Откъс от Разкаянието, Дан Малакин
Трета глава
ИМЕЙЛ
Рейчъл работеше в болничното заведение „ Сейнт Панкрас “, в поделение „ Оукуд “. Отговаряше за осемнайсет кревати с приятни пациенти, доста от които помнеха времената отпреди съществуването на Националната здравна работа и оценяваха какви старания поставят сестрите, с цел да ги обгрижват добре. Здравни грижи за възрастни не беше първият ѝ избор; част от повода да стане здравна сестра беше да даде нещо в подмяна след дългото време, прекарано в болница като младеж.
Когато получи квалификацията си, първо стартира работа в „ НортсайдСентър “ в Уд Грийн, лечебно заведение, отдадено на душевното здраве на юноши. Но работното време, стресът – децата бяха обезверени, унищожени, затормозени – и грижите за Лили, а също и за баба ѝ, когато се разболя, ѝ идваха допълнително. Така че Рейчъл одобри пост в болничното заведение „ Сейнт Панкрас “.
Животът в гериатричното поделение обаче не беше елементарно упражнение. Тази заран беше по-зле от нормално, тъй като бяха приели нови двама пациенти, включително приветлив възрастен господин, чиято цяла лява страна беше скована поради инсулт. Беше станало единайсет и половина, преди въобще да е съумяла да поеме мирис. Трябваше да звънне в отдел „ Личен състав “, с цел да удостовери банковите си данни, преди да са излезли в обедна отмора.
Забърза към помещението за отдих. Първо най-важното – нова доза кафе! Чайникът още беше парещ, тъй че хвана чаша с надпис „ Аз ♥НЗС “ от стойката за изцеждане, изсипа вътре огромно количество инстантно кафе, изпълни я до половината с гореща вода и доля студена от чешмата. Приближи чашата към устните си и усети в стомаха си конвулсия на апетит. Предишната вечер беше съумяла да хапне лъжица паста, само че се отхвърли, когато храната се стовари като камък в стомаха ѝ, а сутринта даже не понечи да закуси. По-добре да хапнеше нещо в този момент, тъй като до края на деня можеше да не ѝ се отвори опция за друга отмора. Зарови под мивката за пакетчетата си хранителен шейк с усет на ванилия, обратно сладка висококалорична суха примес, която някак си постоянно успяваше да се накара да погълне без значение от равнището на стрес, и изсипа едно в кафето си. Калориите са си калории. Не го прави на подобен въпрос.
Първата ѝ работа щеше да е да ревизира банковите си данни в имейла. Може би даже нямаше защо да се тревожи. Изпи половината чаша, извади телефона си и отвори Джимейл, само че откри, че е излязла от профила си. Защо все се случваше, когато бърза?
– Дай ми сили – промърмори и вкара паролата си. Само Бог знаеше по кое време щеше да е в положение да си разреши почтен нов телефон, тъй че до тогава щеше да се наложи да се мъчи с този отпадък, че и да е признателна.
Входящата ѝ пощенска кутия се отвори и тя задвижи курсора нагоре и надолу в търсене на имейла, само че не съумя да го открие. Дойде тази заран, тъкмо преди да излезе, беше сигурна в това, а в този момент го нямаше. Трябва да го беше изтрила по простъпка. Провери досието с изхвърлени файлове. Празна.
Замръзна втренчена в екрана и се почувства, като че ли се бе случило беззвучно земетресение. Все едно светът ненадейно се беше наклонил.
Имейлите не изчезваха просто по този начин.
Не е допустимо...
Вратата към помещението за отдих издаде бипкащ тон и Спенс се появи вътре, облечен в светлосиня туника, а от алените слушалки на ушите му звучеше приглушен бас. Когато видя Рейчъл, спря взор върху нея и дръпна слушалките от ушите си.
– Край – отсече. – Купувам я онази яхта.
Това беше постоянната им смешка, изфабрикувана след прекомерно доста пунш с ром на коледното празненство предходната година. Ако им дойдеше до гуша от живота, щяха да купят яхта и да обикалят света, без значение от обстоятелството, че никой от двама им не притежаваше уменията на мореплавател, та да се оправи даже във вана с вода.
Рейчъл изгълта остатъка от кафето си и устата ѝ се изпълни с наслойка с усет на ванилия.
– Толкова зле ли наподобявам?
– Карибите, Куба, няколко дни в Маями, та да се довършим.
