Д-р Николай Михайлов пред „Труд”: Каузата е власт и повсеместно “Хасково”
„ Третият мандат е компромисно съдружен, само че зрял и дори презрял. Клиентелата е нахранена, пораждат спорадични протести, само че не от апетит, а от преяждане. ”
„ Умората сред власт и народ е налице и тя е взаимна. Опозицията разобличава, само че не изкоренява. Набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със личен дневен ред. ”
Това е диагнозата на психиатъра доктор Николай Михайлов , който не дава постоянно изявленията, а единствено когато има какво да каже…
– Д-р Михайлов, навлиза ли българската политика в спиралата на хаоса?
– Едва ли е серпантина, само че е правилно, че има изнервяне и пререкания. Няма ужасно, обаче хаосът е потребен за здравето. В хаоса потъват карнавално за ободряване на виталните сили. Симулацията на правда уморява. А Народното събрание, както е знае се храм на симулацията. И упадъчно положение на духа – колективен нарцисизъм, суетност и пристъпи на нездраво забавление. Българският „ безпорядък “ е форма на съществувание на българския „ ред “. Тук нищо не може да се обърка изцяло, нито да се оправи напълно. Хаосът ни е остроумен, а не унищожителен, сходно на съветския. Нещата тук са дребнодушни. Панта реи – споделяше един от вицепрезидентите…
– Защо съгласно вас тъкмо в този момент избухнаха свадите с роднински назначения, откакто от години практиката е всяка партия, която е на власт, да назначава свои фрагменти, братовчеди, братя и сестри в администрацията, в общински и държавни предприятия?
– Защото партиите поставят лицемерни старания за битка със „ злото “, до момента в който нехаят за значителното. Сега на ред е Българска социалистическа партия да се бори с това зло, в качеството й на опозиционна мощ. Вглеждат се в огледалото и назовават това, което виждат, ГЕРБ. И след това ГЕРБ се вглежда. Цялото това хасковско положение на нещата има и ведра страна. Ако братята, сестрите и братовчедите са кацнали на трапезата, това значи, че по тези места са живи фамилните полезности. Разпадът на фамилията се бави в България, това е положителната вест. Да направиш от фамилията администрация и от администацията семейство е висша форма на локално самоуправление. Конкурсното начало пречи на щастието. А тук се ръководи с възприятие за уют.
– Какво демонстрираха депутатите от ГЕРБ, отказвайки да гласоподават оставката на Делян Добрев?
– Мъдростта на политическа партия ГЕРБ, както би се изразил господин Цветанов. Скандалът с хасковската административна идилия беше преобразуван с няколко „ нелогични “ хода в успех и наставление. Партията не предава своите. Няма да изпуснем Добрев на цимента, тъй като е правилен на идеята. Всеки от „ идеята “ да се усеща сигурен. Това е посланието. А идеята е власт и навсякъде „ Хасково “. Конкретната правдивост разпределя фондове по правото на извоюваната власт. Спечелете власт и ще имате правдивост. Дотогава свиквайте. Това е второто обръщение.
Българска социалистическа партия не е учителка по правдивост. В този живот това не и приляга. Това е третото обръщение.
На дъното, обаче е фанатизмът на Цветанов да купи американски аероплан. Посланикът е на същото мнение.
– Депутатите от ГЕРБ за първи път отхвърлиха да се подчинят на водача си Бойко Борисов, на какво се дължи това?
– Не съм сигурен, че е за първи път. Но и да е неодобрен, събитието е без следствия. Резултатът е значим, не процедурата. А резултатът е този: Борисов „ непоносим “ към злоупотребите с власт, Цветанов апаратен диригент, занаятчия на интригата, групата с заблуда за самостоятелност, възмутените структури – глас на идеята. Делян Добрев – светец. „ Възхитителен “ колективен отпор.
– Бихте ли направил прогноза по какъв начин ще се развият процесите в ръководещата партия?
