Болнични мениджъри внасят предложения за реформи в здравния сектор
Трансформацията, от която се нуждае болничния бранш в България, е обвързвана със незабавна потребност от смяна на финансовия модел и тактика за справяне с рецесията с фрагментите в опазването на здравето. Около това мнение се сплотиха икономисти, болнични мениджъри, лекари и представители на институциите по време на дебата „ Болничната помощ след COVID-19 – късмет за промяна “, проведен от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “.
„ Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, взели участие в плана „ Най-добрите лечебни заведения “, ще внесат документ в отрасловите институции, който обобщава техните оферти и претенции за промени “, разгласи адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
По отношение на провокациите в опазването на здравето по време на дебата първо беше наранена тематиката за инфлацията.
„ Увеличаването на цените в опазването на здравето е към 6 пъти по-ниско по отношение на останалата част от стопанската система, в случай че се погледнат данните за инфлацията за интервала от 2014 година до април 2022 година “, изясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, съгласно които показателят на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това нарастване е в последните 12 месеца. В същото време увеличението на цените в опазването на здравето е с 4.3%.
Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и шеф на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е нужна
незабавна смяна на финансовия модел на опазване на здравето у нас
По думите му или би трябвало да се даде опция на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират дефицита на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и обществените средства.
„ Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 година е нещо, което на практика трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, по този начин както би трябвало, в този момент щеше да се наложи да увеличим цените с 10% “, уточни доктор Иван Маджаров, ръководител на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставането в индексацията с инфлацията през годините е и повода съгласно него сега
медицинските действия в българското опазване на здравето да имат нужда от 100% повишение на цените
„ Трябват радикални решения от страна на законодателя във връзка с фрагментите и стратегически метод във връзка с лимитираните финанси. Националният рамков контракт като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към действително договаряне сред възложител и реализатор на болнична помощ “, счита проф. доктор Красимир Иванов, ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в Република България и член на Съвета на шефовете на УМБАЛ „ Света Марина “.
„ Негативните трендове при медицинските експерти няма по какъв начин да бъдат спрени без тактика за решение на казуса с фрагментите в България “, уверен е и доктор Иван Маджаров.
Доц. доктор Антон Тонев, ръководител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание, уточни, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има
неравнопоставеност във връзка с качеството на услугата
„ От тази позиция поддържаме концепцията да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до възстановяване на неговото възнаграждение и надлежно по този метод да се подтиква системата, сподели още доцент Тонев.
По думите на доктор Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, фрагментите и финансирането са и главните фактори, които дефинират равнопоставения достъп до опазване на здравето в по-малките обитаеми места.
„ Ако регионалните лечебни заведения ще не престават да бъдат тези, които подсигуряват опазването на здравето във всяка област, има потребност от преосмисляне на тяхната роля и от създаване на нова стратегия по какъв начин ще работим от тук нататък “, разяснява доктор Васислав Петров, ръководител на УС на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински” в Сливен.
„ По отношение на мястото на общинските и регионалните лечебни заведения ние създаваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, с цел да осигурим съответно и качествено лекуване на пациентите в страната “, съобщи доктор Петър Грибнев, заместник-министър на опазването на здравето.
„ Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, взели участие в плана „ Най-добрите лечебни заведения “, ще внесат документ в отрасловите институции, който обобщава техните оферти и претенции за промени “, разгласи адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
По отношение на провокациите в опазването на здравето по време на дебата първо беше наранена тематиката за инфлацията.
„ Увеличаването на цените в опазването на здравето е към 6 пъти по-ниско по отношение на останалата част от стопанската система, в случай че се погледнат данните за инфлацията за интервала от 2014 година до април 2022 година “, изясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, съгласно които показателят на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това нарастване е в последните 12 месеца. В същото време увеличението на цените в опазването на здравето е с 4.3%.
Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и шеф на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е нужна
незабавна смяна на финансовия модел на опазване на здравето у нас
По думите му или би трябвало да се даде опция на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират дефицита на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и обществените средства.
„ Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 година е нещо, което на практика трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, по този начин както би трябвало, в този момент щеше да се наложи да увеличим цените с 10% “, уточни доктор Иван Маджаров, ръководител на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставането в индексацията с инфлацията през годините е и повода съгласно него сега
медицинските действия в българското опазване на здравето да имат нужда от 100% повишение на цените
„ Трябват радикални решения от страна на законодателя във връзка с фрагментите и стратегически метод във връзка с лимитираните финанси. Националният рамков контракт като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към действително договаряне сред възложител и реализатор на болнична помощ “, счита проф. доктор Красимир Иванов, ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в Република България и член на Съвета на шефовете на УМБАЛ „ Света Марина “.
„ Негативните трендове при медицинските експерти няма по какъв начин да бъдат спрени без тактика за решение на казуса с фрагментите в България “, уверен е и доктор Иван Маджаров.
Доц. доктор Антон Тонев, ръководител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание, уточни, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има
неравнопоставеност във връзка с качеството на услугата
„ От тази позиция поддържаме концепцията да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до възстановяване на неговото възнаграждение и надлежно по този метод да се подтиква системата, сподели още доцент Тонев.
По думите на доктор Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, фрагментите и финансирането са и главните фактори, които дефинират равнопоставения достъп до опазване на здравето в по-малките обитаеми места.
„ Ако регионалните лечебни заведения ще не престават да бъдат тези, които подсигуряват опазването на здравето във всяка област, има потребност от преосмисляне на тяхната роля и от създаване на нова стратегия по какъв начин ще работим от тук нататък “, разяснява доктор Васислав Петров, ръководител на УС на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински” в Сливен.
„ По отношение на мястото на общинските и регионалните лечебни заведения ние създаваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, с цел да осигурим съответно и качествено лекуване на пациентите в страната “, съобщи доктор Петър Грибнев, заместник-министър на опазването на здравето.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