– Аз към този момент съм довършена – означи тя и му се усмихна.
Спенс тикна слушалките в чантата си за през рамо „ Адидас “.
– Конрад ли?
– Всичко е наред. Той... Нищо. Прибра се малко късно и ме разсъни.
– А аз съм кралицата на Кингс Крос.
Рейчъл натисна бутона на чайника.
– Топла напитка, Ваше величество?
– Няма да се откажеш от соарето довечера, нали? – Той закачи чантата си на една от куките до вратата.
– Баща ми ще гледа Лили. Тази вечер ще стоя буден до късно.
– Ще го удариш на колективен секс ли?
– Да бе! Ха-ха.
Макар че Спенс беше в отделението от една година – беше пристигнал като заместител на Роуина, която отпътува да живее в Австралия, – тя го усещаше като остарял другар. Просто се разбираха един различен. Рейчъл не се сприятеляваше елементарно с мъже; даже за Марк, на който вярваше безпределно, все се беше тревожила, че скрито чака повече, че ще се настрои против нея, в случай че не го получи. Със Спенс подобен проблем в никакъв случай нямаше да възникне. Беше невисок, с деликатна мускулатура и изрусена до бяло коса, завършена с гел в текстурирани шипове – типичен блян за гейовете, – и даже не беше от голяма важност, че надалеч не е нейният вид. Нямаше да тръгне да флиртува с нея, в случай че се напиеха, нито да ѝ се натиска в таксито до дома. Без натрапчивото раздразнение на половото напрежение взаимните им усеща бяха изцяло неподправени.
– Получи ли имейла? – поинтересува се Рейчъл, а Спенс пусна торбичка ментов чай в чашата си.
Той кимна към чайника.
– Какъв имейл?
– От „ Заплати “.
– Какво пишеше?
– Че би трябвало да си ревизира банковите данни, само че приложението не се смъкна. А в този момент не мога да открия имейла...
Спенс отпи от чая си, опари горната си джука и я потърка с език.
– Сигурен съм, че не е нищо значимо.
– Ами в случай че има проблем със заплатата ми?
– Всичко ще бъде наред.
– Но показа си, че...
– Да не бързаме да се хвърляме от балкона, а? – Стисна трескавите ѝ ръце. – Освен това аз не съм получавал имейл, тъй че единствено ти си прекараната.
– Благодаря. Такъв добър другар си.
Тя не съумя да се спре и отвърна на усмивката му. Вечният му оптимизъм, методът, по който съумяваше да попречи на спиралата от отрицателни мисли да я повлече надолу, беше това, което ценеше най-вече в неговата компания. Не единствено тя, а и всички останали. Ако тя беше по-добрата здравна сестра най-малко в техническо отношение, той беше по-популярният измежду пациентите. С чара си беше в положение да измъкне положително утро даже от най-сръдливите и към този момент водеше класацията по брой получени благодарствени картички.
– Звънни им – подкани я. – Убеден съм, че няма нищо.
Тя откри номера на уеб страницата на тръста и набра.
– Информационната линия е – промърмори. – Като се има поради, че е денят за заплащане, ще отвися тук до идната седмица. – Хвърли взор към часовника на стената. Вече беше дванайсет без петнайсет. – Най-добре да се връщам. Отсъствам от отделението към този момент петнайсет минути. Сигурно там на открито е цялостен безпорядък. Бабчетата са излезли от надзор.
– Дръж крепко катетъра! – издекламира Спенс с необятна усмивка. – Не затваряй. Аз ще стартира по-рано.
– Но чаят ти...
– Прекалено е парещ. Ще се върна да си го изпия, когато свършиш.
– Ще ти се реванширам! – Подвикна тя и вратата се затвори след него.
Отпусна си още 10 минути, а след това затвори и потегли назад към отделението. Но без значение какъв брой пъти си повтори да престане да се стресира, по какъв начин в случай че налице беше действителен проблем с банковите ѝ данни, от „ Личен състав “ щяха да се свържат наново с нея и в най-лошия случай можеше да вземе заем от Марк, до момента в който си получи заплатата, не успяваше да се отпусне.
Имейлите не изчезват просто по този начин.
Последния път, когато се случи такова нещо, беше през най-тежките осемнайсет месеца от живота ѝ. Припомни си за оня интервал отпреди 10 години и същото възприятие на боязън разтресе гръбнака ѝ.
