окупационните френски елементи се състоели не от жители на европейска Франция, близки по просвета до немците – а от сенегалци и мароканци. В окупираните земи се развихрили всеобщи изнасилвания на немкини от цветнокожите френски бойци, а окупационната администрация в тези случаи прекратявала следствията, като най-често упреквала изнасилените немски домакини, че били проститутки. Поради това в немското общество почнали да нарастват реваншистки настроения – те по-късно се трансформирали в основната психическа база, която довела на власт Национал-социалистическата немска работническа партия (NSDAP) на Адолф Хитлер.
През 1923 година немският публицист Артур Мьолер ван ден Брук издал книгата „ Третият райх “ (Das Dritte Reich), в която излагал реваншистките мисли, преобладаващи в немското общество, а точно: нуждата от основаване на нова Германска империя, която да сплоти целия разграничен немска народ. Впоследствие тезите, показани в тази книга, легнали в основата на нацистката политика.
Очевидно, откакто нацисткият райх бил „ трети “, значи преди него е имало най-малко още два. По принцип, цялата история на Германия до ХІХ век била опит да се сплоти немският народ, запазвайки приемствеността на Римската империя – която същият този немски народ преди епохи унищожил.
Първият Германски райх била Свещената Римска империя (Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation), учредена през 962 година от саксонския херцог Отон I, наименуван по-късно „ Велики “. Това държавно образувание е доста забавно заради няколко аргументи. Самата Свещена Римска империя нямала съвсем нищо общо с Рим, а и през цялото си битие тази „ империя “ въобще не била единно държавно образувание. Това било многочислено сборище от най-вече немски княжества. Владетелите на най-влиятелните от тях били курфюрсти (избраници) и съперничели между тях за правото да станат ръководители на империята, т.е., „ императори “. Най-влиятелни измежду тях били австрийските (по-късно и испанските) Хабсбурги, които били и обичайните водачи империята.
Вътре самата империята се разкъсвала от несъгласия. Католическите Хабсбурги желали да покорят протестантските княжества на север, други пък се боричкали за завещание. Това бил извънредно несполучлив опит за сливане на германците в единна страна. Тези проекти били дефинитивно прекъснати през 1806 година след успеха на Наполеон над третата антифренска коалиция. Накрая върху останките от Свещената Римска империя се издигнали Австрия и Прусия, които се сблъскали за правото да обединят Германия.
След следващия спор, по-известен като Седемседмичната война през 1866 година, австрийските Хабсбурги минали на назад във времето и Прусия основала Северно-германския съюз. Този съюз след 5 години победил Франция, която по всевъзможен начин се опитвала да възпре възходящата немска мощ. Но Франция била разгромена и обединяването на Германия към този момент не могло да бъде предотвратено.
Така през 1871 година във френския Версай Вилхелм I бил провъзгласен за герамнски император (кайзер), а в Европа се появил нов хегемон, по-известен като Германската империя (Deutsches Reich). Това бил Вторият райх.
След като аварирали в Първата международна война, унижени от Версайските окови, германците се нуждаели от нов немски Райх, трети подред. Този Райх трябвало да реализира това, което разграниченият немски народ се опитвал да реализира още след 962 година – да сплоти германците в една страна.
Нацистите ловко употребявали тези усеща, давайки на немския народ онази страна, която той желал към този момент хиляда години – Третия Великогермански райх. Нарекли го „ Хилядолетен “. По подигравка на ориста той не просъществувал и 10 години, в случай че приемем за насочна точка аншлусът на Австрия от 1938 г.
