Третата българска държава е термин в историческата наука, с който

Третата българска страна е термин в историческата просвета, с който се отбелязва третия стадий на българската държавност. Формално стартира на 3 март 1878 година, когато, се подписва предварителния Санстефански кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската война. Според една от наредбите на мирния контракт се основава българска страна, чиято територията обгръща обитаемоте с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Бяло море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава надлежно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от забележителното съветско въздействие на Балканите, Великите сили организират Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския кротичък контракт и подписват финален подобен под името Берлински контракт.
Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава самостоятелната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която на практика съответствува по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в рамките на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 година в Пловдив е оповестено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 година България афишира юридическата си самостоятелност от Османската империя.
През 1912 – 1913 България взе участие в Балканските войни, вследствие на което след първичния триумф, претърпява военно проваляне. В Първата международна война България е на страната на победените. През Втората международна война България е поредно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да резервира довоенната си територия, само че в края се отдръпва от всички анексирани от нея при започване на войната територии в Гърция и Югославия.
В края на Втората международна война след оповестената Съветско-българска война, навлизането на руски войски на българска територия и преврата на 9 септември 1944 година, България попада в руската сфера на въздействие. Провежда се референдум за премахването на монархията и с признатата през 1947 година така наречен Димитровска конституция, България е оповестена и става Народна република. През 1971 година е призната нова Конституция на Народна република България.
В края на 1989 година Тодор Живков е заставен да се отдръпна и на негово място като ръководител на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на идната година става първият президент на България. След обществени митинги на опозицията през лятото на 1990 година Младенов се отдръпва от поста си и от деен политически живот. На 1 август 1990 година Жельо Желев е определен за президент на България. На 15 ноември 1990 година Народна република България е преименувана в Република България. На 12 юли 1991 година е призната нова Конституция на Република България.