Нещо се случваше. Усещаше го.
ИМЕЙЛ
Рейчъл работеше в болничното заведение „ Сейнт Панкрас “, в поделение „ Оукуд “. Отговаряше за осемнайсет кревати с приятни пациенти, доста от които помнеха времената отпреди съществуването на Националната здравна работа и оценяваха какви старания поставят сестрите, с цел да ги обгрижват добре. Здравни грижи за възрастни не беше първият ѝ избор; част от повода да стане здравна сестра беше да даде нещо в подмяна след дългото време, прекарано в болница като младеж.
Когато получи квалификацията си, първо стартира работа в „ НортсайдСентър “ в Уд Грийн, лечебно заведение, отдадено на душевното здраве на юноши. Но работното време, стресът – децата бяха обезверени, унищожени, затормозени – и грижите за Лили, а също и за баба ѝ, когато се разболя, ѝ идваха допълнително. Така че Рейчъл одобри пост в болничното заведение „ Сейнт Панкрас “.
Животът в гериатричното поделение обаче не беше елементарно упражнение. Тази заран беше по-зле от нормално, тъй като бяха приели нови двама пациенти, включително приветлив възрастен господин, чиято цяла лява страна беше скована поради инсулт. Беше станало единайсет и половина, преди въобще да е съумяла да поеме мирис. Трябваше да звънне в отдел „ Личен състав “, с цел да удостовери банковите си данни, преди да са излезли в обедна отмора.
Забърза към помещението за отдих. Първо най-важното – нова доза кафе! Чайникът още беше парещ, тъй че хвана чаша с надпис „ Аз ♥НЗС “ от стойката за изцеждане, изсипа вътре огромно количество инстантно кафе, изпълни я до половината с гореща вода и доля студена от чешмата. Приближи чашата към устните си и усети в стомаха си конвулсия на апетит. Предишната вечер беше съумяла да хапне лъжица паста, само че се отхвърли, когато храната се стовари като камък в стомаха ѝ, а сутринта даже не понечи да закуси. По-добре да хапнеше нещо в този момент, тъй като до края на деня можеше да не ѝ се отвори опция за друга отмора. Зарови под мивката за пакетчетата си хранителен шейк с усет на ванилия, обратно сладка висококалорична суха примес, която някак си постоянно успяваше да се накара да погълне без значение от равнището на стрес, и изсипа едно в кафето си. Калориите са си калории. Не го прави на подобен въпрос.
Първата ѝ работа щеше да е да ревизира банковите си данни в имейла. Може би даже нямаше защо да се тревожи. Изпи половината чаша, извади телефона си и отвори Джимейл, само че откри, че е излязла от профила си. Защо все се случваше, когато бърза?
– Дай ми сили – промърмори и вкара паролата си. Само Бог знаеше по кое време щеше да е в положение да си разреши почтен нов телефон, тъй че до тогава щеше да се наложи да се мъчи с този отпадък, че и да е признателна.
Входящата ѝ пощенска кутия се отвори и тя задвижи курсора нагоре и надолу в търсене на имейла, само че не съумя да го открие. Дойде тази заран, тъкмо преди да излезе, беше сигурна в това, а в този момент го нямаше. Трябва да го беше изтрила по простъпка. Провери досието с изхвърлени файлове. Празна.
Замръзна втренчена в екрана и се почувства, като че ли се бе случило беззвучно земетресение. Все едно светът ненадейно се беше наклонил.
Имейлите не изчезваха просто по този начин.
Не е допустимо...
Вратата към помещението за отдих издаде бипкащ тон и Спенс се появи вътре, облечен в светлосиня туника, а от алените слушалки на ушите му звучеше приглушен бас. Когато видя Рейчъл, спря взор върху нея и дръпна слушалките от ушите си.
– Край – отсече. – Купувам я онази яхта.
Това беше постоянната им смешка, изфабрикувана след прекомерно доста пунш с ром на коледното празненство предходната година. Ако им дойдеше до гуша от живота, щяха да купят яхта и да обикалят света, без значение от обстоятелството, че никой от двама им не притежаваше уменията на мореплавател, та да се оправи даже във вана с вода.
Рейчъл изгълта остатъка от кафето си и устата ѝ се изпълни с наслойка с усет на ванилия.
– Толкова зле ли наподобявам?
– Карибите, Куба, няколко дни в Маями, та да се довършим.