– ГЕРБ е изтощена, само че „ вкоренена “ партия. Много дълго ръководят, привикнаха и се вживяха. Това е партия, която по места е реалност от живота, нещо като гражданско положение, за всеки с концепция за развиване. Женен, неженен, член на ГЕРБ. Което значи, че в случай че искаш да си „ факт “, ще би трябвало да си „ герб. “ Нямаш избор.
Но умората сред власт и народ е налице и тя е взаимна. ГЕРБ е брутално провинциално събитие за всички отвън „ идеята “, които се питат има ли излаз. Опозицията разобличава, само че не изкоренява. А и не убеждава, че е подготвена да ръководи, тъй като е разединена – и още по-дълбоко, тъй като е исторически обременена. Българска социалистическа партия е остаряла „ левица “, с тоталитарно минало. Това звучи тривиално, само че е в действие. Силата на ГЕРБ е в слабостта на Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова е храбра жена, само че вътрепартийната глутница е насъскана да я довърши. Предстои да се види, кой кого. Историята на ГЕРБ е натрупала спорове, „ схеми “ и разпасване. Мирише на сяра.
ГЕРБ е хлабава структура. Борисов има символна мощ, а Цветанов апаратна. Никой от двамата не протяга ръка на силата на другия, тъй като е самоубийствено. Движат се редом и единствено частично субординирано. Не се долюбват, само че го крият.
Докога? Докато Борисов е водач.
– Защо ГЕРБ влизат от скандал в скандал?
– По същата причина. Любопитно е, че от един миг нататък, партиите дотягат дори и на себе си. Освен това, набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със личен дневен ред. Тези хора са имали какво да разделят, само че не всеки път са успявали да го разделят. Оттук и фрустрациите, както би се изразил господин Цветанов. Да не се не помни и персоналният принос на хора с блестящо темпераментно чудачество и нараснала самокритика. Хора със свръхчувствителност при провокация и неудържима воля за скандал.
– Имате ли възприятието, че протичащото се с ръководещата партия към този момент сме го гледали в предходни ръководства?
– Същото е, само че с повече отмалялост. ГЕРБ е резюме на преходния опит, на случилото се през годините в политическата сфера. Всички опити за декаданс и напредък се утаиха в този огромен политически компромис, на който основател стана царят, а осъществител неговият телохранител. Борисов е „ нормализираща “ и деградираща мощ. „ Харизматична “ битова реакция против политическия романтизъм от предишния век. При Бойко всичко е „ естествено “, по мярата на българския човек. Нищо отвлечено. Борисов е равнозначен на себе си във всички ръководства. Технологията е популистка, това са ръководства „ на диалект “. Щетите са забавена рационализация, корупция и повсеместна тирания на простотията. Но Борисов не е грабител на власт, интелигенцията и народът му я връчиха. Няма отговорни, има некадърни. Което е още по-лошо…
– С какво третият мандат на Борисов е по-различен от предходните два?
– Борисов натрупа тегло и години. Разви самочувствие на европейски политик. Разруши „ берлинската стена “ сред България и Македония. „ Разбра се “ с Ердоган. Целува Могерини и Меркел. Мисля, че и Ципрас го отнесе. В стопанската система се вижда нещо сходно на напредък. Третият мандат е компромисно съдружен, само че зрял и дори презрял. Клиентелата е нахранена, пораждат спорадични протести, само че не от апетит, а от преяждане. Хасковската драма е рискова за ГЕРБ, не толкоз заради корупционното усещане на открито, а заради издайническото изложение на положението вътре. Опасна е верижната реакция от вътрешни конфликти, катализирана от опозицията. Боят се от резултат на „ разплитане. “ Това, на което разчита ГЕРБ, е здравият клиентелистки разсъдък на партийната маса и фактическото преобразяване на партията в администрация за систематизиране на обществените средства.
– Преди време в свое изявление бяхте споделили, че президентът излъчва самостоятелност. Оправдаха ли се упованията ви?
– С това лъчение Румен Радев завоюва изборите и стана президент. Българската самостоятелност е ефемерна, само че известно политическо достолепие по никакъв начин не вреди. Клакьор на върха на страната е феерична панорама и огромно оскърбление. Едномандатна приказност, за благополучие. Президентът потвърди своята самостоятелност с позицията си по глобите против Русия.
Мисля, че външнополитическата интензивност на президента търси баланс сред преданост и традиция. Между съюзническите отговорности към Европейски Съюз и НАТО и нормализация на връзките с Русия. Позицията не е партийна или персонална, а представителна за българския народ. В този смисъл е дължима и изцяло съответна.
– Нормално ли е президентът, който по конституция въплъщава единството на нацията, да каже на една партия, че откакто желаят борба, ще я получат?
– Не, не е обикновено. Президентът не би трябвало да пропада в конюнктурни крамоли, с военния език на политическата мафия. Размишления, че конюнктурата постанова поляризация, от която президентът и нацията печелят, свличат президента на низък етаж, където не му е мястото да слиза. Не е неприятно президентът да влезе в борба, само че е добре и да улучи борбата. Иначе излага предназначението си на риск. Президентът ще е мощен в подтекста, в случай че излезе от него, с цел да влияе без значение, от висока позиция. За президента Цветанов е детайлност, а не страна на спор, с която е „ подготвен да води борба, щом я желаят “. Какво мисли Цветанов за президента или Борисов за Цветанов, е „ дискурс “ от махалата, а не грижа на президента. Достойнство, отбрана на националния интерес и готовност на публичните сили за битка с корупцията, бедността и злоупотребите с власт. Всичко под този небосвод е загуба на равновесие.
– Не ви ли се коства, че изявите на президентската брачна половинка Десислава Радева засенчват тези на президента?
– Не проследявам изявите на госпожа Радева, само че който ги следи, би могъл да остане и с такова усещане, изключително, в случай че е благоразположен. Въпрос на схватливост и на систематизиране на вниманието. Моето не е разпределено в тази посока. Имам слаб интерес към литературата на обществените мрежи. Избирам незнанието.
– Еманципиран ли е от Българска социалистическа партия Румен Радев и независимо ли взема решения?
– От Българска социалистическа партия жадуват да е техен, само че долавят дефицит на реципрочност. Това сигурно разочарова.
– Възможно ли е да се стигне до импийчмънт, Българска социалистическа партия към този момент намекнаха, че задачата на Борисов е да влезе на „ Дондуков “ 2?
– Ако се остави на Цветанов и неговото правдолюбие, всичко може да се случи. Всичко, като се изключи импийчмънт. Идеята за премахване на президента е опит за алегорично нападение посредством диалог за невъзможното. Нещо като обществена фикция на импотентен.
– Ще успее ли Борисов да приключи третия си мандат или още веднъж ще се стигне до предварителни избори?
– Борисов, както е известно, има навика да бяга от едно ръководство в друго, да губи част, с цел да завоюва цяло. В това е еластичен, нормално се вкопчват. Шантажът „ или аз, или Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи “ работи дотук безотказно, плаши мнозина на инстинктивно равнище. Повече от противоречиво е дали Българска социалистическа партия, в нейното настоящо положение, може да провокира лява вълна. За да ръководи, тази вълна би трябвало да удари ГЕРБ и да породи вяра. Трудна задача. Предсрочните избори не наподобяват евентуални на този стадий. Нямат интерес.
– Как ви наподобява извънпарламентарната десница?
– Изглежда неспасяема. Тази, така наречена десница не можа да си оправи мислите, да разбере коя е. Надлъгваха се с Борисов и се провалиха. Заплетоха се в троскота на личните си хитроумия. Не се римуват с времето нашите либерали. Вятърът не духа в техните платна. По-интересни са някои от консервативно мислещите младежи, само че политически те са в лабораторна фаза. Присъствието им, обаче е добър знак за допустимо излекуване от опортюнизма и фикциите на ляволибералната „ десница “.
Нашият посетител
Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 година. Лекар-психиатър с дългогодишна процедура, магистър е по теология и създател на доста публицистични текстове и разбори. Един от създателите на ДСБ, бил е народен представител в 40-о национално заседание, само че по-късно заема сериозна позиция против водача Костов и се отдръпва от политиката.
Бил е учител по логика на психиката в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” и в Нов български университет.
„ Умората сред власт и народ е налице и тя е взаимна. Опозицията разобличава, само че не изкоренява. Набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със личен дневен ред. ”
Това е диагнозата на психиатъра доктор Николай Михайлов , който не дава постоянно изявленията, а единствено когато има какво да каже…
– Д-р Михайлов, навлиза ли българската политика в спиралата на хаоса?
– Едва ли е серпантина, само че е правилно, че има изнервяне и пререкания. Няма ужасно, обаче хаосът е потребен за здравето. В хаоса потъват карнавално за ободряване на виталните сили. Симулацията на правда уморява. А Народното събрание, както е знае се храм на симулацията. И упадъчно положение на духа – колективен нарцисизъм, суетност и пристъпи на нездраво забавление. Българският „ безпорядък “ е форма на съществувание на българския „ ред “. Тук нищо не може да се обърка изцяло, нито да се оправи напълно. Хаосът ни е остроумен, а не унищожителен, сходно на съветския. Нещата тук са дребнодушни. Панта реи – споделяше един от вицепрезидентите…
– Защо съгласно вас тъкмо в този момент избухнаха свадите с роднински назначения, откакто от години практиката е всяка партия, която е на власт, да назначава свои фрагменти, братовчеди, братя и сестри в администрацията, в общински и държавни предприятия?
– Защото партиите поставят лицемерни старания за битка със „ злото “, до момента в който нехаят за значителното. Сега на ред е Българска социалистическа партия да се бори с това зло, в качеството й на опозиционна мощ. Вглеждат се в огледалото и назовават това, което виждат, ГЕРБ. И след това ГЕРБ се вглежда. Цялото това хасковско положение на нещата има и ведра страна. Ако братята, сестрите и братовчедите са кацнали на трапезата, това значи, че по тези места са живи фамилните полезности. Разпадът на фамилията се бави в България, това е положителната вест. Да направиш от фамилията администрация и от администацията семейство е висша форма на локално самоуправление. Конкурсното начало пречи на щастието. А тук се ръководи с възприятие за уют.
– Какво демонстрираха депутатите от ГЕРБ, отказвайки да гласоподават оставката на Делян Добрев?
– Мъдростта на политическа партия ГЕРБ, както би се изразил господин Цветанов. Скандалът с хасковската административна идилия беше преобразуван с няколко „ нелогични “ хода в успех и наставление. Партията не предава своите. Няма да изпуснем Добрев на цимента, тъй като е правилен на идеята. Всеки от „ идеята “ да се усеща сигурен. Това е посланието. А идеята е власт и навсякъде „ Хасково “. Конкретната правдивост разпределя фондове по правото на извоюваната власт. Спечелете власт и ще имате правдивост. Дотогава свиквайте. Това е второто обръщение.
Българска социалистическа партия не е учителка по правдивост. В този живот това не и приляга. Това е третото обръщение.
На дъното, обаче е фанатизмът на Цветанов да купи американски аероплан. Посланикът е на същото мнение.
– Депутатите от ГЕРБ за първи път отхвърлиха да се подчинят на водача си Бойко Борисов, на какво се дължи това?
– Не съм сигурен, че е за първи път. Но и да е неодобрен, събитието е без следствия. Резултатът е значим, не процедурата. А резултатът е този: Борисов „ непоносим “ към злоупотребите с власт, Цветанов апаратен диригент, занаятчия на интригата, групата с заблуда за самостоятелност, възмутените структури – глас на идеята. Делян Добрев – светец. „ Възхитителен “ колективен отпор.
– Бихте ли направил прогноза по какъв начин ще се развият процесите в ръководещата партия?
– ГЕРБ е изтощена, само че „ вкоренена “ партия. Много дълго ръководят, привикнаха и се вживяха. Това е партия, която по места е реалност от живота, нещо като гражданско положение, за всеки с концепция за развиване. Женен, неженен, член на ГЕРБ. Което значи, че в случай че искаш да си „ факт “, ще би трябвало да си „ герб. “ Нямаш избор.
Но умората сред власт и народ е налице и тя е взаимна. ГЕРБ е брутално провинциално събитие за всички отвън „ идеята “, които се питат има ли излаз. Опозицията разобличава, само че не изкоренява. А и не убеждава, че е подготвена да ръководи, тъй като е разединена – и още по-дълбоко, тъй като е исторически обременена. Българска социалистическа партия е остаряла „ левица “, с тоталитарно минало. Това звучи тривиално, само че е в действие. Силата на ГЕРБ е в слабостта на Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова е храбра жена, само че вътрепартийната глутница е насъскана да я довърши. Предстои да се види, кой кого. Историята на ГЕРБ е натрупала спорове, „ схеми “ и разпасване. Мирише на сяра.
ГЕРБ е хлабава структура. Борисов има символна мощ, а Цветанов апаратна. Никой от двамата не протяга ръка на силата на другия, тъй като е самоубийствено. Движат се редом и единствено частично субординирано. Не се долюбват, само че го крият.
Докога? Докато Борисов е водач.
– Защо ГЕРБ влизат от скандал в скандал?
– По същата причина. Любопитно е, че от един миг нататък, партиите дотягат дори и на себе си. Освен това, набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със личен дневен ред. Тези хора са имали какво да разделят, само че не всеки път са успявали да го разделят. Оттук и фрустрациите, както би се изразил господин Цветанов. Да не се не помни и персоналният принос на хора с блестящо темпераментно чудачество и нараснала самокритика. Хора със свръхчувствителност при провокация и неудържима воля за скандал.
– Имате ли възприятието, че протичащото се с ръководещата партия към този момент сме го гледали в предходни ръководства?
– Същото е, само че с повече отмалялост. ГЕРБ е резюме на преходния опит, на случилото се през годините в политическата сфера. Всички опити за декаданс и напредък се утаиха в този огромен политически компромис, на който основател стана царят, а осъществител неговият телохранител. Борисов е „ нормализираща “ и деградираща мощ. „ Харизматична “ битова реакция против политическия романтизъм от предишния век. При Бойко всичко е „ естествено “, по мярата на българския човек. Нищо отвлечено. Борисов е равнозначен на себе си във всички ръководства. Технологията е популистка, това са ръководства „ на диалект “. Щетите са забавена рационализация, корупция и повсеместна тирания на простотията. Но Борисов не е грабител на власт, интелигенцията и народът му я връчиха. Няма отговорни, има некадърни. Което е още по-лошо…
– С какво третият мандат на Борисов е по-различен от предходните два?
– Борисов натрупа тегло и години. Разви самочувствие на европейски политик. Разруши „ берлинската стена “ сред България и Македония. „ Разбра се “ с Ердоган. Целува Могерини и Меркел. Мисля, че и Ципрас го отнесе. В стопанската система се вижда нещо сходно на напредък. Третият мандат е компромисно съдружен, само че зрял и дори презрял. Клиентелата е нахранена, пораждат спорадични протести, само че не от апетит, а от преяждане. Хасковската драма е рискова за ГЕРБ, не толкоз заради корупционното усещане на открито, а заради издайническото изложение на положението вътре. Опасна е верижната реакция от вътрешни конфликти, катализирана от опозицията. Боят се от резултат на „ разплитане. “ Това, на което разчита ГЕРБ, е здравият клиентелистки разсъдък на партийната маса и фактическото преобразяване на партията в администрация за систематизиране на обществените средства.
– Преди време в свое изявление бяхте споделили, че президентът излъчва самостоятелност. Оправдаха ли се упованията ви?
– С това лъчение Румен Радев завоюва изборите и стана президент. Българската самостоятелност е ефемерна, само че известно политическо достолепие по никакъв начин не вреди. Клакьор на върха на страната е феерична панорама и огромно оскърбление. Едномандатна приказност, за благополучие. Президентът потвърди своята самостоятелност с позицията си по глобите против Русия.
Мисля, че външнополитическата интензивност на президента търси баланс сред преданост и традиция. Между съюзническите отговорности към Европейски Съюз и НАТО и нормализация на връзките с Русия. Позицията не е партийна или персонална, а представителна за българския народ. В този смисъл е дължима и изцяло съответна.
– Нормално ли е президентът, който по конституция въплъщава единството на нацията, да каже на една партия, че откакто желаят борба, ще я получат?
– Не, не е обикновено. Президентът не би трябвало да пропада в конюнктурни крамоли, с военния език на политическата мафия. Размишления, че конюнктурата постанова поляризация, от която президентът и нацията печелят, свличат президента на низък етаж, където не му е мястото да слиза. Не е неприятно президентът да влезе в борба, само че е добре и да улучи борбата. Иначе излага предназначението си на риск. Президентът ще е мощен в подтекста, в случай че излезе от него, с цел да влияе без значение, от висока позиция. За президента Цветанов е детайлност, а не страна на спор, с която е „ подготвен да води борба, щом я желаят “. Какво мисли Цветанов за президента или Борисов за Цветанов, е „ дискурс “ от махалата, а не грижа на президента. Достойнство, отбрана на националния интерес и готовност на публичните сили за битка с корупцията, бедността и злоупотребите с власт. Всичко под този небосвод е загуба на равновесие.
– Не ви ли се коства, че изявите на президентската брачна половинка Десислава Радева засенчват тези на президента?
– Не проследявам изявите на госпожа Радева, само че който ги следи, би могъл да остане и с такова усещане, изключително, в случай че е благоразположен. Въпрос на схватливост и на систематизиране на вниманието. Моето не е разпределено в тази посока. Имам слаб интерес към литературата на обществените мрежи. Избирам незнанието.
– Еманципиран ли е от Българска социалистическа партия Румен Радев и независимо ли взема решения?
– От Българска социалистическа партия жадуват да е техен, само че долавят дефицит на реципрочност. Това сигурно разочарова.
– Възможно ли е да се стигне до импийчмънт, Българска социалистическа партия към този момент намекнаха, че задачата на Борисов е да влезе на „ Дондуков “ 2?
– Ако се остави на Цветанов и неговото правдолюбие, всичко може да се случи. Всичко, като се изключи импийчмънт. Идеята за премахване на президента е опит за алегорично нападение посредством диалог за невъзможното. Нещо като обществена фикция на импотентен.
– Ще успее ли Борисов да приключи третия си мандат или още веднъж ще се стигне до предварителни избори?
– Борисов, както е известно, има навика да бяга от едно ръководство в друго, да губи част, с цел да завоюва цяло. В това е еластичен, нормално се вкопчват. Шантажът „ или аз, или Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи “ работи дотук безотказно, плаши мнозина на инстинктивно равнище. Повече от противоречиво е дали Българска социалистическа партия, в нейното настоящо положение, може да провокира лява вълна. За да ръководи, тази вълна би трябвало да удари ГЕРБ и да породи вяра. Трудна задача. Предсрочните избори не наподобяват евентуални на този стадий. Нямат интерес.
– Как ви наподобява извънпарламентарната десница?
– Изглежда неспасяема. Тази, така наречена десница не можа да си оправи мислите, да разбере коя е. Надлъгваха се с Борисов и се провалиха. Заплетоха се в троскота на личните си хитроумия. Не се римуват с времето нашите либерали. Вятърът не духа в техните платна. По-интересни са някои от консервативно мислещите младежи, само че политически те са в лабораторна фаза. Присъствието им, обаче е добър знак за допустимо излекуване от опортюнизма и фикциите на ляволибералната „ десница “.
Нашият посетител
Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 година. Лекар-психиатър с дългогодишна процедура, магистър е по теология и създател на доста публицистични текстове и разбори. Един от създателите на ДСБ, бил е народен представител в 40-о национално заседание, само че по-късно заема сериозна позиция против водача Костов и се отдръпва от политиката.
Бил е учител по логика на психиката в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” и в Нов български университет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