– Аз към този момент съм довършена – означи тя и му се усмихна.
Спенс тикна слушалките в чантата си за през рамо „ Адидас “.
– Конрад ли?
– Всичко е наред. Той... Нищо. Прибра се малко късно и ме разсъни.
– А аз съм кралицата на Кингс Крос.
Рейчъл натисна бутона на чайника.
– Топла напитка, Ваше величество?
– Няма да се откажеш от соарето довечера, нали? – Той закачи чантата си на една от куките до вратата.
– Баща ми ще гледа Лили. Тази вечер ще стоя буден до късно.
– Ще го удариш на колективен секс ли?
– Да бе! Ха-ха.
Макар че Спенс беше в отделението от една година – беше пристигнал като заместител на Роуина, която отпътува да живее в Австралия, – тя го усещаше като остарял другар. Просто се разбираха един различен. Рейчъл не се сприятеляваше елементарно с мъже; даже за Марк, на който вярваше безпределно, все се беше тревожила, че скрито чака повече, че ще се настрои против нея, в случай че не го получи. Със Спенс подобен проблем в никакъв случай нямаше да възникне. Беше невисок, с деликатна мускулатура и изрусена до бяло коса, завършена с гел в текстурирани шипове – типичен блян за гейовете, – и даже не беше от голяма важност, че надалеч не е нейният вид. Нямаше да тръгне да флиртува с нея, в случай че се напиеха, нито да ѝ се натиска в таксито до дома. Без натрапчивото раздразнение на половото напрежение взаимните им усеща бяха изцяло неподправени.
– Получи ли имейла? – поинтересува се Рейчъл, а Спенс пусна торбичка ментов чай в чашата си.
Той кимна към чайника.
– Какъв имейл?
– От „ Заплати “.
– Какво пишеше?
– Че би трябвало да си ревизира банковите данни, само че приложението не се смъкна. А в този момент не мога да открия имейла...
Спенс отпи от чая си, опари горната си джука и я потърка с език.
– Сигурен съм, че не е нищо значимо.
– Ами в случай че има проблем със заплатата ми?
– Всичко ще бъде наред.
– Но показа си, че...
– Да не бързаме да се хвърляме от балкона, а? – Стисна трескавите ѝ ръце. – Освен това аз не съм получавал имейл, тъй че единствено ти си прекараната.
– Благодаря. Такъв добър другар си.
Тя не съумя да се спре и отвърна на усмивката му. Вечният му оптимизъм, методът, по който съумяваше да попречи на спиралата от отрицателни мисли да я повлече надолу, беше това, което ценеше най-вече в неговата компания. Не единствено тя, а и всички останали. Ако тя беше по-добрата здравна сестра най-малко в техническо отношение, той беше по-популярният измежду пациентите. С чара си беше в положение да измъкне положително утро даже от най-сръдливите и към този момент водеше класацията по брой получени благодарствени картички.
– Звънни им – подкани я. – Убеден съм, че няма нищо.
Тя откри номера на уеб страницата на тръста и набра.
– Информационната линия е – промърмори. – Като се има поради, че е денят за заплащане, ще отвися тук до идната седмица. – Хвърли взор към часовника на стената. Вече беше дванайсет без петнайсет. – Най-добре да се връщам. Отсъствам от отделението към този момент петнайсет минути. Сигурно там на открито е цялостен безпорядък. Бабчетата са излезли от надзор.
– Дръж крепко катетъра! – издекламира Спенс с необятна усмивка. – Не затваряй. Аз ще стартира по-рано.
– Но чаят ти...
– Прекалено е парещ. Ще се върна да си го изпия, когато свършиш.
– Ще ти се реванширам! – Подвикна тя и вратата се затвори след него.
Отпусна си още 10 минути, а след това затвори и потегли назад към отделението. Но без значение какъв брой пъти си повтори да престане да се стресира, по какъв начин в случай че налице беше действителен проблем с банковите ѝ данни, от „ Личен състав “ щяха да се свържат наново с нея и в най-лошия случай можеше да вземе заем от Марк, до момента в който си получи заплатата, не успяваше да се отпусне.
Имейлите не изчезват просто по този начин.
Последния път, когато се случи такова нещо, беше през най-тежките осемнайсет месеца от живота ѝ. Припомни си за оня интервал отпреди 10 години и същото възприятие на боязън разтресе гръбнака ѝ.
Нещо се случваше. Усещаше го.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